Отварям тема (не анонимна), защото съм поставена в деликатна, за мен, ситуация. Със съпруга ми от доста време имаме проблем, който се състои в това, че той обича да си пийва. Имаме дете на 3 г.. Аз веднъж събрах багажа, моя и на детето, изнесохме се от дома ни.......Последваха дни на обяснения, обещания и много сълзи, мои и на съпруга ми. Нещата се промениха за около 6 месеца, но след това отново последва старата песен. Чувала съм приказката за пиянството и женкарството, но нали знаете, надеждата умира последна...Отново сме разделени от около 3 месеца. Преди около месец се срещнах с него, но като го видях как изглежда, разбрах, че нищо не е променил. Чуваме се почти всеки ден, вече звучи по-добре. Знам, че аз и детето му липсваме. Той на нас, също. Синът ми разбира какво се случва. Снощи ми каза: "Мамо, хайде да ходим при тате. Той много ще ни слуша и няма да пие ракия и бира. Аз много го обичам, колкото тебе, много искам вечер да си играя с него!". Сърцето ми се къса, не само заради детето, а и защото аз го обичам. Много неща мога да простя, много пъти съм прощавала, но докога?!?
Говоря и със свекърва ми, търсим някакво решение, начин да помогнем. Тя само ми повтаря: " Върнете се, с вас може и да успее, но без вас, ще потъне окончателно!" . От друга страна, излишно е да ви казвам, какви са съветите на майка ми, не ще и да чуе за зет си. Единственото, което казва е, че аз решавам, но да помисля добре, абстрахирайки се от чувствата. Всички, в този порочен кръг, в който съм и аз имат право, но....
Има един филм, " Когато един мъж обича жена", с Анди Гарсия, може би повечето от Вас са го гледали. Там ставаше въпрос за подобна ситуация. Дори да съм романтичка или глупачка, аз вярвам точно в това, че хора които са заедно и се обичат, те се подкрепят.
Стана объркано, но на Вас споделих това, което чувствам. Мнозина може би ще ме упрекнат, но искам по някакъв начин да ми помогнете да открия границата на допустимото търпение, да разбера има ли такава или човек понася толкова, колкото иска да понесе, т.е. винаги си казваш : има и по лошо, а пък и ние ще се оправим!!!!