Та въпросът ми е-- има ли сред вас "излекувани" от хипохондрия? Как се справихте?
Защото аз от няколко месеца усещам, че затъвам. Ако някой от близките ми е болен или се оплаче от някаква странна болежка и аз моментално решавам, че е болен от рак /или друга сериозна животозастрашаваща болест/. То е нормално, естествено, човек да се притеснява за близките си, ама моите реакции стават все по-крайни. И за себе си се притеснявам също, но като че ли леко по-умерено. Но като цяло, като ми се бръмне мухата и докато не се направят сто изследвания, не мога да си върша работата, рева от притеснение по няколко пъти на ден и съм потисната И ме е страхотно яд на мене си защото виждам, че си развалям хубавите години, в които всъщност повечето ми близки са живи и здрави.
Преди години бях съвсем разумна в това отношение, даже малко непукист. 2002, например, имах моларна бременност и ме предупредиха, че има някакви 5-10% шанс да развия трофобластичен тумор, но аз хич не се шашнах. Ходех си редовно на изследвания, ама си живеех спокойно. Обаче през 2004 баща ми почина много бързо от рак на белите дробове. Може би тази травма да е първопричината, но в края на крайщата не съм аз единствената, преживяла подобно нещо. А и не мога да разбера защо чак сега ме хваща тази хипохондрия /последните няколко месеца, а не години/
Ако някой има някакъв съвет, моля споделете. Само не ми казвайте "абе, я мисли позитивно и остави тия глупости" щото това не помага. Казала съм си го 100 хиляди пъти вече...