Ново име на детето?

  • 12 767
  • 82
  •   1
Отговори
2 фев. 2008, 21:11 ч.
  • Мнения: 11 915
      Въпросът беше зададен от Нели в друга тема, но тъй като и мен ме вълнува подобен въпрос бих искала да чуя мненията ви.Също и мненията на вече големите осиновени деца.Дали да дадем ново име на дете си, или да запазим името, с което е било като сме го срещнали?Вие как постъпихте?От една страна си мисля, както е казала Мама Галя в друга тема, че  новото име дава ново начало.От друга страна се боя, че когато детето научи истината за осиновяването си/която лично аз няма да крия/ ще свързва "старото си име" с нещо далечно, невъзможно и с някакъв неутолим копнеж, така,че ако мога да запазя нещо за него -това би следвало да е поне името му.От трета страна...нещо, което не съм споделяла все още тук, но когато бях измислила без никакво двоумение име за моето дете/биологично/ се случи така, че то почина преди да се роди/Нещо за което не ми се говори/ и сега ми е страшно да измислям предврително "име".От четвърта страна- ако детето е от  различн етнос може би несъвместимо да носи собствено име, различно по звучене от бащиното и фамилията....
      Моля, споделете.

# 1 2 фев. 2008, 22:07 ч.
  • София
  • Мнения: 1 324
Ние го сменихме, но детето беше на 4 месеца. За по-големи дечица не знам, но мисля, че смяната би било още един стрес.
В друга тема се питах, дали е възможно, въпреки ранната възраст по някакъв начин да "помни" старото си име, защото, когато го чуе задължително го повтаря, а то не е често срещано. Ако вярваш в подобни науки като астрология и нумерология се допитай до професионалисти в тези области. Ако ли пък не, слушай сърцето си, защото мозъка ти едва ли работи на 100% в процеса на осиновяване.

# 2 3 фев. 2008, 01:04 ч.
  • Мнения: 2 722
Смених имената и на двете деца. Милен - за мен това беше нещо безумно домиляло на сърцето - така че беше и единствена алтернатива. По съвпадение името е много близко с това на свекър ми, съответно втория змей получи името на баща ми.
Това са имената с които ми харесва да се обръщам към децата си. Чисто егоистично.
Това е новото начало, което им давам с влизането в нашето семейство. Чисто егоистично.

Не съм експериментирала с употреба на името, дадено по рождение нито при единя, нито при другия.
Милен беше на 1,6, а Димитър на 9 месеца. За една седмица и двамата адекватно си разпознаваха имената си.

# 3 3 фев. 2008, 07:52 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Не го смених - Исак никога не казваше името си, беше и почти на 3 години - реших, че това ще го травмира. Може би сбърках - всички хора като му чуят името и правят разни предположения за произход, дано детето ми няма проблем с това. От друга страна, като си дойде в къщи започна моментално да говори за себе си като за Иси, така че за сега не го отчитам като грешка, ще видим какво ще стане по-късно  newsm78. Според мен трябва да се прецени за всяко конкретно дете от родителите му.

# 4 3 фев. 2008, 09:56 ч.
  • Враца
  • Мнения: 5 204
Ние го сменихме, също като Мама Галя егоистично.
Бяхме избрали имена от преди, но ако името ни беше харесало и отговаряше на детето може би нямаше да го сменим.
Имаше един момент, в който сякаш се зачудихме дали постъпихме правилно. Но още като я видяхме- беше си Марина от всякъде Laughing Laughing

# 5 3 фев. 2008, 13:47 ч.
  • Там където е семейството ми
  • Мнения: 2 510
И на двамата сменихме името.
Боби беше тъкмо навършил годинка а Преслава на 6 месеца.
 Боби беше дългочакано бебе,по стечения на обстоятелствата,така се случи,че за пърив път го видяхме седмица преди най-големият християнски празник Коледа.
Бяхме говорили със мъжът ми,че без значение какво ще е детето,в смисъл момче или момиче,ще носи името Божидар/а или Богомил/а
Той наистина е нашият дар от бога и не мисля,че сгрешихме със името му.

За Преславка,пък варианти имахме много.Преди много време,дадох едно обещание,за някой може и да е смешно но за мен беше нещо,което имах желание да направя,независимо от обстоятелствата.
Бях обещала на баща ми(лека му пръст)че един ден,ако имам дете,независимо от какъв пол ще е, ще носи неговото име или поне първата буква(казваше се Петър)

Почнахме да точим вариянти,като Преслава,Пресияна,Паола,Памела и още куп други варианти.
Но като,че ли най ни хареса името Преслава.
Не съжалявам,че сменихме името и,мисля,че така точно трябваше да стане.

# 6 3 фев. 2008, 15:35 ч.
  • Мнения: 1 843
Колебанието ми беше огромно, защото Ирина е едно от най-големите деца със сменено име.

Имах, обаче валидни причини да се реша: представих си как и се подиграват в училище...
Помислих си, че ще има да се справя с достатъчно неща, за да носи бремето и на това.

Избрах име с невероятно близко звучене.

Искам да ви кажа, че реакцията й беше уникална! Сякаш четири години беше чакала това! Още на следващата среща, влетя викайки: Аз съм Илина (Ирина)!
Никога повече не повтори другото име и не имала и миг на колебание, освен когато искаше да се казва мама Петя. Wink
Всъщност още тогава, спря да се обръща, когато лелите я викаха с другото  й име по навик...

Спрях да изпитвам колебания отдавна. Рядко се среща човек, който толкова да харесва и обича името си.  Grinning

# 7 3 фев. 2008, 17:50 ч.
  • Мнения: 65
Името на сина ми го сменихме , защото беше само на 20 дни а и с мъжът ми без да знаем пола на детето бяхме избрали име за момче.  На дъщеря ми името е много хубаво и не сме го сменили. Опитахме се да я наричаме с име което баща и много харесва, но тя твърдо отказваше да го приеме.Името и наистина е рядко срещано и на мен много ми хареса.Всеки родител сам решава, но донякъде зависи и от детето.

# 8 3 фев. 2008, 18:11 ч.
Не сменихме името.

Решихме да запазим максимално връзката с другото му семейство.

Вярвам много в енергията на думите. Освен това единственното, което е получил от другото семейство е това име. Боян.

Защо да му го взимам? Ако той реши може да си го смени.

# 9 3 фев. 2008, 18:38 ч.
  • Мнения: 677
Ние леко го доизменихме,защото с тази инатска зодия и това "твърдо" име щеше да е много зле за него.
Малко го смекчих името,но корена си остана.А и сякаш това име допълнително ще му помага за артистичната му дарба.
Така си има нещо и от предишното име и нещо ново от нас.
Моето име е сменено напълно и съм много благодарна за това,защото другото ми звучи много странно.
Обстоятелствата ще подскажат на родителите какво да правят.

# 10 3 фев. 2008, 21:44 ч.
  • Мнения: 921
Да, сменихме го. Първо, защото винаги съм мечтала да имам дъщеря, която да кръстя на баща и (тука вариантите бяха няколко, но накрая стигнахме единодушно до името). Второ, защото името, което и бяха дали никак, ама никак не подхождаше на това малко сладко създание (беше изключително грубо и непривлекателно). Трето, защото лелките в дома иползваха името и като нарицателно и щеше да ми бъде неприятно да продължа да я наричам по този начин.
Дали съм постъпила правилно!? Не знам. Но знам, че "чисто егоистично" ми доставя удоволствие, когато произнасям името и сега.

# 11 4 фев. 2008, 15:20 ч.
  • Мнения: 286
Аз го смених името на моето детето . Нито за минута не съм се колебала. Убедена бях както и сега съм, че трябва да го сменя. Променя се съдбата му, променя се и името. Звучеше ми толкова логично. Още повече, че не знам онова име от биологичната родителка ли е дадено или служебно от институцията...

# 12 4 фев. 2008, 18:45 ч.
  • Мнения: 2 172
Да... логично е, щом тогава сме решили да пазим тайната.И да не беше заради тайната, пак щяхме да го сменим. Това беше  едно от имената, измислени за момиче, докато чакахме първото си бебе. Много ми се искаше да бях я родила аз, също...Но това е друга тема. На 14г. каза ще си сменя името (прочела някъде, че може). Баща й побесня. Пък аз нали й знам настроенията, че са ден до пладне... Grinning Сега се кипри с него, че може би е уникално. Поне никой друг не е казал ,че го има или го е чул. Rolling Eyes Ама и тя си е уникална! Laughing

# 13 5 фев. 2008, 00:22 ч.
  • Мнения: 2 084
Сменихме ги. Имената на децата ни изразяват тяхната принадлежност към семейството. Кой на кого е кръстен е въпрос, който е свързан с традициите на моето и на мъжа ми семейство. 
Името е, според мен, връзката с корена. Децата имат свои корени и това са точно корените на двете семейства дали началото на нашето семейство. От традициите, в които сме израстнали създаваме своя традиция и поставяме свое начало. А от това един ден те ще създат своя традиция и свое начало. Като клончета, които се присаждат върху дърво и се ражда ново дърво - с по-вкусни плодове.

# 14 5 фев. 2008, 10:48 ч.
  • На небето
  • Мнения: 5 530
Цитат на: Фоксче в нд, 03 фев 2008, 07:52
Не го смених - Исак никога не казваше името си, беше и почти на 3 години - реших, че това ще го травмира. Може би сбърках - всички хора като му чуят името и правят разни предположения за произход, дано детето ми няма проблем с това. От друга страна, като си дойде в къщи започна моментално да говори за себе си като за Иси, така че за сега не го отчитам като грешка, ще видим какво ще стане по-късно  newsm78. Според мен трябва да се прецени за всяко конкретно дете от родителите му.

Името е еврейско (не знам какво те притеснява) и библейско. На мен много ми харесва това име. Моя син също носи еврейски (библейско име). И мен са ме питали, защо носи еврейско име, но това изобщо не ме притеснява.
А по темата, аз бих го сменила. Възприемам го като ново начало, ново име.

Последна редакция: вт, 05 фев 2008, 11:03 от Estell

# 15 5 фев. 2008, 11:02 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Ами ти си го казала - когато чуят, че е осиновен и му разберат името, всички питат, дали е евреин - на мен не ми пречи, но не знам един ден, дали той няма да се притеснява от това, че не е евреин.
Иначе името му е страхотно и аз си го харесвам  Simple Smile, може би иначе бих го сменила  newsm78.

# 16 5 фев. 2008, 23:17 ч.
  • на път
  • Мнения: 2 804
На нас ни се "наложи" да сеним името на нашето мургавичко детенце, защото беше кръстен с неподхождащо на тена му име на типичен български светия и не му отиваше на тена. Искаше ни се името му да е "отворено" и "разбираемо" на всеки език за да живее "в хармония" с него без да учудва хората около себе си.

# 17 11 фев. 2008, 22:35 ч.
  • София
  • Мнения: 2 428
Новото име дава ново начало - това е моето мнение. Мой приятел си смени името на 30г. - цял живот не си го беше харесвал, все на прякор му викаха всички, никой почти не знаеше как се казва, пък и с родителите си не се разбираше.... Като че ли след смяната води нов живот - изглежда много по-щстлив, уверен, всичко му върви.... Пък и старото име си беше хубаво, просто въпрос на усещане...

Вашия раздел на форума го чета с огромно морално и интелектуално удоволствие, защото ме кара за се замислям за същността на живота, семейството и за важността на малките неща) Затова си позволявам да се "обаждам", защото ви уважавам! Може би съм "за" смяната на името - именно заради новото начало и създаването на връзката между родител - дете. Освен ако не се окаже, че детенцето си идва с перфектното име,но това ще стане ясно едва след като го видите, предполагам) Успех!

# 18 16 фев. 2008, 13:38 ч.
  • Мнения: 146
Здравейте , радвам се че дадохте мнението си и направихте тази нова тема.

Но хора кажете колко се чака? От 30.01.08г. съм в списъка с осиновители , а още нито едно писмо не съм получила. Има ли дискриминация в този сектор , все пак аз официално съм самотен родител ,въпреки  че не живея сама . Ами ако предпочитат семейни двойки ? А?  Ами също така кажете как се случи при вас , как избрахте своето дете ?
Ами ако не ми предложат въобще ....  .Сигурно разбирате ? Кажете моля ви вие взехте първото предложено дете или... Как е ?Притеснявам се че няма да имам сили да откажа дете , дори да има видим проблем или малцинствен произход. Кажете как се случва?  Прегръщам ви и ви поздравявам , за мен вие сте най смелите момичета .
      Нели

# 19 18 фев. 2008, 16:01 ч.
  • Мнения: 380
Предполагам, че си объркала темата.

Чака се... достатъчно:)

И прочети из форума. Има доста теми, които могат да отговорят на въпросите.

# 20 8 март 2008, 09:48 ч.
Включвам се и аз в тази тема,защото и на мен ми предстои да сменям сигурно името.В момента се казва Константин,но като го вземем може да го сменим.Искам да попитам каква е процедурата по припознаването на детето от приятеля ми

# 21 8 март 2008, 10:16 ч.
  • Мнения: 847
а Константин е такова хубаво име ...

аз не съм съвсем съгласна с теорията "нов живот, ново име", щото то не е точно нов живот, а продължение, името си върви с късмета, мен лично не ми се искаше да променям името от страх да не й променя съдбата, а тя именно със старото име я е довела при мен.
наложи ни се да го изменим, защото със старото й име е кръстена наша роднина, също осиновено дете, та не върви всички във фамилията да са с едно име ... но беше дълго, съставно и позволяваше да й викат по два начина, всеки основа за самостоятелно име - избрахме този, по който я наричаха лелите, които предпочиташе (защото имаше ясно изразено различно отношение към обгрижващите я Wink ). 
е, все пак, за проба, да сме сигурни в избора, изредихме като обръщение всички имена, които сме харесвали и мислили за бъдещото ни дете ... ама никое не й отиваше повече от това Simple Smile

# 22 8 март 2008, 10:17 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Ако не сте сключили брак не може да го припознае.

# 23 8 март 2008, 12:24 ч.
извинявам се ако не съм се изразила правилно,но питането ми е как той да си даде името на детето като не сме подписали,има ли нещо по-особено

# 24 8 март 2008, 12:36 ч.
  • Мнения: 1 843
Не може да си даде името на детето. Това е като да го припознае, но при осиновяванията тези неща не могат да се правят. Трябваше да ви уведомят от социалната служба, ако така сте били замислили.
Детето ще остане с твоите имена, като бащиното задължително трябва да е съставено от твоето собствено.

Ако, някой ден решите и той да го осинови, трябва да го разсиновиш, да подпишете и да минете цялата съдебна процедура отново. Вади се нов акт за раждане, всичко наново.

За момента такъв е закона. Не може едно и също дете да се осинови едновременно от две лица, ако нямат сключен граждански брак.

# 25 8 март 2008, 12:51 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Цитат на: DarZaMen в сб, 08 мар 2008, 12:36
Ако, някой ден решите и той да го осинови, трябва да го разсиновиш, да подпишете и да минете цялата съдебна процедура отново. Вади се нов акт за раждане, всичко наново.

За момента такъв е закона. Не може едно и също дете да се осинови едновременно от две лица, ако нямат сключен граждански брак.
Не съм се замисляла, но сигурно може след време да сключите граждански брак и тогава той да го осинови  newsm78

# 26 8 март 2008, 12:52 ч.
  • Мнения: 1 843
Цитат на: Фоксче в сб, 08 мар 2008, 12:51
Цитат на: DarZaMen в сб, 08 мар 2008, 12:36
Ако, някой ден решите и той да го осинови, трябва да го разсиновиш, да подпишете и да минете цялата съдебна процедура отново. Вади се нов акт за раждане, всичко наново.

За момента такъв е закона. Не може едно и също дете да се осинови едновременно от две лица, ако нямат сключен граждански брак.
Не съм се замисляла, но сигурно може след време да сключите граждански брак и тогава той да го осинови  newsm78

След като тя го разсинови обаче...

# 27 8 март 2008, 12:57 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Семеен кодекс:
"Чл. 53. (1) Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица освен ако те са съпрузи.

(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя. "
Би трябвало да не трябва да го разосиновява, ама то си има юристи за тая работа, а аз определено не съм  Simple Smile.

Последна редакция: сб, 08 мар 2008, 13:04 от Фоксче

# 28 8 март 2008, 13:05 ч.
  • Мнения: 1 843
Аз също не съм юрист, ама казуса ми е същия и го проучих добре, преди да реша какво и защо.

Това, което цитираш много добре ми го обясниха тогава, тълкувайки така, както аз не бих се сетила, но знам ли, дано греша.

# 29 8 март 2008, 16:35 ч.
  • Мнения: 286
Цитат на: DarZaMen в сб, 08 мар 2008, 12:36

Детето ще остане с твоите имена, като бащиното задължително трябва да е съставено от твоето собствено.

Има възможност бащиното име да се образува от бащиното на майката/собственото на дядото/, като за целта трябва нотариално заверено съгласие на дядото. Това се прави особено в случаите, когато името на майката не е подходящо за образуване на бащино, например: Лидия - Лидиев не звучи добре.

# 30 8 март 2008, 16:38 ч.
  • Мнения: 286
Цитат на: Фоксче в сб, 08 мар 2008, 12:57
Семеен кодекс:
"Чл. 53. (1) Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица освен ако те са съпрузи.

(2) Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Тази забрана не се прилага по отношение на съпруга на осиновителя. "
Би трябвало да не трябва да го разосиновява, ама то си има юристи за тая работа, а аз определено не съм  Simple Smile.


Абсолютно вярно. Едно и също дете могат само съпрузи да осиновят. Може ако самотния осиновител след това сключи брак , съпругът и да осинови детето.

# 31 8 март 2008, 19:28 ч.
  • Мнения: 8
Ние  го сменихме въпреки е Кари беше вече голяма тогава. Името което и бяха дали не ми харесваше Ивана  мразя  това име и  за мен да наричам така малката беше неприятно кръсти дъщеря си с буквата на тати тя Карина той Красимир. 

# 32 9 март 2008, 11:36 ч.
От това,което пишете излиза че детето ще е с моите имена,ама моето собствено е неподходящо-казвам се Ани,значи трябва да е с името на баща ми,ами фамилията същата ли остава като моята

# 33 9 март 2008, 11:54 ч.
ДарзаМен, не са ти обяснили правилно. Ако сключите граждански брак, съпруга ти ще осинови ТВОЕТО дете. Никакво разсиновяване не е необходимо.

# 34 9 март 2008, 12:09 ч.
  • Мнения: 1 843
Това е би било добре.
Това значи и, че сега ще отида да поискам обяснение за това тълкувание, защото подобно разминаване е най-малкото некоректно от професионалисти. Съжалявам, че може би съм подвела някого.

# 35 9 март 2008, 12:44 ч.
  • Мнения: 4 138
аз съм убедена за това с осиновяването. просто новият съпруг осиновява детето на майката. няма значение дали тя е осиновителка или биологична, след като брака е сключен след осиновяването от самотна майка. при пълното осиновяване осиновителката е единствената майка. от нея се иска декларация за съгласие за пълно осиновяване от съпруга възоснова на брак, сключен между  него и майката на детето.

колкото до името, цветкова, положението е следното. при съдебното заседание изрично упоменаваш как искаш да се казва детето.
твоето име не е неподходящо, просто ако съдията постанови детето може да се казва .......... АНИ...........
при мен е точно така. детето носи моето име като бащино, ерго ИРЕНА. иренова звучи тъпо, в комбинация с предните и две имена и фамилията, затова и реагирах овреме и сега си има прекрасни имена.
това при положение, че детето е момиче. иначе ако е момче не вижам какъв е проблема да е анин или анов или анев с бащино, демек майчино. може и за момиче да се приложи. обикновено съдиите изпълняват молбата на осиновителя за имената, но трябва да я има и изрично и точно да са упоменати желаните имена. в противен случай в общината ще ви правят въртели. на мен се опитаха да ми кажат, че бащино не можело да е ирена, ама ги фраснах със съдебното решение по главата.

# 36 9 март 2008, 16:33 ч.
  • Мнения: 1 652
Моето лично мнение е, че не е добре човек да носи презиме от майка си- т.е. женско. Казано, е мъжете дават име и фамилия. След като няма баща, според мен е най-добре да вземе на твоя баща. Така мисля аз. Не може жена да дава име.

Друг е въпросът, че нямаш право без съгласието на баща си и това ще стане след делото. Може и на самото дело и ако има затруднения- казваш ,че твоето име звучи смешно и оронва авторитета на детето според теб. При мен стана много лесно, още на делето, без съгласието на моя баща и с Божията благословия!  Praynig

# 37 9 март 2008, 17:28 ч.
  • Мнения: 8
Cvetkova можеш да запишеш детето Аниев/а  това е  и моето презиме

# 38 9 март 2008, 18:19 ч.
  • Мнения: 4 138
дарена, веднъж няма да се съглася с теб. в германия например, хората нямат въобще бащино име. доколкото знам, в доста други държави също. в испания децата носят и фамилията на майката.
аз съм гражданин на света, детето ми също. живеем в 21 век. при мен би било смешно да кръстя с моята фамилия, която детето носи и с името на баща си.щеше да се получи нещо като Риачрд Груев Mr. Greenв тукашните ми документи никъде не фигурира бащиното ми име, иначе щях да срещам доста учудени погледи.
да не говорим, че моят баща не е неин баща, аз съм женско чадо и нося фамилията на мъжа, за когото съм била омъжена.
пък на всичкото отгоре и съм феминистка. считам, че за определени неща ме ръководи разума.
в религията има и други догми, но не ги спазваме. предполагам, че става дума именно за това, когато казваш мнението си.
но мисля и че става дума за фамилията, а не за презимето. и за това че не жената, а мъжът може да даде фамилията. защото в крайна сметка не е бащино име, а презиме.
при мен решението беше чисто практично и после емоционално. аз съм и майката и бащата на това дете. родих го посредством решението си за този живот, който му давам.
от законова гледна точка няма никакъв проблем детето да носи като презиме името на майката. съдийте са кооперативни и допускат нейното име да бъде вариирано така, че да е в хармония с останалите имена.

# 39 9 март 2008, 19:13 ч.
  • Мнения: 1 652
Цитат на: matakosmata в нд, 09 мар 2008, 18:19
дарена, веднъж няма да се съглася с теб....

и с право няма да се съгласиш. Това, което пишеш звучи логично казано от теб и за твоето дете. За моето дете аз така чувствах нещата, както  ги описах. Смених името, не го кръстих на никого от моите близки. Исках кратко мъжко име, което да даде хубава мъжка фамилия т..е да звучи , като презиме добре, защото той ще става баща. Моето име също не става за презиме, но и някак съществото ми не приемаше тази роля. Не знам как да го кажа, за да ме разберете. Аз съм поела много мъжки роли и ги изпълнявам добре. Тази не ми хареса. Съгласна съм за другите държави. Но аз искам да живеем в България, харесват ми балканските нрави, обичаи. Моето разбиране е, че за да живееш добре трябва да си в хармония със земята на която стъпваш . разбираш ли ме? Както например в нашитебългарски гори има билки за нас българите, които живее по този климат. Абе не мога повмече да го обесня- но така го чувствам.
Разбира се приемам и твоето разбиране и като те познавам- ми звучи много добре, но за теб.

# 40 9 март 2008, 21:00 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Ми спорът звучи много добре, ама на нас съдийката не ни даде презимето да е без окончание ов, въпреки, че го бяхме вписали в искането изрично, дори ни се скара, че нарушаваме закона, така че зависи на кой ще попаднеш.

# 41 9 март 2008, 22:34 ч.
  • Мнения: 286
Цитат на: matakosmata в нд, 09 мар 2008, 18:19
дарена, веднъж няма да се съглася с теб. в германия например, хората нямат въобще бащино име. доколкото знам, в доста други държави също. в испания децата носят и фамилията на майката.
.
Точно така - в Испания детето има само лично име и две фамилии - едната на майката, другата на бащата. И тези фамилии не се променят, дори когато жената се омъжи.
Аз смятам, че ако от женско име не се получава благозвучно бащино може да се вземе от дядото името за бащино, но в другите случаи няма смисъл. Получава се, че майката и детето са с еднакви бащини имена - като братче и сетриче. Пък и звучи сякаш дядото е осиновил детето, знам ли. Не, че има нещо лошо, но е някак неестествено.

# 42 9 март 2008, 23:00 ч.
  • Мнения: 4 138
дарена, и аз съм съгласна с твоето мнение и то наистина звучи добре. именно това е, всеки да избере най-доброто за него решение, според обстоятелствата.
казвам как е по закон, просто всеки има правото като сам осиновител да постави молбата си пред съда и гледам нещата и през моята призма, тоест, хубаво е човек да има избор, а решението да вземе сам, след като предцени кое най-добре го устройва, според морал, интереси и разбирания. именно затова се въздържам да отричам нещо тотално.
казвам  как съм постъпила аз и защо. съвет как да постъпи цветкова не давам, тя ще реши сама.

колкото до децата ни и какво ние сме решили, аз винаги се подсмихвам, когато се сетя какво бяха решили моите родители за мен и какво стана в действителност.
така че, един ден може да се окаже, че децата ни ще живеят в страни, където имената им ще звучат необичайно и всички наши решения са били не такива, каквито те биха искали да бъдат.

# 43 3 апр. 2008, 15:53 ч.
  • Мнения: 262
Здравейте незнам дали тук е мястото за моя въпрос ако не е ще го изтрия Simple Smile
Проблема е че искам да си сменя фамилното име, незнам дали може да стане паралелно с това на детето? Вече съм подала документи със сегашната си фамилия.
Да чакам ли  осиновяването и тогава да го сменя съответно и детето да получи новото ми фамилно име.

# 44 3 апр. 2008, 22:22 ч.
  • Мнения: 2 172
Мисля, че трябва да смениш първо твоето, нищо, че си подала документи със сегашното име.Така е по-лесно, за да получи то направо твоята фамилия. Паралелно едва ли ще стане.

# 45 4 апр. 2008, 09:05 ч.
  • Мнения: 847
"Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това." (http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2134673409). Има ли важни обстоятелства (най-вероятното основание, предполагам), преценява съдът. То си е отделно производство, което няма начин да се случи заедно с производството по осиновяване! Ако си смениш фамилията до осиновяването, детето автоматично ще вземе новата. Ако смениш след това обаче, по съдебен ред (макар и по-бързо вече) ще трябва да сменяш и веднъж смененото при осиновяването име на детето и да му вадиш отново ново удостоверение за раждане. Имена се дават/сменят по административен ред, т.е. бързо, само при раждане и брак.
Дано бързо срещнеш детето си, но и двете процедури трудно се предполагат като време ... във всеки случай, смяната на име не става веднага, производството може доста да се проточи, а може и да не се случи - съдът не е длъжен да удовлетвори молбата, а да прецени има ли основание ... (макар че има един случай с Манчестър Юнайтед ... )

# 46 4 апр. 2008, 09:46 ч.
  • Мнения: 262
Много ви благодаря.Моето фамилно име не е усмиващо и т.н но много бях привързана към дядо си и искам по някакъв начин да покажа обичта си към него, това е моята причина да искам друго фамилно име.

# 47 5 юли 2008, 23:35 ч.
  • Мнения: 11 915
Изравям темата си , тъй като имам въпрос към майките осиновили дете на повече от две години.
Кога започнахте да се обръщате към детето с името, което сте му избрали?Дали още при посещенията или едва след като мине съдебното дело и го приберете у дома?Ако започнем да се обръщаме към детето с новото му има, докато е още в дома, дали за него няма да е объркване, тъй като вероятно повечето от работещите там ще му говорят на старото име?Лесно ли е за дете на две и половина да свикне с новото име, преживява ли някакъв стрес от тази промяна?

Решихме да дадем ново име на детето, като ново начало и се чудя дали все пак сме на прав път.

# 48 6 юли 2008, 00:45 ч.
  • Мнения: 883
Моят син беше на 3 години без няколко дена, когато го видяхме за първи път и на 3 г. и 2 месеца, когато си дойде у дома. Сменихме името му и започнахме да го назоваваме с новото от момента в който взехме решението за осиновяване и какво име ще му дадем. Говорихме с директорката на дома, и се дофоворихме, че постепенно всички ще започнат да гонаричат с новото му име. Нямаше сътресения, седмица след като си беше вкъщи пробвах да го извикам с предишното му име - изобщо не реагира.
Когато стана може би на 5 при един разговор за осиновяването той ме попита какво е било първото му име. Казах му, а той сподели, че много харесва сегашното си име и се радва дето сме го сменили.

# 49 6 юли 2008, 01:34 ч.
  • космополитно
  • Мнения: 941
Цитат на: mr.been в сб, 16 фев 2008, 13:38
Здравейте , радвам се че дадохте мнението си и направихте тази нова тема.

Но хора кажете колко се чака? От 30.01.08г. съм в списъка с осиновители , а още нито едно писмо не съм получила. Има ли дискриминация в този сектор , все пак аз официално съм самотен родител ,въпреки  че не живея сама . Ами ако предпочитат семейни двойки ? А?  Ами също така кажете как се случи при вас , как избрахте своето дете ?
Ами ако не ми предложат въобще ....  .Сигурно разбирате ? Кажете моля ви вие взехте първото предложено дете или... Как е ?Притеснявам се че няма да имам сили да откажа дете , дори да има видим проблем или малцинствен произход. Кажете как се случва?  Прегръщам ви и ви поздравявам , за мен вие сте най смелите момичета .
      Нели

"Всяко ново е добре забравено старо!" LaughingИнтересен ми е процесът, през който този форум се възпроизвежда  и обновява отново и отново!...  В него идват нови хора и се вълнуват от нещата, които са терзаели и разчепквали старите, които на един етап също са били нови!... Hug
Аз започнах да се шегувам със себе си, защото взех да проявявам симптом, характерен за хората със склероза:сещам се все за онези теми дето съм чела в началото, когато са ме измъчвали куп въпроси! Тези теми са в архива (а "едно време" дори не подозирах за неговото съществуване)!...
Интересно е и , че въпреки цикличната поява на идентични теми отговаряме пак и пак! Явно ни е потребно по някакъв начин? Може би просо ни е умилително да се връщаме към съвместното начало с децата ни и към нелеките избори, които ни се е налагало да правим!?...

Ето едно допълнение към новата/стара тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=142167.0;all

Нели-mr.been отговорите на всички вълнуващи те въпроси има по различни теми в този подфорум!
Като родител, сам отглеждаш детето си мисля, че няма дискриминация по този, а и друг признак! Различното времетраене в чакането си следва своя, вероятно вселенска логика! Все повече се убеждавам, че децата ни са ни избрали предварително и това дали  не отказваш едно дете или имаш трудности да откажеш друго въпреки куп рационални доводи също е поради това, че вече някой ни е "набелязал"...

От дисцанцията на времето и развитията във връзката ми с дъщеря ми мисля, че всяко дете би могло да бъде нашето!... Но това е друга тема! Бъди спокойна-вече сте на финалната права един към друг с твоето дете!

# 50 7 юли 2008, 10:24 ч.
  • Мнения: 3 715
Ние сменихме името. В дома, въпреки забележките, които правехме, продължаваха да го наричат със старото име, дори ми направиха изречение, че и старото било хубаво. Отрязах ги и реших да не си го слагам, отдадох го на някои лични техни качества и ограничения. Така или иначе, като се прибрахме, започнахме да го наричаме с новото име и не забелязах да е имало проблеми. Бобко и на старото не се обръщаше, по-скоро му въздействаше интонацията. Така че не се притеснявай.

Една грешка, която аз направих и не е точно за тази тема, но е в същия ред на мисли по отношение на обръщенията. Много ми беше трудно да говоря за себе си в трето лице и все казвах: "Ела при мен. Дай да направя това." и така. А си трябваше да казвам от самото начало: "Ела при мама, дай на мама, кажи на мама". Имах неосъзната психологическа бариера и не можех да я прекрача, някак не се възприемах като мама. И детето ми викаше "лельо" две седмици. Всеки път го поправях, карах му се, обаче нямаше ефект. Чудех се къде греша, докато не ми светна, че грешката е моя, пречупих си езика и започнах да говоря за себе си в трето лице. Ефектът беше мигновен.

# 51 7 юли 2008, 11:40 ч.
  • Мнения: 146
venecias, благодаря , че ми отговаряш   bouquet ,
Това са били въпроси , които тогава са ме безпокоили. Сега вече имам дете, не съм го избирала и веднага се съгласих да я взема, въпреки , че вече имаше отказ от други/ слава богу , аз вече я обожавам/ . Не смятам , че има дискриминация  и искам да успокоя всички , който са сами осиновители , че надежда има.   

# 52 7 юли 2008, 13:56 ч.
  • космополитно
  • Мнения: 941
Цитат на: mr.been в пн, 07 юли 2008, 11:40
venecias, благодаря , че ми отговаряш   bouquet ,
Това са били въпроси , които тогава са ме безпокоили. Сега вече имам дете...

Хубаво развитие! Честито!  bouquet Аз вече му изпуснах края на новините тук! Имам чувството за невероятно ускорение- непрекъснато се появяват нови мами и дечица! А аз имам време колкото за последно мнение на темите от първа страница - та хич не съм усетила, че някой е извадил отпред позабравена тема! Embarassed

# 53 23 юли 2008, 23:01 ч.
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Ne smenihme imenata i na dvete si deca. Ivan beshe na 1 g. i 10 m., a Albena - na 1. g. i 2 m. Tova sa imenata, s koito te sa doshli na tozi sviat. Nie sas sapruga mi schitame, che ne biva da gi smeniame. Vse pak daljim uvajenie i blagodarnost na horata, koito sa gi sazdali fizicheski - iskame ili ne iskame da si priznaem, nie podeliame roditelstvoto s tiah, dori nikoga da ne gi vidim.

# 54 24 юли 2008, 08:21 ч.
  • Мнения: 2 172
Поздравления за имената ,gankata, .Имам въпросче- би ли ги оставила, ако бяха Айше и Бейхан?

# 55 24 юли 2008, 08:58 ч.
  • София
  • Мнения: 9 517
Аз лично не вярвам, че БМ е дала името на моето дете, по-скоро ми прилича като измислица на някоя акушерка или социална, но както каза Аист името ми харесваше. Едва ли щях да го запазя ако беше Айше, виж Бейхан щях да оставя, защото ми харесва  Grinning.

# 56 24 юли 2008, 09:12 ч.
  • Мнения: 2 172
Една майка остави името-Исус..Май в някои общества в България много често се срещат деца Исус, Исак и др. подобни.Гледах едно филмче за това и бях учудена.

Между другото това са утвърдени имена според този сайт
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0% … 3%D0%BC%D0%B8/200
 Peace

Последна редакция: чт, 24 юли 2008, 20:57 от Аист

# 57 27 юли 2008, 21:20 ч.
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Ако беше Айше бих го сменила, както и Есмералда (в един дом имаше дете с такова име), обаче повечето деца са с хубави имена, а осиновителите ги сменят просто от егоизъм. Ето това ми се струва погрешно. Името на моя син например е Иван - така се казва бащата на рождената му майка, както видяхме от документите. Еин ден ще му го кажа, не виждам нищо лошо в това. А дъщеря ми се казва Албена. Бях си избрала друго име, ако родя момиче, но оставих това, защото считам, че така е редно - да уважа избора на жената, дала й живот.

# 58 27 юли 2008, 22:30 ч.
  • Мнения: 3 715
Тоест, ако жената, родила детето ти, не носеше българско име,  не би уважила избора й.

# 59 27 юли 2008, 22:54 ч.
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
И джете жени, родили децата ми, се самоопределят като "ромки". За едната знам, че не носи "българско" име, а другата не знам как се казва.

# 60 28 юли 2008, 11:05 ч.
  • Мнения: 3 715
В случая не говоря за произход, а за двоен страндарт, което е не по-малко погрешно.

# 61 28 юли 2008, 11:37 ч.
  • Мнения: 2 172
С една дума- няма лошо и да го промениш и да го оставиш.
Ама кажи си - така реших, а не- щото то си е дошло с това име и т. н...щото децата идват с различни имена и едните се оказва ни харесват, други- не.

# 62 28 юли 2008, 11:47 ч.
  • Мнения: 3 715
Именно. Всеки си решава, всеки си има възгледи, в крайна сметка всеки е прав за себе си. Нашият син си има хубаво българско рождено име, обаче баща му не го хареса. Е сега, тази, която го е оставила в родилния дом в деня след раждането ли да уважа повече, или баща му на детето, който спи по три часа на денонощие, за да се грижи за него.
Децата ти наистина са с прекрасни имена, да са ти живи и здрави   bouquet

# 63 10 авг. 2008, 19:05 ч.
  • Мнения: 11 915
Преди детето много се чудех, затова и зададох темата.Когато ни се обадиха за дете се оказа, че е сравнително голям- на 2г. и 7мес., а освен това имаше хубаво име.Почти бях решила да му го оставя.размислихме един ден с баща му и решихме, че всъщност това е новият му живот, ново начало ,затова ще му дадем и ново име.Когато на другия ден си подадох молбата в РДСП имаше елемент на изненада /като че очакваха да запазя името поради възрастта на детето/,но нищо не ми казаха.Сега съм убедена, че постъпихме правилно, още повече със старото име животът му е бил безрадостен .Бобо много бързо свикна с новото си име, почти веднага започна да се обръща на име, имам чувството, че сам е чакал промяната.Синът ми се казва Боян , имаме в "разширеното семейство" малко разногласия за "галеното име", но  това е незначиителен спор.
Вярвам, че новото име на детето ми освен нов живот ще му донесе и щастлив път.

# 64 18 авг. 2008, 21:48 ч.
  • Мнения: 36
Винаги съм искала като имам дете и да го кръстя на баща си.За съжаление той умря и така и не можа да се запознае с внука си.На последното инвитро, когато ми казаха, че са ми имплантирани 3 ембриона, нощем стоях на терасата, гредах светлините, молех се на Господ и Света Богородица да направят така, че този път да е успешно и обещавах пред себе си и пред тях да кръстя децата с имена, които да покажат моята благодарност....Нищо не се получи.Когато решихме да осиновим Цвети и казах за това на свекър ми и свекърва ми, след няколко дни свекър ми се обади и каза да не кръщаваме детето на него-цитирам "нямало да се обиди, ако не е кръстен на него" /той е Христофор и в интерес на истината едно от имената, които спрягах, беше вариант на неговото/, освен това фамилията му да е като нашата, а не на неговото име, защото така било при детето на девер ми.Значи, признавам без бой- това го приех като неприемане на дете, което изобщо не бяха виждали.Съответно казах "майната ви" на всички. И тъй като синът ми е роден на много хубав празник-Цветница, и тъй като ми хареса името му-Цветелин, и тъй като баща му каза, че изобщо не го интересува как се казва, реших самосиндикално, че ще запазим името му, независимо кой му го е дал.И така- сега си казва цялото име-Цецетин, да ми е жив и здрав.

# 65 8 ноем. 2008, 14:11 ч.
А когато детето е на 4 и името е турско как да не му го смениш, а дали то ще свикне с новото име

# 66 8 ноем. 2008, 14:29 ч.
  • Мнения: 115
Леле, това е много сериозен въпрос!
 newsm78

С тъга и свито сърце ще ви припомня един анекдот, който умните българи измислиха при преименоването на част от тях (моля не се обиждайте), помислете колко мъдрост има в него:

Учителката: - Сашко да отговори.
Мълчание....
Учителката: Сашко, отговори! Сашко!!! АЛЕКСАНДРЕ!!!!
Сашко: Да, другарко?
Учителката: Абе, Сашко, как ти викат галено вкъщи?
Сашко: Али, другарко.

Ако семейството е от христианско вероизповедание и български произход, бих предложила вариант на българско име, което е сходно с турското.

Ако семейството е от по-широко скроени хора, живеещи в подобна културна среда - би могло и да се запази името на детето.

Съгласна съм със Светкавица за новото начало и за символизма на името на детето.

# 67 8 ноем. 2008, 17:41 ч.
акта за раждане със старото име съхранява ли се в общината по местоживеене

# 68 8 ноем. 2008, 18:34 ч.
Акта за раждане със старото име на детето отива ли в общината по местоживеене на осиновителите

# 69 8 ноем. 2008, 23:07 ч.
  • Мнения: 690
До колкото знам, документите от осиновяването и от преди това се архивират в съда (ама това да го потвърди Мираетка) и се пазят n-брой години. Аз лично не съм видяла стария акт - нито в дома, нито в съда, а пък за нашата община - да не говорим. Но в решението има старите имена и ЕГН-то на детето.

# 70 9 ноем. 2008, 10:02 ч.
  • Мнения: 14
Една моя приятелка наскоро осинови момиченце на 2,7 години ,бяха нарекали малката Цвета , а моята приятелка и смени името и сега тя се казва София... Simple Smile

# 71 9 ноем. 2008, 13:41 ч.
  • Мнения: 2 084
А ти пита ли я дали можеш да пишеш това тук?

# 72 9 ноем. 2008, 15:36 ч.
  • Мнения: 14
Да ,спокойно питала съм я  Simple Smile

# 73 12 ноем. 2008, 01:35 ч.
  • Мнения: 1 327
малко късно, но да се включа по темата. Химена е името, с което биологичната майка е кръстила дъщеря ми. Смених го с чиста съвест на Ивана /на майка ми/. Беше на 3г и 7м, когато си дойде вкъщи. Не е имала проблеми със смяната на името. В началото често се наричаше и Химана и Ивана. Сега, месец и малко по-късно като че ли няма спомен за предишното си име. 

# 74 12 ноем. 2008, 13:51 ч.
  • на път
  • Мнения: 2 804
Цитат на: еlito в ср, 12 ное 2008, 01:35
...... Химена е името, с което биологичната майка е кръстила дъщеря ми. ......

 #Crazy
Като си помисля за значението на "химен", това име няма как да не се смени просто ....

# 75 12 ноем. 2008, 23:15 ч.
  • Мнения: 1 327
Цитат на: d_iva в ср, 12 ное 2008, 13:51
Цитат на: еlito в ср, 12 ное 2008, 01:35
...... Химена е името, с което биологичната майка е кръстила дъщеря ми. ......

 #Crazy
Като си помисля за значението на "химен", това име няма как да не се смени просто ....

нали?! малко извън темата, но още като прочетох името и си казах "това е моето дете!!!"

# 76 16 ноем. 2008, 23:19 ч.
Хи! Имам един въпрос-пак е за промяна, он не на име,  на рожденна дата. Само ако може да ми кажете дали се прави, дали е законно? Извинянвам се чу флуудя тук, но не искам да пускам цяла тема само за 1 въпрос.

# 77 16 ноем. 2008, 23:34 ч.
  • Мнения: 2 084
Не зная дали се прави, но се питам дали е редно. На нас ни е сменено ЕГН-то - последните 4 цифри, защото сме от друг град, но датите на раждане са си техните. Мисля си, че не е добра идея да се променя датата на раждане.

# 78 16 ноем. 2008, 23:42 ч.
  • космополитно
  • Мнения: 941
Цитат на: Stacy Pierce в нд, 16 ное 2008, 23:19
Хи! Имам един въпрос-пак е за промяна, он не на име,  на рожденна дата. Само ако може да ми кажете дали се прави, дали е законно?

Не е законно!
При осиновяване се издава удостоверение за раждане с името на родителите-осиновители и като месторождение се сочи населеното място, където са регистрирани те. Това удостоверение е и с ново ЕГН на детето, но са сменени цифри оказващи именно месторождението- Рождената дата е автентичната!
Аз мисля, че смяната й е отживелица- правила се е по времето, когато всячески се е опитвало да се укрие актът на осиновяването. Днес тенденцията е противоположна и това като че обезмисля смяната на рождената дата.

Допускам, че е възможно смяна на рождената дата да се практикува още, през заобикаляне на правовия път, но не виждам смисъл в това!
Докато пишех kalina@  е публикувала. Моят пост само допълва нейния!

# 79 17 ноем. 2008, 00:04 ч.
А възможно ли е да е сменена датата на дете осиновено 89 година? Тоагава още ли са били актуални тези всячески опити за окриване на осиновяването?

# 80 21 ноем. 2008, 09:24 ч.
  • Мнения: 63
Ще се включа за да кажа,че рожденната дата може да се смени.Моята е така.Аз съм осиновена .Родена съм на 03.03.1979.Записана съм на 08.03.1979,защото тогава майка ми е родила дете,което е починало.Така че има и такива случеи.А за името ще ви кажа,че винаги съм го мразела и съм го чувствала чуждо.Осиновена съм на 15 дни.Мисля че подсъзнателно съм усещала,че не е мое.Моите уважения,че сте се решили да осиновите деца ,защото много хора си живеят сами и не се решават на тази крачка. Hug  bouquet

# 81 21 ноем. 2008, 14:08 ч.
  • Мнения: 1 327
Цитат на: mama vania19 в пт, 21 ное 2008, 09:24
Ще се включа за да кажа,че рожденната дата може да се смени.Моята е така.Аз съм осиновена .Родена съм на 03.03.1979.Записана съм на 08.03.1979,защото тогава майка ми е родила дете,което е починало.Така че има и такива случеи.А за името ще ви кажа,че винаги съм го мразела и съм го чувствала чуждо.Осиновена съм на 15 дни.Мисля че подсъзнателно съм усещала,че не е мое.Моите уважения,че сте се решили да осиновите деца ,защото много хора си живеят сами и не се решават на тази крачка. Hug  bouquet

ти знаеш ли си името, с което си записана като си родена? и след като не си харесваш името, което са ти дали впоследствие мислила ли си го да го сменяш?
извини ме, че така разпитвам, но тъй като съм сменила името на дъщеря си ми е интересно...  Flutter

# 82 21 ноем. 2008, 15:25 ч.
  • Мнения: 63
Да знам си името-Ваня.Моята осиновителка почина когато бях на 10г.След това имах редица проблеми които съм споделила в първата тема тук и няма пак да казвам.Преди 4г имах късмета чрез едно тв предаване-Искренно и лично да намеря истинската си биологична майка.След като с нея се видяхме живота ми се промени.Сега тя е човека които ми помага и гледа децата,а мъжът й ги е приел като негови внуци.Имам и брат които също ме прие страхотно.Смених си името.Преди се казвах Радосвета,което никога не съм харесвала.
А това ,че ме разпитваш не ме притеснява.Щом съм почнала да пиша значи няма какво да крия.

Последна редакция: пт, 21 ное 2008, 15:30 от mama vania19

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

0 резултати за

Добави филтри

Групи

Теми

Автори

Период

-

      Facebook login функцията е временно ограничена.

      Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

      Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

      Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

      Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

      Молим да ни извините за неудобството!

      Забравена парола? Вход

      Общи условия

      Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


      НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


      НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


      НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


      НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


      Затвори

      Активация на акаунт

      Здравейте,

      Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
      Благодарим ви предварително!

      Към анкетата

      Здравейте,
      Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

      Към анкетата