Дори,когато малката каза веднъж,че обича повече приятеля ми(ЕРД-то),в най-прекрасните ни години,защото той повече и пасваше като темперамент,веднага и обясних,че това не е нормално и чуждия човек никога няма да направи за нея това,което собственния и баща.
Пати,
Е, няма как да се съглася с теб по този въпрос. Разбирам, че си защитила образа на таткото - което е чудесно, но да казваш на детето, че "не е нормално" да обича някого...мисля, че...не е съвсем добре. И не съм съгласна, че "собственият" баща би направил чудеса от храброст, които "чужд човек никога няма да направи". Хиляди пъти сме го предъвквали това - кой какво и колко би направил за децата, без значение чий генеичен материал репродуцират. Затова няма да задълбавам повече, но пак ще ви цитирам моя приятелка, която за "баща си" се отнася само с прозвището "биологичния", а за втория съпруг на майка си - "това е моят татко".