Чак да изпадам в истерия и да крещя не..но съм и повишавала тон няколко пъти и в отговор тя вика повече от мен:)
- Публикувана: 7 фев. 2008, 23:57 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2008, 14:57 ч.
Случвало ли ви се е да кращите на бебето?
Да и аз съм попадала в такава ситуация
На 3 месеца като бяха не съм крещяла, ама сега викам. Понякога не ми издържат нервите и ми иде да им тупна памперсите и за да не го правя повишавам тон. Ама ефекта е поглеждат ме странно за секунда и след това ми се смеят и продължават да си правят каквото си искат. В момента най-голямото крещене е докато слагам памперсите. Не съм си позволявала така да крещя че да ги стресна и разплача. Викам ама повече като на песен го докарвам и закачка по-скоро да им привлека вниманието, да ги разсея и да спрат да мънкат или да се въртят.
Абсолютно подкрепям 
Не съм и крещяла, защото никога не съм ги носила денонощно на ръце. Чуждо ми е да преспивам бебе на ръце. Не мога да разбера какво се постига с това, освен едно голямо мъчение за майката. Гушкала съм ги, играла съм си с тях, ама да ги преспивам на ръце- никога.
Да, повишавам тон вече, но той е палав, шари навсякъде, не признава опасно - неопасно.
Но това да крещя, при това в лицето на три месечното ми бебе ми се вижда абсолютно безумие.
Ама ти сега като се изнервяш не ми е ясно какво ще правиш като тръгнат зъби и по няколко нощи не спиш, като започне да прохожда и се окаже по-палаво.
Мисля, че трябва да предприемеш мерки по въпроса - на първо място в интерес на бебето, когато започне да разбира, твоето поведение неминуемо ще му се отрази; нали не вярваш, че с времето ще се успокоиш
Явно си с по-лабилна психика, интеричен тип нервна система, но това не те оправдава. Има техники, които би могла да овладееш при съответния специалист.
Надявам се да не съм те обидила.
Но това да крещя, при това в лицето на три месечното ми бебе ми се вижда абсолютно безумие.
Ама ти сега като се изнервяш не ми е ясно какво ще правиш като тръгнат зъби и по няколко нощи не спиш, като започне да прохожда и се окаже по-палаво.Мисля, че трябва да предприемеш мерки по въпроса - на първо място в интерес на бебето, когато започне да разбира, твоето поведение неминуемо ще му се отрази; нали не вярваш, че с времето ще се успокоиш
Явно си с по-лабилна психика, интеричен тип нервна система, но това не те оправдава. Има техники, които би могла да овладееш при съответния специалист.
Надявам се да не съм те обидила.
И на мен ми се е случвало, но постепенно се научих да задържам дъха си за половин минути /или колкото може/ и после със сериозен, но тих тон да му се карам.
Това е един подходящ пример.
Но това да крещя, при това в лицето на три месечното ми бебе ми се вижда абсолютно безумие. Ама ти сега като се изнервяш не ми е ясно какво ще правиш като тръгнат зъби и по няколко нощи не спиш, като започне да прохожда и се окаже по-палаво.
Мисля, че трябва да предприемеш мерки по въпроса - на първо място в интерес на бебето, когато започне да разбира, твоето поведение неминуемо ще му се отрази; нали не вярваш, че с времето ще се успокоиш
Явно си с по-лабилна психика, интеричен тип нервна система, но това не те оправдава. Има техники, които би могла да овладееш при съответния специалист.
Надявам се да не съм те обидила.
Ама ти сега като се изнервяш не ми е ясно какво ще правиш като тръгнат зъби и по няколко нощи не спиш, като започне да прохожда и се окаже по-палаво.Мисля, че трябва да предприемеш мерки по въпроса - на първо място в интерес на бебето, когато започне да разбира, твоето поведение неминуемо ще му се отрази; нали не вярваш, че с времето ще се успокоиш
Явно си с по-лабилна психика, интеричен тип нервна система, но това не те оправдава. Има техники, които би могла да овладееш при съответния специалист.
Надявам се да не съм те обидила.
Ужас, ти изкара всички, които са си изпускали нервите луди невротички.
Недей така, хората са различни, децата също.
Има деца, които спират да реват само докато спят. Скоро имаше такава тема някъде из форума. Колко точно месеца можеш да изкараш ти с ревящо бебе, преди да се разтрепериш.
И аз си повиквам.И никак не се гордея с това,ама на моменти не се издържа...
на моменти кагато има причина съм повишавала тон 
Ужас, ти изкара всички, които са си изпускали нервите луди невротички.
Недей така, хората са различни, децата също.
Именно - различни сме, но има някакви граници, нали?
И после - не ме изкарвай, че съм била изкарвала. С други думи - не мисли от мое име и не ме тълкувай, не ми слагай в устата думи, които не съм изрекла, ок?
Понякога толкова много се изнервям от това че нищо не мога да свърша освен това да ходя с бебето на ръце, че като я оставя за 2 мин да лежи на леглото и започва един страшен рев...
Не случайно периодът, в който си гледаме децата се нарича "майчинство", а не - "домакинство". Някои от нас ( в това число визирам и себе си) си мислят, че трябва да са перфектни майки, домакини и съпруги едновременно, което естествено не действа при всички. Просто не сме супермени. Такива като Бри от " Отчаяни съпруги" са рядкост. Пък и при нея някои неща куцат ( ако си гледала филма тя поиска втори шанс с бебето на дъщеря си).
Има една поговорка: " Не оставяй днешната работа за утре!", но пък има и една друга: " И утре е ден!".
Аз те съветвам да не се опитваш да правиш планове за деня, защото ако сега ти е трудно, по- късно ще ти е почти невъзможно да ги изпълниш, защото бебето ти ще започне да ходи наоколо и да будува все по-често. Трябва само да правиш разлика между неотложни, важни и маловажни неща, които трябва да се свършат. И не забравяй да включваш и таткото в домакинството.
Има бебешки шезлонг има и слинг - това са много хубави идеи.
Бебето ти е малко само сега, радвай му се! Скоро ще порасне и ще осъзнаеш, че от тоя период ти се губят хубавите моменти, изгубени между готвенето, чистенето и прането.
Поздрави
http://www.youtube.com/watch?v=02zEh4OSEdk
Не случайно периодът, в който си гледаме децата се нарича "майчинство", а не - "домакинство". Някои от нас ( в това число визирам и себе си) си мислят, че трябва да са перфектни майки, домакини и съпруги едновременно, което естествено не действа при всички. Просто не сме супермени. Такива като Бри от " Отчаяни съпруги" са рядкост. Пък и при нея някои неща куцат ( ако си гледала филма тя поиска втори шанс с бебето на дъщеря си).
Има една поговорка: " Не оставяй днешната работа за утре!", но пък има и една друга: " И утре е ден!".
Аз те съветвам да не се опитваш да правиш планове за деня, защото ако сега ти е трудно, по- късно ще ти е почти невъзможно да ги изпълниш, защото бебето ти ще започне да ходи наоколо и да будува все по-често. Трябва само да правиш разлика между неотложни, важни и маловажни неща, които трябва да се свършат. И не забравяй да включваш и таткото в домакинството.
Има бебешки шезлонг има и слинг - това са много хубави идеи.
Бебето ти е малко само сега, радвай му се! Скоро ще порасне и ще осъзнаеш, че от тоя период ти се губят хубавите моменти, изгубени между готвенето, чистенето и прането.
Поздрави
http://www.youtube.com/watch?v=02zEh4OSEdk