Как така? в смисьл,че не можеш да заспиш ли? Или просто нямаш нужда от сьн?
- Публикувана: 14 фев. 2008, 21:53 ч.
- Последно мнение: 23 фев. 2008, 17:10 ч.
Как се справяте?
Справям се сама.
Е , аз имам 3 деца. Но въпреки , че двамата са големи - пак има какво да се грижа и за тях.
Каката ще е абитуриентка сега през май - учи , но скоро ще започнат вълненията около бала.
Баткото е 6-ти клас - изпитвам го през деня , за да го държа "изкъсо" с учебния материал.
Така,че ..... едва ми стига времето за домакинството и за малкия бебчо.
Е , аз имам 3 деца. Но въпреки , че двамата са големи - пак има какво да се грижа и за тях.
Каката ще е абитуриентка сега през май - учи , но скоро ще започнат вълненията около бала.
Баткото е 6-ти клас - изпитвам го през деня , за да го държа "изкъсо" с учебния материал.
Така,че ..... едва ми стига времето за домакинството и за малкия бебчо.
В началото, като родих първото си дете, се занимавах само с него, с прането и простирането, и гладенето. На бебо правех каши и пюрета - дори ми доставяше удоволствие. Но иначе не готвех - мъжът ми приготвяше храна вечерта.
Нещата се усложниха, като се роди второто - тогава първото беше на 1 година и 4 месеца и постоянно се движеше. Занимавах се само с децата, на големичкото започнах да взимам храна от детска кухня и когато стана на 2 години, започнах да го оставям до обяд на детска градина. През времето, когато го нямаше, гледах да свърша почти всичко - къпане на бебето, кърмене, пране, простиране, гладене... На обяд взимах големичкото от градина с храната в бурканчета - обяд и следобедна закуска. Винаги, когато е имало възможност, са сипвали повече - да има и за бебо... После пасирахме, обядваха, следваше следобедния сън и закуска и излизахме на разходка... Този вариант ми беше много удобен.
Нещата се усложниха, като се роди второто - тогава първото беше на 1 година и 4 месеца и постоянно се движеше. Занимавах се само с децата, на големичкото започнах да взимам храна от детска кухня и когато стана на 2 години, започнах да го оставям до обяд на детска градина. През времето, когато го нямаше, гледах да свърша почти всичко - къпане на бебето, кърмене, пране, простиране, гладене... На обяд взимах големичкото от градина с храната в бурканчета - обяд и следобедна закуска. Винаги, когато е имало възможност, са сипвали повече - да има и за бебо... После пасирахме, обядваха, следваше следобедния сън и закуска и излизахме на разходка... Този вариант ми беше много удобен.
Справям се някак, колкото и банално да звучи. Аз съм перфекционист и винаги съм гладала да си върша нещата докрай, колкото и усилия да ми коства това. Но всичко това, свързано с бебето, не ми тежеше. тежеше ми, че свекърва ми очакваше от мен, като се прибере от работа, да бъде сготвено, изчистено, изпрано, простряно. Независимо, че гледах бебе. Щом си стоях вкъщи, трябваше да поема и домакинските задължения. Ето, това ми тежеше, че ме третираха като слугиня. Е, нещата вече се промениха. Детето ми е най-важно, но - такъв е животът.
Всеки човек е различен, мила. На някои им тежат всичките тези ангажименти, на други - никак. Това не значи, че тези, на които им е трудно, са мързеливи и неспособни.
Всеки човек е различен, мила. На някои им тежат всичките тези ангажименти, на други - никак. Това не значи, че тези, на които им е трудно, са мързеливи и неспособни.
, но и мъжа ми ми помага когато може. Не мисля, че сега е толкова трудно- переш с пералня, има памперси...е понякога готвя едно ядене няколко часа, но пък винаги съм успявала 
Аз мисля, като Бубето - на времето е било много трудно - не е имало перални, миални и памперси!!! Сега е както си го направиш...
Аз си гледам детето сама и успявам да се грижа и за домакинството, а никога не съм била домакиня, защото работех по 12-14 часа на ден!
Мисля си, че след като аз мога значи всеки може
Аз си гледам детето сама и успявам да се грижа и за домакинството, а никога не съм била домакиня, защото работех по 12-14 часа на ден!
Мисля си, че след като аз мога значи всеки може
Трудно ми е в дните, когато малкия незнае какво иска и мрънка независимо какво правя, за да му угодя. Тогава много се изнервям и чакам мъжа ми да се прибере с нетърпение, за да ме прегърне, за да ме отмени и за 5минути дори. И ние нямаме баби наблизо, сами сме. Достатъчно ми е сутрин да изпия кафето си на спокойствие и да закуся, след което имам чувството че мога да свърша всичко и то с усмивка на уста 
Трябва да сме възможно най спокойни и да намираме малко време, което да е 100% наше...така смятам аз 
Трябва да сме възможно най спокойни и да намираме малко време, което да е 100% наше...така смятам аз 
Подреждаш си деня - първо най-важните неща - грижите за децата, да се сготви, да се изпере и почисти, и т.н, ако не успея с някое от останалите задължения - не е болка за умиране.
Таткото много ми помага
- той основно гледа голямото дете - сутрин го облича, води на градина, взима го, после си играят, вечеряме заедно, къпе, слага го да спи - абе да чукан на дърво...голяма помощ ми е.
Таткото много ми помага
- той основно гледа голямото дете - сутрин го облича, води на градина, взима го, после си играят, вечеряме заедно, къпе, слага го да спи - абе да чукан на дърво...голяма помощ ми е.
Моето бебче е много кротичко и нямам нужда от помощ. Таткото ни много работи, обикновено се прибира към 23.30ч., но ни липсва само емоционално. Бабите са далеч. Мъчно ми е само, че като къпя бебчо не го оставям да си поиграе във водичката, защото ми тежи, а той много обича, но идеални родители няма.
Гледам детето си сама. Мъжа ми по цял дне е на работа, а когато се върне вече- гледам и него 
. И аз самата незнам как се спpaвям. Преди около седмица се разболях и бях в болницата за 3-4 часа.. нямате си и на идея какво заварих после в къщи 
. Моля се повече да не се разболявам
. И аз самата незнам как се спpaвям. Преди около седмица се разболях и бях в болницата за 3-4 часа.. нямате си и на идея какво заварих после в къщи . Моля се повече да не се разболявам
