Искам да запитам нещо

хубаво питаш.
и хубаво отговаряш.
като всеки запо4не да мисли кое най-доброто за детето, няма да се правят деца за едната идея или от щото рекламата на беемве е с 3 деца отзад.
и също няма да има - аааааам... ми аз не съм за тая работа - отказвам се.

* успех на теб. и на другите като теб. дано да има кой да ти помага и дано е по-голямо детето.

tat, поздравления! пожелавам ти все така да виждаш усмивката на лицето на детето си и по-дълго време да се гушкате.


темата, която си подхванал е много дълга и всеки има по 2 мнения - 1 сигурно и 1 колебаещо се..

Ами, ако написаното е вярно.. БРАВО на теб
За другото- частично си прав-  да, наистина има двоен стандарт- общо взето нормална човешка реакция е, всеки в някакъв момент го има...
И да, на мен любимия ми лаф е, когато  се роди детето  жената казва-  родих МУ дете( между другото доста често в този форум, не подфорум, а изобщо във форума срещам тази реплика.)... когато обаче тръгнат да се развеждат, жената казва децата МИ... та за това си прав.....
Иначе,  аз лично не се съмнявам, че има мъже, които ги е грижа за децата им.... никога не съм поставяла това под въпрос.
Добре дошъл от мен

Няма две мнения, че детето (децата) трябва да е (са) там, където ще е максимално добре за тяхното ежедневие, за тяхното развитие - физическо и психическо. Има си съд, решават се нещата.
В повечето случаи бащата е "ангажиран" прекалено много за да може да обгрижва детето си. И масовата практика (поне покрай мен) е да връчи детето на майка си. Дори и в дните за свиждане. Просто да отбие номера.
Аз не искам моите деца да живеят при БНД по ред причини. Едната от тях разбира се е егоизъм. Не го отричам. Искам децата ми да живеят с мен, защото аз не мога да живея без тях. Но аз мога да им осигуря по спокоен живот, има къде да живеем, обгрижвам ги в ежедневието хиляди пъти по-добре от него. Мога да продължавам до безкрай. В интерес на истината той и дума не е повдигнал, че иска да живее с децата. Даже се съгласи на режим на свиждане един път в месеца. Мисля, че това говори достатъчно. Но пък казвам - това е при мен.
Знам, че има мъже, които наистина не могат да живеят без децата си. Знам, че се интересуват учат ли, яли ли са, измилили са си зъбите, какви са им битовите и емоционалните проблеми. Но те са рядкост.
Поздравявам те за това, че си отговорен баща.  

охооо!   Юнашката дружина се множи!

Добре дошъл!

Чудесно е това, което си написал за прекрасните мъже, които си гледат децата (сами) - ние просто не сме попаднали на тях. Поради таз една единствена причина е най-вече по-особеното ни мнение...

На мен също ми е неприятна репликата "Родих МУ дете", но не мога да не призная, че съм я чувала. Не съм я използвала обаче. При мен е - родих СИ дете!

А иначе - в Обединеното Кралство знам, че има организация за защита правата на бащите, които се борят с нокти и зъби да има тостъп до децата си (щото явно там законът защитава по другояче самотните майки). Но при нас не съм чувала да са се сдружили така "ощетените" мъже...може би щото не са повече от едно каре за белот...

П.С. Преди да нападаш и да цитираш "една от вас" - вземи прочети малко повече...Щото моето БНД (баща на детето) ми се праскаше, че не бил Москвич, ами Мерцедес, ама излезе, че и за Запорожец не може да мине!

И що не се регистрираш? Тука сме си весела компания  

Мда, сега се сещам, че искам едно нещо да добавя.
Тези дето реват, че бащите не искат да си погледнат децата, не са същите дето реват, че бащите искат да вземат децата. Та ако наистина по сериозно почетеш из темите, ще видиш, че за жалост болшинството  от мъжете на любимите ми съфорумки, нямат най- малкото общо  стеб.
Моя, на Иса бившия и на Бърди.... май само за тези по-читави " татковци" се сещам...Но и това е с уговорка.... понеже  пак са на буксирв един момент или пък пък се изискват някакви усилия от наша  страна, та да   вървят що - годе нещата.
Моят мъж например, предпочита да мятка пари, вместо да му отделя време и колкото по расте детето, толкова по-ясна става тази  тенеденция.. Докато беше малък, повече  го гушкаше, играеше с него... сега  в пубрета отношенията с детето са вече усилия, а той не иска да ги полага. Бащата на дъщеря ми я обича, не се съмнявам в това, но  му е напълно неясно, че отношнията с детето -това са отговорности и дори не става дума за пари тука, а за идване на време, удържано обещание и ей такива елементарности.

реве се само в случаи когато бащата след като не се е грижил за детето си се появява с гръм и трясък и почва да си го иска...като че ли е вещ
реално не съм видяла да реве майка, където бащата не си поглежда детето...
та няма нищо общо с твоя случай
апропо един от първите татковци писали тук бе зарязан сам с детето си и оная курветина жена му се появи да си го иска...надявам се да не е успяла след половин годишен отпуск зда еб..не да си вземе детето, което иначе й премчеше и почти не бе виждала за този период

така че случаи разни, но не вярвам реално тук някоя жена да си позволи ей така без основание да плюе мъж ЖЕЛАЕЩ да гледа детето си

Аз съм абсолютно убедена, че има и такива бащи като теб, както вече съм казвала в други теми, в семейстото ми има жив пример.
Подкрепям напълно мнението, че не винаги да живее с майката е най-доброто за детето. Майката на братовчедка ми е нещо страшно - пие, оставя детето само и излиза, пуши постоянно в стаята, където е детето, въпреки че е наясно, че от цигарите прави пристъпи и се задушава, често се случва и да я поопляска без особена причина...  Нооо упорито обжалва по делото за родителските права, които за сега са дадени на бащата и всичко това не защото си иска детето, а за да прави напук на бившия си мъж!!!
За себе си мога да кажа, че постоянно пищя от бившия, възмущавам се, че не си търси детето, щото мисля, че не е нормално един баща да не потърси сина си 2 години, но  когато пък направи опит да се свърже с мен, почва да ме хваща страх, че ще се появи с гръм и трясък и ще преобърне всичко в малката главичка. Гледам братовчедка ми как се лута между майка си и баща си, как я манипулират и двамана, съзнателно или не, как тя започва да лъже и сама се оплита в лъжите си, а е само на 7... неискам това за детето си! Да, аз също плюя по БНД, но той просто това заслужава, много бих се радвала да имам човек насреща, с който мога да се разбера, нооо за съжаление нямам. Което, обаче не означава, че всички мъже са като моят бивш, силно се надявам, че не е така и че скоро и аз ще срещна някой от тия дето не са като него 

Ще отпочна първо с думите, че тази вечер съм много зъл
Някои тук, ме знаят - други не. Дреме ми...
Но не е нормално, при жив баща, интересуващ се от детето си и при положение, че детето е при баща си всеки уикенд от петък, до неделя на детето да се обяснява, че гаджето на мама също е Тати...или нещо бъркам, ъм?
И въпросното гадже, да обяснява на детето, че Тати е мързелив...
Ай сиктир...
Ма не си бил потърсил детето две години, ма що така бе? Ма хващало те страх... ма дали не е било същото тези две години и дали след още 2 години, няма да кажеш, че таткото не го е потърсил 4 години, а?
Или идеята е той да се моли по 10 пъти на ден да си види детето?
Изтрещял съм...съжалявам...

Дани, повдигна страшен въпрос. Аз също не смятам, че при наличието на БАЩА е редно детето да удостява с тази титла друг. Но също така мисля, че самото то трябва да реши дали да вика така на другият мъж на мама.
Аз не отричам, че съм казвала, че БНД заслужава да чуе децата му да казват татко на друг. Сега съм все още много объркана, но пак съм на същото мнение. 

Мм да, едно дете на ТРИ години е страшно способно да реши, на кого да казва Тати, нали?
Особенно след реплики на Мама, към него (детето), които са от рода на:
"Нали съм ти казвала, че в къщи ДРУГИЯ Тати не се коментира..."

Ами на мен от такива мами ми се повдига.  Едно дете на 3 в никакъв случай не може да вземе такова "решение".  Да му се набиват в главата подобни простотии е меко казано просташко. Да го е страх детето да говори за собствения си баща. 
В началото след края (как прозвуча само) Ицко като почнеше да говори за баща си сепваше и се притесняваше, че ще ме нарани като коментира нещо, свързано с БНД. Дори ми се извиняваше. Виждаше колко съм наранена - едно дете на 6 години!  Но аз се разбрах с него и в момента говори спокойно. Дори като въвеждах тел. номер на БНД в телефона му написах не името, не баща ми, не татко , а ТАТИ. Защото за моето дете - това е неговия тати.
Аз може да съжалявам, че този човек е баща на децата ми. Защото те заслужават да имат един отговорен и обичащ ги баща, за когото ще са приоритет те, а не фитнеса, волейбола, жените, хората... Но това е факт и аз не мога да го променя.
Съжалявам, че оспамих темата на tat.

Ами не си я оспамила, точно по темата на tat. Дали винаги е по-добре детето да е при майката (ако някоя си спомня, същия въпрос съм го повдигал...)

Та, на tat евала...за двойните стандарти

Дани съчувствам ти
За мен детето има една майка и един баща.  За съжаление наистина зависи от майката в голяма степен, когато детето е толкова малко.
Но ако позволиш да те посъветвам нещо. Казвала съм същото и на  момичетата, когато усещам, че натрупват озлобление.. Може да имаш право, може да е  адски нечестно,може всичко, но не можеш да го промениш и без да се усещаш, това се излизва по един или друг начин върху детето. Майката няма да я промениш, ако си могъл да се разбереш с нея, нямало  да сте раздведени, нали така?
Приеми го, от тук нататък вместо да й се гневиш, мисли как да обясняваш на детето нещата.
Единственото решение е разговори с детето нон-стоп... Можеш да ми вярваш, защото гледам две деца в ултра сложна среда и  с разговори съм постигнала чудеса общо взето....
Обясняваш, тя така- ти пак иначе, обясняваш и така до безкрай...  няма да има край това също  е добре да го възприемеш...
Дай си сметка, че в живота на детето ти ще е пълно от нататък с хора, които не одобряваш.. да не ти казвам като тръгне на училище какво следва.... и имаш само един ход- ОБЯСНЕНИЯ!

Jaly, това правя, непрекъснато - обяснявам му, ама това дете се обърква. Утре какво? Ако майка му се раздели със сегашния, какво става? Ще обяснява на детето, че има трети Тати или какво?
Е това акъла ми не го побира...не че се хваля, ама не съм тъп и въпреки това, не мога да разбера...
И смея да твърдя, че съм БАЩА... с всичките му там главни букви

А да, щях да забравя...
Та думите, за мързеливия Тати, ги казва човек, който живее в жилище, на което въпросният мързелив Тати е направил основен ремонт, обзавел го е от мебелите до бялата техника и т.н.

Та какво викахте? Било дребнаво? Бил съм го направил за детето? То да живее добре?
Мм да... сигурно сте прави...

Дани, не се ядосвай. Кви ги приказвам - ядосвай се. Ама няма да ти помогне.
Децата не са глупави. Дори и най-дребните. А пък и бързичко растат. Ти само гледай да прекарваш максимално време с детето си. И му повтаряй, че таткото и мамата (разбира се) са едни.

Имаш ли рецепта как да стане това? Защото, днес ми беше обяснено, че при наличие на споразумение и влязло в сила съдебно решение, щяла да заведе дело за промяна на режима...други идеи?

...

Първо се обръщам към tat/все пак той е отворил темата/. Виж сега, сори че си останал с впечатление, че ние тука сме едва ли не некви "мъже-мразо-ядни канибалки"   Просто няма една дето да не е била наранена от т.нар. БНД /баща на детето/ при това доста тежко, а на този общ пейзаж са единични случаите, когато някоя от нас да не се е сблъскала /след раздялата/ с тоталната безотговорност и незаинтересованост на вече бившия си мъж към ВСЕ ОЩЕ НЕГОВОТО ДЕТЕ. Но както виждаш, момичетата преди мен са те приветствали (ако мога да използвам тая помпозна дума) заради позицията, която заявяваш. И аз се присъединявам към тях! Също мисля, че интересите на детето трябва да са над всичко и че то трябва да живее с онзи от родителите си, който има по-голямата възможност да го обгрижва /не само материално, но и емоционално/ и при когото самото дете ще се чувства душевно по-комфортно. Но и другият родител не трябва да се чувства изолиран, а напротив да има картбланш за максимално близък и чест контакт с детето. Това за мен е оптималният вариант в случай на разделени родители (какъвто впрочем се опитах да създам в отношенията ни с бившия, но той предпочете да се самоизолира). За съжаление наистина е трудно постижимо това. И пак за съжаление в около 9 от 10 случая разделилите се родители пренасят своята пасивна или активна (както до колкото разбирам е при вас, tat) агресия един към друг върху детето....

dannytg, разбирам добре гнева ти и мисля, че ти в момента също си жертва /дано не те засяга тази дума/ на активна агресия от страна на твоята бивша съпруга. Много ми се иска да можех да ти дам някаква сигурна рецепта как да се справиш в тази ситуация, но уви не мога без да познавам милата мама на твоето дете що за характер е. Единствено ще предложа, ако разбира се преценяш че е възможно, да се опиташ да проведеш спокоен разговор с нея и да тушираш огнището на озлобението й /щото тя е явно от нещо озлобена за да демонстрира такава нападателност/. Пък за режима на свиждане не се тревожи - нека те съди, пък да видим как ще докаже основателността на иска си. Никой съд няма да ти ореже възможността да си виждаш детето без достатъчно сериозна причина за това. Що не й намекнеш, че току виж сама на себе си динена кора е подложила с едно такова дело, щото не се знае дали съдът няма да реши точно обратното - да ти даде по-свободен режим на свиждане. Та да не си го вкара...   Не й се вързвай, тя сега се опитва да те манипулира по формулата:"В мене ножа, в мене хляба", само дето изобщо не е така. Тъй че, овладей се и се постарай да не показваш пред нея че ти е "бръкнала в здравето"- тя това най-вероятно цели, та не й го доставяй това удоволствие!

ДАни, не знам какво да ти кажа
добер де искам нещо да те питам - тя женати бе прекрасен човек и стана зла вещица или?
щото се шашкамо понякога четейки тук и не мога ад разбера - не виждаме недостатъците на другия или те се появяват после или...какво става?
за мъжа ми ис знам че е леко отмъстителен и мога ад си представя много неща...само не и към децата - там възпитанието му е повече от безупречно...но знае ли човек
та затова питам - къде е грешката - в нас или просто човека отсреща сее променил?

Дани, бившата ти жена е голяма... Не искам да използвам красиви думи.
Не искам да давам себе си за пример. Но не се сдържам. Знаете колко ме нарани БНД-то, колко е безотговорен и до момента. Но аз виждам, че Ицко го обича. Не съм сляпа.
Нашият режим на свиждане (или там както се казва) е един път в месеца. Но когато е проявил инициатива, желание не съм му отказала да си вижда децата вкъщи, независимо, че на мен ми е още страшно трудно и болезнено да го виждам. А аз исках в началото да му отнемам родителските права (не че той не си го заслужава).
Както би казала Иса  - нападението е най-добрата защита. Нямам идея какви са твоите условия и нейните, но ако имаш възможност използвай точно това, което Блонди мама ти е казала.
Искрено се надявам, че нещата при вас ще се урегулират. Може и да я е яд, че ти си започнал да си оправяш живота без нея.  Че не търчиш подир нея да я молиш - знам ли. Дано да премине напрежението и не-много умните дейности  да са резултат от пресния развод.

dannytg ,съжалявам,за това,което преживяваш.
Аз лично винаги съм казвала на дъщеря си,че има един баща ,който много я обича! От развода режима винаги е бил свободен,виждаме се всеки ден,излизат,често и заедно с мен и т.н.(това продължи и по време на връзката ми,дори дразнеше приятеля ми,но аз винаги съм казвала,че няма да причиня това-драстично откъсване,събиране на багаж,свиждане по час и т.н., нито на малката,нито на баща и!В началото го приемаше,но после,май и това си каза думата за раздялата ни ).Дори,когато малката каза веднъж,че обича повече приятеля ми(ЕРД-то),в най-прекрасните ни години,защото той повече и пасваше като темперамент,веднага и обясних,че това не е нормално и чуждия човек никога няма да направи за нея това,което собственния и баща.
Така,че отговарям ви( и на tat ), за двойните стандарти,просто всеки пише от своя гледна точка.Много от майките тук са видели само простотии от БНД-тата и е нормално да бъдат настроени така.
Но четете внимателно,никой тук не е казал лошо за бащата,ако той си гледа детето.

За съжаление, както има ЕРД-та сред мъжете,така има ЕРД-та и сред жените.Мисля,че никой от пишещите тук не попада в тази категория

Просто е! Виждаш някои неща, за които си мислиш че са били нещо случайно, ама на - някои хора си мислят, че след като се оженят и се роди дете, другият вече е вързан завинаги и нещата, които са се проявявали рядко, вече стават модел на поведение и въпросният човек си мисли, че всичко му е позволено

Между другото .... аз не съм много наясно какво точно значи БНД ...
Бившият наш другар ?

Ето това е истината, Дани!
Тая истина в моя случай се отнася за БНД, а в твоя за бившата ти съпруга явно.
Ето ти пример - идва БНД, иска да се видим, виждаме се, носи подърък за детето, иска и него да види, аз казвам ОК, но утре защото  днес нямам възможност, уговаряме се за другия ден, обаче той заминава сутринта за чужбина по-рано от очакваното и не успява. Обажда ми се от там, обяснява ми, че искал да ми прати пари, да му дам сметка, давам му, колко да ми прати? Казвам, колкото прецениш! За пари не ги изнудвам, иска да чуе детето, давам му го. След 2 седмици се прибира в  БГ, аз разбрах от познати, че си е тук, но той не се обажда, държа да отбележа, че с нищо не съм му показала, че ще има проблем да види дето, нищо, че никак не съм спокойна при мисълта за такава среща. След една седмица в БГ, посред нощ получавам смс, но не с молба да види детето, а с обяснения в любов!!! На тоя смс, естествено, не съм отговаряла изобщо, щото тоя въпрос въобще не подлежи на коментар, та от тогава минаха май 10 дни поне и още не се е присетил да си вижда сина, скоро пак ще замине и пак ще почне да ми обяснява как иска да си вижда детето... Ами никаква последователност в действията, днес едно говори, утре друго прави, е как да съм спокойна, че детето ще е с баща си  
Въпроса е в това, че на конкретният човек просто неможе да се разчита! И аз в никакъв случай не твърдя, че всички бащи са такива, но недей и ти да твърдиш, че всички жени са като твоята бивша! 

Не мисля, че някога съм твърдял такова нещо...

  Разбрахме се значи!!!

Пати,

Е, няма как да се съглася с теб по този въпрос. Разбирам, че си защитила образа на таткото - което е чудесно, но да казваш на детето, че "не е нормално" да обича някого...мисля, че...не е съвсем добре. И не съм съгласна, че "собственият" баща би направил чудеса от храброст, които "чужд човек никога няма да направи". Хиляди пъти сме го предъвквали това - кой какво и колко би направил за децата, без значение чий генеичен материал репродуцират. Затова няма да задълбавам повече, но пак ще ви цитирам моя приятелка, която за "баща си" се отнася само с прозвището "биологичния", а за втория съпруг на майка си - "това е моят татко".
 

и още
МСД - Много Свястно Дете
ГБП - Голяма Бяла Птица(ама не лебед, самопросъжда се от някоя избрала ЕРД за БНД)

Траянке,имам предвид,когато БНД-то е що-годе нормален.

За другите няма к`во да се коментира.Затова уточних ,че има различни мнения.И исках да подчертая,че не сме крайни,а напротив,какви широко скроени души сме
И аз имам приятелка с щастлив втори брак,чието дете почти не се вижда с баща си ,а за него се грижи втория мъж на майка и,нормално е да го обича повече. При това не всички втори са ЕРД,като в моя случай

мдааа, хубаво е, когато бащата се интересува от детето си. Още по-хубаво е, когато двамата родители се разбират и дори де на живеят заедно вземат еднакво участие във възпитанието на детето.. пусто, що на повечето от нас не се случва бе 

я дай малко мозъ4ни клетки, и ако е възможно това да се имплантира в деформантите.
щот, видите ли, много не достигат, за цял живот до тоя извод.
пък той е основен.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=220738.0
това е обаче да видиш защо скачат майките понякога без да се замислят...

Попаднал си на голяма кучка....

Въх! Това ще да е и аргумента на нашето БНД!
Сигурно ще трябва и съчувствие да проявя...ай сиктир...
Към tat  нищо лично.

Мдаааам и аз съм го чувала. Колко са жервоготовни тез мъже бе

Сабинче, нашият татко почти същото го каза навремето като се развеждахме и аз му обяснявах, че може да я вижда когато поиска /че аз няма да заставам между него и дъщеря му/. Ама казвам "почти" - само че в етоистичен вариант. Т.е. не за да не се обърква и страда детето, ами защото разбираш ли, той като я виждал пък не можел да живее с нея, ТОЙ щял да страда => по-добре да не я вижда.  Просто перфектна логика!

Тат, щот сте малко тавкиз-затуй.Инак-при раздяла/ писала съм го милион пъти/ ще драпам със зъби и нокти Бащата да остане Баща, а не да се изсули нейде.Бих се радвала, ако присъдят РП на него.
Протегнатите ръчички и ние ги жадуваме и милеем над подобни неща.Обаче иде ден, в който много майки, такива-дето милеят над рожбата си, отнасят предния удар да обясняват де е тате, що го няма и прочее.Апропо-иде и възраст за Франклин, други филмчета, дето героите са , забележи-Татко, детето, мама и лошите, примерно.И как е важно да се сплотен...да имаш гръб, сиреч-семейство.Примерно само бе, примерно.

4ете се така: мама костенурка попита франклин еди си какво и се продължава: вуй4о костенурка предложи на франклин еди си какво; или дядо костенурка направи така и така.
примерно, бе.
само примерно.
семейството и гърба е това, което имаш всеки ден. или през ден. и у4аства и е съпри4астно. и си промеменя графика на ли4ните желания, неоходимости и задължения, заради.
останалото - не е семейство.

За четенето ясно, а за филмчето

не ми се е слу4вало, да гледаме, не ми се е слу4вало, да гледам активно - да обяснявам или да поправям.
или да преразказвам като свърши.

Милки, нищо лично към тебе, ама ще възразя ей на тази стреатегия с подмяната в приказките.... не е добра идея.... защото рано или късно, но по вероятно  да е рано, чадото ще схване, че някак  му е убягнал фактът, че татковците са  важно нещо.... и те наистина СА.....просто не всеки има такъв в наличност....Колкото по-рано се сблъска с реалностите, толкова по - безболезнено ще ги приеме... лично мнение

той знае, 4е няма "баща ми, баща ти" - дискутирано е покрай яслата още преди 6-8 месеца.
генерален извод - се купиме си баща ти ми.

за мен е важно да знае, 4е и другите имат вуй4о и дядо, които са много мега важни и те са ни семейството.
а вуй4о да се отбележи, имат само специалните деца.
то4ка.

Е как да няма баща бре? Като тръгнеш да му обясняваш как стават бебетата кво ще кажеш?  Всички така и така, ти Борисе /много любимо мое име/ иначе... 

Аз гледам да наблягам на това, че положението е естествено. В смисъл - да с тати живеем разделени и тати си има гаджета и мами си има гадже и всичко това е напълно нормално. В смисъл не акцентирам на това, нито го крия, нито го изопачавам...

По основната тема - Много адмирирам това татковците да се грижат за децата си. В практиката ми от 10-тина развода имам 3 случая на бащи, при които децата са останали. Майките си бяха нормални жени, просто децата щяха и се чувстваха по-добре с таткото.

разликата, иса, е във възрастта, първо.
и второ, в това дали е живяло детето с въпросния създател.
и трето, дали въобще го е виждало.

твоята теория и тази на джали са ми пределно ясни. ама, те, моми4ета, са за вашите ситуации.
не за моята.

milk, знам я твоята ситуация, ама има татко нали? Айде поне 'генетичен ма'триал'  - какво лошо има в това детето да знае за въпросния?

А иначе дъщеря ми не помни да е живяла с баща си.

иса, няма нищо лошо. той има биологи4ен баща.
борис е по-малък от дария, към времето, когато ти се раздели с нейния баща.

ОК де 
Кога планираш да му кажеш за съществуването на биологичен баща?

Ние се разделихме фактически на 2-рия РД на Дариа - 30 май, а се разделихме /Боже сега се сетих/ точно на днешния ден преди 2 години.

като му дойде времето.
"нямаме си", засега го устройва.
както като, нямаме си, ку4е, защото още не е на 5 години.
или: като стана на 6 години, ще ходя на у4илище.
когато му дойде времето.

* е зна4и не е по-малък, но за мен не е тема още. важно е, на следващ раз  да може да направи разлика между татко и баща. щот ли4ната ми теория е, 4е баща има всеки, ма татко - не.
мдам.

Иса, тя и да не му каже, Бориската сам ш събере случки и последствия.
а `нямам` не е толкова абсолютно, но близко до, щото като няма в ежедневието, като няма и неделен такъв, като няма спомен от да е живял с него - еми `нямам`.
моя син и той бе на две и спомен няма.
сега е аха-аха осем.
мислиш ли, че не му е ясно като как се появяват децата? допускам даж, да му е едва ли не, по-ясно и от на мен, щото беше на 3.5 когато реши да ми обясни `как хората правят любов` и `секс бе, мамо, секс`.
обаче, инак, е `нямам`.
гледа франклин и не ме пита що неговия го няма.

Абсолютно вярно! 
Вяра също ще знае, че има баща, но той не е част от нашето семейство...
Няма заслуги да бъде.

tat, радвам се че си сред нас, по този начин вдъхваш надежда, че някъде там все още се намират свесни мъже... ееехххх
По въпроса ти няма какво да добавя, те са ти разяснили ситуацията.

аз не много по темата ама почти в нея
та за милк - ами те нещата си стават естествено
моя като заяви  -аз нямам баща, го поправих, че има, но не живее с нас
когато се сети да попита, защо не идва да го види, казах, че е много зает и живее твърде далече
а при една от малкото кризи за липсата на въпросен родител се изяснихме, че има семейство, което е доста голямо и го обича
приема нещата за нормални и ми се случва максимум два пъти в годината да спомене баща си
последният път когато водихме разговор на тема запознаване с него, се разбрахме сам да реши, кога е достатъчно голям да говори с него и да го попита всичко, което иска да знае
обещала съм, че тогава ще го открия и ще ги запозная
още не е изявил желание

а за тат - ами не бих имала нищо против моя ЕРД да си вижда детето
той не прояви желание
вече 12 години
само от теб зависи каква връзка ще поддържаш с детето си - и недей да се оправдаваш с отдръпване за нечие добро
само ти ще си виновен ако позволиш да се загуби връзката
а ако имаш спънки от бившата - това е друга работа

уф, и аз съм рязка ама....

именно де.
когато борис, попита тогава. не виждам смисъл да му вкарвам празни от съдържание думи в главата и обяснения, които към момента ще го объркват, защото не разбира.
няма схема.
всяко дете е индивидуално. следва, аз се водя по моето дете.

нагледно и ежедневен ни пример: аз имам сметка в банката, той има сметка в банката, но нямаме си банка. се купим си банка сам, когато порастна.
освен това още преди въпрос за "баща ти /ми" той си има своя система - явно възрастова - баба ми и дядо ми; баба му и дядо му; майка му и вуй4о му; той и майка си.
и вси4ки са му семейство.

* и това извън темата, или толко в темата, та 4ак неразбираемо, изв, тат.

Колко ми е познато и на мен това "отдръпване в името на доброто на децата". За мен това е равносилно - живея си живота и бягам от отговорност. Защото да приемем, че децата до 7 години са все още неориентирани. Но после те разсъждават, чувстват, разбират и  НЕ РАЗБИРАТ тази "жертва" на таткото.
А като пораснат все повече продължават да не разбират.

Отдръпването от децата, ако няма пречка да се виждаш с тях не може да е за добро. Но май случая на Tat е друг. Поне с такова впечатление оставам от думите му.
Иначе лошо няма децата да са при родителя, с когото се чувстват по-добре и има повече възможност да се грижи за тях. И най-добрия вариант е да имат свободно възможността да се виждат и с отсъстващия родител. За съжаление на практика май рядко се случва...

Мисля че всеки път когато пишем,трябва да обесняваме че не плюем по всички мъже,а само по един определен.Познавам баща който е пример за разведен родител,отношение,отглеждане,грижа.От друга страна виждам какво прави бившия с дъщеря ми,ами какво.......Не ми се обсъжда,повечето от вас знаят за проблемите ми с него.Преди три дена дойде да види детето,5 мин. на вратата,що то кифлата чака в колата.Детето се разстрои,вече почвам да се замислям дали си струва заради тези 5 мин.това да продължава така.Толкова се притеснявах от режима на виждане,ами то до сега не го е взел един път по този режим.Няма да го обсъждам повече,че ми идва в повече........
 А сега на една реплика на tat,ще кажа че когато писах че от трабантче съм се качила на мерцедес,говорих за отношение спрямо мене,не за коли.

Деца на по 2-3-4 години не са в състояние да преценят с кой родител се чустват по-добре. А и не е редно да ги караме да правят такъв избор - мама и тате се обичат по равно от децата. За мен децата трябва да останат при майката, поне до възрастта, в която станат абсолютно самостоятелни. И по този въпрос съм категорична - освен ако майката не е някакъв боклук. Майчиния инстинкт,  заложен у жената природно не може да се придобие от никой мъж. Да, таткото може да си обича децата, да, може да се грижи добре за тях, но не може да им даде като емоция, разбиране и осъзнаване на родителството това, което дава една майка.
Аз също съм дала възможност на нашия БНД да си вижда децата когато пожелае, да прекарва време с тях колкото пожелае, стига да не им се объркват мислите на децата относно това къде е техния дом.

Децата не могат да направят този избор, за това именно са възрастните, защототе могат да преценят с кого се чувства добре детето.
Мен ако питаш децата не могат да преценят и докато станат на 18 и се подвеждат даже много повече в тинейджърска възраст отколкото като са малки. Но ако родителите са разумни това няма да е проблем.
И не мога да се съглася как майката винаги може да даде повече и ако не го прави е боклук. Няма такава рязка граница за съжаление. Все пак съм на мнение, че един баща може да се грижидобре и за дете, което е малко, стига да намери начин да общува с него. Това че начина няма да се нарича майчински инстинкт и че няма да е както една майка си го представя, не означава, че ще е по лош.

Sorry, ама изобщо не съм съгласен, защото както е в моя случай, какво точно дава майката, като учи детето да казва на двама Тати? Това ли е майчината емоция, разбиране и осъзнаване на родителство?

И аз съм съгласно с това мнение - какво означава да даде повече - да се грижи за децата като следи да са облечени, обути и нахранени или да се опита да има емоционална връзка с тях. Защото първото не е достатъчно за едно дете - а примери за липсата на второто - колкото искате!

Аз не искам да абсолютизирам. Не твърдя че моето мнение е общовалидно.
Все пак аз съм била женена само за 1 мъж и правя изводите си на база наблюденията ми
върху отношенията на БНД с моите деца. Но факт е, че когато има проблем, децата ми търсят мен,
а не татко си. Когато са разстроени или болни - плачат за мен.
Аз съм винаги на разположение, аз мога да усетя само по поглед или дума какво се случва с тях.
Аз мога да загърбя себе и своите потребности си в името на децата, а той не.
Stun - под боклук имах предвид алкохолички, наркоманки и др. подобна измет, нищо друго.
dannytg - всеки си има своя история, своя болка. Ти попита ли я защо е постъпила така?
Понякога и ние майките допускаме грешки в желанието си да дадем най-доброто на нашето дете.
Просто и кажи какво мислиш. Може би тя смята, че така ще компенсира твоята липса.

Айде да не се правим чак на такива големи феминистки.Това че сме случили на прасета не значи че всички мъже са в кочината.За едно дете са еднакво важни и двамата родители,друг е въпроса дали татко му се интересува от него или не.Никога не бих си позволила да кажа на детето си нещо от рода на"баща ти е боклук,не те обича и т.н."-не че не го мисля,ама защо от сега да им насаждаме омраза към другия.Децата бързо растат и след време сами ще почнат да разбират.А на tat искам да кажа,че ще направи голяма грешка ако просто се отдръпне от детето си.Тя онази само това чака за да почне да му промива мозъчето.Ако наистина обичаш детето си и искаш да бъдеш част от живота му, дори и от растояние,не се предавай,обаждай се,бори се!!!!

честно казано е много тъжно
за мен е тъжно
и много по-страшно от 'нашто'
мойто дете си е при мен и си ми е добре
мъж, жена, къвто и да си - детето да не си е при теб - еми - орисия брате - мерси съм - предпочитам си мойто - самотна не самотна, без детето... 
не ща и да си го помислям, а за тебе - еми - бори се, ако обективно е по-добре да е при тебе.... незнам, много е сложно, много
и мен ми е жал за дребните - в крайна сметка те губят от цялата хубавина

ааааааааааааааа Дани Дани
гаджето на мама не е тати, извинете много
та незнам чии мозък мож да го докара дотам
абе - слушай -т о тва гадже име няма ли си?????????
много мразим аз така ей... детето си има един баща бе толкова ли е трудно да се разбере - елементарен факт. 

Има си име и така му се викаше до скоро, ама на, напоследък...
А бе то и за проумяването на елементарните факти трябва малко акъл, съвсем малко...

Gercho, нормално е децата да търсят теб, нали ти се грижиш за тях. Ако бащата не им обръща внимание и не е постоянно с тях няма как да е иначе. Аз имам познати при които детето за всичко търси тати при това майката също полага грижи, но някак си тати е успял да създаде връзка с детето.
Според мен всъщност децата са си съвсем наясно какво е най-доброто за тях и къде  биха се чувствали добре и от точно като са малки. Просто не могат да го кажат и не могат да избират - искат по възможност всичко.
Случаи има разни и всичко опира до това какъв родител си, а не от какъв пол си.

оф Милк......
казвала ли съм ти, че си супер
 
 
ма много специални тез наште, м? 

* дълго дълго не бях чувала нещо по-хубаво... ммм мерси 

мдам
Крис пък като познава своя си, та .. ко??? все в г.з и все в неговия
и да да и пак да
всичко - като му дойде времето
и на мойто и на твойто им е ясно, че 'баща', 'татко' или както и да го наречем - не им е нужен - живеят си прекрасно и без такъв екземпляр, мдам
апропо Милк - вчера кат се видях с БНДто - опазил ме господ от него бееееееееее, ужас не та ужас.... па аз се обвинявам - ма ГБП съм и това е - добре че не го траях пу

съгласна
Герчо - зависи от майката май... 
ти не можеш да си представиш, и в мойта рода има една такава майка, детето е на 15тина, не иска да я погледне, вижда я веднъж в годината, не иска да я вижда просто......  а аааа и онази не е преритала мдам..... оф.... абе горкото дете бих казала ама..... сега го гледа втората жена на баща му... мдам....

Отпървом-моите вуйчо си нямат, няма и как да придобият вече.Не са специални.
И после-да всеки пречупва през възрастта на неговото си дете.
И тази седмица-съботно май беше-отново попаднах на детско филмче, мнооооого поучително що е семейство и кво е бащата в него.И майката.И децата като къде стоят.И какво се постига.
Аман.И много сол.
И още по-после-заместители не мисля, че е редно да се търсят.Дори и при пълна абдикация на мъжа.Ма кво е редно и нередно-веч съвсем обърквам, тъй че няма значение.

И при нас така е записан - "Tati" но нейното обяснение беше, че всички деца в класа са си написали така - Mama - за майките и Tati - за бащите, но когато говори за него - казва - "баща ми".

При нас този сценарии се разигра на Коледа - 5 минути пред входа я държа - за да я види, защото в колата беше новата му секретарка /а новата му жена си стои в къщи с бебето/  , детето беше тъжно и възмутено. Коментара беше - добре, че не ми отне мнг време тъкмо ще поиграя на компа - каза го с такъв глас че ................. ми идеше да го настигна ония любящ загрижен баща и да му набия канчето здраво 

Тат повечето от нас имат такива БНД и мисля , че няма две мнения по въпроса къде и с кого трябва да живее детето.
Няма да коментирам как трябва да се обръща едно дете към партньора на родителя си, но когато стане достатъчно голямо бих позволила да се обръща както тя намери за добре. Сигурно ужасно би ме заболяло ако каже на третатат жена на баща си - мамо. Не че има такива изгледи де.

Всеки път уж случая е друг, пък накрая се оказва все един и същ. Аргументите на тат са ги използвали доста БНД-та във форума.

не си права.
детето има нужда от мъжка и женска фигура. за да се разграни4и. за да знае от кои е. за да знае, кой до къде и от къде е.
когато бащата не е нали4ен, е добре да има друг мъж, който да е близък или доверен на детето.
ако няма такъв - то тогава - спорт и сенсея или треньора, става такъв. най-близък мъжки пример, с който се идентифицира детето или се разграни4ава.

а що се отнася до вуй4ото - вуй4ото е привилегия. който има - има особена близост и доверие, който няма - утешително я някоя леля, я придобит 4и4о. ма не е същото.
аз като дете с вуй4о, 4и4о и леля - по близък от вуй4о ми не съм имала.
вуй4ото е по-близката роднинска кръв на детето, от май4ината.
 

ма под заместител нямах предвид да не се разграничава мъжко-женско.А заместител на таткото.Нека има пример на мъже около себе си, но те да не са-новият ти татко.Щото имам такъв пример и неволно все ми той пред очите.
Айде ся, щото ти си имаш много любим вуйчо... , аз на моя очите не съм видяла.До човек е, а не до роднинска връзка.

отново не си права.
днес много си в грешка. мдам. * от утре идва топло време - отпусни мозъ4ните клетки. 
до възпитание е.
връзка се възпитава. от родителя. "да бъдеш във връзка със"
майката възпитава. и вуй4ото и детето.
това е.

Явно щом милк е била така - значи целия свят трябва да е така. Доста елементарно разсъждение.

А какво значи "по-близката роднинска кръв на детето"?

За роднинските връзки и аз съм на друго мнение. Щото те ако толкова значеха, бащите нямаше да си зарязват собствената кръв.
И аз имам вуйчо и сина ми си има вуйчо. Аз с моя не съм имала никаква връзка, докато брат ми примерно се радва на детето и се занимава с него и малкия му се радва.
Та случаи разни...

Аз обаче не мога да разбера що толкова настоявате, че децата си имат един баща и край точка, никой друг няма да може да играе тая роля в живота им. Ми не е така. Прост пример - осиновените деца. Те какво да кажат, че нямат изобщо родители? И майката и бащата се заменят, особено като главния герой липсва съвсем.

Panther, много бащи в тоя форум може да са го ползвали тоя аргумент, ама ни един няма дето да си е взел детето сам да си го гледа. Значи все пак има някаква вероятност тука случая да е друг.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=220738.80 ...
спокойно може да е същия баща.

Вероятности има различни. Въпроса е кое е много вероятно и за кое вероятността клони към нула.

Сега ще съм много ОФФ, ма и ти не си съвсем права.И до възпитание е, но и не съвсем.Аз и сестра ми от едни родители сме възпитавани.И сме много, ама много различни.Ценностната ни система и роднинските ни взаимоотношения -също са коренно различни.Възприятия, ако щеш.Та-майка ми ни е учила да сме всичко една за друга.Да, ама не сме.Мъка, ама не сме.

ami и аз не знам честно казано - щот съм голяма бяла птица, затова
патка бе

Тъй-ако се намери-то става постепенно, от самосебе си, във времето.Но да се подхожда с идеята-да ти намеря маме друг татко-ми не го одобрявам.Лично.

И ако един ден синът ми ме пита мога ли да казвам на мъжа ти татко? Аз к'во да му отговоря, пирмерно?
Не трябва да се кара детето да вика на някого татко, но според мен ако то реши не трябва и да му се забранява. Нашата работа е да насочваме децата си как да се развиват, не да ги вкарваме в някакъв калъп, който на нас ни е удобен.

е, най-после.

Ахъм тъй е
Имам такъв пример. Братовчед ми съвсем спонтанно започна да казва татко на втория мъж на леля ми, но никой не му е обяснявал, че има 2-ма татковци. Тва е тъпо. Децата определят като татко онзи, който се грижи за тях. Ей за тва давам зор аз на баща му, ама на - глас в пустиня.

е като детето само го почуства и пожелае, няма да му забраня я
просто бих обяснила, че това че обича новия мъж на мама не значи, че вече не трябва и не може да обича своя баща де
ако той е наоколо за да постигне тия чуства, разбира се

аз и нашия не съм го плюла, даже съм го защитавала, щото на няколко пъти малкия го определи доста грубо и точно, без да го е виждал и веднъж
на което казах, че той всъщност не го познава и затова не може да говори или мисли така за него
ама децата /даже и момчетата/нито на 5 снито на 13 са толкова глупави, че да не се усетят какъв е човек, дето повече от 12 години не се е заинтересувал от тях

В моето семейство имаме обратния случай: Баща ми отгледа на практика сина на втората си жена от първия й брак. Младежът беше на 4-5 годинки като заживя с баща ми, неговия роден баща е болен /психически/ и никога не го е виждал. Брат ми /не че ми е брат  всъщност де/ сам е пожелал да казва на баща ми 'татко', но той е отказал, че си има баща... Аз не разбирам много защо... но въпреки това всеки път като говори за децата си, баща ми го споменава наравно с другите си деца. Отношението му е напълно еднакво, да не кажа, че е по-добро към него отколкото към останалите нас. 

Та идеята ми е, че кой как на кого вика - няма значение много-много. 

Има значение, но до толкова, че да не се слагат изкуствено в устата /и най-вече да не се натрапват в съзнанието/ на детето някакви обръщения. Много ми хареса примера, който си дала, Иса. Лично аз вярвам, че няма нищо лошо, а дори напротив, ако едно дете каже на втория съпруг на майка си "татко", ако този мъж полага бащински грижи за него и по всички линии изпълва не ролята, а същинския смисъл на понятието "баща". Особено пък ако биологичният хал хабер си няма да се изявява като такъв. Щом детето го е почувствало със сърцето си, защо да не каже на втория "татко"?! Всяко дете има нужда да чувства бащиното присъствие в живота си - сега, колкото и да сме силни и оправни, ще е "щраусова политика" да се самозалъгваме, че сме способни да запълним онова празно място в емоционалния свят на децата си, отредено за бащата. И ако в даден момент в живота ни се появи човек, който иска и е в състояние да запълни тази празнота, и най-вече ако детето ни го приеме по този начин..... Какво?! Аз трябва да му забраня ли?! Нима не е най-важно детето да се чувства емоционално пълноценно?! Или ще е много по-полезно аз да му набивам канчето: "Бе не! Ти си имаш друг баща! Нищо, че пет пари не дава за тебе!"