За Любовта и Прошката!?!

Мила, искрено ти съчувствам за ситуацията, в която си поставена. Мисля, че ако наистина го обичаш много трябва да му дадеш шанс, но той трябва да потърси специализирана помощ. Но ако нещата не се оправят, колкото и да те боли трябва да прекратиш отношенията си с него. Алкохолизма е сериозен порок и заболяване. Имам личен опит в случая. Пияният съпруг упражнява не само физическо, но и психическо насилие над неговото семейство. Не трябва ти и синът ти да живеете в стрес. Съпругът ти трябва да има желание да се справи с проблема и както писах по-горе да потърси професионална помощ, за да се пребори с проблема.

Има излекували се алкохолици и наркомани. 1 на 10000 успяват да се измъкнат от този ужас.
С нищожни изключения - това е безсмислена борба за загубена кауза.
Все пак има дете тук, ох, а той самият какви опити прави - иска ли да започне активно лечение, да отиде в клиника, да се подложи на терапия?
Ако самият той не иска и нищо не прави - мисля, сама знаеш какво да направиш. Бягай далече, веднага.

Ако той не осъзнае че има проблем и не пожелае да му се помогне и то от професионалсти то забрави за него!
А и какъв пример ще дава на детето, та на 3 години то да знае, че баща му пие ракия и бира и има проблем  !

Според мен една връзка се крепи най-вече на компромиси от двете страни.НО,ти си човекът,който може да прецени дали съпругът ти има сили да се откаже от този порок.Свекърва ти е права,че без вас може да потъне повече.Ако той сам осъзнава проблема,съм сигурна,че заедно ще успеете да се справите.Но ако не се сеща за какво става въпрос,стой по-далеч от него.

И една не толкова прилична народна мъдрост:
Курварството е до време,пиенето до гроб!

На твое място бих поставила ултиматум- или търси професионална помощ, или ще живее без нас.
Дано се осъзнае и да бъдете отново едно нормално семейство

Като дете на баща алкохолик мога да ти кажа, че тормоза за мен е бил голям. Не физически- психически. Срам ме е било да си каня приятели, да ходя с нашите на гости и т.н. Присъствала съм на много грозни сцени, които са ме белязали за цял живот. С времето, ако не потърси професионална помощ, нещата се влошават. Говорете сериозно за лечение и помисли какво може да причиниш на детето си.

Аз бих постъпила така .

dess al, намерих това: http://aa-bg.dir.bg/_wm/pbasic/?df=186&dflid=3   и това  http://www.biodarmedo.com/alkoholizam.htm и това http://www.sofiamca.org/files/infomaterials/Broshura_Alkohol_01.pdf

Прочети тук:
http://www.puls.bg/issue/alkoholna_zavisimost_alkoholizym_issue_319.html
Има много информация в интернет, пусни в гугъл и ще видиш колко информация ще излезе.
Доколкото аз зная, прави се консултация с психотерапевт, които да установи дали има психическа зависимост, а също и гастроентереолог, които да прецени има ли вече увреждания на органи /черен дроб/.
Има лечение, но е много тежко и продължително. И задължително този които провежда лечението трябва да е дълбоко убеден в това което прави. Иначе нищо няма да стане. А и ти винаги ще бъдеш на щрек, ще го дебнеш, ще се съмняваш къде е, какво прави...
Помисли си имаш ли сили да се подложиш на това...
 

Както казват - осъзнаването на проблема от човека е първата стъпка към неговото преодоляване.
Не е нужно да признава нищо публично. Доколкото зная се пази анонимността на пациентите,
освен това в България също има Анонимни алкохолици и доста хора ги посещават - там ще намери сродни души.

Щом се обичате силно, значи той може да направи нещо, което е трудно за него, но го прави заради теб и детето, а именно - да спре да пие. Просто му постави ултиматум. Аз така направих, но не знам дали ще бъде същото и при вас. Мъжът ми до ден днешен не пие, в смисъл - пие, когато има поводи, а преди се наливаше без мярка. Казах му, че ако не спре да пие, го напускам. И това беше в началото на нашата връзка. А вие вече сте доста време заедно. И имате и дете.

Един алкохолик никога не го признава че има проблем.
Само ако ви обича истински и има вашата подкрепа -дори и с ултиматуми -ще успее да се излекува .
Трябва да си на ясно че ще ви е много трудно но вярвам че ще успеете.
Откъсни го от приятелите с които пие !!!!

Според мен щом и друг път се е "поправял" временно сега единствения шанс наистина да се откаже е със помощта на специалист! Иначе може пак да спре или да се ограничи за известно време и да не издържи.
Но дали отново ще направиш компромис трябва да е лично твое си решение! Лично аз може би бих направила за последно, ако половинката се съгласи да приеме помощта на компетентен лекар (предполагам психолог).
А ако мъж ти успее някак да спре да пие и не прави компания на брат си в чашката сами ще поохладят отношенията си!

Един алкохолик никога не го признава че има проблем.
Само ако ви обича истински и има вашата подкрепа -дори и с ултиматуми -ще успее да се излекува .
Трябва да си на ясно че ще ви е много трудно но вярвам че ще успеете.
Откъсни го от приятелите с които пие !!!!
[/quote]
Най-големия му подстрекател е брат му!
Той е този, който го е научил да обича чашката! Опитвам  се да го поогранича, но не мога да го откъсна-брат му е ( колкото и да не ми е приятно)
[/quote]
Винаги имат подстрекатели и това е проблема миличка.
Не ги ли отстраниш дори и да му е брат -той пак ще продължава.
Давам ти пример с племенника си .Жена му докато не го откъсна от тези които го викаха да пият той вечно беше пиян.Успя момичето и вече една година не е близвал алкохол.А и той е добряга като твоя мъж затова се БОРИ-за семейството си и бащата на детето ти.
Сигурна съм че ще успееш. Пък и има напредък доколкото казваш.УСПЕХ!

На мен не ми е ясно този човек кога точно се напива.През деня,предполагам,че е на работа,а вечер пишеш,че си играе с детето.Е,кога точно пие?И като количество колко изпива?

Малко ме притеснява факта,че употребява алкохол и на работа.Несериозна и безотговорна постъпка от негова страна.Къде позволяват да се пие на работното място?

dess_al ,имаш проблем.На работното си място как пие?Защо не си купите кола,може да се въздържа тогава.Нямам представа как стои въпросът с квалифицираната помощ.Ако има такава,нека да се възползва.Няма нищо срамно да потърсиш помощ,ако се налага.

Скъпа dess_al, преди време баща ми имаше подобен проблем. Не пиеше често, но когато започнеше не можеше да спре. Отвращавах се от него, толкова ме бе яд, че си мечтаех майка ми да се раздели с него и той да се махне от живота ни. Беше ужасно, макар никога никой да не е малтретирал. Но емоционалните рани по-бавно минават. След години разбрах, че той си има проблема от млад, а майка ми винаги се е борила срещу него. В последните години все по-рядко се проявява този проблем. Явно постоянството дава положителен ефект. Но само майка ми знае какво й е коствало. Според мен задължително трябва да се посъветвате със специалист по такива зависимости и бавно и търпеливо да се борите. Но без мъжът ти да е осъзнал, че има проблем и да пожелае да го разреши, ти не можеш да му помогнеш. Това е като да се бориш срещу вятърни мелници. Желая ти успех

Не знам дали ще ти помогне моя отговор, но няма как да е друг. Минала съм по този път. На петата година от брака си се разведох точно заради прекалено честата употреба на алкохол от страна на съпруга ми и последващите скандали. Преди  последното дело аз вече му бях простила и знаех, че ще се прибера при него отново, но доведох развода до край. Да, после се събрахме.Заради детето, заради обещанията му и т. н. Живяхме така около година и половина. Първоначално се въздържаше, но постепенно започна да набира скорост в същата посока, докато положението стана отново нетърпимо и аз пак си тръгнах с детето. Два дни по-късно се започна пак с обещанията, извиненията, сълзите от негова страна, от срана на детето и след два месеца пазарлъци аз пак бях с него. Следващите две години направо бяха най- голямият кошмар в моя живот. Той не работеше вече никъде и по цял ден пиеше, забравяше детето в детската градина, а алкохола взе да го избива на агресия. Прибираше се целия в кръв-сбил се с някой. Крещеше по всеки, живеехме при свекърва ми и с девер ми. Изпочупи цялата къща, а ако някой се опиташе да му каже нещо, положението ставаше още по-лошо. Заплашваше ме, че ако си гръгна ще дойде и ще ме запали докато спя, че ще ме причаква след работа да ме пребие. Един ден събрах смелост и докато го нямаше си взех само дамската чанта и детето, от страх да не ме срещне във входа с багаж, и си тръгнах. Да, после се опита да изпълни заканите си, но с помоща на полицията се отървах от него. Това е от мен. Решението ти ще си го вземеш, но аз в този случай не мога да ти дам друг съвет освен-спасявай се докато не си пропиляла още доста години от живота си в опити да помогнеш на някой, който сам не иска да си помогне.

За Мъж, който пие прошка не трябва да има! 

Това не ми харесва . Откъде накъде аз и детето ми да бъдем средство за някого да успява с живота си?? И не може тя да подлага животът и щастието на една жена, която не е виновна, заедно със внучето си за жертва заради пиянството на сина си.... Незнам, не би ми харесал един подобен коментар от страна на когото и да било, камо ли от майка му.
От друга страна, знам че има жени, които успяват да помогнат на мъжете си в такова състояние. Моят вуйчо е алкохолик. Не е близвал алкохол близо 3 години, благодарение на съпругата си, която за мен е истинска героиня. Тя буквално му спаси живота, но какво е изживяла 30 години само тя си знае. Пълен кошмар. Накрая той склони специализирано лечение в клиника и оттогава не е същия човек, буквално прероден. Незнам докога, дай Боже завинаги да се е излекувал. Но нейния живот....ами младостта си я спомня като един кошмар.
Дано при вас нещата да се развият благоприятно и бързо. Но без лечение в клиника, не си мисли че ще се откаже просто така. Отказва ли това лечение, значи просто не си струва да посветиш живота си на това.
Успех 

dess_al ,какво да ти кажа?Трудно е отстрани да подреждаш хорските съдби,особено,ако не си преживял това.Направи опит да му помогнеш,обаче ако не се получи,ако той не прояви воля,не си струва да измъчваш себе си и детето.Аз ти пожелавам да излезете всички читави от тази неприятна ситуация.При всички положения не забравяй,че жената е длъжна да подкрепи мъжа си в трудна ситуация,но не на всяка цена.

Губиш си времето момиче. Бягай далече.

Несериозен и безотговорен човек.....Той без вас ще потъне,а вие с него ще се удавите.......На всичкото чудо дори не признава,че има проблем.....,а не подобни екземпляри не мога да уважавам..... и да подлагам детето си да е свидетел на пиянски истории.....

Тук http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=241521.0 преди време сме разнищили такава тема, написала съм и каква е схемата на лечението, имай в предвид, че качественото лечение, също така, е много, много скъпо. И ако човека не е мотивиран, просто няма смисъл. 

УСПЕХ!

Темата е кофти. Не съм се сблъсквала с казуса /да не говорим, че ние всяка вечер си сядаме с ракийка, салатка, после бира с вечерята, но не  ми е минавало през ум, че това е притеснително/. На мен обаче не ми изглежда безнадеждно положението. На твое място бих се опитала да спася живота на този човек, дори и с цената на трудни за мен и детето ми месеци/година. Защото наистина става въпрос за живота му.

Не може да бягаме,когато има проблем в семейството.Не може ей така,с лека ръка да загърбиш всичко,градено с години.А детето?Съгласна съм,че бащата дава много лош пример,но преди да се стигне до крайни решения,би трябвало да се опита всичко.Ако тогава няма резултат е ясно.Бягай далеч!

Аз мъжът си няма да изоставя просто така. Ще направя всичко, каквото мога, за да му помогна. Наясно съм колко сериозен е проблема, дотолкова съм наясно, че чак не ми се иска... За съжаление човекът, за когото говоря почина.
И разбирам свекърва ти. Стана ми жал за женицата. Вероятно е права, че ако ти не успееш няма кой друг.

И аз мисля, че трябва да се бориш, а не да бягаш.  Особено при положение, че той е добър баща и го обичаш.  Дядо ми е бил алкохолик до 50тата си година.  Баба ми не е успяла да го излекува, но въпреки това понеже е бил винаги добър баща, съм убедена 100%, че за децата му е по-добрия вариант, че са израснали с баща, макар и пиещ.  Е, ако ви биеше или тормозеше, щях да ти дам друг съвет. 

Излекували се алкохолици има много.  Не знам муниека де порселана от къде го извади това 1 на 10000.  Но мисля, че алкохолизъм се лекува само по един начин-- спира да близва алкохол дори.  Не да ограничи ракийките.  Трябва тотално да ги спре.  Това е философията на Alcoholics Anonymous, които са излекували много алкохолици.  Ама не знам дали в БГ има такива организации... При всички случаи ви трябва професионална помощ. 

Успех 

Не съм съгласна за многото излекувани алкохолици. Това къде, в САЩ?
Има хора, които просто обичат да пият, да се напиват, обичат и толкова.
Осъзнават разрухата, до която води тяхна страст, но продължават да пият.
Не вярвам в излекуваните алкохолици. Винаги ще има един по-особен рожден ден,
една по-различна Коледа или пък криза, депресия или просто някакъв никакъв повод
и ще се почне отначало.
 
Към авторката: Баща ми е алкохолик, бившият ми мъж не е, но обича да пие.
Знам какво е да обичаш човек, който пие. Обичаш го много, но той те й отвращава. Особено, когато е пиян.
И пак го обичаш. И те боли, защото ти идва да го сриташ,
ама ти е мил едновременно с това, защото го обичаш.
Съпругът ти пие. Пие и на работното място. Това е безотговорно.
Дават ти съвет да си купите кола, та дано станел по-съвестен. Не, не си купувайте кола, по-безопасно е за околните.
Да, той ти е съпруг и съпрузите са заедно и в трудните моменти.
А с какво помогна той на теб?
И защо трябва да приемаме слабостта към чашката като неговия труден момент. Ами твоя?
Спира да пие напълно, само лимонада.
Ако трябва и с брат си няма да се вижда.
Здравето и семейството са по-важни от брат му и неговото негативно влияние.
Не оставай с мъж, който пие.

Така е-- те никога няма да се "излекуват" от любовта си към алкохола, но ако имат достатъчно воля и помощ от семейството си, могат да изкарат целия си живот без повече да пият.  Наистина излекуваните алкохолици, които познавам са американци, но какво от това?  Щом американци могат да се излекуват защо българите да не могат?  Това, което е сигурно е, че ако близките му не го подкрепят и ако всички са на мнение, че пиянството е до гроб, човекът със сигурност ще затъва все повече. 

Защото освен силна воля и стоманено търпение, за лечението трябват и много пари, а нали се сещаш, че повечето българи ги нямат.
Ще копирам едно мое мнение от друга подобна тема с малка редакция, за да поясня.
Лечението на зависимите от алкохола е комплексно и продължително и се провежда от екип специалисти.  То започва с оценка на специалист по наркомании относно тежестта на състоянието на зависимия. Следва детоксикация в специализирана клиника, а после следва групова терапия. Започването на активна психотерапия е необходимо, за да се изясни и отстрани причината на саморазрушителното поведение. В противен случай алкохолизма просто ще продължи отново. След стабилизацията груповите сесии продължават най-малко още 1 година, като се провеждат по веднъж седмично. За оздравителния процес е необходимо да се добави  и индивидуална психотерапия, която да продължи паралено с груповата, като едновременно с това се прилагат и методи от алтернативната медицина. Така структурирано, лечението продължава до пълна психическа реабилитация. За такива зависими след активната терапия е особено важно да бъдат включени в продължаваща група за взаимопомощ. Те са доста лабилни, тъй като всичките им познати и близки са настроени срещу тях, което пък активизира техните защитни механизми и съпротиви и това ги кара да пият още повече. Много е важно е да срещат подкрепата на групата, но първо самите те трябва да осъзнаят, че имат сериозен проблем и да пожелаят да се лекуват. Семейството също трябва да признае проблема, а не да твърди, че "по едно малко " за аперитив абсолютно всяка вечер е нещо съвсем нормално. Подкрепата на семейството  е от изключителна важност. Това е наркомания, при това много сериозна. За съжаление проблемът много често бива подценяван, както от зависимият, така и от близките му, до момента, в който вече е късно да бъде разрешен. Лекува се трудно и много бавно, лечението е много скъпо, а също и изисква мнооого търпение и постоянство, както от зависимият, така и от семейството му. Не всеки може да го има обаче - както търпението, така и средствата за лечението. Затова е най-добре изобщо да не се започват историите с пиенето. Ще се спестят много драми.

Пиянството е до гроб......,няма какво да се заблуждаваме.....,жалко е че хората зависими от алкохола опропастяват, както своя живот,така и на всички около тях.

Изобщо не трябват пари!  Alcoholics Anonymous е безплатно.  Трябва само воля и подкрепа от близките.  Но наистина ако никой около теб не вярва, че ще се оправиш, няма шанс.  Затова май в България няма много оправили се алкохолици.

Детоксикацията и престоят в клиниката се заплащат частично, индивидуалната и груповата психотерапия се заплащат в пълен размер, както и алтернативните методи на лечение. Навсякъде по света това е едно много скъпо лечение. Анонимните алкохолици - това е група за взаимопомощ и зависимият я посещава чак след като е преминал предходните етапи на лечението и е относително стабилизиран. Ако се разчита само и единствено на нея, няма да има ефект. Алкохолизмът е наркомания, поради което лечението за да бъде ефективно, трябва да е комплексно. Иначе не би имало положителен резултат. Работила съм със зависими и знам за какво става въпрос.

Toва е и моето мнение.

Ако наистина ви обича, вие ще сте преди брат му.

Мда, прочетох само първия пост, после ще
видя коментарите ви. Преди няколко години
изпратих един приятел. Коремът му искаше
да изкара тризнаци, толкова беше надут и
страховит. На притежателя на корема му бе
вече все тая, изстинала плът и склопени очи.
Жена му не дойде на погребението, децата
не ми се иска да знам какво мислеха, всичките
опити баща им да забрави чашката не дадоха
резултат. Ходи на лечение, вкараха му някакъв
имплантат, изхвърли го, уволниха го от работа,
жена му избяга в чужбина, майка му се поболя,
всички го предадоха. Само огнената вода не го
остави. Докато той не я остави. Без време. Казват,
че курвалъкът е до време, алкохолът е до гроб.
Не ги разбирам тези работи. Но ми е мъчно за вас.

Едва ли мъжът ти ще престане да пие, едва ли пие,
щото му е кофти, никой не прави нищо, за да усеща
болка, сигурно му е вкусно. Това не значи, че не ви
обича, обича ви, и още как. Въпросът е, дали вие сте
достатъчно силни да приемате всичко това и да живеете
така. Ако ви мъчи, няма смисъл да се погубвате, бягайте.
Ако обаче любовта ви е по-силна от всичко, бъдете заедно.
От написаното се вижда, че душата ти се лашка. Дано да не
е дълго и да намериш най-правилното решение. По времето,
когато изпратих този приятел, бях влюбена в подобен. Плаках, но
реших, че обичам повече себе си. И избягах. Всичко е в ръцете ти!

Сигурно шанса за положителен резултат е много по-малък, но не е нулев!  Моите двама познати са се оправили с желязна воля + Анонимните алкохолици, без частни клиники и скъпи екстри.  Единият е бил толкова изпаднал от алкохола, че е бил бездомен.  Брат му го е прибрал вкъщи и му е казал-- ще те храня и ще живееш при мен докато си стъпиш на краката, но само при условие, че почнеш да ходиш на АА срещи. 

Сигурно така е много трудно и шанса за успех е по-малък, но ти в такъв случай какво предлагате?  Да се остави човекът да затъва все повече докато се погуби ли?  Защото ако жена му и детето го оставят, състоянието му със сигурност ще се влоши.  Аз бих се опитала да му помогна, дори и да знам, че шансовете за успех не са много големи.  Все пак щастливият изход е възможен, не е като да има рак в последен стадии.  Пък и при положение, че алкохолизмът е болест, правилно ли е да оставиш мъжа си понеже е болен?  Понеже ти и трудно да го гледаш болен.  Аз не бих оставила мъжа си в такъв момент, а бих се борила за живота и здравето му.

Браво! Така трябва! Всеки човек заслужава помощ и подкрепа, особено от най-близките си, особено, когато има проблем. Но ако съпругът ти откаже специализираната помощ - плюй си на петите. За да може някой да се справи с подобен много сериозен проблем, трябва сам да иска и търси лекарска помощ, трябва да е убеден, че се това не не срамно, а напротив, трябва да е мотивиран, че го прави в името на собственото си здраве, в името на близките, които обича и които го обичат. Да осъзнава, че борбата ще е продължителна, че резултат няма да се появи с щракване на пръсти.
Ако мисли и вярва, че с това ще се справи сам - пали галошите веднага, детето под мишка и от далече, по-далече.
Аз също мисля и вярвам, че ще съм следващият президент на Щатите.

Освен това което са ти предложили момичетата, според мен е необходимо дори да се преместите в друг град, държава или където и да е, само да е далеч от семейството си...
Баща ми е алкохолик, дядо ми също беше...
Желая ти успех!

  Толкова мъчно ми стана като си писала за малкия, за вашата силна любов  и как сте изпаднали в този сериозен проблем 
А той всяка вечер пие у вас в големи количества или ходи по-заведения или просто всяка вечер пие определено количество алкохол    /някои мъже викат " просто за спорт бе жена" /
Аз също мисля, че трябва да се подложи на лечение и ако трябва и на психолог да отиде за по-голям ефект  и щом го е срам ако може да ходиш поне в началото с него за кураж .
Много ми се иска да се оправите и дано този път успеете ,  защото алкохолът също е голямо зло като наркотика 
Успех ви желая и нека любовта ви победи в тази битка с алкохолизма