Публикувана: 3 фев. 2008, 11:42 ч.
Последно мнение: 21 окт. 2008, 15:40 ч.

Кога се върнахте на работа и промени ли се живота ви?

9 434
88
1

# 30 8 фев. 2008, 10:43 ч.

Мнения: 24 467

Зависи- много зависи каква ти е работата, колко точно изкараваш и какви раходи имаш, какви стимули, освен парични, ти дава тя, от много фактори зависи това решение.
Ако съм една секретарка, която просто чака да й мине реботният ден е едно- ако се занивам с управлението на собствен бизнес или дори на чуждо предприятие- коренно различно. Ако получавам чисти 600.00 лв- е едно, ако взимам 1600.00- коренно различно. Ако работата ми, погледната в перспектива, не би се променила- е едно, ако търпи развитие- коренно различно.
За себе си, напр., съм сигурна вече 12 години, че съчетаването на работата с майчинството е най- добрия, за мен, вариант. Домакинската работа винаги в къщи е на заден план. Не съжалявам за което.
Това е толкова индивидуален избор, че чуждият такъв не може и не следва да има нищо общо със собственият ни.

# 31 8 фев. 2008, 10:45 ч.

Край морето
Мнения: 139

[и аз в момента изпитвам същите терзания като теб и те разбирам много добре. още повече че двете ми майчинства се застъпиха и доста дълъг период съм "извън живота". за съжаление и същевременно за радост ще започна работа когато малкото ми дете ще е на 1 г. разкъсвам се от терзания и съжаление че няма да мога да си го изгледам поне до 2 /както каката/ но от друга страна сега ми се е отворила възможност за нова работа и ако я изпусна не се знае кога пак ще изкочи нещо. и при мен най-ме притеснява че няма да виждам децата Cry

[/quote]

И аз се върнах на работа поради същата причинна. Изникна много примамливо предложение за нова работа и не можах да откажа. Сина ми бе на три месеца тогава, но новият ми работодател ме изчака да навършим 5 и започнах. Няма да казвам хубаво или лошо е да се върнеш на работа, само ще ви посъветвам, че е добре да бъдете много сигурни в работното си време и доколко ще ви се налага да оставяте на работа след него, за да сте наясно колко време можете да отделяте на детето/децата.

# 32 8 фев. 2008, 10:47 ч.

Мнения: 1 004

Върнах се когато малката беше на 9 месеца. Промени се естествено, почти не ме виждаше и не ми се радваше. Но пък наваксвам уикендите, колкото мога.

# 33 8 фев. 2008, 11:03 ч.

Мнения: 2 700

Тръгнах на работа на деветия месец от раждането. Естествено, че ежедневието ми се промени. Първоначално много се страхувах как ще вървят нещата, но се оказа за добро. И дъщеря ми прие лесно промяната (детегледачка) и аз се чувствах по-пълноценна. И контактът с дъщеря и стана по-пълноценен - радвахме си се взаимно 100%.

# 34 8 фев. 2008, 22:25 ч.

София
Мнения: 2 768

Цитат на: Judy в пт, 08 фев 2008, 10:43

много точно казано Hug

# 35 8 фев. 2008, 22:49 ч.

Върнах се на работа,когато детето ми навърши 3 месеца.Съжалявам,защото и сега парите не стигат, почивка никаква.Нямам никакво удовлетворение.Радвам се единствено на сладкото си момиченце .Вярвам,че нещата все някак ще се наредят... Hug

# 36 8 фев. 2008, 22:50 ч.

Мнения: 323

Цитат на: Tasha в нд, 03 фев 2008, 18:30

Върнах се на работа, когато сина ми беше на 2 г. и 9 м., но хубавото при мене беше че работното ми време беше от 8.00 до 17.00 часа и работата ми беше близко до детската градина и до дома ми. Сутрин аз си го водех на градина и вечер пак аз го взимах Peace

И при мен беше така.

# 37 9 фев. 2008, 11:38 ч.

София
Мнения: 498

Вече от 1 седмица съм на работа ....след 2год. и 7 мес. отсъствие!
Работата е близо до дома ми - 10 мин пеша (това много ме примами да започна точно сега, защото след време може би нямаше да има място) Прибирам се около 18.45 , сутрин излизам в 09.00 ...засега е рано да кажа какво точно се промени. Добре , че разчитам на маика ми през деня да го гледа и се моля септември да го приемат в градина. Иначе то е ясно , че времето няма да стига за всичко, но се опитвам да балансирам нещата някак.

# 38 11 фев. 2008, 14:11 ч.

Мнения: 539

Като си правя финансови изчисления - въобще няма да ни се подобри фин. положение, а даже напротив - Детегледачка за малката, аз ще имам повече разходи - за път, кафе, храна през деня и отделно - все пак като се ходи на работа се изисква и аз да имам друг вид - т.е. дрехи, ще ми трябват абсолютно нови, поради размера, фризьор, маникр...елементарните неща.
Както и да го смятам, плюса от работата ми ще е че ще се грижа повече за себе си, и ще се чувствам удовлетворена в професионален план.
И мен ме измъчва мисълта, че не е често към малкта - каката я гледах до 3,8г. докато тръгна на детска.
Мъжът ми го научих, през всички тези години в къщи, че аз за всичко мога да се грижа и дасе справям - ще ми отнеме много време и усилия, да разбере че щом работя и аз, нещата са други.

Знам, че това са най-хубавите години от живота на една майка - да бъде заедно с малките си дечица, и никога няма да се изживеят отново - това единствено ме е спирало да не почна досега. Пък и аз си имам философия, че децата е хубаво да бъдат гледани от майката до 3-тата си година.

# 39 14 фев. 2008, 18:25 ч.

София
Мнения: 6 259

Върнах се на работа малко след 1вия рожден ден на баткото. И досега от време на време съжалявам. 4-5 месеца го гледа сестра ми и после го пуснахме на ясла. И въпреки че частна боледува доста, бабите далеч, няма позната, която да не работи и да идва да ми гледа детето, шефката не дава болничен, абе гадост. Вярно доходите доста ни се вдигнаха, но пък и Нати както е описала и разходите се повишиха (но все пак се усещаше разликата, де). Най-гадното е, че запознах работа, за да теглим ипотечен кредит и така и не успяхме. Rolling Eyes

Но пък от друга страна много научих от новата си работа (не се върнах на предишната), а и от едното майчинство в другото щеше да ми натежи да си стоя в къщи.

azaf, завиждам ти за шефката, която имаш! Моята (която м/у другото е на възрастта на майка ми, но никога не е имала семейство) ми обясняваше, че не е лесно да си майка - да го пратиш на градина и да си мислиш, че това ти решава проблемите. Трябва да си наемеш жена, която да го гледа като е болно #Crazy

(и на шефката, когато й скимне да те държи до 8 вечерта при работно време до 5:30).

# 40 15 фев. 2008, 09:20 ч.

Мнения: 3 216

Ох,болната ми тема. В сьщност започнах да работя,когато малкия беше на 7 месеца от вкьщи. И това продьлжава до сега. И за в бьдеще се очертава да е така. А пьк аз май не се чувствам добе така. Свикнала сьм да сьм сред хора , а вкьщи сама изкуквам. Явно нещата са променили,но май не в положителна насока. Ще ми се да се вьрна в офиса,но пьк на този етап,по-добрия вариант е да сьм вкьщи,заради яслата. И ако някой си мисли,е да работиш от дома е голям келепир, да знае,че не винаги е така.

# 41 16 фев. 2008, 20:24 ч.

Мнения: 636

Гледах дъщеря си до 3,4 години, когато свърши и последният ден от събралите се отпуски след майчинство. Не съжалявам и смятам да гледам и малкото, живот и здраве, колкото мога повече. Учила съм и вярвам, че дете под 30 месеца не трябва да се разделя с майка си за повече от няколко часа отвреме-навреме. До тази възраст децата нямат изградена вътрешна стабилност на обекта, което означава, че когато майката я няма, то смята, че тя не съществува и това се повтаря всеки път при отсъствие. Не можеш да обясниш на толкова малко дете по надежден начин, че ще се върнеш, то се чувства заплашено за самото си съществуване и преживява остро чувсто на разпад и катастрофа, което може да се отрази на начина, по който преживява следващите раздели в живота си с близки хора. Разбира се, ако няма как, просто се връщаш на работа...
Иначе се чувствам много по-добре откак тръгнах на работа, много по-пълноценна и спокойна. За съжаление, ще е за кратко...

# 42 16 фев. 2008, 21:13 ч.

София
Мнения: 13 206

Върнах се на работа когато Александра беше на 1 г. и 3 м. Промени ми се живота в положителна насока. Детето ми е родено пролетта и през зимата след раждането така ме друсна депресията от застояването и безпаричието, че взех решение да се върна на работа. Идеално ми подейства Grinning

- отслабнах, депресията изчезна, а дохода ни се увеличи. Детето ми тръгна на ясла, адптира се безпроблемно и се научи да е самостоятелна. Имах разбира се скрупули, ноооо сега оценявам от позиция на времето, че това е било правилно решение Grinning

# 43 16 фев. 2008, 21:18 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: seni в сб, 16 фев 2008, 20:24

Това пък направо... #Crazy

Аз пък вярвам, че емоционалната връзка с майката не може да се унищожи от няколкочасово отсъствие на ден. Извинявай, ама това дете е било СВЪЗРАНО с мен 9 месеца и после 1 г. и 3 м. Никой не може да ме убеди, че няколкочасовата раздяла е изживявана като катастрофа. Изобщо не е повлияло! Това са инстинкти, както у майката, така и у детето. Моето дете не е ревало НИТО един път откакто ходи на ясла или градина. Смятам дори, че факта, че е била на 1 г. и 3 м. е повлияло добре, защото тогава детето изобщо няма представа за време, т.е. не знае колко време отсъства мама. Стига в това време да е в добри и грижовни ръце изобщо няма да страда.

# 44 16 фев. 2008, 23:21 ч.

София
Мнения: 2 768

VACHE, добре че прочетох твоя постинг защото и без това ме гризе съвестта и като прочетох това

Цитат на: seni в сб, 16 фев 2008, 20:24

Учила съм и вярвам, че дете под 30 месеца не трябва да се разделя с майка си за повече от няколко часа отвреме-навреме. До тази възраст децата нямат изградена вътрешна стабилност на обекта, което означава, че когато майката я няма, то смята, че тя не съществува и това се повтаря всеки път при отсъствие.

съвсем се омърлуших Sad

Препоръчани теми

Нужда от съвет

Искам да се събера с бившия, но ме е блокирал

Баща ми и ненормалните събития покарай него

Как да приема тази фантазия?

Причина:

Причина: