Дълго не се решавах да пиша, но проблемите вкъщи ме задушават. Ще се опитам да започна от началото: с моя съпруг се запознахме преди 5 години и скоро след това заживяхме заедно. В началото нещата уж бяха добре, но в един момент той започна да се чуди дали иска да е с мен, после започна да ме критикува, че съм дебела и трябва да отслабна, Разделяхме е и после той ме помоли да се върна. Сетне други мои черти на характера взеха да му пречат и да настоява да се променя. Аз винаги съм изкарвала повече пари от него и май и това започна да го дразни. Повишиха ме на работа, а той в периода когато се утвърждавах ми пилеше на главата, че съм придобила началнически манталитет. Държи е така сякаш ми е направил услуга, че е с мен и аз трябва да се боря за тази привилегия. Периодично ми предлагаше да се разделим и после се разкайваше/ Последния път беше месец преди да забременея// Накрая му казах просто да си събере багажа докато съм на работа и да приключим. Е, не си отиде, извини ми се и каза, че не знае какво му е станало. Забременях и се наложи да остана вкъщи заради проблемна бременност. Той реши да започне самостоятелен бизнес и аз отново го подкрепих. ( преди това си сменяше работата на всеки 6 месеца, все нещо не му допадаше).
Полека лека скандалите зачестиха, правеше ми забележка за всичко, все нещо не правех както трябва. Когато си позволях аз да го упрекна за нещо той ставаше груб и ме засягаше там където ме боли най-много. Аз плачех, а той сякаш се настървяваше повече и ме засягаше и обиждаше. Позволявал си е да ми повишава тон и пред родителите ми, пред моите приятели. Когато разбра, че съм бременна не се зарадва ами каза :"Кой каквото си е направил ще си го гледа, какво да направя сега." После се е пошегувал пред мои приятели, че аз съм искала детето, той не е държал толкова. Стана ми много обидно, защото бях бременна и уязвима. Попитах го защо го е казал, а той побесня, че те са ми казали вместо да се извини за глупостта. Друг път бяхме тръгнали да си купуваме халки, той отиде е обществена тоалетна, а аз останах да го чакам навън. Понеже се забави дълго му се обадих да го помоля да побърза тъй ми беше студено, а той ми затвори. После ме нагруби, че съм го притеснила и стигнахме дотам, че ме заряза бременна и плачеща на улицата. От бременността бях станала много чувствителна и се разстройвах много лесно. Той обаче не се трогваше от сълзите ми и ме обвиняваше , че плача за щяло и за не щяло. Много пъти съм излизала да плача навън, трагична гледка: жена бременна в девети месец седи на пейка и плаче. Ден преди да родя ми се изрепчи за това, че бях забравила да сложа кърпи в банята, а на него му трябвали. Наглед е дребно но много се разстроих от това, че все трябва да внимавам какво ще кажа или ще направя. Скарахме се и той ме остави разплакана вкъщи и излезе. Бебето риташе много силно, а аз мислех че е от адреналина. През нощта прокървих и постъпих в болница. Оказа се че детето е било с пъпна връв омотана около гушката и се е задушавало. Предизвикаха раждане по спешност и детето се роди с понижен жизнен тонус и беше на антибиотици в следствие на престоя в замърсените околоплодни води. Прибрахме се вкъщи и се започнаха проблените с кърменето, бебето ме хапеше до кръв. Не ми се размина и следродовата депресия. При един такъм случай му казах да му направи адаптирано мляко, но той се забави (правеше нещо друго). Казах му да побърза, че детето пищи от глад, а той ми се развика пред майка ми, че откакто съм се прибрала от болницата съм се карала на всички. Отново рев. Сега се караме през ден и вече ме обижда все по лошо. Един път ме заплаши, че ще ме удари. Критикува ме и ми прави забележки, а когато аз му отвърна той започва да се кара с мен и да ме нагрубява. Последно преди няколко дена се скарахме защото бях забравила да извадя ключа от вратата. Той звънна, а когато му отворих ми каза през зъби ако обичам да си вадя ключа от вратата тъй като не му е било приятно да не може да си влезе вкъщи. Стана ми много обидно. Като се караме ме нарича истерична, луда, глупава, псува ме. След това най-често аз му се извинявам, а той ми натяква, че не си контролирам реакциите и не го уважавам. Казвал ми е , че ми е беден речника, че имам лоша дикция и други подобни. Вчера се скарахме, тъй като той се пошегува грубо с мен, а аз замахнах да го ударя на шега и без да искам съм го ударила по-силно. Вместо да ми каже какво е станало той ми се изрепчи и ми каза да се разкарам и да изляза от стаята. Отново скандал, плаках молих го да се промени, да не се държи толкова грубо с мен, а той ми сподели, че не ме смята за особено интелигента и ако не ми се бил изрепчил съм щяла да го ударя пак.
Загубих вяра в себе си и своята ценност сред непрекъснати упреци и забележки. Казах му, че искам да се разведем а той каза да се махам и да си намеря друг дето ще се държи по-добре с мен ако мога ако не съм си била намерила вече. От вчера излиза без да ми каже къде отива и се прибира когато той реши. Днес се опитах да говоря с него, а той ми каза, че вината е у мен и аз не го уважавам затова той се държи грубо с мен. Не знам накъде да тръгна, бебето ми е на 5 месеца и ще трябва да живея под наем сама с него. Страхувам се , че няма да се справя, а се чувствам като хваната в капан. А ме боли за загубените ми надежди за щастлив живот. От друга страна не желая детето ми да расте в такава атмосфера и да гледа как баща му унижава майка му.