На път съм да стана самотен родител...

Аз не разбрах от какво те е срам. Мислиш ли, че ще ти е по лесно ако има друга? Все тая е.
Ти си човек, хубава жена, имаш нужда да си обичана, желана, харесвана.
На мен ми отне много време да го разбера. Реших, че няма да прося вече внимание, да се унижавам.
Не ме разбирай погрешно. Не те съветвам да си разбиваш семейството. Даже обратното. Ако има шанс - спаси го. Ние сме тук.

Ти споделяла ли си му как се чувстваш? Той как ти обяснява поведението си? Понякога има такива спадове в отношенията и не си струва да се терзаеш чак толкова много. Моят съпруг ми е обяснявал, че когато има някакъв проблем или е ангажиран с много работа не може да мисли за нищо друго и може с дни да не забележи, че не ми обръща внимание. Не е приятно, но с времето спрях да се задълбавам толкова, защото терзанията си остават главно за моя сметка и започнах да си създавам собствени забавления, срещи, контакти...Не е задължително да е изстинал към теб, за да се държи така. Просто мъжете и жените възприемат и чувстват нещата по различен начин. Затова трябват много разговори, понякога втръснали до болка, но иначе няма как да се разберете.

ако няма е въпрос на време да проима
съжалявам за оптимизма, но главата си залагам на това

после, може да е временна криза наистина, 1 месец е много кратък период за да се правят генерални изводи от него, но изстиването мен ме плаши от прочетенето, съсредоточи вниманието си там - няма ли тръпка, това може да го тласне към друга!!!!

Каси, аз си го помислих, но го спестих. Днес не съм много черногледа.
До авторката - я почни да си живееш живота, оставяй му детето да гледа, усмихвай се, бъди весела и жизнерадостна, излизай (знам, че е трудно, ама се напъни) пък каквото има да става ще стане!

Оф, тъпо, но и аз това си помислих.
Също си помислих, че няма абсолютно никакъв начин да си сигурна, че няма друга - това охладняване не е дошло от въздуха.
Не знам, аз съм черногледа в това отношение.
Макар че не бих си развалила семейството, бих опитала всичко - говорене, говорене, до припадък; инициативи от твоя страна за каквото се сетиш - от излизане до секс (най-вече) ....
Пробвай, споделяй ... тук сме, както ти е казала Сиси.

мдааам, в едно семейство разговорите за проблемите трябва да се поставят овреме на масата. Лошото е, когато се изпусне момента, или единия от двамата не може да провежда разговори... седни и поговори какво те тревожи. Понякога наистина не виждаме какво причиняваме на човека до нас 
стискам палци да останеш само с надникването в този форум 

Говори с него, без да си навиваш на пръста разни неща предварително. Ма без излишни емоции, а спокойно като на приятелка! Ако може и да не плачеш, ще е още по-добре (аз бая сълзи пролях, докато се науча да не плача при такива разговори...) Обясни му как се чувстваш, какви са очакванията ти към него и от реакцията му ще разбереш дали е временно състояние или не. Във всяко семейство има спадове и върхове, ако чувстваш със сърцето си, че това е временна криза, дай му шанс, ако не - живей си живота! Ще се справиш!   

На мнение съм, че е необходимо да проведеш разговор, но обмисли предварително това което искаш да му кажеш и без излишни емоции, но точно и ясно.
Предполагам, че не е наясно какво става с теб.
Добре е да говориш защото не се знае ти докъде би стигнала в положението в което си.
Успех ти желая и успешно излизане от кризата.

много бързо се отчайваш
първо - ти казваш за неговата вина...ок а кака се стигна до тук?
ти какви опити правиш? щото такива не видях описани освен да съжаляваш че си се МИНАЛА с него и за ставащото и да се самосъжаляваш
прощавай че съм може би леко остра в изразите, но така не си помагаш
първо - говори с човека, второ - опитай се да промениш отношенията ви
и ако нищо не стане с опитите ти - можеш вече да седиш и да лееш сълзи
но за мен проблема ти е първо че ти от самото начало явно си съжалявала за предишната си връзка и си подозирала, че може да стане така...колкото и странон да ти звучи това...и второ - ти се мислиш и сигурно си много хубава жена, но повярвай само с хубост нищо не става...хубостта е нещо супер, но не това е важното...поне не за мен
и най-грозната да бе - заслужаваш доблро отношение - това ми е мисълта....
но хубостта не поддържа семейството сама по себе си....тук е пълно с прекрасни жени - от красавица нагоре, уви...

и още нещо - от какво те е срам? в крайна сметка развода не е срамно постъпка и не е леке...виждаш какви прекрасин хора има тук - нее срамно да си един от тях...ако се наложи
мисля си, че ако преразгледаш ценностите в семейството си, ако поискаш реални неща от мъжа си без да се самозалъгваш кво бибило ако другия ти е мъж, ако н ебе избрала този а онзи...ако си дадеш реална равосметка какво ИМАШ, не само да мислиш какво НЯМАШ...нещата ще изглеждат различно...дори за теб

някои неща съм ти ги писала може би имайки нещо в предвид - лични емоции и опит от браковете на мои познати...
но не ме напуска идеята че искаш ад си УХАЖВАНА и това те интересува дори повече от това дали мъжа ти би имал друга....
така поне ми порзвума на мен поста ти, но може да не съм те разбрала
оставам с впечатлението че и ти си хладна към него....може това да го е отблъснало и да е предизвикало кризата ви...
помисрли реално какво чувстваш към този човек и дали него желаеш...

От какво Ви е срам?Нищо лошо не виждам да сте направила, за да се срамувате...
Живота е изтъкан от срещи и раздели.Понякога щастливи, понякога нещастни...Просто трябва да свикнем и да продължим да живеем, каквото и да ни коства

Говорене е пътя. Ние с бившия ми мъж говорихме цели 2 години... Накрая се разделихме, но поне всичко беше ясно.
Аз такива разговори ги започвам с това, че искам и двамата да сме щастливи и че аз в момента не съм, а той е ли? ....

Аз разбирам за срама. Не е срамно да си разведен, срамно се чувства човек от това, че се е 'провалил', а и да започнеш да пишеш тук с ник-а си и да признаеш е все едно да го видиш... Много добре поня как се чувствах аз в началото.

казали са ти момичетата - един месец е много кратък период, за да си мислиш, че нещо капитално се е променило в отношението му към тебе.

мъжете много често въобще не си дават сметка колко нараняват с пренебрежението си, с липсата на внимание... - ама те тез неща "пренебрежение", "липса на внимание" само ние си ги знаем, че са така; те просто не виждат с нашите очи.

и = да, така е = вече като е "взел гаранционната карта", както казва една приятелка, много-много няма да прекалява със старанието.

наистина - говори с него, ама без да го дразниш, без да нападаш и да се изкарваш жертва!
и не се отказвай толкова лесно!
както е известно - ние тука сме зли и проклети  и никого не щем току-така да приемаме в нашите редици
 

Миличка, има вероятност просто мъжа ти да е страшно преуморен и с напълно обсебен и блокиран от работа мозък. Говоря ти от собствен опит. Работата ми изисква страхотна енергия и концентрация, това така ме изтощава, че в края на деня и дума не мога да разменя с никого. Просто съм блокирала от умора. Или пък продължавам да нищя наум някой проблем.  Говорят ми, но аз не чувам. Върша автоматичон някои неща и си лягам. Никаква комуникация с никого. Може би, ако отидете някъде на почивка, нещата ще се променят.
А ти занимаваш ли се с нещо? Имате ли общи интереси? Може би просто той няма за какво да говори с теб.
Има и една теория, че всяка любов има давност- след 2 години привличането започва да намалява и любовта се превръща в обич, уважение. Но ако нямате здрава основа на общи интереси, на сходен начин на мислене, общи преживявания, любовта няма как да премине в следващия си етап.
 А накрая и друга вероятност - той просто е тип ловец, ти вече си му сигурна жертва, така че не си интересна. Може би има някакъв начин да покажеш, че не си завоевание за цял живот, ако не полага усилие да те задържи, ще те загуби.
не се впрягай, има такива моменти във всяко съжителство, важното е да продължиш да се радваш на живота и най-важното - да не губиш самочувствие 

нека кажа нещо което от известно време мисля...може да ходиш като баба Цоцолана и да имаш брак, може да си Уелската принцеса и да плачеш сама в леглото докато мъжа ти е с някоя долнопробна проститутка от околовръстното
красотата си е красота - ти бъди с грим, но не това ще го привлече уморен и пребит към тебе
няма да стане и с дълбокомислени разговори като онези с които те свали
кво да се лъжем - по-често ще говорите за това какви пробелми имате отколото за нещо дурго...
рпазбира се брака е и гледане в очите и ръка в ръка и... да не се изразявам като шопката, но освен това е много мъжки гърбове вечер и похъркване докато му разказваш как ти е минал скучния тъп ден докато си гледала НЕГОВОТОО дете...
това е "гладен съм" и марш в банята да се мие преди да те е гушнал и целунал.... а после докато се наредиш като мен зад децата за целувка и вече не е са останали....
каквото и да си говорим ние вече сме преди всичок майки...и после жени - не в своите умове, но в тези на мъжете си...
лично моя опит сочи че мъже дето гледат жена си в очите и само гледа как да я задиря обикновено интереса му към детето и заниманията му с него се свеждат до б4ой на татко...бегай при майка си че ми пречиш"

плюс това няма какво да си говорим -  мъжете изживяват следродилния стрес не по-малкоото нас че и повече - обикновено никой от тях въобще не е огтов за това да бъде татко...

дай му време и шанс да се окопити и да си стъпи на краката...
а на себе си - повече спокойствие - виждам егото ти страда от стоенето в къщи и от липсата на комуникации които да ти докажат че не си само майка а и жена - дерзай ад излизаш повече и като ти утихне егото - ще ти мине мерака да се караш с мъа ти за липсата на внимание...
може ен да липсва внимание...а на теб да не ти стига...

надявам се няма да приемеш поста ми като някаква нападка - искам искрено и наистина много да мога да ти помоган и ако има нещо вярно в думите ми помисли....
успех!

Ами ... дано не прозвучи гадно, но не съм съвсем съгласна с Вас ... или пък нещо ни е било сбъркано на мен и на любимият ми ...
Винаги, абсолютно винаги, независимо дали се прибира от работа, от друга държава или въобще от където и да било първо идваше при мен.Понякога са минавали 10 - 15  минути, преди да се сети за детенцето ни.Когато и двамата имахме свободно време, чистехме заедно, готвехме заедно, пиехме си кафето заедно ... винаги заедно - независимо дали сме вкъщи или навън.Когато единият от нас сгафеше нещо и например майка ми се скара за нещо - заедно, винаги заедно седяхме и навеждахме глави докато тя четеше конско на единият от нас.Заедно понасяхме лошото и заедно се радвахме на хубавото.Никога не се почувствах повече майка, отколкото жена.Чувствах се част от НАШЕТО семейство, в което двамата с любимият се грижехме за детенце.
Много често обръщаше повече внимание на мен, отколкото на синът ни.Веднъж призна, че толкова ужасно много е искал да ме задържи до себе си и това е била една от главните причини да иска да си имаме детенце, да иска да ме върже за себе си и да знае, че ще останем заедно завинаги.Може би звучи глупаво,преувеличено или идеализирано, но всъщност така беше.Играеше си с малчо, той го научи да ходи, той го научи да се храни с лъжица, той го научи да рита топка и много много други неща, не мога да кажа, че не се е занимавал с дечко, но до последният ни ден заедно, винаги изгарях от щастие, защото знаех, че той е най - важен за мен в живота ми и аз съм най - важна за него в живота му ...
 
Затова не мога да се съглася с мисълта Ви ... но пък различни хора - различни характери - различни животи ....

bloodywhite аз останах с друго впечатление за вашата история и връзак поне в началото... а началото раждането и първите месеци на детето са най-тежки и трудни и тогава на-много неразбирателства се появяват в едно семейство...
за мен пък би бло странно мъжа ми да подмине децата за да бъде с мен....
затова сте права че всеки е различен и има различни изисквания и ако се съберат двама, които не гледат по един и същи начиин на нещата...става зле за някого или за всички
и има нещо друго - зависи какви са битовизмите на едно семейство...а не е и от без значение на колко е дин мъж - на 20 е едно, на 35 като моя -  вече друго
аз на 20 можеше да не спя цяла сесия, но сега - ако легна в 2ч през нощта ми се скапва организма за дни напред...
а умората си се трупа бавно и неуморимо и понякога това съсипва всякаква възможност да покажеш на другия колко значи за теб...
надявам се стова да не обидя bloodywhite но все пак има някои неща които не са за подценяване - възраст, помощ от страни, материално положение ако щете и колко часа работи дадения мъж и дали после след толкова работа се налага да помага на преуморенат си жена в домашната работа....
защото ако гледаме всички през едни и същи очила пак ще видим различни неща...

авторката да прецени до колко реалистични са исканията й...само това и нищо повече - ако действително е пренебрегвана, ако реално вижда възможност за повече внимание  да опитам ад го получи...ако не стане тя си знае
но да не съжалява след прибързано развеждане като види че е ималоа много и достатъчно, а от искане на невъзможни неща е останала без нищо....
хубаво е да знаем какво можем да променим и да приемаме това което не можем...и най-вече а различаваме едното от другото

Не съм казала, че не сме имали проблеми - имали сме.Откакто се запознах с него сме имали много сериозни проблеми, много грешки, които той е допуснал и много, които аз съм допуснала.Мисля, че няма човек, който да може с чисто сърце да каже "Не сме имали никакви проблеми с половинката".Мисълта ми беше, че никога не се почувствах по - маловажна за него от детето.И някък това ме удовлетворяваше, това беше, което исках.Детето някък се появи като завършек на нашите взаимоотношения и стимул и двамата да се постараем да дадем най - доброто от себе си.И се постарахме - всеки от нас според възможностите си.
А първите месеци - да те са най - трудни и тежки, но ние не успяхме да ги споделим по много причини(нека ги запазя като лични).Вероятно сте права, че между мъж на 20г. и мъж на 35г. има голяма разлика(не знам, не съм била с никой на тази възраст).Не веднъж любимият ме е карал да се чувствам едва ли не като негова майка и дори често с приятели и тн. със смях съм споделяла, че си отглеждам две деца вкъщи - детето и бащата.А още по - често, съм смятала, че сме три деца, които се отглеждат взаимно.Това обаче никога не ме е карало да се чувствам, по - малко желана,обичана и ценена от този, който беше най - важен за мен в живота ми.Хм колкото и странно да звучи, но е имало случаи, в който детенцето се бута за внимание, мъжа също и сякъш се ревнуваха един друг(писала съм преди време по този въпрос).
Относно възрастта, помоща от страни,материално положение,работа и тн. ... ще бъде ли според Вас преувеличено, ако кажа, че започнахме да получаваме помощ отстрани, когато вече нямахме нужда от тази помощ, а всъщност в най - трудните ни и гадни времена, от идиотски битовизми и предразсъдъци, получавахме само поводи за раздяла и болка.
Съгласна съм с нещата, които пишете и не мисля, че има за какво да се обиждам.И както казвате "защото ако гледаме всички през едни и същи очила пак ще видим различни неща..."
А за авторката - аз лично бих и казала, да се опита да погледне и от страната на мъжа до себе си.Да разговарят, поне да опитат, дори с по няколко откъслечни изречения от страни.Вие си знаете най - добре, как са нещата при Вас, но често осъзнаваме, какво сме загубили, чак когато нещата са необратими.Затова ... топката е във Вашите ръце

bloodywhite надявам се да намериш отново щастието си - надявам се с това да не те разстроя в момента
но държа да ти кажа, че ме впечатлявашщ и искрено ти желая всичко най-добро
досещала съм се за нещата които пишех и затова ти припомних тях - трудното начало...с малко бебе и ...може би неориентиран малко баща ...както и да е- не исках да те разстроя а просто да докажа, че при РУДНО начало може да има ПРЕКРАСНО продължение...
надявам се нямаш нищо против че минах на ти - защото се надявам да си комуникираме и за напред

леки и хубав ден на всички, нека всеки е щаслив, този който не е - да намери път към щастието си

Мисля, че това всъщност остава най - важното, което сме казали на авторката на темата, в целият разговор 
Лек и успешен ден на всички