На път съм да стана самотен родител...

Миличка, има вероятност просто мъжа ти да е страшно преуморен и с напълно обсебен и блокиран от работа мозък. Говоря ти от собствен опит. Работата ми изисква страхотна енергия и концентрация, това така ме изтощава, че в края на деня и дума не мога да разменя с никого. Просто съм блокирала от умора. Или пък продължавам да нищя наум някой проблем.  Говорят ми, но аз не чувам. Върша автоматичон някои неща и си лягам. Никаква комуникация с никого. Може би, ако отидете някъде на почивка, нещата ще се променят.
А ти занимаваш ли се с нещо? Имате ли общи интереси? Може би просто той няма за какво да говори с теб.
Има и една теория, че всяка любов има давност- след 2 години привличането започва да намалява и любовта се превръща в обич, уважение. Но ако нямате здрава основа на общи интереси, на сходен начин на мислене, общи преживявания, любовта няма как да премине в следващия си етап.
 А накрая и друга вероятност - той просто е тип ловец, ти вече си му сигурна жертва, така че не си интересна. Може би има някакъв начин да покажеш, че не си завоевание за цял живот, ако не полага усилие да те задържи, ще те загуби.
не се впрягай, има такива моменти във всяко съжителство, важното е да продължиш да се радваш на живота и най-важното - да не губиш самочувствие 

нека кажа нещо което от известно време мисля...може да ходиш като баба Цоцолана и да имаш брак, може да си Уелската принцеса и да плачеш сама в леглото докато мъжа ти е с някоя долнопробна проститутка от околовръстното
красотата си е красота - ти бъди с грим, но не това ще го привлече уморен и пребит към тебе
няма да стане и с дълбокомислени разговори като онези с които те свали
кво да се лъжем - по-често ще говорите за това какви пробелми имате отколото за нещо дурго...
рпазбира се брака е и гледане в очите и ръка в ръка и... да не се изразявам като шопката, но освен това е много мъжки гърбове вечер и похъркване докато му разказваш как ти е минал скучния тъп ден докато си гледала НЕГОВОТОО дете...
това е "гладен съм" и марш в банята да се мие преди да те е гушнал и целунал.... а после докато се наредиш като мен зад децата за целувка и вече не е са останали....
каквото и да си говорим ние вече сме преди всичок майки...и после жени - не в своите умове, но в тези на мъжете си...
лично моя опит сочи че мъже дето гледат жена си в очите и само гледа как да я задиря обикновено интереса му към детето и заниманията му с него се свеждат до б4ой на татко...бегай при майка си че ми пречиш"

плюс това няма какво да си говорим -  мъжете изживяват следродилния стрес не по-малкоото нас че и повече - обикновено никой от тях въобще не е огтов за това да бъде татко...

дай му време и шанс да се окопити и да си стъпи на краката...
а на себе си - повече спокойствие - виждам егото ти страда от стоенето в къщи и от липсата на комуникации които да ти докажат че не си само майка а и жена - дерзай ад излизаш повече и като ти утихне егото - ще ти мине мерака да се караш с мъа ти за липсата на внимание...
може ен да липсва внимание...а на теб да не ти стига...

надявам се няма да приемеш поста ми като някаква нападка - искам искрено и наистина много да мога да ти помоган и ако има нещо вярно в думите ми помисли....
успех!

Ами ... дано не прозвучи гадно, но не съм съвсем съгласна с Вас ... или пък нещо ни е било сбъркано на мен и на любимият ми ...
Винаги, абсолютно винаги, независимо дали се прибира от работа, от друга държава или въобще от където и да било първо идваше при мен.Понякога са минавали 10 - 15  минути, преди да се сети за детенцето ни.Когато и двамата имахме свободно време, чистехме заедно, готвехме заедно, пиехме си кафето заедно ... винаги заедно - независимо дали сме вкъщи или навън.Когато единият от нас сгафеше нещо и например майка ми се скара за нещо - заедно, винаги заедно седяхме и навеждахме глави докато тя четеше конско на единият от нас.Заедно понасяхме лошото и заедно се радвахме на хубавото.Никога не се почувствах повече майка, отколкото жена.Чувствах се част от НАШЕТО семейство, в което двамата с любимият се грижехме за детенце.
Много често обръщаше повече внимание на мен, отколкото на синът ни.Веднъж призна, че толкова ужасно много е искал да ме задържи до себе си и това е била една от главните причини да иска да си имаме детенце, да иска да ме върже за себе си и да знае, че ще останем заедно завинаги.Може би звучи глупаво,преувеличено или идеализирано, но всъщност така беше.Играеше си с малчо, той го научи да ходи, той го научи да се храни с лъжица, той го научи да рита топка и много много други неща, не мога да кажа, че не се е занимавал с дечко, но до последният ни ден заедно, винаги изгарях от щастие, защото знаех, че той е най - важен за мен в живота ми и аз съм най - важна за него в живота му ...
 
Затова не мога да се съглася с мисълта Ви ... но пък различни хора - различни характери - различни животи ....

bloodywhite аз останах с друго впечатление за вашата история и връзак поне в началото... а началото раждането и първите месеци на детето са най-тежки и трудни и тогава на-много неразбирателства се появяват в едно семейство...
за мен пък би бло странно мъжа ми да подмине децата за да бъде с мен....
затова сте права че всеки е различен и има различни изисквания и ако се съберат двама, които не гледат по един и същи начиин на нещата...става зле за някого или за всички
и има нещо друго - зависи какви са битовизмите на едно семейство...а не е и от без значение на колко е дин мъж - на 20 е едно, на 35 като моя -  вече друго
аз на 20 можеше да не спя цяла сесия, но сега - ако легна в 2ч през нощта ми се скапва организма за дни напред...
а умората си се трупа бавно и неуморимо и понякога това съсипва всякаква възможност да покажеш на другия колко значи за теб...
надявам се стова да не обидя bloodywhite но все пак има някои неща които не са за подценяване - възраст, помощ от страни, материално положение ако щете и колко часа работи дадения мъж и дали после след толкова работа се налага да помага на преуморенат си жена в домашната работа....
защото ако гледаме всички през едни и същи очила пак ще видим различни неща...

авторката да прецени до колко реалистични са исканията й...само това и нищо повече - ако действително е пренебрегвана, ако реално вижда възможност за повече внимание  да опитам ад го получи...ако не стане тя си знае
но да не съжалява след прибързано развеждане като види че е ималоа много и достатъчно, а от искане на невъзможни неща е останала без нищо....
хубаво е да знаем какво можем да променим и да приемаме това което не можем...и най-вече а различаваме едното от другото

Не съм казала, че не сме имали проблеми - имали сме.Откакто се запознах с него сме имали много сериозни проблеми, много грешки, които той е допуснал и много, които аз съм допуснала.Мисля, че няма човек, който да може с чисто сърце да каже "Не сме имали никакви проблеми с половинката".Мисълта ми беше, че никога не се почувствах по - маловажна за него от детето.И някък това ме удовлетворяваше, това беше, което исках.Детето някък се появи като завършек на нашите взаимоотношения и стимул и двамата да се постараем да дадем най - доброто от себе си.И се постарахме - всеки от нас според възможностите си.
А първите месеци - да те са най - трудни и тежки, но ние не успяхме да ги споделим по много причини(нека ги запазя като лични).Вероятно сте права, че между мъж на 20г. и мъж на 35г. има голяма разлика(не знам, не съм била с никой на тази възраст).Не веднъж любимият ме е карал да се чувствам едва ли не като негова майка и дори често с приятели и тн. със смях съм споделяла, че си отглеждам две деца вкъщи - детето и бащата.А още по - често, съм смятала, че сме три деца, които се отглеждат взаимно.Това обаче никога не ме е карало да се чувствам, по - малко желана,обичана и ценена от този, който беше най - важен за мен в живота ми.Хм колкото и странно да звучи, но е имало случаи, в който детенцето се бута за внимание, мъжа също и сякъш се ревнуваха един друг(писала съм преди време по този въпрос).
Относно възрастта, помоща от страни,материално положение,работа и тн. ... ще бъде ли според Вас преувеличено, ако кажа, че започнахме да получаваме помощ отстрани, когато вече нямахме нужда от тази помощ, а всъщност в най - трудните ни и гадни времена, от идиотски битовизми и предразсъдъци, получавахме само поводи за раздяла и болка.
Съгласна съм с нещата, които пишете и не мисля, че има за какво да се обиждам.И както казвате "защото ако гледаме всички през едни и същи очила пак ще видим различни неща..."
А за авторката - аз лично бих и казала, да се опита да погледне и от страната на мъжа до себе си.Да разговарят, поне да опитат, дори с по няколко откъслечни изречения от страни.Вие си знаете най - добре, как са нещата при Вас, но често осъзнаваме, какво сме загубили, чак когато нещата са необратими.Затова ... топката е във Вашите ръце

bloodywhite надявам се да намериш отново щастието си - надявам се с това да не те разстроя в момента
но държа да ти кажа, че ме впечатлявашщ и искрено ти желая всичко най-добро
досещала съм се за нещата които пишех и затова ти припомних тях - трудното начало...с малко бебе и ...може би неориентиран малко баща ...както и да е- не исках да те разстроя а просто да докажа, че при РУДНО начало може да има ПРЕКРАСНО продължение...
надявам се нямаш нищо против че минах на ти - защото се надявам да си комуникираме и за напред

леки и хубав ден на всички, нека всеки е щаслив, този който не е - да намери път към щастието си

Мисля, че това всъщност остава най - важното, което сме казали на авторката на темата, в целият разговор 
Лек и успешен ден на всички