Здравейте момечита!Във вторите шансове не вярвам, защото човек, който е предал веднъж няма да се поколебае да го направи втори път. Кифлите не са виновни но не мога и да ги оправдая. В моя случай нашият татко се върна при бившата кифла по чийто адрес няма да обяснявам на какво се бях наслушала докато бяхме заедно, но както и да е за мен това да говориш против бивш е адски недостойно и означава да плюеш срещу себе си, а пък да се връщаш назад, не води до нищо добро...
- Публикувана: 3 фев. 2008, 11:33 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2008, 18:15 ч.
За глупостта и N-тите шансове
. Аз не съм казвал, че злорадстват, по-скоро изобщо не се замислят за "бившата" и децата й. Ставаше дума че харесват такив амъже което си е факт. Като има и още по-тежки случаи (сред жените).
Panther, има известна разлика между това да не се замислят за бившата и децата й и това "да се кефят на мъже дето са зарязали децата си"(каквито бяха точните ти думи и те всъщност ме потресоха).
А иначе Сиси е напълно права, че свят широк и хора всякакви. И ДА и аз също вярвам, че ГОСПОД ГЛЕДА....
искам да разбера тази разлика
особено когато "бившата" е все още настояща и видиш ли колко е успокоително, че всъщност те "предпочитат"
не съм плюла и казвам че оная няма вина...друг е въпроса какво мисля за жени ХОДИЛИ И ХОДЕЩИ с ОЖЕНЕНИ мъже....поне да са разведени....за мен чуждото си е чуждо....
...друг е въпроса какво мисля за жени ХОДИЛИ И ХОДЕЩИ с ОЖЕНЕНИ мъже....поне да са разведени....за мен чуждото си е чуждо....
[/quote]
И аз често се замислям по този въпрос, но хич не ми се иска да съдя. Съгласна съм със Сиси, че има кой да гледа. Като разбрах за (поредната) приятелка на съпружеското тяло, той ми обясни, че тя нямала нищо общо, той си бил виновния... Ма как да няма нищо общо?!
[/quote]
И аз често се замислям по този въпрос, но хич не ми се иска да съдя. Съгласна съм със Сиси, че има кой да гледа. Като разбрах за (поредната) приятелка на съпружеското тяло, той ми обясни, че тя нямала нищо общо, той си бил виновния... Ма как да няма нищо общо?!
искам да разбера тази разлика
особено когато "бившата" е все още настояща и видиш ли колко е успокоително, че всъщност те "предпочитат"
не съм плюла и казвам че оная няма вина...друг е въпроса какво мисля за жени ХОДИЛИ И ХОДЕЩИ с ОЖЕНЕНИ мъже....поне да са разведени....за мен чуждото си е чуждо....
особено когато "бившата" е все още настояща и видиш ли колко е успокоително, че всъщност те "предпочитат"
не съм плюла и казвам че оная няма вина...друг е въпроса какво мисля за жени ХОДИЛИ И ХОДЕЩИ с ОЖЕНЕНИ мъже....поне да са разведени....за мен чуждото си е чуждо....
Разликата за която говаря се свежда (поне според мен) до това че: Да забършеш чужд мъж (още и баща) и да нямаш угризения зя това е реално срещано явление - гнусно, грозно, с нищо неоправдано..... и т.н., но реално го има и то не рядко за съжаление! Обаче да се кефиш от това, че въпросният мъж си е зарязал децата, ей това е вече супер извратено!
Надявам се, че сега съм се изяснила - че докато първото е осъдително и неморално, то второто е изродско изкривяване на психиката! По-ясно от това не мога да се изкажа.
Мда, и аз като поисках обяснение и отговори на въпроси и си позволих да наричам въпросната "голяма любов" на т.нар. баща на детето ми той каза че тя милата няма нищо общо и не е виновна!Б Е да ама не, как тогава да тълкувам факта, че в деня на изписването ни от родилен дом намирам e-mail от въпросната за нищо не виновна голяма любов, в който му обяснява как е време да ми каже какво става и как много се радвала за нас ама така не можело да продължава и той да избирал...трябва ли да спомена , че въпросната жена също е майка
Излиза че като се ожениш за някой той се превръща в недвижимо имущество без право на мнение и желание, а вие получавате нотариален акт за собственост даващ ви право над него...
Аз съм една от тия дето ги плюете. Можете да се радвате, че сега сама се грижа за детето си. Явно съм наказана за това че съм развалила хубавото семейство...
Хич не се гордея с постъпката си, но истината е че не аз бях причината за разпадането на брака, бях само повод за развода.
Аз съм една от тия дето ги плюете. Можете да се радвате, че сега сама се грижа за детето си. Явно съм наказана за това че съм развалила хубавото семейство...
Хич не се гордея с постъпката си, но истината е че не аз бях причината за разпадането на брака, бях само повод за развода.
Аз както казах хич и не ща да съдя. Моята история е като твоята, Стън, но в обратен вариант - появата на другото (пак казвам - поредно) момиче за мен специално беше повода да се разделим, а не причината. То в кое ли семейство няма неразбирателства и т.н. Мене ме боля, щото много дълго ме лъга, а момичето - то да е живо и здраво. Хич не ща и да зная коя е, къде е... Ще порасне и тя, ще разбере... Иначе се възхищавам на смелостта ти да си гледаш сама детето и не го намирам за наказание 
развода може да е и забавен
а това с другите деца и жени на настоящия при жените идва от възпитанието и от древните векове
за наследствената памет - да се отървеш от чуждите малки, за да е сигурно, че ще има повече храна и защита за твоите
и възпитанието - мен не много, щото не подлежах на възпитание но.....
голяма част от жените от моето поколение и с 5-10 години по възрастни и по-млади от мен, ни възпитаваха, че е една жена е успяла и осъществила се, ако има семейство, апартамент, вила и средно две деца. И ние се втурвахме да преследваме този успех.
Какво си навличаме междувременно на главата е съвсем отделен въпрос. А ми кажете, колко пъти сте прощавали на бившите си в името на благото на семейството?
И ако приемем, че болшинството тук сме осъзнали се - къде доброволно, къде принудително, то навън още щъкат жени неизпълнили социалния си план и със зъби и нокти борещи се да докопат мъж. Ако по погрешка въпросния мъж се е оказал и с жена и деца - ами ще поправим това и ще си го овесим като трофей над камината.
а това с другите деца и жени на настоящия при жените идва от възпитанието и от древните векове
за наследствената памет - да се отървеш от чуждите малки, за да е сигурно, че ще има повече храна и защита за твоите
и възпитанието - мен не много, щото не подлежах на възпитание но.....
голяма част от жените от моето поколение и с 5-10 години по възрастни и по-млади от мен, ни възпитаваха, че е една жена е успяла и осъществила се, ако има семейство, апартамент, вила и средно две деца. И ние се втурвахме да преследваме този успех.
Какво си навличаме междувременно на главата е съвсем отделен въпрос. А ми кажете, колко пъти сте прощавали на бившите си в името на благото на семейството?
И ако приемем, че болшинството тук сме осъзнали се - къде доброволно, къде принудително, то навън още щъкат жени неизпълнили социалния си план и със зъби и нокти борещи се да докопат мъж. Ако по погрешка въпросния мъж се е оказал и с жена и деца - ами ще поправим това и ще си го овесим като трофей над камината.
Хо хо хо mimmy, това ми напомня преди известно количество години тъкмо завършвахме средното си образование и майката на моя съученичка хвалеше дъщеря си: приятел си има, сега ще и платя да се изучи висше, апартамент в младост и купих сега само шофьорска книжка да вземе и всичко ще и е наред! Още тогава нещо ме съмняваше тая работа 
Сега ако ме види тая женица какво ли ще си помисли за мен колко ли неуспяла ще и се видя 
Сега ако ме види тая женица какво ли ще си помисли за мен колко ли неуспяла ще и се видя Аз съм една от тия дето ги плюете. Можете да се радвате, че сега сама се грижа за детето си.
Не Стън,поне за мен не си !!!
Аз не съм се разделила нито с БНД-то,нито с последващата "голяма любов",заради жена/мъж.
Просто имаше проблеми,т.нар.несходство на характери,разбирания,начн на живот....
Не обвинявам и може би не е добре и вие да обвинявати "кифлите",че ТЯ е застанала между вас.
Мъже и жени-много и всеки търси своето,когато нещо не върви или просто не става,една "кифла " или "кифльо" не са ни виновни.
И нека да не забравяме,че във всеки момент всяка една от нос може да се превърне в ролята на "кифлата",щото ти си ми мил,ама аз съм си по мил и при този недостиг на читави мъже,борбата е жестока,момичета,съгласете се
Аз не съм от хората, които "раздават присъди". И като казах, че да забършеш чужд мъж е осъдително и неморално, на никого не съм искала да поставям етикет. Т.нар. "кифли" в крайна сметка не винаги действат преднамерено, т.е. с ясното съзнание, че разбиват нечие семейство. Да не говорим, че мъж, който иска да привлече вниманието на една жена, може да й надрънка какви ли не врели некипели - ама пред развод съм; или - със жена ми сме в крайно обтегнати отношения и сме още заедно само заради децата..... Репертоар най-разнообразен, но все в стил "Ах, колко съм нещастен!" Една по-зряла и разумна жена трудно ще се върже на подобни приказки, но някоя по-млада и неопитна "кифличка" колко й трябва да се подлъже?! А всички тука знаем какво става като ни удари "Сляпата неделя". Та да си резюмирам мисълта: Ако трябва да търсим чия е отговорността за разбиването на едно семейство в случай на поява на друг/а жена (мъж), смятам че тя тежи върху този, който е посегнал навън. Т.е. например ако моят мъж ми изневери (па да не говорим за трайна връзка с някоя мадам "кифла"), той ще е отговорният за съсипването на отношенията ни, а не въпросната мадам, защото той ми се е клел във вярност, той е баща на децата ми и => той е този който ме е предал. И дори наистина тя да е била изначално активната и да го е съблазнила, пак отговорността тежи върху него. Щото никой не може да ме убеди, че един мъж, който държи на жена си, ще се поддаде просто ей така на прелъстяване от страна на друга. Точка.
Ох, защо развалихте темата на Никси? 
При това темата за любовниците е дъвкана и предъвквана хиляди пъти... Ма и аз да кажа: Била съм и от страната на жената и от страната на любовницата. В първия случай не обвинявах девойката, щото не тя ми се е клела във вярност и дори не ме познава. Във втория случай не приемам да нося вина за чужди решения.
При това темата за любовниците е дъвкана и предъвквана хиляди пъти... Ма и аз да кажа: Била съм и от страната на жената и от страната на любовницата. В първия случай не обвинявах девойката, щото не тя ми се е клела във вярност и дори не ме познава. Във втория случай не приемам да нося вина за чужди решения.