Кога се върнахте на работа и промени ли се живота ви?

На мен много ми се промени живота. Сутрин не виждах Дияна, защото с мъж ми излизаха преди мен. Вечер пък се прибирах към 10.
Даже и бавачка бяхме наели по едно време, защото нямаше кой да взима Дияна от градина. След време като започнах да се прибирам към 7 нещата малко се нормализираха.
И аз мрънках, че съм лоша мама, защото почти не виждах детето си. Но какво да се прави.

Големият беше на 10м., когато се върнах да уча в друг град. Много трудна ми беше раздялата в началото. Малката беше на година и 3м., когато се върнах на работа, но отсъствието ми от дома не е много и не се усеща почти, че ме няма.

 Когато синът ми беше на 2г.8м.Мислех, че и двамата ще плачем, но се оказах с грешно мнение.Той ме изпращаше с усмивка сутрин, а работата и колегите ми действаха супер разтоварващо.

Здравей, n@ti !   

Прекрасно разбирам дилемата ти ... Все още не съм се върнала на работа, но мъжът ми мепомоли да му помогна със задачите в неговата работа, защото не смогва. Налягаше се да излизам в 08.30ч. и да се прибирам към 17-18ч. В началото излизах с плач всяка сутрин, но постепенно нещта се нормализираха и за две седмици се промених. Аз започнах да се грижа повече за себе си - все пак се срещах с повече хора и трябваше да изглеждам добре, а детето не усети липсата ми (майка ми се грижеше за него).
Незнам какви са ти възможностите, но за домакинските задължения възможностите са 3:
1. Наемаш чистачка
2. Договаряте се със съпруга си да си помагате
3. Готвиш по-големи количества за да си спестиш време и чистиш и переш събота и неделя

Да си жена определено не лесно  (особено ако искаш да покриваш изискването да си добра домакиня и съпруга и ценна служителка). И аз съм в подобна дилема като твоята, но определено мисля да се върна на работа когато детето навърши година, година и малко.

Успех! 

Амиии, при мен връщането на работа имаше само положителни последици. Разбира се, имах плюс от факта, че през майчинството работих от вкъщи и поне веднъж в седмицата ми се налагаше да ходя до офиса или на срещи, та самата физическа раздяла я бях вече преживяла. Отделно, останах да работя у дома първите 1-2 месеца след тръгването им на ясла, пък и те вече бяха навършили 2 г. и 1-2 месеца.
Връщането на работа ни повиши семейния доход, възможностите да можем да си позволяваме повече неща, самият директен контакт с колегите ме зарежда допълнително, а и аз обожавам работата си.
Сега сутрин водя /заедно с мъжа ми/ децата до градината - шефката ми знае, че имам деца и никога не ми е правила проблем ако отида по-късно /просто знае, че децата ми са на първо място и ако нямаме спешни задачи рано сутрин никога не бих се отказала от изпращането им до градината/. Вечер се прибирам между 18 и 19 ч. и цялото време след този час и през уикендите го отделям само и единствено на децата /е, работя и допълнителни неща от вкъщи, но през нощта, докато спят или ако излязат някъде с баща си, баба си и подобни/. Така хем имат достатъчно от вниманието ми, хем не съм вторачена 24/7 в децата си, а имам и мой живот, мои интереси, мои занимания...
Относно домакинството - много пъти съм го писала - спестявам си много от него: имам миялна, всичко перем в пералнята, купувам немачкаеми материи и рядко нещо има нужда от гладене, готвя доста неща в събота или купуваме неща от топлия щанд на хипермаркета през седмицата, за доста от нещата ми помага мъжа ми, за основното почистване /миене на под, на баня, на прозорци и подобни трудоемки и времеемки занимания/ викам жена 1-2 пъти в месеца и т.н.

при мен хаоса беше пълен, аз тръгнах за пръв път на работа (забременях като студентка) и изобщо не бях свикнала на такъв живот - работа, дете, домакинстване. 

минаха месеци докато вляза в ритъм.

о да промени се, работя 3 на 3 по 12ч. прибирам се в 20.00 и малката веднага ме окупира , е не винаги като съм на работя вечерята е нещо особено но пък и той мъжът ми не може да готви ( и не иска да се научи) но пък не си лягаме гладни, докато играя с малката и се опитва да водя разговор с баткото пералнята е свършила и простирам, така или иначе не мога да си легна по рано от 12.00 първия месец е гадно но после си влизаш в ритъм
но пък освен финансово стабилизиране е нужно и малко социални контакти, а и на работа си почивам, знаеш ли какво да седнеш пред компютъра без някой да се лепне за теб и да почне,  мамо, мамо бе това е шега
мъчно ми е като съм на работа но просто се налага- ако спечеля от тотото напускам веднаг

Гледах детето си до 3 годинки вкъщи и не съжалявам, въпреки че понякога ми се искаше да съм на работа.   Като излизахме на разходка с малката се събирахме много мами и не е било скучно.Като започнах работа с домакинстването нещата станаха  по сложни, няма време за почивка...Все има нещо да се върши, да се чисти , готви и т.н. Тогава усетих, че детето остана на заден план. Взимам го от градина и го зарязвам да се спасява само- да играе или да прави каквото ще за да мога да свърша и нещо вкъщи по набързо гледам да правя всичко  ето и от там съм си по изнервена, повишавам тон и т. н. Нямаме баби, на които да разчитам поне за малко. И затова не съжалявам , че не съм се върнала по рано на работа. Поне до колкото мога съм отделяла внимание на детето си, спестих му много ясленски болести и безсънни нощи.

аз се върнах на работа, когато Борис навърши 1 г. Така бех обещала и си спазих обещанието. Стана така, че отидохме у родителите на мъжа ми. Взех жена за детето. от сутринта, докато легне за следобеден сън. Свекърва ми е възрастна доста и е достатъчно, че всеки ден готви за 5тима души.
Трудничко ми беше в началото, че се разделяме за цял ден но...така си бях решила и мъжът ми, който има собствен бизнес бе съгласен.
По-трудното за мен дойде, когато Борис тръгна на ДГ през есента. На ясла не съм го пускала. Буквално боледува по 2 пъти в месеца и май сега прекарваме доста повече време заедно, от колкото като беше с бавачка. Но вече е хитър и ми казва" Ти остани до обед в къщи и така иди на работа"
Слава богу, че имам възможност да работя с лаптоп та болничните се превръщат в полуработни.
Е, понякога и на мен ми идва да остана да си гледам детето у дома. Единствено заради болестите обаче. Моят син е силно индивидуална натура и разчитам на ДГ да осъзнае, че в света има и др. хора.
Сутрин го водим с татко му, после той оставя мен на работа. Разбира се съм закъсняла. В 17 се мятам на такси за ДГ. Таткото се прибира към 21 часа и тогава настава еуфорията ! Слагането в леглото става Мисията почти невъзможна, или поне времеемка.
Събота и Неделя сме като ваденки. Само пита кога е почивен ден, също защото не иска на ДГ.
Съдомиялна нямам, но това е уред Но.1, за новата ни къща, перем всичко в пералнята, основно през уикенда. Спално бельо и долно бельо не гладя. Иначе сме фенове на естествените тъкани и разбирате, неизгладени не става. Чистя веднъж в седм. в Неделя. прахосмухачка, миене на подове, тоалетна и т.н.

Мисля, че за жена, която е имала хубава работа и среда, признание си остава желанието да си сред хора.
Какво ще правин след някоя година, когато децата ще са доста самостоятелни, а ние по на 40 с плетка в ръце?
ОСВЕН АКО НЕ СПЕЧЕЛИМ ОТ ТОТОто.
По едно време бях казала на Борис, че ако спечелим няма да ходи на ДГ, т.е. няма да работя. И той взе да ме пита сутрин "мамо, кога ще спечелим от тотото?"
така че:
ИГРАЙТЕ ТОТО!

Всичко друго е въпрос на настройка и план. Аз без план не мога!

Аз се върнах 1 месец преди малката да навърши 2 годинки.Също като теб много се терзаех от мисълта:"Ами сега какво ли ще стане с живота ни?Ще я виждам ли?"
Това е нормално притеснение,но после отминава,свикваш с новите обстоятелства,детето също и живота си тече спокойно.
Радвам се ,че се върнах наработа,защото сега ми е още по-мила ,когато се прибирам и си спестявам и част от нервите,които между другото ми идваха в много.
Желая ти успех и не се страхувай!

И при мен случая е абсолютно същия!
Сега се чувствам по-пълноценна!

Започнах да работя от вкъщи на половин работен ден, когато малкия навърши 5 месеца.Когато стана на 1г и половина се върнах на работа.
Ако трябва да бъда искрена-това,което почувствах бе облекчение.Причините-доходите ни се повишиха,а носенето на няколко дини под една мишница-гледането на детето,служебната работа и домакинските задължения ме натоварваше наистина много.Сега, когато съм на работа мога спокойно да я върша и да мисля единствено за нея. А  почивните дни, както и времето след 17.30 всеки ден  са изцяло посветени на  детето ми. По-спокойна съм, по-добре и пълноценно оргарнизирам времето си и това се отразява положително и ма мен на всички наоколо .

Точно същото се получи и при мен. Дребната беше на три години, когато се върнах на работа, не се бяхме отделяли до този моменти и ни беше трудно и на двете. Почти година по - късно, още не мога съвсем да вляза в ритъм. Все имам неизгладени дрехи, редовно не съм смогнала с вечерята и минаваме на вариант "пица" например и т.н. И усещам, че не прекарвам достатъчно време с детето. Това ме мъчи на моменти.

Боже n@ti, колго добре те разбирам. Аз съм в същото положение като твоето. Имам две деца - едното на 3, а малката през май ще навърши 2 годинки. Не съм била на работа 3 години и нещо - застъпи ми се майчинството. В работата сигурно съм изостанала с векове - толкова нови неща влязоха напоследък. Само успявам да ги погледна в интернет за малко вечер и заспивам пред компютъра преди да съм прочела нещо. Много терзания съм имала заради кариерата си, но като си помисля че няма да виждам децата по цял ден и ще губя поне 2 часа път в ходене до работата и обратно, се отказах от по-рано връщане. А и колегите ми надали ще ме разбират, заради това че имам деца. Въпреки че съм на държавна работа, те гледат като черна овца ако детето ти е болно и излизаш в болнични, закъсняваш  и прочие неща, абе просто при нас отношенията са много кофти. Може би е грешка от моя страна, че толкова се задържах в къщи. Може би са прави момичетата, които са ти написали, че връщането на работа си е един вид разтоварване, соц.контакти и почивка от домакинството. Но мен в работата ме чака яко бачкане и наваксване, затова ще си изкарам и второто майчинство докрай и после ще му мисля. Поне ще съм още няколко месеца при децата си.
Каквото и да решиш за себе си, ти желая успех, бързо адаптиране и по-леко справяне с безбройните задължения.

Върнах се на работа, когато сина ми беше на 2 г. и 9 м., но хубавото при мене беше че работното ми време беше от 8.00 до 17.00 часа и работата ми беше близко до детската градина и до дома ми. Сутрин аз си го водех на градина и вечер пак аз го взимах 

Аз се върнах на работа, когато Калина беше на 2, 4 г. Смятам, че се справям добре. Имам стройна организация - през седмицата не готвя. Готвя в неделя, а когато манджите свършат правя някакви аламинути или поръчваме готова храна.
Стоенето в къщи ми се отразява депресиращо и изнервящо на моменти 
Всъщност няма угодия - като съм на работа, мечтая да си поостана в къщи, а когато това се случи пък, ми се иска да съм на работа 

Аз работех от къщи по време на майчинството, но реално се върнах в работата, когато детето беше на 2 г. и 11 мес. Пуснах го на ясла. В началото повечето време бях с него, тъй като боледуваше през повечето време и аз си оставах да го гледам. Трудна ми беше раздялата в началото, но работата си има своите предимства - социални контакти, доходи, разнообразие. Като се замисля, че след няколко години само детето ми ще има нужда повече от това, което е в портфейла ми, отколкото от присъствието ми...Не че сега не са важни парите, но детето е още малко и все още има голяма нужда от мен.
С домакинството винаги съм се справяла без проблем, много съм чевръста, както обича да казва майка ми за мен. Разбира се, свекърва ми и тя има своя принос, като сготви нещо ли пусне пералнята.
Уверявам те, че като тръгнеш на работа, нещата ще си дойдат на мястото от само себе си, колкото и трудно да ти изглежда това сега.

Вече почнах да се самонавивам, че домакинството (че е мръсно или има купища неизгладени дрехи)въобще ще ми останат на заден план, важното е да прекарвам достатъчно време за общуване с децата.
За готвенето - държа за тях да има винаги супа, но майка ми да е жива и здрава много ми помага в това отношение - постоянно се носят бурканите с храна за децата.

Много притеснения имам, ще видим.

Тръгнах рано на работа по ред причини, които няма смисъл да изброявам тук. Просто за нашето семейство и за мен самата това беше и е по- доброто решение.
Дали детето ще бъде на 1, 2 или 3 години- дилемата ти ще бъде все една и съща. А когато тръгне на училище? За мен тогава моето присъствие в къщи дори беше по- важно от присъствието ми там, когато големият ми син беше бебе, гледаше го бавачката и той не се чувстваше никак нещастен поради този факт. Има и редица други важни моменти.
Домакинството ни не е на блестящо ниво, но нито е необходимо, нито може да бъде на такова, с оглед обстоятелствата. Намирам време да сготвя, докато проверяваме домашните или синът чете или разказва урок, а тати си играе с бебчо. В събота и неделя сме винаги с децата. След работа- също.

Върнах се на работа точно когато ми свърши майчинството. Вики беше на 2 год., ходеше на ясла. Малко зор видях като боледуваше, не исках да взимам болнични от самото начало (за да не парвя лошо впечатление  ), но се оправихме някак си. При това, че нямаме баби близо до нас. Ако ние не можехме да вземем детето от ясла, намирах съседки, приятелки, на които плащах символична сума за вземане на детето от градина + игра с него около 1 час, не повече.

После Вики тръгна на градина, там работят до късно, вече нямахме тези проблеми. А и по-малко взе да боледува (пу-пу!).

Чистя през почивните дни, не се втелясвам, че е разхвърляно. Готвя като се приберем от работа, нещо набързо.

Определено е по-добре да си сред хора, да си полезна,  отколкото да стоиш вкъщи - поне за мен.

Започнах работа, когато малката беше на година и осем месеца. Работя вече 3 месец и все още не съм влязла в час. При мен ситуацията е усложнена от това, че започнах нова работа. Обучение на практика липсва, а самоубочението ми е доста дълго и изпълнено с грешки, наред с това си нося отговорностите, не мога да се сработя много добре с колегите, свиквам на 5 дневна работна седмица, че преди това бях на смени, доста хора сме в една стая и ми липсва концентрация. Всичко това доста ме натоварва. В комплект детенце много плачеше сутрин, изкара и грип, та доста зле се чувствах от решението си.

Като цяло обаче въпреки че все още ми е трудно не бих си останала вкъщи. Не го правя за пари, въпреки че заплатата ми не е лоша, но по-скоро го правя за себе си. Не издържах повече вкъщи, бях станала изнервена, непрекъснато виках, това се отразяваше и на Алис.

Сега майка я гледа през деня. Успява да сготви, да оглади и да поподреди малко. Аз вечер забърсвам с един парцал и толкоз. Вечеряме, гушкаме се, гледаме тв, почват се едни процедури по къпане, докато се изредим всички под душа  Един път на две седмици идва жена за основно чистене. Факт е, че времето което отделям вечер на Алис не е пълноценно, твърде съм уморена за това. Мъчно ми е и се опитвам да компенсирам през уикенда, като й създавам развлечения. На две-три седмици я оставяме да преспи при баба си и дядо си, а ние излизаме да разпуснем малко.

Абе голямо тичане е, а аз за съжаление никога не съм била от най-капацитивните и много се уморявам, но не бих могла да се върна към стария си начин на живот.

с една дума ЛУДНАХ

здравеите аз съм алекс на пенка детето        

и аз в момента изпитвам същите терзания като теб и те разбирам много добре. още повече че двете ми майчинства се застъпиха и доста дълъг период съм "извън живота". за съжаление и същевременно за радост ще започна работа когато малкото ми дете ще е на 1 г. разкъсвам се от терзания и съжаление че няма да мога да си го изгледам поне до 2 /както каката/ но от друга страна сега ми се е отворила възможност за нова работа и ако я изпусна не се знае кога пак ще изкочи нещо. и при мен най-ме притеснява че няма да виждам децата

Извинявай, а мъжът ти къде е в цялата ситуация? 

Аз се върнах окончателно на работа, когато дъщеря ми навърши 4 месеца. Готвех нещо бързо вечер, мъжът ми слагаше и вдигаше масата, двамата къпехме детето вечер. Жена идваше да чисти веднъж в седмицата. Всяка вечер пусках по една пералня, в началото гладех веднъж в седмицата в неделя пред ТВ по 4-5 часа. После бавачката пое това задължение.

Аз се връщам на работа следващата седмица. Александра няма да е навършила 3 месеца. Намерихме ясла, за която имам доверие, че ще я гледат добре.
Оттам нататък, всичко е въпрос на стройна организация. Аз пера вечер, по няколко перални в седмицата. Готвя по 3-4 манджи наведнъж, с надеждата да стигне за по-дълго, за съжаление в нашата къща два пъти едно и също не се яде.. Не гладя, освен собствените си дрехи за работа, ако се налага. Чистим заедно с мъжа ми през уикенда. Помагаме си много и сме взаимозаменяеми във всичко, ако не го свърша аз, ще е той и обратното. Имай предвид, че ние баби, лели и приятели наблизо нямаме, т.е. сме си самички. Намирам време за всичко.

Първият ми опит да започна работа беше когато дъщеря ми беше на 2 г., а синът ми на 1 г. Гледаха ги две гледачки вкъщи. Прибирах се скапана към 19-20 часа /работното ми време беше до към 18-18.30, но после трябваше да преборя задръстването/. Чудех се откъде да подхвана къщната работа - да пусна пералня ли, да събера изсъхналото пране ли, да приготвя вечеря ли, да погушкам децата ли, да си почина ли малко???? Доходът ми не беше достатъчно голям, за да си позволя хем две гледачки, хем и домашна помощница. Мъжът ми прецени, че ще ни е по-икономично ако не ходя на работа, а се занимавам с децата и с къщата. Просто нямах сили за 12-14 часов работен ден на бързи обороти. Напуснах с огромно облекчение.
По незнайни причини, преди 2 г. пак си намерих работа /всъщност тя ме намери - предложиха ми и ми беше неудобно да откажа/. Сега пак си бия главата в стената, защото вкъщи е мръсно и неподредено, дъщеря ми е принудена да ходи на занималня след училище и вече усещам как има пропуски /тя е в първи клас/, догодина и синът ми ще е в първи клас. През седмицата ядем сухоежбини и аламинути. Съботата и неделята ми са изцяло ангажирани с домакинска работа, уморявам се повече, отколкото през седмицата. Непрекъснато ми се спи, раздразнителна съм, една книга се съм прочела през последните две години, над главата ми висят стотици недовършени неща, защото просто нямам време да ги довърша....
Не виждам смисъл да ходя на работа, за да си осигурявам достатъчно пари, които да давам като заплата на други жени, които пък да се грижат за къщата и децата ми. Нещо не ми се връзва логиката, дори изобщо не я намирам. Ако не намеря вариант за половин работен ден, предпочитам изобщо да не работя.

Зависи- много зависи каква ти е работата, колко точно изкараваш и какви раходи имаш, какви стимули, освен парични, ти дава тя, от много фактори зависи това решение.
Ако съм една секретарка, която просто чака да й мине реботният ден е едно- ако се занивам с управлението на собствен бизнес или дори на чуждо предприятие- коренно различно. Ако получавам чисти 600.00 лв- е едно, ако взимам 1600.00- коренно различно. Ако работата ми, погледната в перспектива, не би се променила- е едно, ако търпи развитие- коренно различно.
За себе си, напр., съм сигурна вече 12 години, че съчетаването на работата с майчинството е най- добрия, за мен, вариант. Домакинската работа винаги в къщи е на заден план. Не съжалявам за което.
Това е толкова индивидуален избор, че чуждият такъв не може и не следва да има нищо общо със собственият ни.

[и аз в момента изпитвам същите терзания като теб и те разбирам много добре. още повече че двете ми майчинства се застъпиха и доста дълъг период съм "извън живота". за съжаление и същевременно за радост ще започна работа когато малкото ми дете ще е на 1 г. разкъсвам се от терзания и съжаление че няма да мога да си го изгледам поне до 2 /както каката/ но от друга страна сега ми се е отворила възможност за нова работа и ако я изпусна не се знае кога пак ще изкочи нещо. и при мен най-ме притеснява че няма да виждам децата
[/quote]

И аз се върнах на работа поради същата причинна. Изникна много примамливо предложение за нова работа и не можах да откажа. Сина ми бе на три месеца тогава, но новият ми работодател ме изчака да навършим 5 и започнах. Няма да казвам хубаво или лошо е да се върнеш на работа, само ще ви посъветвам,  че е добре да бъдете много сигурни в работното си време и доколко ще ви се налага да оставяте на работа след него, за да сте наясно колко време можете да отделяте на детето/децата.

Върнах се когато малката беше на 9 месеца. Промени се естествено, почти не ме виждаше и не ми се радваше. Но пък наваксвам уикендите, колкото мога.

Тръгнах на работа на деветия месец от раждането. Естествено, че ежедневието ми се промени. Първоначално много се страхувах как ще вървят нещата, но се оказа за добро. И дъщеря ми прие лесно промяната (детегледачка) и аз се чувствах по-пълноценна. И контактът с дъщеря и стана по-пълноценен - радвахме си се взаимно 100%.

много точно казано 

И при мен беше така.

Вече от 1 седмица съм на работа ....след 2год. и 7 мес. отсъствие!
Работата е близо до дома ми - 10 мин пеша (това много ме примами да започна точно сега, защото след време може би нямаше да има място) Прибирам се около 18.45 , сутрин излизам в 09.00 ...засега е рано да кажа какво точно се промени. Добре , че разчитам на маика ми през деня да го гледа и се моля септември да го приемат в градина. Иначе то е ясно , че времето няма да стига за всичко, но се опитвам да балансирам нещата някак.

Като си правя финансови изчисления - въобще няма да ни се подобри фин. положение, а даже напротив - Детегледачка за малката, аз ще имам повече разходи - за път, кафе, храна през деня и отделно - все пак като се ходи на работа се изисква и аз да имам друг вид - т.е. дрехи, ще ми трябват абсолютно нови, поради размера, фризьор, маникр...елементарните неща.
Както и да го смятам, плюса от работата ми ще е че ще се грижа повече за себе си, и ще се чувствам удовлетворена в професионален план.
И мен ме измъчва мисълта, че не е често към малкта - каката я гледах до 3,8г. докато тръгна на детска.
Мъжът ми го научих, през всички тези години в къщи, че аз за всичко мога да се грижа и дасе справям - ще ми отнеме много време и усилия, да разбере че щом работя и аз, нещата са други.

Знам, че това са най-хубавите години от живота на една майка - да бъде заедно с малките си дечица, и никога няма да се изживеят отново - това единствено ме е спирало да не почна досега. Пък и аз си имам философия, че децата е хубаво да бъдат гледани от майката до 3-тата си година.

Върнах се на работа малко след 1вия рожден ден на баткото. И досега от време на време съжалявам. 4-5 месеца го гледа сестра ми и после го пуснахме на ясла. И въпреки че частна боледува доста, бабите далеч, няма позната, която да не работи и да идва да ми гледа детето, шефката не дава болничен, абе гадост. Вярно доходите доста ни се вдигнаха, но пък и Нати както е описала и разходите се повишиха (но все пак се усещаше разликата, де). Най-гадното е, че запознах работа, за да теглим ипотечен кредит и така и не успяхме. Но пък от друга страна много научих от новата си работа (не се върнах на предишната), а и от едното майчинство в другото щеше да ми натежи да си стоя в къщи.

azaf, завиждам ти за шефката, която имаш! Моята (която м/у другото е на възрастта на майка ми, но никога не е имала семейство) ми обясняваше, че не е лесно да си майка - да го пратиш на градина и да си мислиш, че това ти решава проблемите. Трябва да си наемеш жена, която да го гледа като е болно  (и на шефката, когато й скимне да те държи до 8 вечерта при работно време до 5:30).

Ох,болната ми тема. В сьщност започнах да работя,когато малкия беше на 7 месеца от вкьщи. И това продьлжава до сега. И за в бьдеще се очертава да е така. А пьк аз май не се чувствам добе така. Свикнала сьм да сьм сред хора , а вкьщи сама изкуквам. Явно нещата са променили,но май не в положителна насока. Ще ми се да се вьрна в офиса,но пьк на този етап,по-добрия вариант е да сьм вкьщи,заради яслата. И ако някой си мисли,е да работиш от дома е голям келепир, да знае,че не винаги е така.

Гледах дъщеря си до 3,4 години, когато свърши и последният ден от събралите се отпуски след майчинство. Не съжалявам и смятам да гледам и малкото, живот и здраве, колкото мога повече. Учила съм и вярвам, че дете под 30 месеца не трябва да се разделя с майка си за повече от няколко часа отвреме-навреме. До тази възраст децата нямат изградена вътрешна стабилност на обекта, което означава, че когато майката я няма, то смята, че тя не съществува и това се повтаря всеки път при отсъствие. Не можеш да обясниш на толкова малко дете по надежден начин, че ще се върнеш, то се чувства заплашено за самото си съществуване и преживява остро чувсто на разпад и катастрофа, което може да се отрази на начина, по който преживява следващите раздели в живота си с близки хора. Разбира се, ако няма как, просто се връщаш на работа...
Иначе се чувствам много по-добре откак тръгнах на работа, много по-пълноценна и спокойна. За съжаление, ще е за кратко...

Върнах се на работа когато Александра беше на 1 г. и 3 м. Промени ми се живота в положителна насока. Детето ми е родено пролетта и през зимата след раждането така ме друсна депресията от застояването и безпаричието, че взех решение да се върна на работа. Идеално ми подейства - отслабнах, депресията изчезна, а дохода ни се увеличи. Детето ми тръгна на ясла, адптира се безпроблемно и се научи да е самостоятелна. Имах разбира се скрупули, ноооо сега оценявам от позиция на времето, че това е било правилно решение 

Това пък направо... 
Аз пък вярвам, че емоционалната връзка с майката не може да се унищожи от няколкочасово отсъствие на ден. Извинявай, ама това дете е било СВЪЗРАНО с мен 9 месеца и после 1 г. и 3 м. Никой не може да ме убеди, че няколкочасовата раздяла е изживявана като катастрофа. Изобщо не е повлияло! Това са инстинкти, както у майката, така и у детето. Моето дете не е ревало НИТО един път откакто ходи на ясла или градина. Смятам дори, че факта, че е била на 1 г. и 3 м. е повлияло добре, защото тогава детето изобщо няма представа за време, т.е. не знае колко време отсъства мама. Стига в това време да е в добри и грижовни ръце изобщо няма да страда.

VACHE, добре че прочетох твоя постинг защото и без това ме гризе съвестта и като прочетох това съвсем се омърлуших 

Ето от това страдам и аз. Върнах се на работа когато малкия стана на 9 месеца. Налагаше се по много причини. Наехме бавачка. Справихме се. И аз като Нати готвя уикендите през седмицата само скари и салати или поръчвам. Чистя само през седмицата, всъщност вече съм прехвърлила това на помощницата. Но ежедневието ти коренно се променя като се върнеш на работа, важното е твоята нагласа за нещата да е положителна!

И аз съм така  
Аз действах на обратния принцип - дъщеря ми имаше и все още има досег с възможно най-много хора и най-много места, без да я претоварвам емоционално. Абсолютно стабилен човек е. Възприема новите ситуации и новите хора много бързо. Контактна до нахалност е. Аз съм най-важния човек в живота й обаче, въпреки това.
Смятам, че едно от най-положителните неща, които направих за нея е, че не останах да я гледам само аз дълго време.

На мен това също ми е болна тема. Напоследък толкова често си мисля за това, че взех да сънувам кошмари. Моето дете е на 1 год. и 7 мес. и аз обещах да се върна на работа, като стане на 2 год. Идеята ми беше, майка ми да я гледа 1 год. и после да я пуснем на градина. Да, обаче майка ми се прибра в България преди 3 дена и е с разклатено здраве, така че този вариант може да отпадне, а никак не ми се иска да я пускам на ясли. Не мога и да я оставя с чужд човек, макар че може да се наложи да наемем детегледачка. Проблемът е, че до сега не сме се разделяли за повече от час-два и то веднъж на 2-3 седмици. Свекърва ми, живее на долния етаж, но работи, а през почивние дни не изгаря от желание да я гледа. Другите основни проблеми са, че още суче и денем и нощем и че не съм махнала памперса. Представям си какъв стрес ще е за нея, мама да я няма, да не може да цока и да се маха памперс едновременно. Не че е наложително, но просто лятото е най-подходящия сезон за целта.
Надявам се, детенце да се адаптира бързо, защото на мен ще ми е по-трудно. Толкова съм привързана към нея, че само като си помисля за тези неща и ми се приревава.
А преди майчинството заемах висок пост с добра заплата и бях, мога да си призная, абсолютна кариеристка. До толкова, че не исках деца, но вижте какво стана, сега не искам работа, искам само да си гледам детенцето      .

Когато децата бяха на 1 г. започнах работа на половин ден. Отрази ми се добре - разнообразие, доходи, почивка от рутината вкъщи, но все пак близо до децата в голяма част от деня. Сякаш тогава нямаше такава промяна - децата ги гледаше жена в къщи по няколко часа, аз бях спокойна, нямаше допълнителен стрес, освен в началото когато от притеснение, че ги оставям на чужд човек се обрих  .
На втората година реших, че тази работа не ми е достатъчна и я смених с нова -   интересна, интензивна и отговорна. Тогава вече се превърнах в работеща майка в пълния смисъл на думата. Трябваше да си пренадредя деня, седмицата, приоритетите. Стигнах до извода, че е на границата на възможното да успявам и да правя кариера, и да отглежадам отговорно децата си, дома ни да е в ред, да обърна достатъчно внимание на половинката си  .
Съветът ми е добре да го обмислиш и да прецениш струва ли си - така или иначе ще се върнеш на работа....

Върнах се на работа, когато дъщеричката ми беше 2 г. 1 м. Притеснявах се как ще ми се отрази, но за моя изненада всичко потръгна добре от самото начало. Не ми трябваше никакъв период на адаптация или нещо такова, но това беше що касае работата ми. Може би и факта, че я гледа баба й също ми даваше някакво успокоение и в началото ми хареса да бъда работеща мама, НО проблема наистина е , че всичко става много по-динамично и нямам достатъчно време да виждам детето си и затова очаквам с нетърпение уикендите, за да сме заедно по цял ден. Почнах работа есента, когато денят вече стана по-къс, а сега зимата още повече и общо взето в делничните дни няма време за нищо. Работя до 18 ч. и с баща й минаваме да си я взимаме от баба й до към 19 ч. Докато се прибереме, вечеряме, прибера масата след вечеря и постоим малко в хола да се видим и идва време за лягане. Готвенето го правя в неделя и обикновенно до сряда имаме храна и после пазаруваме от Кенар например за другите 2-3 дни. Чисто физичиски не мога да си представя да се прибера от работа и тепърва да почна да готвя за другия ден например. По основното чистене също го правя в неделя, а иначе през седмицата си се занимавам с ежедневното си домакинстване. Сега ми е и такова положението, че си лягам заедно с детето към 21.30-22 ч. Затова най-вече чакам уикендите, за да сме си заедно с детенцето по цял ден, а и при нас така се стекоха обстоятелствата, че живот и здраве лятото пак ще излизам по майчинство, така че лично аз си го чакам с нетърпение.

ох,изрових я тази тема и май всички майки се чувстват зле ,когато за първи път ще се започва работа след майчинството.аз от 01.04 започвам и ревах три дни,въпреки ,че сама си реших,че вече искам да работя.преди да изляза по майчинство така добре се справях в работата,че не ми се излизаше.а сега ето не знам дали пак ще мога да се справя.и детенце,въпреки ,че ще го гледа майка се притеснявам да не му е мъчно за мен.хубавото е ,че работя на 6 часа ,но пък сега живеем извън града и докато се прибера,все едно че съм си на 8.ту се радвам ,че се връщам на работа,ту си мисля,че е грешка.и това дълго пътуване...чувствам се ужасно.много ми се реве.

Ох, и в нашето семейство е така... През септември сина ми навършва 2 г. и трябва да съм се върнала на работа до тогава  Имаме и батко, вмомента в 3-ти клас. Не ми се иска да дам малкия на ясла, като се има предвид колко много боледува баткото, тръгвайки на детска градина - той на ясла не е ходил. Детегледачка още не сме намерили, а се притеснявам как ще оставим детето на човек, който не е член на семейството...

Върнах се на работа, когато беба беше на 5 месеца. Нямаше как-чужда фирма, обаждаха ми се често да ме викат, направиха ми двойна заплатата... Не съжалявам изобщо. Първо беба беше с детегледачка, после на 11 месеца тръгна на ясла. Справихме се. Мисля, че това беше правилния избор за мен. Не мога без да работя, иначе бих се изнервила страхотно. Връзката ми с детето не пострада от това, дори напротив. Беба стана самостоятелна, когато сме заедно е пълноценно. Знам, че според доста хора това не е правилния начин, но при нас така стана...

върни се на съкратен работен ден. Простио на пълен работен ден ще се иzнервите страхотно и ще се иzморите страхотно. Особено докато децата са малки. Половин ден или 75% е доста добре. Иzлиzаш в 8 и до 4 следобед си ги прибираш. Особено пък , ако бащата ги води и ти си ги прибираш по рано. Успех. Пълен работен ден zа жена с малко дете според мен е инквиzиция .

Дадох дъщеря си на ясла на 2 г. и 2 м. и се върнах на работа два месеца след това.
Определено животът ми се промени, но беше за хубаво. Цялата си бременност изкарах у нас и след това и тези 2  години с детето вкъщи не ми се отразиха особено добре. Станах нервна, имах чувството, че парцалите и тенджерите са се залепили за ръцете ми, нямах и никакво самочувствие. В началото беше изморително, но бързо свикнах с темпото. А и работата ми е прекалено динамична и не ми оставаше време много-много да се замислям.

oh, деликтна тема.... настройвам се и аз...

Гледам я тази тема колко е стара гледам, че съм писала в началото и идеално си спомням как се чувствах тогава. Сега като се замисля, доволна съм от решението си. Натрупах самочувствие, мнението ми се зачита, чувствам се реализирана. Пак има моменти, в които ми се иска да съм си постоянно с малката вкъщи, но са все по-рядко. Няма я тази задушаваща вина, кояо изпитвах в началото - че съм поставила себе си над нея. Семейният бюджет не се е променил. Мъжа ми продължава да е основната движеща сила, но пък аз имам самочувствие, че все пак печеля. Плащам заплата на майка ми, която е детегледачка, плащам заплата на чистачка. С останалите средства се глезя и не искам на мъж ми и стотинка. Чувствам се добре от това, че работя. Трудно ми е да си представя, че бих могла да се занимавам само с домакинство. Ставам все по-издръжлива и все по-малко се уморявам от работния ден. Нещото, което ме съсипва е трафика, но пък работя по въпроса. Също така правя планове за бъдещето. Пак ми се е доучило и сега се колебая какво да дозавърша. Преди се бях отпуснала, нямах желание да се помръдна от мястото си. Докато сега независимо, че имам по-малко време, съм по-мотивирана да се развивам.

Организацията на дома не е толкова трудна. При нас вече всичко е канализирано и съм много доволна от резултата.

а пък аз вече трети месец се чувствам зле-гузна съм и наистина се притеснявам да не се отрази на малкия. още повече че финансовата мотивация се оказа не такава, каквато очаквах ... дано при другите по-лесно минава всичко, при нас, малкия като ме види че излизам или се готвя да излизам започва да крещи и реве, а пък и каката се включва с рев понякога...
много ми е мъчно

Когато дъщеря ми бе на 1г. и 9 м. тръгна на ясла

когато дъщеря ми бе на 1г. и 9 м. тръгна на ясла, месец след това аз се върнах на работа. Супер надбягване започна - барзане сутрин да оправиш детето, да се облечеш и подговиш за работа - тичане до яслата, тичане до работата, тичане в работата - да наваксам пропуснатото, да свърша повече работа за по-малко време (тръгвах си по-рано, за да я взимам от яслата аз), после тичаме до магазина, после в градинката след нея, после вечеря, къпане, четене и аз ... заспивах заедно с нея преди да сме с видяли с татко й, а после пак същото на следващия ден. Чаках с нетърпение събота и неделя, за да я видя и да посвърша нещо в къщи. Нещата се канализираха постепенно и аз забременях, айде същото но и бременна ... Сега не знам въобще как ще се справя - живот и здраве малкият от септември ще ходи на ясла, а аз не знам дали да се връщам на работа или да си почина малко ... а и ми се върти идея за собствен бизнес - тогава сигурно ще повече ще е тичането

Върнах се когато дъщеря ми беше на 4 месеца. Един месец още се цедях в офиса и кърмех вечер. Животът ми се промени, стана поне частично като добрия ми стар бездетен живот.  Стоенето вкъщи, макар и за кратко ме депресираше и заплашваше да ме превърне в много лоша майка.
Всичко е въпрос на лична нагласа и усещане.

Аз се върнах на работа когато малката беше на 9месеца  първият месец ми беше най-труден работех от 7-7  след това се връщах  в къщи. Беше пълен ужас през седмицата почти не я виждах но си имаше и положителна страна говорех с други хора освен със сестра ми майка ми съпругът ми свеки и някоя друга майка от парка бях се побъркала сега всичко се е нрмализира но малката все още много ми липсва като съм на работа.

D.Stoyanova, това все едно аз съм го писала! 1:1 Само дето баткото беше на 1г5м като го пуснахме на ясла. Сега се наслаждавам на времето в къщи (нищо, че с 2 е по-трудничко) и се замислям и аз за идеята за собствен бизнес, не точно бизнес, но аз да съм си шеф, а не все да тичам... Хубавото е, че при толкова тичане, взех, че и отслабнах тогава.

Малечко беше на 1г и 4 месеца. Все още ми е мъчно, че не съм с него, но поне е в добри ръце и е щастлив, с това се успокоявам (майка ми го гледа).
животът ми се промени коренно, има големи плюсове да работиш и да се развиваш, но иска и своите жертви (времето, което прекарваш с детето ти...)

Емма беше на 1,6г. като се върнах, по-скоро започнах нова работа. И за миг не съжалявам за решението си.  Тя също се чувства добре сред връстниците си.

Детето ми ходеше на ясла от 2 години и 5 месеца. Започнах работа, когато тръгна на градина, но изкарах само няколко месеца, поради простата причина, че много боледува и нямаше кой да го гледа , когато е болен. Отделно работното време на градините съвпада само с това на държавните институции и в събота като работех се налагаше мъжа ми да до мъкне с него. Два пъти седмично излизах с триста зора по рано от работа да го водя на логопед и накрая напуснах. 
Кофти ми е да не разполагам с лични пари, но нямам баби на разположение и просто се налага. Отделно като работех разписанието в най добрия случай беше - водене на градина, работа и после по обратния път.Да отида на фризьор или нещо друго да свърша за себе си беше направо невъзможно.А готвенето след като заспи малкия вечер и нямах време дори за сън. За тези никакви пари изобщо не си струваше.

Върнах се на работа,когато детето беше на 1,5 г.Нямах друг избор.Но пък не съм пропускала нито един важен момент и етап от живота му,била съм максимално до него и винаги,когато се е нуждаел от мен.

Работих до последния ден преди да родя и от първия след като излязах от болницата. 1 месец бачках от вкъщи и след това се върнах в офиса. За този 1 месец чух мъжа ми 3 пъти да казва-  искам си жената обратно.... Та... всичко е до човек. На мен са ми странни хора, които са се отдаи на децата си 24/7, на тях съм им странна аз. Сега се справяме перфектно. малкия вече е на градина - сутрин мъж ми го кара, вечер той го взема и малкия изкарва по 1-2 часа при нас в офиса, докато приключим работа (с мъж ми работим на едно и също място). Вечер играем до 10 и всички по леглата. Събота и неделя обикновенно също работя и в този случай помага бабата. Всички сме свикнали и ни е добре. Имаме си нашия ден заедно - обиновенно или събота или неделя и това е.

Върнах се на работа тази седмица (детето е на 1 г. и 10 м.)... хем ми е хубава работата, хем детето се чувства чудесно в яслата, а защо тогава ми е така тежко...     

Аз работя, откакто дъщеря ми стана на 3 месеца. Работех обаче вкъщи, докато не стана на 3 години и половина. После я пуснах на градина. Известно време продължих да работя вкъщи, сега обаче съм на пълен работен ден.

Понякога ми докривява и я взимам с мен на работа. Имаше период, в който това ставаше всяка седмица за по един ден. Когато обаче знам, че е добре и прави нещо интересно, и аз съм си ОК и ми е приятно да си имам други занимания, да се виждам свободно с хора и т.н. Вземам я обичайно аз, така че от 6 до 9.30 си се занимаваме.

Като чета тази тема и от собствения си опит заключвам още веднъж колко е тежка участта на жената - как да се разделиш с детето си, но пък как да седиш  в къщи с години, а навън животът си върви... аз издържах около година горе-долу без проблем, после още една и половина стисках зъби и толкова! Обичам детето си и не съм най-добрата майка за него - изнерена, озлобена и отчаяна от домашния арест, така че приемам неизбежното - аз работя, той на градина, а вечер - заедно.

Прането,готвенето и пр си има чалъм и не отнема много време.
Виждам децата от 4,0 до 8.30 и по цял ден уикенда,не правя нищо освен да се занимавам с тях и времето заедно ни стига чудесно.
Върнах се на работа извън дома ни на 6та седмица след раждането и на 2та,без капка угризение или особени терзания ,това си беше (е) моят избор за който,до момента,не съжалявам.

Върнах се на работа когато Карина беше на 11 месеца. Разбрахме се с мъжът ми той да постои известно време с нея вкъщи и да се гледат. Имаше много положителни страни в това - направо да се учудиш как може мъж да се научи толкова бързо да прави всичко - от къпането до сменянето на памперси  Това ни помогна и да се преместим в нова къща, малката тръгна на ясла и изобщо нещата се подредиха много добре при нас  Сега обаче мисля да мина на 3 дневна работна седмица, защото работя на смени и понякога 1-2 дни не виждам малката, тъй като тя си ляга в 7ч вечер 
Но според мен ходенето на работа за една майка е важно и не само, че е добре за нея, а и за самото дете! Карина е много контактно и будно дете и обожава да ходи на ясла и да се вижда с приятелчетата си 
А през времето, когато сме заедно се стараем да й обръщаме максимално внимание и да се забавляваме. Определено се чувствам по-добре така, а и детето го усеща - не съм изтормозена и изнервена домакиня, каквато преди бях!

За мен връщането на работа беше един от най-кошмарните периоди в живота ми.

Върнах се, когато дъщеря ми беше на 4 месеца. Въпреки уговорките за взаимни отстъпки и съпричасност, когато те налегнат служебните проблеми и се впуснеш в бесния ритъм, място за отстъпки дефакто няма и не би следвало да има.

Чувствах се на първо място безкрайно изтощена и на предела на физическите си сили, та аз още не бях осъзнала майчинството си, и не бях овладяла напълно процесите, който бяха настъпили в мен, или пък все още бяха в процес на пораждане.

Всичко това, съчетано с перманентно недоспиване, защото дъщеря ми се будеше нощем. Тук ми помогна мъжът ми, който пое нощното и ранно сутрешното хранене, за да мога аз да отспя, макар че подсъзнателно пак съм била нащрек, и съответно сънят ми е бил всичко друго, но не и здрав.

Детето ми липсваше и имах угризения, които се опитвах да преодолявам, обаждах се непрекъснато по телефона, за да се осведомявам, или пък бягах в обедните почивки, тогава, когато ми беше възможно, за да я виждам из градинките. Плюс е, че офисът ми е до дома.

Постепенно успях да овладея ситуацията на 100 %, но за това се иска време и положителна нагласа.

Сега сме tutti felici, това е животът!

О, гледах я доста дълго-до 3 години, после тръгна на градина и аз останах у дома, за да може да свикне .От 8 месеца съм на работа, живота ми се промени, но към добро-не само финансово, но и контакта с хора ми помогнаха да се почувствам отново значима. С домакинстването се справяме двамата с мъжа ми. Поделяме отговорностите. Имаме жена, която я взема от градината в 12ч, но това е заради лекарска препоръка, тъй като се оказа с алергична астма, иначе не бих го правила. Вариант винаги се намира, стига да си наясно първо със себе си. Но все идва момент, когато трябва да позволиш на себе си и детето да водите свой собствен живот, това е етап от израстването.

Nansen това аz не бих могла да направвя , zащото не биха ми стигнали силите. Бих zаспала някъде и zаряzала всичко. И аz се върнах тогава , но на 6 часа и не си давах особено zор и пак се подлудих ... Има доста силни жени.  Браво .

От две седмици ходя на работа и съм като нова. Чудя се как съм могла толкова време да си остана в къщи. В офиса се чувствам пълна с енергия, имам много колеги, които ме отвличат от втръснали до болка мисли за домакинство и деца. Ако имам второ, и по-рано ще се върна, при възможност, разбира се. За мен е немислимо две години да кисна по градинки. Сутрин излизаме заедно към осем без нещо, оставяме я в аслата и вечер мъжът ми я прибира в пет и половина, аз се прибирам един час по-късно. Вярно е, че я виждам по два-три часа дневно, но времето, прекарано с нея, го оползотворявам пълноценно, а преди се втурвах да чистя, да готвя, вглеждах се в най-дребните детайли и бях по-уморена и изнервена в къщи отколкото на работа. Така че специално при мен тръгването на работа даде положителен резултат.

Върнах се преди месец на работа.Липсва ми детето,радвам и се много вечер,но се бях изнервила ужасно много покрай нея и ми трябваше смяна на климата-не съм от жените,който могат да си стоят 3 или повече години в къщи.Имам две приятелки,които сега чакат второ дете-застъпващо се майчинство....ами просто не ми го побира в главата,как се изкарва в къщи 4,почти 5 години,само в гледане на дете,ходене по градинки,сменяне на памперси...

Аz пък се чудя аz ли съм дефектна, zащото много тук пишат как след работа докато детето zаспи се zанимават само с него ... Ами аz не мога. Аz имам нуждаот време и zа себе си и zа хоби или просто малко да почета  Раzбира се, Еч се zанимавам с детето, но 4 часа да бутам автомобилчета, да рисувам влакове ... аz да не съм на 3 годинки  Та го оставям да си поиграе и малко сам. 

и аз така...не мога да играя...добре че са две да се забавляват

Когато Кало стана на 3 месеца започнах да работя от вкъщи по цял ден. По финансови причини, не заради друго. Върнах се в офиса, когато той стана на 1 година и 3 месеца. Гледаха го мъжът ми и баща ми. Сега от 1 месец е на ясла, но се започнаха болестите.
Сега пак мъжът ми е в болнични. Аз за момента не мога да си го позволя. Тежко е, но нямам друг избор.

Наистина тежко е да си жена!
Първо трябва да си майка, и ако не даваш достатъчно в тази сфера ще се чувстваш виновна и гузна. Трябва и да си съпруга - което също изисква внимание и грижа.
Аз не мога да повярвам че могат кариера  отговорна работа и съпружески и майчински задължения да се съвместяват добре. (Ако искам кариера и развитие, трябва да оставя децата на детегледачки, мъжът на любовницата, дом. работа на помощницата и аз да работя!)

но наистина в Бг нямаме традиции за такива по-гъвкави форми на заетост, напр. 4 или 6 часа за повечето специалности.

А и този ужас с пътуването в София - слагам още 3 3,5 часа допълнително към работното време  за път .... и какво остава и как да си нагласиш приоритетите.

Хайде, хайде-преекспонираш доста нещата.Не е невъзможно-всичко е въпрос на желание и добра оргарнизация. Освен това-добра майка далеч не е само тази, която е неотлъчно до децата си. Добра домакиня не е само тази, чийто дом е винаги в изряден вид и има  пряно сготвено с десерт за вечеря. И съвсем не е задължително, ако работиш-съпругът ти непременно да има любовница. (Наблюденията ми сочат точно обратното).
За  гъвкавите форми на заетост си права. Оптимист съм обаче, че с времето нещата постепенно ще започнат да се променят.

Наскоро започнах работа и се чуствам добре,само детето ми липсва,понякога се просълзявам на работа като се сетя за нея,но това е живота.Тръгна на ясла на 1г. и 8м.,добре се чуства там сред децата,сутрин с голямо желание влиза в яслата да си играят.Оправям се с домакинството а и мъжът ми също доста ми помага и  с детето.Работя на смени и се случва дни в които я виждам само сутрин за около 1 час,а вечер като се прибера тя е заспала,но за сметка на това пък не се изнервам толкова много за глупости и гледам времето,което имаме заедно да се занимаваме максимално и да се глезим.
Всичко е въпрос на организация и лични възгледи!   

жабата,времето за мен е след 8.30-9.
4 часа на ден са абсол.достатъчни за всички ни,но по-малко засега-тц,освен колички да бутаме в това време се и яде,къпе,мести от 1 място на друго и пр. Докато  играят в парка аз почитам или слушам айпод/говоря по тел. Разбира се че се занимават и сами.т.е рисуват с водни бои докато аз прелиствам вестник на същата маса,но идеята ми беше че не се занимавам с нищо домакинско или служебно докато са будни.

Аz го раzбрах че всички бутат автомобилчета, строят гаражи с лего и какво ли не ... докато аz искам да почета малко книга 
Виж със служебно и аz не се zанимавам, но домакинските правим zаедно .. т.е слагаме вода ,макарони, сол във водата и пр, но не чистя преz седмицата ...

n@ti, не е невъзможно да си майка, съпруга и добър служител. Трудно е, изморително е, но и е въпрос на организация.
Аз се върнах на работа когато детето ми беше на година и пет месеца. Точно факта, че съм ценен служител ми помогна в организацията.

Аз се върнах на работа, когато Боби беше на 1г и 3 месеца. Дадохме го на ясла. Организацията на живота ми се промени, ежедневието ми стана доста по-изморително.
Не съм съгласна, че не може всичко заедно - аз се издигнах в работата си именно след като се върнах от майчинство. След това си смених работата за нова, по-добра. В домакинството ми не мисля, че нещо куца. За мен най-важно е качеството на отделеното за децата и семейството ми време, а не количеството.

Аз бях така- започнах работа, когато каката беше на 5 и половина (малката беше на 2 и 9 мес.). Много се притеснявах как ще се справям като започна работа, но всичко е ок (добре, че и бабите се включват активно). Но ми трябваше време да събера смелост за работа.

Присъединявам се към вас. Не си представям как ще играя с дребните. Добре, че се занимават двете заедно или си намират занимания по отделно.