Гадна тема относно гените

  • 5 842
  • 65
  •   1
Отговори
# 45
  • София
  • Мнения: 8 348
По темата за гейството, честно казано, единствената причина да се притеснявам детето ми да не го прихване е, че ще се наложи да се сблъска с неразбиране от околните. на мен лично ще ми  все тая.

А за това дали няма да стане женчо - ами не е задължително. Просто му позволяваш да прави всичко, което другите момчета правят и всичко ще е наред. Е в разумни граници де, няма да позволя моя да пропуши като другите на 12 години.

# 46
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Мисля си, че гените не играят най - главна роля в изграждането на едно дете като личност.Главната роля според мен е средата.Ако детето се чувства обичано, закриляно, ценно, то тогава то попива от родителя си много, много положителни качества.Понякога тези качества изглеждат скрити, изглеждат непроявени, но това не означава, че ги няма.
Предстои ми да отгледам сина си сама.Времето ще покаже, дали това, което си мисля е вярно или не...

# 47
  • София
  • Мнения: 15 468
Тия гени, тия гени, внука е само на 3 г и 4 месеца, но и външно и по характер от сега е копие на баща си. И е и неговата зодия. Надявам се любовта с която го гледаме и различните условия, при които расте, малко да го променят и да не заприлича по характер изцяло на баща си.И нас ни притеснява да не стане женчо, само с жени около себе си.

# 48
  • Мнения: X
Мисля си, че гените не играят най - главна роля в изграждането на едно дете като личност.Главната роля според мен е средата.Ако детето се чувства обичано, закриляно, ценно, то тогава то попива от родителя си много, много положителни качества.Понякога тези качества изглеждат скрити, изглеждат непроявени, но това не означава, че ги няма.
Предстои ми да отгледам сина си сама.Времето ще покаже, дали това, което си мисля е вярно или не...
мдам
много интересна за мен тема, трудно намирам съмишленици - всички Гените, та гените, за мен тяхната роля е много малка, не я отричам, но ми се струва оправдание

# 49
  • Мнения: X
ма като не ще да яде - няма да яде. днес утре по утре - когато тогава.
освен това, те гладни нема да останат. е мойто като брат ми яде - като камил4е - днес ше се пукне от ядене, после пропуска едно две хранения и се регулира.
даже са едни кълки е напращял и шкембелан.
ма като го метна на ясла, след като стане приятел с гърнето - ше го вталят.

аз имам и баща и брат и дядо.
ма кой знае какво зна4ение няма, щот съм аз със него 24 4аса.
и е много пе4ен - помага у дома, сам се къпе, сам се събува и обува, подрежда си игра4ките, на вън е готин - контактен и отворен. с някои се бие, с други играе.
вси4ко зависи от тоя с който живее.
или за да е такъв, е защото аз съм му майката, а не някой друг.
от теб зависи.

и да не е лесно да си доброто и лошото 4енге, но никой не е обещавал да е лесно.
мдам - и при нас така - почти същата картинка е
за яденето съм измислила нещо за момента - от няколко дни тръгнаха нещата - пу да не ни е уруки, ще кажа после, ако не се окаже случайно съвпадение

относно гените обаче имам други лоши опасения, раково болни в онази рода.... мдам....

# 50
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
виж ти също имаш недостатйци
всеки има
има и положителни черти
гените са си гени - това са НАШИТЕ ЗАЛОЖБИ
какво от тях ще развием.....зависи от нас и от възпитанието ни
не можеш да си промениш цвета на очите и природния мързел, но можеш да се приемеш такъвм какъвто си и да раздвиеш други свои умения, които да компенсират мързела ти - бързина, находчивост и хитрост ако щеш
вече си направила избора на баща...ако не се притесняваш за НАСЛЕДСТВЕНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ - другото е излишно да се притесняваш - от теб зависи как ще възпиташ детето си....
още в "Бебето на Размари" се обсъжда въпроса /макар и от фантастично-мистичен сюжет/
бащата може да е самия дявол, но докато майката отговаря за възпитанието...има надежда

# 51
  • Мнения: 2 274
Съгласна съм с Каси..
Също така  дадено качество/недостатък, насочено в правилната посока може да се превърне в положително.
или  както се пееше "да превърнеш слабостта си в сила"
сега нямам време да съм по-подробна в обяснението, но мисля, че ме разбирате.

# 52
  • София
  • Мнения: 17 292
Гените, та гените, за мен тяхната роля е много малка, не я отричам, но ми се струва оправдание

Точно така мисля и аз.

# 53
  • Мнения: 2 327
Единственото от което има смисъл да се притеснява човек от гените са болестите - както каза Каси.
Другото е заложба, която я се развие, я не... Особено пък при добро възпитание и занимания с детето.

# 54
  • Мнения: 911
...
относно гените обаче имам други лоши опасения, раково болни в онази рода.... мдам....

и аз така - даже много ги мислех тези въпроси (щото и при мен има в ответната рода много лоши диагнози), но след като онколог ми каза, че да разсъждавам по този начин е абсолютна глупост, вече не го мисля.

а и освен това огромната част от онкозаболяванията не се унаследяват.

 Peace

# 55
  • Мнения: 2 723
виж ти също имаш недостатйци
всеки има
има и положителни черти
гените са си гени - това са НАШИТЕ ЗАЛОЖБИ

Именно и някак си е тъпо за всички отрицателни черти, които откриваме в характера на децата си да ги приписваме на бащите им.

# 56
  • Мнения: X
Единственото от което има смисъл да се притеснява човек от гените са болестите - както каза Каси.
Другото е заложба, която я се развие, я не... Особено пък при добро възпитание и занимания с детето.
#Cussing out
е нема що - направо се успокоих
 #Cussing out
за заложбите сме на едно мнение
виж, това Траяна което си го написала - дано да е вярно

Последна редакция: чт, 07 фев 2008, 12:53 от Анонимен

# 57
  • Мнения: 660
Каси, никой не знае истинската причина за рака, всичко е догадки Peace

Моето лично мнение, например, е, че отключването е свързано с натрупване на потиснати и неотреагирани емоции (скрита депресия), а ако се е наблюдавала някаква фамилна връзка, тя по-скоро се дължи на фамилно копиране на сходни поведенчески модели Hug

Ежеднвно в телата на всички ни се образуват хиляди изродени клетки и организмът ги елиминира. В кой момент тази негова възможност ще се изчерпи и ще започне да се развива заболяване, не се определя генетично , а зависи от цялостната му психо-физиологична организация и взаимоотношенията с околната среда.

# 58
  • В Сънландия
  • Мнения: 1 445
Ежеднвно в телата на всички ни се образуват хиляди изродени клетки и организмът ги елиминира. В кой момент тази негова възможност ще се изчерпи и ще започне да се развива заболяване, не се определя генетично , а зависи от цялостната му психо-физиологична организация и взаимоотношенията с околната среда.
Може би малко гадно ще прозвучи, но ... вероятно има и някаква генетична преразположеност ConfusedС изключение на сестра ми, която почина при нещастен случай, абсолютно всички кръвни мои роднини, починали, са си отишли от рак(от страна и на майка ми и на баща ми).От страна на майка ми, всички починали - рак, месец Декември Sickот страна на баща ми, всички рак,месец Май SickКолкото и невероятно да прозвучи, дори баща ми и баща му са си отишли на една и съща възраст(64г.) и един и същи ден(13.05) SickИ това, ако е просто случайност ... ще ми се да повярвам Sad

# 59
  • Мнения: 660
Ами bloodywhite, ти сама си отговаряш - гените не отговарят за месеца от годината и възрастта, на която ще се случи. С тези неща се занимава една по-сложна (и по-древна) наука, дето съвременната медицина още не я е достигнала Mr. Green. Съвременната физика се докосва до това, като въвежда понятия като торзионни матрици - ама тука вече влизаме в сферата на недоказуемото и предположенията, пък и мисля, че не е тука мястото...

Общи условия

Активация на акаунт