- Публикувана: 14 фев. 2008, 18:36 ч.
- Последно мнение: 17 фев. 2008, 21:23 ч.
Човек ли е нероденото дете?
Цитат
От самото зачеване това е ЧОВЕК! Човекът е тяло и душа, това не е просто сбор, съвкупност от клетки, които в един момент се превръщат в човек.
Кога възниква душата? Човека е душа и тяло. Ембриона реално не е тяло или по скоро недоизградено тяло, може ли да има душа?
Аргументирам се - защо казваме листна пъпка, а не листо? Наричаме листото "листо" едва, когато се е развила пъпката, но самата пъпка не е листо.
От къде идва душата? Ако се сътворява непосредствено от Бог, то от къде се е взел грехът /първородния/ у нея? Ако се предава по някакъв начин от родителите в момента на зачеване, то би следвало, че душата не е в тялото, защото реално няма такова.
Ей такива въпроси ми излезнаха. Нямам отговори.
първо общо взето, душите не се създават от Бог в момента на зачатието. Що се отнася до първородния грях, разбрах че "свети Августин" има връзка с внасянето му с теологията - като обяснение/оправдание на това, че имал проблеми със сексуалните си импулси(не е единствения, но не "първороден грях е причината)
Преди да се въплатят в тяло - пребиваване в духовните светове. И според кармични предразположения и във връзка със задачите с които една душа се въплъщава(което е свързано и с духовното и ниво, тъй като то се различава при различните души) - насочване към една или друга раса/народ/родители.
Въпросите са ти сериозни, не смятам че трябва да се търсят отговорите в догматиката!
Цитат
при слизането надолу към ново раждане обличат човекът с ново етерно тяло, и това го извършват духовни същества, подобни по чин на Духа на народите. Това етерно тяло понякога не подхожда съвсем на човека, а още по-малко му подхожда това, което получава в качеството на физическа обвивка. Сега в общи черти ще разясним, как става включването на човека в състава на физическия свят. Някои неща от това в определено отношение не подлежи на открито обсъждане.
Ние знаем, че човекът се облича в астралното тяло с помощта на тези свойства, които той притежава. Това, което присъства в това астрално тяло, предизвиква сили на притегляне по отношение на определени същества на Земята. Етерното тяло на човек се привлича към народа и към това семейство в широк смисъл, в които той трябва да се роди този път. Това, как човек организира своето астрално тяло, той се привлича от своята материя. Есенцията, субстанцията на астралното тяло повеждат човека към негова майка "Азът" на човека и го води към неговия баща. Тъй като "Азът" е присъствал в древни времена, при това като душа за първи път слиза от лоното на Бога в земното тяло. Този "Аз" се е развил, преминавайки през множество прераждания "Азът" на едни човек се различава от "Аза" на друг, и със своята сегашна същност образува особена сила на привличане към бащата. Етерното тяло се привлича от на-рода и семейството, астралното - преди всичко към майката, а "Азът" - към бащата. С това се съобразява цялата човешка структура, желаеща да слезе в ново въплъщение.
Може така да се случи, че астралното тяло привлечено от майката, а "Азът" да не иска да отиде при съответния баща. В този случай "Азът" продължава своето странстване, докато не открие подходящата двойка родители.
В днешния цикъл на развитие "Азът" представя със себе си елемента на желанията, импулсите на усещане, а в астралното тяло се съдържат качествата на фантазията и мисленето. За това първото, както казват, човек го онаследява от бащата, а второто - от майката. Така ние виждаме, че индивидуалността, желаеща да се въплъти, търси със своите неосъзнати сили двойка родители, която трябва да и даде физическо тяло.
Описаният процес завършва примерно към третата седмица след зачатието. Макар че човекът, състоящ се от "Аз", астрално тяло и етерно тяло, да се намира от самия момент на зачеване в близост до майката, имаща в себе си оплодената яйцеклетка, той действа отвън. В това време, примерно от третата седмица, астралното и етерното тяло като че ли подхващат зародиша и започват да работят над човека. до този момент развитието на физическия човек се извършва без влиянието на астрално-то и етерно тяло, от този момент те започват да оказват влияние върху развитието на детето и сами обуславят по-нататъшното оформяне на плода. И така, ние виждаме, че по отношение на физическото тяло още в по-голяма степан е вярно казаното за етерното тяло: тук е още по-трудно да се достигне съгласуваност. Този важен факт излива светлина върху голяма част на случващото се в света.
До сега ние описвахме обикновения съвременен човек в неговото нормално развитие. За човека, който е започнал в едно от предишните си прераждания окултно развитие, всичко това няма да бъде напълно вярно. Колкото по-високо се е издигнал този човек, толкова по-рано настъпва момента, когато той започва да работи над своето физическо тяло, за да го направи по-приспособено към мисията, която му предстои да изпълни тук, на Земята. Колкото по-късно човекът започне да се съединява с физическия плод, толкова по-малко той ще бъде стопанин на своето физическо тяло. При най-високоразвитите човешки индивидуалности, които се явяват ръководители и предводители на духовната част от нашия свят, това съединяване става още в момента на зачеването. При тях нищо не се извършва без участието именно те управляват своите физически тела до самата смърт и започват за изграждат новото тяло, още в момента, в който е даден първия тласък за това.
Материята, съставяща физическото тяло, постоянно се изменя. Приблизително през седим години се обновява всяка негова частица. Материята се заменя, но формата остава. Между раждане и смърт ние постоянно трябва отново да раждаме материя, тя се явява временно съставяща. Това, което се развива между раждане и смърт и всъщност което се намира от тази страна на смъртта, се съхранява и образува нов организъм.
Това, което обикновения човек извършва между раждане и смърт несъзнателно, посветеният извършва съзнателно от смърт до ново раждане - той съзнателно формира своето ново физическо тяло...
Ние знаем, че човекът се облича в астралното тяло с помощта на тези свойства, които той притежава. Това, което присъства в това астрално тяло, предизвиква сили на притегляне по отношение на определени същества на Земята. Етерното тяло на човек се привлича към народа и към това семейство в широк смисъл, в които той трябва да се роди този път. Това, как човек организира своето астрално тяло, той се привлича от своята материя. Есенцията, субстанцията на астралното тяло повеждат човека към негова майка "Азът" на човека и го води към неговия баща. Тъй като "Азът" е присъствал в древни времена, при това като душа за първи път слиза от лоното на Бога в земното тяло. Този "Аз" се е развил, преминавайки през множество прераждания "Азът" на едни човек се различава от "Аза" на друг, и със своята сегашна същност образува особена сила на привличане към бащата. Етерното тяло се привлича от на-рода и семейството, астралното - преди всичко към майката, а "Азът" - към бащата. С това се съобразява цялата човешка структура, желаеща да слезе в ново въплъщение.
Може така да се случи, че астралното тяло привлечено от майката, а "Азът" да не иска да отиде при съответния баща. В този случай "Азът" продължава своето странстване, докато не открие подходящата двойка родители.
В днешния цикъл на развитие "Азът" представя със себе си елемента на желанията, импулсите на усещане, а в астралното тяло се съдържат качествата на фантазията и мисленето. За това първото, както казват, човек го онаследява от бащата, а второто - от майката. Така ние виждаме, че индивидуалността, желаеща да се въплъти, търси със своите неосъзнати сили двойка родители, която трябва да и даде физическо тяло.
Описаният процес завършва примерно към третата седмица след зачатието. Макар че човекът, състоящ се от "Аз", астрално тяло и етерно тяло, да се намира от самия момент на зачеване в близост до майката, имаща в себе си оплодената яйцеклетка, той действа отвън. В това време, примерно от третата седмица, астралното и етерното тяло като че ли подхващат зародиша и започват да работят над човека. до този момент развитието на физическия човек се извършва без влиянието на астрално-то и етерно тяло, от този момент те започват да оказват влияние върху развитието на детето и сами обуславят по-нататъшното оформяне на плода. И така, ние виждаме, че по отношение на физическото тяло още в по-голяма степан е вярно казаното за етерното тяло: тук е още по-трудно да се достигне съгласуваност. Този важен факт излива светлина върху голяма част на случващото се в света.
До сега ние описвахме обикновения съвременен човек в неговото нормално развитие. За човека, който е започнал в едно от предишните си прераждания окултно развитие, всичко това няма да бъде напълно вярно. Колкото по-високо се е издигнал този човек, толкова по-рано настъпва момента, когато той започва да работи над своето физическо тяло, за да го направи по-приспособено към мисията, която му предстои да изпълни тук, на Земята. Колкото по-късно човекът започне да се съединява с физическия плод, толкова по-малко той ще бъде стопанин на своето физическо тяло. При най-високоразвитите човешки индивидуалности, които се явяват ръководители и предводители на духовната част от нашия свят, това съединяване става още в момента на зачеването. При тях нищо не се извършва без участието именно те управляват своите физически тела до самата смърт и започват за изграждат новото тяло, още в момента, в който е даден първия тласък за това.
Материята, съставяща физическото тяло, постоянно се изменя. Приблизително през седим години се обновява всяка негова частица. Материята се заменя, но формата остава. Между раждане и смърт ние постоянно трябва отново да раждаме материя, тя се явява временно съставяща. Това, което се развива между раждане и смърт и всъщност което се намира от тази страна на смъртта, се съхранява и образува нов организъм.
Това, което обикновения човек извършва между раждане и смърт несъзнателно, посветеният извършва съзнателно от смърт до ново раждане - той съзнателно формира своето ново физическо тяло...
Моля те Дийпинсайд, въздържай се от проповядването на окултизма в темата.
Можеше спокойно да споделиш своя възглед със свои думи
Да, ембриона е неизградено тяло, но все пак е тяло - думичката ембрион - поне до колкото разбрах аз - е просто обозначение на степентта на развитие.Листенцето в пъпката е там - то расте всеки миг.
Душата според мен е психиката на човек ( получава се малко тафтология, но ще се опитам да обясня).За да се развива човешкото същество трябва да има тласък.Този тласък е душата - и тя е в зародиш. От момента на зачатието, също като тялото започва своето развитие на земята. Сетивата постепенно се събуждат и натрупват информация, която според степента на физиологическото развитие се обработва по някакъв начин и това има своето отражение. Не случайно се говори за пренатално възпитание. Според мен тяло без душа не е живо тяло и не може да функционира - дори да се развива.
Духът е нещо друго.
Можеше спокойно да споделиш своя възглед със свои думи
Цитат
Кога възниква душата? Човека е душа и тяло. Ембриона реално не е тяло или по скоро недоизградено тяло, може ли да има душа?
Аргументирам се - защо казваме листна пъпка, а не листо? Наричаме листото "листо" едва, когато се е развила пъпката, но самата пъпка не е листо.
От къде идва душата? Ако се сътворява непосредствено от Бог, то от къде се е взел грехът /първородния/ у нея? Ако се предава по някакъв начин от родителите в момента на зачеване, то би следвало, че душата не е в тялото, защото реално няма такова.
Ей такива въпроси ми излезнаха. Нямам отговори.
Аргументирам се - защо казваме листна пъпка, а не листо? Наричаме листото "листо" едва, когато се е развила пъпката, но самата пъпка не е листо.
От къде идва душата? Ако се сътворява непосредствено от Бог, то от къде се е взел грехът /първородния/ у нея? Ако се предава по някакъв начин от родителите в момента на зачеване, то би следвало, че душата не е в тялото, защото реално няма такова.
Ей такива въпроси ми излезнаха. Нямам отговори.
Да, ембриона е неизградено тяло, но все пак е тяло - думичката ембрион - поне до колкото разбрах аз - е просто обозначение на степентта на развитие.Листенцето в пъпката е там - то расте всеки миг.
Душата според мен е психиката на човек ( получава се малко тафтология, но ще се опитам да обясня).За да се развива човешкото същество трябва да има тласък.Този тласък е душата - и тя е в зародиш. От момента на зачатието, също като тялото започва своето развитие на земята. Сетивата постепенно се събуждат и натрупват информация, която според степента на физиологическото развитие се обработва по някакъв начин и това има своето отражение. Не случайно се говори за пренатално възпитание. Според мен тяло без душа не е живо тяло и не може да функционира - дори да се развива.
Духът е нещо друго.
МамаGалка- между душа и психика има разлика....по скорo може да се направи връзка между лимбичната система в човешкият мозък и душата, тъй като това е частта от мозъка, която ръководи инстинктите и емоциите в човешкият организъм.
Понятието "психика" обхваща много голям спектър от дейности и функции на главният мозък.
http://www.bbc.co.uk/science/humanbody/body/interactives/organs/brainmap/
Понятието "психика" обхваща много голям спектър от дейности и функции на главният мозък.
http://www.bbc.co.uk/science/humanbody/body/interactives/organs/brainmap/
http://www.antiabort.info/
Тук също може да се научи интересна иформация за аборта,а също и да се споделят мнения.
Тук също може да се научи интересна иформация за аборта,а също и да се споделят мнения.
Въпросът е много ясен. Не изчетох всичко, но тук нямат място разни религии, вери, магии, и квото и ще да е друго от тоя тип. Да си прочетем НК и НПК, викам, после да обсъждаме. А който направи аборта/ лекарят/ в тези седмици от бременността, какъв се нарича? Казано е в закона. Интерпретации не можем да правим. Не влагам лично отношение. Просто такива са фактите. Ако моя близка е изправена пред такова трудно решение и го осъществи, няма да ми стане по-малко близка. Просто има закон. Да конкретизираме нещата.
Моля те Дийпинсайд, въздържай се от проповядването на окултизма в темата.
Можеше спокойно да споделиш своя възглед със свои думи
Можеше спокойно да споделиш своя възглед със свои думи
според мен това не е пропоповядване на окултизизъм, по скоро бих го определил като споделяне на допълнителна информация. Въпроса с аборта има морални и духовни аспекти, не само медицински, правови или психологически.
И да - след самото зачеване може да има комбинация от душа и формиращо се тяло, двете неща да не се разделят.
Доколкото съм запознат, използването на спиралата като средство срещу бременност е свързано с препятстване на оплодена вече яйцеклетка да се задържи. Считаки оплодена яйцеклетка за развиващ се вече човек, това не означава ли многократни "микро" убийства?
