Публикувана: 12 фев. 2008, 09:09 ч.
Последно мнение: 16 фев. 2008, 14:00 ч.

със св. Валентин

8 050
167
1

1
...
5
6
7
...
12
Всички

# 75 14 фев. 2008, 21:47 ч.

София
Мнения: 62 595

Холограма,

Остави децата, че и възрастните да се радват на който празник искат. За мен е по-важно децата да си засвидетелстват приятелски чувства, ако ще да е само веднъж в годината и да им светят очичките от радост, отколкото откъде и как идва този празник. На мен и сега не ми пречи да си седя на чаша вино и ми е приятно, когато децата ми разказват за хубавите емоци около размяната на валентинки. Поне днес повечето деца са били щастливи.

Последна редакция: чт, 14 фев 2008, 22:01 от RadostinaHZ

# 76 14 фев. 2008, 21:57 ч.

Мнения: 335

Едва ли никой не е разбрал какво искам да кажа, Радостина.

Преча на възрастните и на децата да се радват Laughing

Трябва ли да го опровергавам като предложа детската градина "Лозичка" в Лозенец да се прекръсти на "Св. Валентин"?

# 77 14 фев. 2008, 22:01 ч.

Мнения: 1 413

В една американска книжка една много болна учителка беше направила валентинки на учениците си, за да сподели обичта си към тях и да им остави спомен преди да си отиде. Мисля, че в Америка схващат празника по-широко, като ден и на приятелството.
Тази година дъщеря ми купила сърчице на любимата си госпожа и това много ме зарадва - тя е във втори клас и много се вълнува от влюбвания и гаджета ooooh!

но днес е направила нещо стойностно, защото има наистина невероятна учителка.

# 78 14 фев. 2008, 22:03 ч.

София
Мнения: 62 595

Цитат на: Холограма в чт, 14 фев 2008, 21:57

Едва ли никой не е разбрал какво искам да кажа, Радостина.

Преча на възрастните и на децата да се радват Laughing

Нещо си недоволна от цялата работа. Никой не говори за подмяна на единия празник с другия. Това зависи от преценката на хората.

# 79 14 фев. 2008, 22:16 ч.

Мнения: 352

В нашето училище днес колегите бяха приготвили интересни неща за децата. Всички 700 деца получиха по половин сърце с номер и трябваше да си намерят другата половина до края на 6тия час. Е, определено им беше забавно много, но по някое време цареше пълен хаос в училището и часовете бяха невъзможни.

# 80 14 фев. 2008, 22:26 ч.

Мнения: 6 206

Категорично отказвам да намесвам децата и този ден
Като ще си показваме любовта и уважението, ето идва баба Марта, ще си разменяме мартеници
Но кой каквото си иска да прави

# 81 14 фев. 2008, 22:29 ч.

Мнения: 649

Цитат на: RadostinaHZ в чт, 14 фев 2008, 20:59

Разширяваме си мирогледа, но за хубавите неща. Така или иначе хората харесват този празник. При толкова много негативизъм в ежедневието поне сега децата да изразят приятни чувства към връстниците си. Като се има предвид, че децата собственоръчно рисуват картички, надписват и с трепет в сърцето ги дават на приятелите си, защо да не го приема положително?

Точно така!Не виждам какъв ти е проблема, аз за първи път се влюбих в 4 клас и продължи още 5 години. Те не само възприемат думичката любов между мъж и жена, а просто обич към мама, тате, чичо леля, сестра, брат. Аз се радвам, че карат децата по някакъв начин да изразяват чувствата си. Да обичаш и да говориш за любов няма възраст.

# 82 14 фев. 2008, 22:42 ч.

Мнения: 9 050

Абе, хора, вие какво детство сте имали? Първото ми гадже беше в детската градина. Пламен. зарязах го, защото отказа да изгони Лилито от люлката, за да се люлея аз. Но, това е без значение. Беше си ми гадже. Затваряхме се в тоалетната на изгасена лампа, за да гледаме как ни светят мартениците ( имаше едни такива светещи едно време. не знам дали още ги има. )

А племенничката ми, на 5 години вече си има сериозна ( казва тя ) връзка. Ама няма да се женят. Само ще си имат дечица, обаче няма да се женят, защото това са глупости Grinning

Децата на 10 години не са като нас на 10 години. Аз като бях на 10 години, най-вълнуващото ми преживяване беше, че ми взеха синята връзка и ми дадоха червена. Ама няколко месеца по-късно, стана 10.10 и изобщо махнаха и връзки и пионерски организации и всичко.

Сегашните 10 годишни не само, че си имат своя интерпретация за това какво е любов, ами имат ( често по-адекватно разбиране ) за всичко свързано с любовта, консумирането и, връзките, началото им, края им и т.н. и т.н.

И какво пък толкова, като имат да пишат любовно писмо. Напротив. Това е прекрасно. Който не напише писмо до мама, отдавна е навлязал в полова зрялост. Това си е като тест - има ли си детето гадже и целува ли се в голямото медучасие?

# 83 14 фев. 2008, 22:43 ч.

Мнения: 1 114

Цитат на: galinela в чт, 14 фев 2008, 22:16

Много интересна идея. Браво!
Представям си ... Laughing

Децата със сигурност ще помнят този ден дълго време.

# 84 15 фев. 2008, 00:02 ч.

Мнения: 2 386

Колко сте изписали само..
Става дума за празник, опомнете се! За празнуване на нещо хубаво, не за ден на шахматистите или на гениталиите ако щете. Просто повод за усмивка, която упорито отказвате!

В САЩ се дава почивен ден за индийската нова година.. на всички раси. Та тъй.

# 85 15 фев. 2008, 01:02 ч.

Мнения: 335

Цитат на: Lilqna в чт, 14 фев 2008, 20:50

...Не ме интересува точно защо и какво се прави, по-важно е да е весело...

Като с надписите на тениските на ТаТу, когато бяха в студиото на Джей Лено.
Желязна цензура, забранено гък да кажеш срещу войната в Ирак, девойките нищо и не казват, ама пак голяма веселба падна - за всички без Джей Лено.
Щото той не знае руски, пък на потниците на девойките пише "...уй войне".
А Лено спокоен - води си шоуто, спазва цензурата, не дава да се говори срещу войната...

Тука връзката с любовта е двояка Laughing

И беше добър "повод за усмивка".

ПП То и 90% от българските деца не знаят какво пише по тениските им, ама ги носят - по някога е весело, понякога направо комично.

# 86 15 фев. 2008, 05:56 ч.

Мнения: 3 926

Аз друго се замислям... А как се чувстват тези, които не получат валентинка Rolling Eyes

Защото такава масовизация в училище винаги води до нещо такова. Все има някой, който никой не го харесва... Децата могат да бъдат жестоки. Особено във възрастта на влизане в пубертета.
Приятелство, обич - ОК. Но те наистина изпитват чувства. Аз също съм била влюбена на 10. И преживях тежко това, че въпросният господин не харесваше мен, а просто ми беше приятел и споделяше...
На същата възраст и на мен ми се обясниха в любов. До ден днешен сме приятели. Много добри приятели. Като брат и сестра от моя страна, но не и от негова... Wink

Та, какво се случва с разочарованите деца? Онези, с които никой от класа не говори???

# 87 15 фев. 2008, 09:26 ч.

София
Мнения: 62 595

Мисля, че е преувеличено това какво щяло да стане, ако не получи валентинка. Децата повече са радват да ги правят и подаряват.
И с мартениците е така - да не би всяко дете да получава мартеница от съучениците си? Не, не получава, но не го и преживява като трагедия.

# 88 15 фев. 2008, 09:42 ч.

Мнения: 1 426

не знам за свети Валентин, но 5-6г в детската градина си говорят за секс и твърдят, че всичко им е ясно

# 89 15 фев. 2008, 09:46 ч.

Мнения: 3 926

Ами всъщност не е преувеличено. Хората цяла кампания направиха за насилието в училище. Това също може да е форма за насилие - психологическо, но насилие.
Не ми казвайте, че сте нямали съученици, които само ако ги потърсят и ги няма, разбирате, че всъщност липсват. Онези, с които никой не говори поради 100000000 пуберски схващания.
И нужно ли е да обяснявам какви комплекси създава това? И в какви възрастни се превръщат тези хора???

Що се отнася до мартениците - нещата са несъпоставими.
А направата им може да бъде изключително забавна. Стига някой да се ангажира с това Peace

Препоръчани теми

Криминални досиета

Как намирате смисъл в несправедливия свят?

ХАМАС нападна Израел

Често срещани правописни грешки

Причина:

Причина: