Ново име на детето?

"Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това." (http://lex.bg/laws/ldoc.php?IDNA=2134673409). Има ли важни обстоятелства (най-вероятното основание, предполагам), преценява съдът. То си е отделно производство, което няма начин да се случи заедно с производството по осиновяване! Ако си смениш фамилията до осиновяването, детето автоматично ще вземе новата. Ако смениш след това обаче, по съдебен ред (макар и по-бързо вече) ще трябва да сменяш и веднъж смененото при осиновяването име на детето и да му вадиш отново ново удостоверение за раждане. Имена се дават/сменят по административен ред, т.е. бързо, само при раждане и брак.
Дано бързо срещнеш детето си, но и двете процедури трудно се предполагат като време ... във всеки случай, смяната на име не става веднага, производството може доста да се проточи, а може и да не се случи - съдът не е длъжен да удовлетвори молбата, а да прецени има ли основание ... (макар че има един случай с Манчестър Юнайтед ... )

Много ви благодаря.Моето фамилно име не е усмиващо и т.н но много бях привързана към дядо си и искам по някакъв начин да покажа обичта си към него, това е моята причина да искам друго фамилно име.

Изравям темата си , тъй като имам въпрос към майките осиновили дете на повече от две години.
Кога започнахте да се обръщате към детето с името, което сте му избрали?Дали още при посещенията или едва след като мине съдебното дело и го приберете у дома?Ако започнем да се обръщаме към детето с новото му има, докато е още в дома, дали за него няма да е объркване, тъй като вероятно повечето от работещите там ще му говорят на старото име?Лесно ли е за дете на две и половина да свикне с новото име, преживява ли някакъв стрес от тази промяна?

Решихме да дадем ново име на детето, като ново начало и се чудя дали все пак сме на прав път.

Моят син беше на 3 години без няколко дена, когато го видяхме за първи път и на 3 г. и 2 месеца, когато си дойде у дома. Сменихме името му и започнахме да го назоваваме с новото от момента в който взехме решението за осиновяване и какво име ще му дадем. Говорихме с директорката на дома, и се дофоворихме, че постепенно всички ще започнат да гонаричат с новото му име. Нямаше сътресения, седмица след като си беше вкъщи пробвах да го извикам с предишното му име - изобщо не реагира.
Когато стана може би на 5 при един разговор за осиновяването той ме попита какво е било първото му име. Казах му, а той сподели, че много харесва сегашното си име и се радва дето сме го сменили.

"Всяко ново е добре забравено старо!" Интересен ми е процесът, през който този форум се възпроизвежда  и обновява отново и отново!...  В него идват нови хора и се вълнуват от нещата, които са терзаели и разчепквали старите, които на един етап също са били нови!...
Аз започнах да се шегувам със себе си, защото взех да проявявам симптом, характерен за хората със склероза:сещам се все за онези теми дето съм чела в началото, когато са ме измъчвали куп въпроси! Тези теми са в архива (а "едно време" дори не подозирах за неговото съществуване)!...
Интересно е и , че въпреки цикличната поява на идентични теми отговаряме пак и пак! Явно ни е потребно по някакъв начин? Може би просо ни е умилително да се връщаме към съвместното начало с децата ни и към нелеките избори, които ни се е налагало да правим!?...

Ето едно допълнение към новата/стара тема:
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=142167.0;all

Нели-mr.been отговорите на всички вълнуващи те въпроси има по различни теми в този подфорум!
Като родител, сам отглеждаш детето си мисля, че няма дискриминация по този, а и друг признак! Различното времетраене в чакането си следва своя, вероятно вселенска логика! Все повече се убеждавам, че децата ни са ни избрали предварително и това дали  не отказваш едно дете или имаш трудности да откажеш друго въпреки куп рационални доводи също е поради това, че вече някой ни е "набелязал"...

От дисцанцията на времето и развитията във връзката ми с дъщеря ми мисля, че всяко дете би могло да бъде нашето!... Но това е друга тема! Бъди спокойна-вече сте на финалната права един към друг с твоето дете!

Ние сменихме името. В дома, въпреки забележките, които правехме, продължаваха да го наричат със старото име, дори ми направиха изречение, че и старото било хубаво. Отрязах ги и реших да не си го слагам, отдадох го на някои лични техни качества и ограничения. Така или иначе, като се прибрахме, започнахме да го наричаме с новото име и не забелязах да е имало проблеми. Бобко и на старото не се обръщаше, по-скоро му въздействаше интонацията. Така че не се притеснявай.

Една грешка, която аз направих и не е точно за тази тема, но е в същия ред на мисли по отношение на обръщенията. Много ми беше трудно да говоря за себе си в трето лице и все казвах: "Ела при мен. Дай да направя това." и така. А си трябваше да казвам от самото начало: "Ела при мама, дай на мама, кажи на мама". Имах неосъзната психологическа бариера и не можех да я прекрача, някак не се възприемах като мама. И детето ми викаше "лельо" две седмици. Всеки път го поправях, карах му се, обаче нямаше ефект. Чудех се къде греша, докато не ми светна, че грешката е моя, пречупих си езика и започнах да говоря за себе си в трето лице. Ефектът беше мигновен.

venecias, благодаря , че ми отговаряш    ,
Това са били въпроси , които тогава са ме безпокоили. Сега вече имам дете, не съм го избирала и веднага се съгласих да я взема, въпреки , че вече имаше отказ от други/ слава богу , аз вече я обожавам/ . Не смятам , че има дискриминация  и искам да успокоя всички , който са сами осиновители , че надежда има.   

Хубаво развитие! Честито!  Аз вече му изпуснах края на новините тук! Имам чувството за невероятно ускорение- непрекъснато се появяват нови мами и дечица! А аз имам време колкото за последно мнение на темите от първа страница - та хич не съм усетила, че някой е извадил отпред позабравена тема!

Ne smenihme imenata i na dvete si deca. Ivan beshe na 1 g. i 10 m., a Albena - na 1. g. i 2 m. Tova sa imenata, s koito te sa doshli na tozi sviat. Nie sas sapruga mi schitame, che ne biva da gi smeniame. Vse pak daljim uvajenie i blagodarnost na horata, koito sa gi sazdali fizicheski - iskame ili ne iskame da si priznaem, nie podeliame roditelstvoto s tiah, dori nikoga da ne gi vidim.

Поздравления за имената ,gankata, .Имам въпросче- би ли ги оставила, ако бяха Айше и Бейхан?

Аз лично не вярвам, че БМ е дала името на моето дете, по-скоро ми прилича като измислица на някоя акушерка или социална, но както каза Аист името ми харесваше. Едва ли щях да го запазя ако беше Айше, виж Бейхан щях да оставя, защото ми харесва  .

Една майка остави името-Исус..Май в някои общества в България много често се срещат деца Исус, Исак и др. подобни.Гледах едно филмче за това и бях учудена.

Между другото това са утвърдени имена според този сайт
http://bg.wiktionary.org/wiki/%D0%A3%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0% … 3%D0%BC%D0%B8/200
 

Ако беше Айше бих го сменила, както и Есмералда (в един дом имаше дете с такова име), обаче повечето деца са с хубави имена, а осиновителите ги сменят просто от егоизъм. Ето това ми се струва погрешно. Името на моя син например е Иван - така се казва бащата на рождената му майка, както видяхме от документите. Еин ден ще му го кажа, не виждам нищо лошо в това. А дъщеря ми се казва Албена. Бях си избрала друго име, ако родя момиче, но оставих това, защото считам, че така е редно - да уважа избора на жената, дала й живот.

Тоест, ако жената, родила детето ти, не носеше българско име,  не би уважила избора й.

И джете жени, родили децата ми, се самоопределят като "ромки". За едната знам, че не носи "българско" име, а другата не знам как се казва.