Ако решиш да направиш добро...

  • 2 909
  • 59
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 161
Точно такава мотивация имам предвид,Дона.Дали преди да направим добро,пресмятаме какво точно ще спечелим от това.
Нали не очакваш някой да си признае  Simple Smile
Очаквам да си кажат честно,защото се познаваме.Така,че ,няма смисъл да се правите на девственици,с трепкащо сияние около главата.Защото ще се получи смешна тема,а аз не искам да е такава.Моля,пишете сериозно.Дори когато даряваме пари на дете в нужда,всяка от нас дълбоко в себе си го прави и заради собственото си дете.Като откупване един вид.Поне аз така правя.Но темата не е провокирана от деца и изобщо не бих искала да ги коментираме децата.

# 16
  • Мнения: 2 401
Мацко, к'ва ти е драмата - налага ти се да си добра ли?  Mr. Green
Много ми се налага,а не знам заслужава ли си да изневеря на милото си скъпо Аз.

В такъв случай по-добре не го прави, защото  само ще те натовари и 100%  ще ти донесе неприятни емоции  след това, споделям опит.

# 17
  • Мнения: 3 521
Не - или ти идва от вътре или просто правиш услуга на самият себе си, което от своя старна не е лошо, но не е и баш доброто, за което иде реч в питането, ако съм схванала правилно.

# 18
  • Мнения: 2 161
Като се замисли човек...едва ли братушките са ни дошли на помощ само от жалост.

# 19
  • Мнения: 189
При мен нещата се получават спонтанно, изведнъж ме обзема прилив на доброта. Няма мотивация, има последствия, изразяващи се в добри чувства към мен си, че съм направила нещо хубаво, както и в ползата за отсрещната страна. Обичам да им е хубаво на хората.

# 20
  • София
  • Мнения: 18 679
Нужна е разбира се. За всяко нещо е нужна мотивация, и за доброто, и за лошото, дори, когато е неосъзната. Дори, когато правиш нещо, само за да зарадваш някого, пак е защото всъщност на тебе ти е хубаво, че на него му е хубаво Confused
Това за парите, което си написала, си е точно така. Винаги, когато давам, е с мисълта - да не стига моето дете Praynig
Когато купувам хубав подарък, е защото на мене ми е кеф да радвам близките си хора.
Когато съм подслонявала болно животинче, е защото ми е мъчно и не мога да страдам, гледайки го да умира.
Правим добро, за да стане светът около нас самите мааалко по-добър и така на душичките ни да е мааалко по-спокойно. Това е истината - дълбоко в себе си всички сме егоисти.

# 21
  • Мнения: 1 092
аз мисля НЕ!
Поне когато аз правя добро,под каквато й да е форма,го правя със сърцето си.
Изобщо не помислям защо,как,какво.
Но определено се замислям,дали все пак няма някаква неосъзната мотивация....

# 22
  • Мнения: X
Скоро ми се наложи доста да разсъждавам върху този въпрос...и май стигнах точно до кривата круша. newsm78
По принцип много често добрините не се връщат от тези,за които си ги направил,а от съвсем други хора. Ти ще помогнеш на един,на теб друг ще ти помогне...и така. Доброто винаги се връща,но най-малко от там,откъдето очакваш да дойде.

# 23
  • Мнения: 3 447
Дори когато даряваме пари на дете в нужда,всяка от нас дълбоко в себе си го прави и заради собственото си дете.Като откупване един вид.
И откупуване. И някакъв вид гузност, че ти имаш, а някой няма. И едно тихичко гласче, което ти шепне "Браво, колко си добър и благороден" (а ти не го слушаш, уж). И още куп неща. Които не правят доброто по-малко добро, в крайна сметка.

# 24
  • Мнения: 4 733
В повечето случаи има мотивация, зависи кой как я разбира.

# 25
  • Мнения: 1 072
Когато детето ми падна от една сграда в едни железа, без да се одраска дори, реших, че това е Божия отпала за някой неща. Сега като правя нещо добро, винаги се прокрадва мисълта, че то се връща. Освен това съм страшно егоцентрична и обожавам да ме облива приятното чувство, когато осъзная, че съм направила някого за малко вярващ в  моите убеждения, а те са, че животът е прекрасен, но не достига интелигентност да го проумеем.

# 26
  • Мнения: 2 196
Дори когато даряваме пари на дете в нужда,всяка от нас дълбоко в себе си го прави и заради собственото си дете.Като откупване един вид.
И откупуване. И някакъв вид гузност, че ти имаш, а някой няма. И едно тихичко гласче, което ти шепне "Браво, колко си добър и благороден" (а ти не го слушаш, уж). И още куп неща. Които не правят доброто по-малко добро, в крайна сметка.
  И приятното чувство на удоволетвореност,че си помогнал.

# 27
  • Мнения: 1 134
Стъпките са две:
1-во: да признаеш, че го правиш заради себе си;
2-ро: поне да си сигурен, че наистина правиш добро.

Мотивацията е в това да ги направиш и двете едновременно. Трудно, но си струва в повечето случаи.

# 28
  • Мнения: 3 521
Дори когато даряваме пари на дете в нужда,всяка от нас дълбоко в себе си го прави и заради собственото си дете.Като откупване един вид.
И откупуване. И някакъв вид гузност, че ти имаш, а някой няма. И едно тихичко гласче, което ти шепне "Браво, колко си добър и благороден" (а ти не го слушаш, уж). И още куп неща. Които не правят доброто по-малко добро, в крайна сметка.

Не съм съгласна - ако пред очите ми малко дете се пльосне на асфалта и разреве съвсем инстинктивно се пресягам да го вдигна и прегърна. Нищо не откупувам. Просто инстинкт, реакция. Нищо общо с вътрешните гласове. Предполагам и повечето жени реагират така. За мъжете - нямам идея, те са малко по-различни.

Последна редакция: ср, 13 фев 2008, 10:42 от surfline

# 29
  • Мнения: 2 161
Да вдигнеш паднало на земята дете не е добро дело.Изобщо нищо не е.Ти сама си написала,че е инстинкт.Просто цивилизовано отношение.

Общи условия

Активация на акаунт