- Публикувана: 8 фев. 2008, 17:49 ч.
- Последно мнение: 12 март 2008, 15:09 ч.
Държите ли на това бебето да е постоянно с вас след раждането?
Предпочитам да е при мен през деня, но нощем да е отделно. - това е моят отговор. Така предпочитам, така и беше. Нощем е от 12 до 6 в Тина Киркова 
Направо ми се дорева от разказа ти, честно. Наистина първите 24 часа са ужасни, как ни лишават от бебетата 
Синът си родих със секцио, видях го как изплака и ми го взеха...След това 24часа в реанимация съм ревала за него...Биха ми обезболяващи, успокоителни, но аз ревах непрестанно и не ме хващаха...
Едва на другия ден го видях, влачейки се по стената от болки...Мина ми всичко...Даваха бебетата на 3часа да ги кърмим, не ме питайте как съм изминавала дългия коридор...Само мънинкият ми беше в главата, като трябваше да го откарвам обратно в беб.отделение пак ревах...Даже един път не го върнах и ми дигнаха скандал, ама не ми пукаше - аз го гуших в ръцете си, нямайки нужда нито от сън, нито храна, нито вода... От първия ден исках ВИП стая, но все нямаше и копнеех за момента да прекарвам времето си с бебко...На четвъртия ден ми дадоха ВИП стая и бях най-щастливата на земята!!!
Сега ми предстои пак секцио, и ми се реве от безсилие...Пак няма да виждам бебка 24часа, а пък "баткото" колко ще ми липсва...
Много ми беше жал за малките бебоци, които бяха на ВИП етажа - даже нощем бяха на лампа, ревящи, гладни, та даже ми се стори и студено в беб.стая...А аз гушках моето момче
Едва на другия ден го видях, влачейки се по стената от болки...Мина ми всичко...Даваха бебетата на 3часа да ги кърмим, не ме питайте как съм изминавала дългия коридор...Само мънинкият ми беше в главата, като трябваше да го откарвам обратно в беб.отделение пак ревах...Даже един път не го върнах и ми дигнаха скандал, ама не ми пукаше - аз го гуших в ръцете си, нямайки нужда нито от сън, нито храна, нито вода... От първия ден исках ВИП стая, но все нямаше и копнеех за момента да прекарвам времето си с бебко...На четвъртия ден ми дадоха ВИП стая и бях най-щастливата на земята!!!
Сега ми предстои пак секцио, и ми се реве от безсилие...Пак няма да виждам бебка 24часа, а пък "баткото" колко ще ми липсва...
Много ми беше жал за малките бебоци, които бяха на ВИП етажа - даже нощем бяха на лампа, ревящи, гладни, та даже ми се стори и студено в беб.стая...А аз гушках моето момче
Не, това е времето в което майката може да си почине и възстанови, а хлапетата ги отглеждат специалисти , които оказват грижи които майката не е в състояние да положи в този момент. Много съм благодарна на неонатолозите и акушерките, които отглеждаха близнаците ми, докато аз се съвземах от секциото и отоците по цялото ми тяло. Само можеха да се държат по-учтиво и да обясняват какво правят за да имам по-топло отношение и да изпитвам уважението, което реално заслужаваха, а не да седя е да рева с часове, да ме пита човек за какво 
да е с мен непрекъснато и така беше от момента на раждането. първата нощ тъй като не знаех какво да го правя, родих вечерта все пак, а и ми бяха наредили да не го кърмя до сутринта (нещо което няма да спазвам следващия път!), си го гушках и даже спахме и двамата в леглото ми. сутринта ми се скараха за това, но той спа спокойно благодарение на това че бе гушнат в мама и чуваше сърцето, което бе чувал докато бе в мен... Чувството той да е непрекъснато с мен беше прекрасно! В болницата където раждах всички бебета всъщност бяха при майките си нонстоп освен ако имаха здравословни проблеми или бяха в кувьози. А за оставянето сам докато съм в тоалетната например, бяхме две във стая (ВИП) и едната от нас гледаше бебетата ако се наложеше другата да излезе.
Определено държа. Преди 5 месаца родих третото си дете тук в Канада. Родих след 9 часа контракции (без епидурал), 2 часа напъни и накрая спешно секцио. Преди това цял ден бях чистила, докато тръгна за болницата и тръгвайки вече бях скапана. Тук след секциото ако няма усложнения такива измишльотини - 24 часа в интензивно, няма. Между другото докато ме шиеха мъжът ми беше до мен и държеше бебето. След това 1 час си в отделна стая за наблюдение, като при мен беше мъжът ми, на който бяха дали да гушка бебето. В този един час плахо попитах дали могат да ми дадат бебето да се опитам да го накърмя и за моя изненада нямаха нищо против. От този момент нататък не се разделих от бебето. От самото начало спеше в леглото ми, а креватчето му стоеше празно. Дори първата нощ след раждането бебето като плачеше, аз не позволих на мъжа ми той да го успокоява. И трябва да ви кажа че нищо друго не беше в състояние да ме вдигне толкова бързо на крака, колкото бебето до мен. Бях в еуфория. Когато то спеше и аз спях, когато плачеше последната ми мисъл е била че ми пречи за нещо. И кърменето ми тръгна безпроблемно, и още в самото начало вече бяхме създали здрава връзка Сърцето ми се свива като си помисля как другите ми две деца са плакали сами след раждането - този невероятен стрес, и вместо да бъдат гушнати, стоплени и успокоени от майка им, са били сами сред някакви чужди и безразлични хора 
Сърцето ми се свива като си помисля как другите ми две деца са плакали сами след раждането - този невероятен стрес, и вместо да бъдат гушнати, стоплени и успокоени от майка им, са били сами сред някакви чужди и безразлични хора
Първа опция.
Не мога да си представя да родя и да не съм с бебчо. От голи на корема ми ги слагам да кърмят и се гушкаме под завивките за около един час. След това те заспиват и аз си взема душ, сложа удобни дрешки и обратно в леглото да се гушкаме и спим.
То са такива емоции, адреналини и такава невероятна връзка, че сигурно ще ми се счупи сърцето да не са ми до мене.
Не мога да си представя да родя и да не съм с бебчо. От голи на корема ми ги слагам да кърмят и се гушкаме под завивките за около един час. След това те заспиват и аз си взема душ, сложа удобни дрешки и обратно в леглото да се гушкаме и спим.
То са такива емоции, адреналини и такава невероятна връзка, че сигурно ще ми се счупи сърцето да не са ми до мене.
