С тази тема искам да благодаря на много жени от форума за моралната и материалната подкрепа,за надеждата и стимула,за отделеното време насочено към нас,за съветите и съпричастността им.Искам да благодаря за всички от ДБМ,на lavender,4arlin за дрешките,вниманието и загрижеността,на Purmamarca за ваничката,която ни подари и още си я използват както Мишо,така и каката
Специални благодарности на matakosmata и AnMary,които отделяха от времето си със семейството и идваха при нас в родилното и ми бяха голяма опора.Благодаря и на жените,които не спираха да ми звънят в болницата и да се интересуват от нас.Сигурна съм,че съм пропуснала някои жени,за което се извинявам.Знам,че доста хора се вълнуваха от това какво ще стане и кога ще родя и т.н.т.
Искам да ви кажа,че вашата помощ и подкрепа се появиха точно ,когато бях на дъното,объркана и отчаяна.Накархте ме да погледна на пред и да се заредя отново с надежда и стимул.На вас дължа това,че днес ще видя как сина ми духа първата си свещичка,че видях как преди месец направи първата си крачка...смело казвам,че на вас дължа това,че сега сме заедно.
Показахте ми,че не е срамно да потърсиш помощ и не е унижение да поемеш протегната за помощ ръка.Върнахте ми вярата в добрите хора.
В настоящият момент мога да кажа,че си стъпих на краката,но знам,ако изпадна в затруднение или имам проблем,че мога да се обърна пак към вас.
Това искам да посъветвам и всички мами,които са в труден момент-търсете помощ!Тук има прекрасни хора,които все ще измислят нещо по въпроса.
Сега давам и малко инфо за събитията покрай Мишо-още се води на името на бившия ми мъж.Делото за оспорване на бащинство е насрочено за 24.03.За сега биологичният баща още си дава името(въпреки,че не е виждал сина си от 8 месеца )Михаил е едно прекрасно и усмихнато дете,което няма изхранване и може би за това,че почти го бях отписала от живота си преди раждането,сега го лигавя доста,но то си ми е за главата.
Искам децата ми да станат,като повечето хора тук-с големи сърца пълни с добрина.За сега май при каката има такива наклонности,защото малките дрешки си ги отделя,зада ги даде на някое детенце.Най-голяма мъка изпитвам,като ми припомни как съм искала да дам бебето на една леля,защото сме нямали парички
Радвам се,че до там не се стигна.
Благодаря ви отново и ви изпращам виртуално по едно пърче торта и една силна прегръдка!
Знам,че с хора,като вас светът ще стане по-добър!
Ето малко снимки
http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4003&AlbumId=87637
http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4003&AlbumId=90436
http://bgphoto.net/Photos.aspx?UserId=4003&AlbumId=87770