Те си се забавляват много добре заедно, но и аз често се включвам в игрите им и това им харесва-готвим заедно, те дори ме хранят и трябва да призная, че децата ми имат отлични кулинарни умения. 
Аз мисля, че е вяжно родителите да поддържат такива отношения с децата си и постепенно от игри те да праминават в уроци за живота-сега може на игра да им показвам как да сгъват салфетка, но те ще го правят и занапред и ще свикнат, както и други неща, на които по-късно ще си играем.
Аз мисля, че е вяжно родителите да поддържат такива отношения с децата си и постепенно от игри те да праминават в уроци за живота-сега може на игра да им показвам как да сгъват салфетка, но те ще го правят и занапред и ще свикнат, както и други неща, на които по-късно ще си играем.
Само не разбирам как не го заболяват колената......моите след няколко обиколки плачат за почивка! 
Когато имам отделям време, за да й доставя това удоволствие. 
Велизар най-обича да се крие и аз да му правя "дзак" или като легна на земята да ми се качи на корема и да скача.Но последното не го практикуваме много защото на мама 
Тя започва да плаче в първата секунда, в която не съм до нея. Педито много ми се кара и каза, че я ограничавам като й вися на главата, и да я оставям да е самостоятелна, но тя не иска да си играе сама. Така че, да, играем си, четем книжки, пеем песнички, учим се да показваме предмети, играем на криеница...
. То е едно мятане, бой със сабии, разни игри на роботи, качва му се на главата в буквалния смисъл и.т.н. Иначе като беше малък да му чета - да, да му пея песнички - да, да се гоним - да, но други игри разни - не си спомням да сме играли. Нооо, сега съм най- добрият слушател на проблеми и помощник по учебната дейност 
. Така че с баща му се допълваме идеално. 
и да се забавлява с дрънкалки 