Като бях бременна се беше запалил по еврофутбол,но бързо му мина.Видя,че няма да забогатее и спря.
- Публикувана: 17 фев. 2008, 15:47 ч.
- Последно мнение: 19 фев. 2008, 17:46 ч.
Играят ли мъжете Ви............
Благодаря за отговорите но загубихме около 3000лв.и направо 
Вярно е че й печели от време на време ама загубите ни са мнооооого повече!Дайте ми съвет как да го поспра!Да не е толкова много!
Вярно е че й печели от време на време ама загубите ни са мнооооого повече!Дайте ми съвет как да го поспра!Да не е толкова много! Ужас... това си е цифра пари.
А как увлича проклетия хазарт не е истина. Според мен - говори с него сериозно, нещата не са безобидни... Утре да не проиграе нещо по сериозно! Като цяло от тая краста май отърване няма...
Ако седнете и да говорите-с доброто-нестава ли?Това си е чиста болест-трябва да има начин.
Както казва баща ми ние сме стиснати и за това не пушим, камо ли хазарт да играем 
майтапя се, но иначе мъжа ми е голям спестовник и не ме е страх, че може да се захласне по подобни игри.
Сумата, за която говориш е наистина много сериозна, аз толкова пари изкарвам за половин година, а за тези неща съм крайна и поставям ултиматуми.... Може да не е правилно, но от хазарта няма отърване, имам такъв приятел дето взима пари назаем и се набутва. Така че в твоя случай вече щях да съм казала "аз и детето или хазарта" това е
майтапя се, но иначе мъжа ми е голям спестовник и не ме е страх, че може да се захласне по подобни игри.Сумата, за която говориш е наистина много сериозна, аз толкова пари изкарвам за половин година, а за тези неща съм крайна и поставям ултиматуми.... Може да не е правилно, но от хазарта няма отърване, имам такъв приятел дето взима пари назаем и се набутва. Така че в твоя случай вече щях да съм казала "аз и детето или хазарта" това е
За щастие не е пристрастен, а играе от време на време за удоволствие,така че за сега нямам нищо против да го прави. 
. Но не прекалява. 
Ще ви разкажа какво се случи с нас.Половинката беше сериозно заразен по Еврофутбол,играеше онлайн немалки суми.В началото не го приемах сериозно,докато не започнах да усещам ,че нещата не вървят на добре.Това висене денонощно на компютъра ме изнервяше ужасно,големите суми които залагаше ги преглъщах трудно,водехме постоянни разговори за това и започнахме да се караме все по често,аз знаех какво ще се случи, но това не му помогна да се откаже, само повтаряше, че знае какво прави и не е малък.
Е да, ама не,така и не му дойде акъла в главата докато не заложи и последният лев който имахме.
Един ден се прибра и каза да му събера нещата, че иска да ни напусне , защото не бил мъж на място и не заслужаваме това, което ни се случва благодарение на него.Разказа накратко, какво се е случило.От онзи ден помня само, че много ме заболя, бях бясна, че е постъпил така безотговорно, бях ядосана на себе си, че не успях да му помогна в началото, когато виждах какво става.Тогава се разплаках и не знам от къде намерих сили да кажа, че това вече е минало, и че ако той пред себе си не обещае, че това повече няма да се случи, и че аз съм до него независимо какво е станало........ще трябва наистина да си събере нещата и да си тръгне.
Така и направи, стегна се, разбра какво е сторил и колко ни е наранил, с това което правеше....ами получи се,трябваше ни много време да си стъпим на краката,но слава Богу сега всичко е наред,взел си е поука и сега, когато си говорим по някога за това само се вайка как е могъл да стигне до положение в което ни е обричал на много лишения.Но аз вярвам, че при даден шанс човек може да се промени.
Е да, ама не,така и не му дойде акъла в главата докато не заложи и последният лев който имахме.
Един ден се прибра и каза да му събера нещата, че иска да ни напусне , защото не бил мъж на място и не заслужаваме това, което ни се случва благодарение на него.Разказа накратко, какво се е случило.От онзи ден помня само, че много ме заболя, бях бясна, че е постъпил така безотговорно, бях ядосана на себе си, че не успях да му помогна в началото, когато виждах какво става.Тогава се разплаках и не знам от къде намерих сили да кажа, че това вече е минало, и че ако той пред себе си не обещае, че това повече няма да се случи, и че аз съм до него независимо какво е станало........ще трябва наистина да си събере нещата и да си тръгне.
Така и направи, стегна се, разбра какво е сторил и колко ни е наранил, с това което правеше....ами получи се,трябваше ни много време да си стъпим на краката,но слава Богу сега всичко е наред,взел си е поука и сега, когато си говорим по някога за това само се вайка как е могъл да стигне до положение в което ни е обричал на много лишения.Но аз вярвам, че при даден шанс човек може да се промени.