Досадни въпроси и съвети

Ей сега се сетих за още нещо. Преди няколко дни майка ми ми се обажда по телефона и пита какво прави Йоанка. Аз й казвам - смуче вафла(през опаковката, това много я развлича и ми дава 5 свободни минути). Тя ми казва: Ама опаковката е мръсна! И аз й отговорих: Ми ела ти да я гледаш по 24 часа, да видим колко ще си смела в съветите! На всички около мен съм обяснила, че майката съм аз! Който не се занимава с детето няма право да говори.
Azsa кажи й на свекито който каквото иска да яде, за твоето дете ти решаваш. Един ден ако има алергия тя ще е първата да се измъкне от чудесните си съвети

Ооо, това ми е любимо. Като стане нещо и всички се дръпват две крачки назад. Мълчат като набити и свиват невинно рамене. Даже те питат: "Ама, какво му е на това дете?". А ако е нещо, последвало от техните съвети или своеволия, носят от девет кладенеца вода, че не било от това. 

По повод на досадните съвети, аз за отглеждането още не получавам - освен това как се слагал памперс от човек дошъл да види бебо (кой по дяволите 20 дни му слага памперсите?!?), но за кърмата съвети колкото искаш - какво да ям и за всяко нещо - "Направи...., че да имаш кърма!", "Не прави ...., че да не ти спре кърмата!", безумно е - това е моята кърма и моето дете 

Това ми е болна тема, да знаете. Ех, не се научих да не обръщам внимание на "съвети". Направо излизам от кожата си, когато свекърва ми започне да изтъква качествата на племенника ми пред тези на сина ми. Но се дразня  не от това, че ги изтъква, а че преувеличава неговите и лъже, като му приписва някои неща, които не са истина, само защото има слабост към него.
Единственото нещо, което свекърва ми призна, е, че детето се роди едро и хубаво и че се храни добре. То нямаше как да не признае, защото е очевидно. Но се започнаха едни от рода - защо не съм му обличала плетени дрешки, защо не съм го обличала с износените от племенника ми дрешки, така етърва ми щяла да се обиди, защо не съм го учила на гърне - тя издържала мъжа ми и девер ми още от 40 дни. Защо съм обличала детето с малко дрешки, студено било. Защо не съм го повивала - те, бебетата обичали да бъдат повити. Защо не съм му давала препържено брашто - това било основна храна на мъжа ми и девер ми, когато били бебета и нищо им нямало, префърцунвала съм се. Лошо съм гледала детето си, щом е стигнало до начална форма на пневмония. Тя над синовете си треперила едно време, а ние, сегашните едва ли не ги оставяме децата си на произвола на съдбата. Не съм го възпитавала добре. Когато го ударя - зяща съм го удряла, така ми било най-лесно - да го ударя и да му затворя устата. Когато не го ударя - защо не съм го удряла, трябвало да го побийвам, за да не го бия, като порасне. Когато няколко пъти й направих забележка, че съвети от нея не искам, тя казва, че много сме знаели и че акъл на нас не можело да ни се даде.
Майка ми пък, като започна с водата - да давам, та да давам. Трябвало да пие много вода, а аз го кърмех на поискване и на него вода не му се пиеше. Що съм го кърмела на поискване - трябвало режим да има, иначе...лошо. Сега пък, защо го кърмя още, срамота било - той е на 2 г. и 4 мес., вярно, големичък е, ама ми омръзна с тези натяквания.
Само свекър ми "държи фронта". Най-възрастен е, а най-съвременно се държи и май най-много обича сина ми. И когато си позволи да даде някой съвет, наистина е казан на място.
Не можеш да угодиш на всички. Казвай "добре" и прави, каквото ти си знаеш. Може една жена хиляда деца да е отгледала, когато си позволи да ти даде съвет, но знай, че така както една майка познава нуждите на детето си, дори тази жена не може да отреагира на тях въпреки опита си.