Либоф, либоф .... 
- Публикувана: 13 фев. 2008, 23:45 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2008, 17:35 ч.
Обич моя ненагледна, обич първа и последна (ин лов дот ком)
Обичам те!
Знам, че няма да го прочетеш, знам че няма да искаш дори, за теб е важно да се оглеждаме в очите си а не да си редим слова.........и все пак искам да знаеш, че в живота на една жена веднъж каца птичето на рамото.......веднъж се появява един такъв МЪЖ - мъж като теб, който те помита и не можеш вече да дишаш без него........искам те..........тук до мен............искам да те подкрепям във всичко, да съм ти опора и довереник........искам да знаеш че живея във всеки един твой поглед...........обичам те!
Моят свят е, където те има!
Моят дом е, където си ти!
Твойта строгост е моята зима.
Твой подарък са моите дни.
Упорито и дълго те търсих,
без да спра нито миг, нито час.
Слава Богу – открих те навреме.
Есента е далече пред нас.
Тя ще дойде, но още е пролет.
Всичко още е в своя цъфтеж.
Ний сме птици готови за полет
и в очите ни свети копнеж.
А крилата ни – те от любов са.
С тях се реем в простор оит мечти.
Аз към теб! Ти към мен! Тъй се носим,
безтегловни, безплътни почти.
Моят дом е, където си ти!
Твойта строгост е моята зима.
Твой подарък са моите дни.
Упорито и дълго те търсих,
без да спра нито миг, нито час.
Слава Богу – открих те навреме.
Есента е далече пред нас.
Тя ще дойде, но още е пролет.
Всичко още е в своя цъфтеж.
Ний сме птици готови за полет
и в очите ни свети копнеж.
А крилата ни – те от любов са.
С тях се реем в простор оит мечти.
Аз към теб! Ти към мен! Тъй се носим,
безтегловни, безплътни почти.
Кожата ми как настръхва само,
стига да ме пипнеш и горя.
Цялата съм женско лято,
ненаситно в нощите пламтя.
Устните ми как треперят рано,
наизустил си нежната ми плът.
Пътища с дъх през крехкото ми рамо
прекарваш до Венериния кът.
Бедрата ми как сплиташ сляпо,
кради стенания и мръсно ми шепти.
В други нощи мене ще ме няма
едва нощес в едно ще затуптим.
Мисля, че това е достатъчно.
стига да ме пипнеш и горя.
Цялата съм женско лято,
ненаситно в нощите пламтя.
Устните ми как треперят рано,
наизустил си нежната ми плът.
Пътища с дъх през крехкото ми рамо
прекарваш до Венериния кът.
Бедрата ми как сплиташ сляпо,
кради стенания и мръсно ми шепти.
В други нощи мене ще ме няма
едва нощес в едно ще затуптим.
Мисля, че това е достатъчно.
Мария Нейкова ("Козият рог")
Вървят ли двама
на дълъг път,
и път да няма,
не ще се спрат.
Ще бродят близки
по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама,
да дирят брод,
в тях грейва пламък
за цял живот,
той пръска искри,
в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама
една съдба,
допрат ли рамо
в една борба,
ще легнат чисти
във таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
...........
ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ
Блага Димитрова
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.
Вървят ли двама
на дълъг път,
и път да няма,
не ще се спрат.
Ще бродят близки
по таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
Решат ли двама,
да дирят брод,
в тях грейва пламък
за цял живот,
той пръска искри,
в скръб и тъма,
ах, как не искам да съм сама.
Делят ли двама
една съдба,
допрат ли рамо
в една борба,
ще легнат чисти
във таз земя,
ах, как не искам да съм сама.
...........
ПЪТЯТ ДО ТЕБЕ
Блага Димитрова
Дълъг беше моят път до тебе,
търсеше те цял живот почти
и през тъжни срещи лъкатуши,
на които идваше не ти.
И догдето стигна твоя поглед,
сенки прекосих и шум нелеп,
но през себе си пропущах само
чисти тонове - заради теб.
Аз изплаках всяка твоя ласка,
браних я преди да се роди
и отглеждах срещата ни бъдна
търпеливо в своите гърди.
Дълъг беше моят път до тебе,
толкоз дълъг, че когато сам
ти пред мене най-подир застана,
теб познах, но себе си - едвам.
Бях от мъките така прозрачна -
чак до дъно да ме прочетеш.
Бях от тържество така безкрайна
че ти трябваше при мен да спреш.
Дълъг беше моят път до тебе,
а за кратка среща ни събра.
Ако знаех... Щях отново този
дълъг път до теб да избера.
Обожавам го тоя моя мъж....след толкова време и след две набързо направени деца,не спираш да ме изненадваш и възбуждаш така както само ти умееш....Честит празник,беб,!Целувам те!Прегръщам те и ти благодаря!Гушкам те с цялата си сила!На този ден наново се влюбвам!..........в теб........
ОБИЧАМ ТЕ...
Дамян Дамянов
Обичам те. Надявам се, ти - мене.
Но - вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време...
...И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен - просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа...
И ако някога се изтърва
"обичам те" срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
"Обичам те" е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас - безкрайносричната любов.
...
Обичам те.
Дамян Дамянов
Обичам те. Надявам се, ти - мене.
Но - вжеглени във общия хомот,
да си го кажем просто няма време...
...И си отива нашият живот.
Във делници, в неща и грижи сиви,
във прози, в труд, и грапав, и суров,
безмислен, смислен - просто си отива.
Във всичко друго, само не в любов.
Между две скуки, между два етажа...
И ако някога се изтърва
"обичам те" срамливо да ти кажа,
повярвай, не е истина това.
"Обичам те" е просто малко. Много,
безкрайно те обичам! Но защо
да ти го казвам? Нужно ли е? То го
живеем двама. В двама ни е то.
В душите ни, в децата ни, във всичко.
И в общия ни път трънлив, не нов.
Обичам те. Но що са трите срички
пред нас - безкрайносричната любов.
...
Обичам те.
Ивонска, само защото те уважавам 
Тежък характер
Миряна Башева
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
Тежък характер
Миряна Башева
Като камък на шия,
като белег от нож,
като черна шамия,
като стар меден грош
все те нося по мене,
нищо, че ми тежиш,
от глава до колене
нищо, че ме болиш!
Като знак за магия,
като биле за жар,
като люта ракия,
като бял хвърлен зар -
цял живот - студ и огън,
клетва и благослов,
добро утро и сбогом,
моя трудна любов.
Когато съм с ТЕБ виждам света с четири очи. Имам сякаш две сърца. Но всъщност нямам нито едно. Защото и двете са твои.
Спри този миг,
докато има още миг,
за да не дойде времето безлико
да пропълзи на лапи котешки и да го грабне...
Докато те обичам,
докато любовта ми пада, като любов
отронена от лист на цвят -
вземи ме.
Спри този миг,
докато има още миг,
за да не дойде времето безлико
да пропълзи на лапи котешки и да го грабне...
Докато те обичам,
докато любовта ми пада, като любов
отронена от лист на цвят -
вземи ме.
Обичам те и всичко е възможно.
Аз всичко мога с двете си ръце,
със дланите си малки и тревожни
да завладея твоето сърце;
с очите си да те поглъщам
и с тях до края да те изгоря,душата ти на пепел да превръщам
(когато искам мога и това)
И друго има. Мога да съм тиха
и дума не смея да река,
но всичко вътре, в мене да те вика,
и цяла да съм зов,но да мълча.
Аз мога да съм бурна,пълноводна
в стихията си всичко да руша...
Обичам те и всичко е възможно.
И цялата ми сила е в това!
http://www.vbox7.com/play:e2124c8c