Публикувана: 18 фев. 2008, 11:25 ч.
Последно мнение: 29 март 2008, 10:27 ч.

Каква я мислех - каква стана:):):)

5 055
108
1

# 15 18 фев. 2008, 12:30 ч.

Мнения: 537

Аз пък очаквах, че ще трябва да се приспиваме на ръце, че няма да стои сама и т.н. и съм си мислела, как ще я караме, как ще я оттуча, но не се наложи Mr. Green

Откакто стана на 3 месеца, си заспива сама вечер в леглото, може да си играе с часове самичка, без да ме потърси и с храненето си изгради режим. Направо не мога да повярвам каква съм късметлийка Rolling Eyes

Но си мисля, че ако имам второ ще ми го изкара през носа това спокойствие Mr. Green

# 16 18 фев. 2008, 12:32 ч.

Мнения: 3 092

Добре че нищо не се заричах , но пък си представях някой работи , който взеха че не станаха .. Simple Smile

# 17 18 фев. 2008, 12:35 ч.

Бургас
Мнения: 10 348

Цитат на: mamayani в пн, 18 фев 2008, 12:27

Заричала съм се, да! Това няма да позволя, онова няма да позволя, но позволих мн. неща. ... Mr. Green

и аз съм се заричала, голяма ми е устата, сега ми го припомнят от време на време Wink

# 18 18 фев. 2008, 12:37 ч.

Пловдив
Мнения: 2 388

А аз май съм постигнала точно това,което исках:
-Никога не го приспивам на ръце-сам заспива.
-Не спи при нас на леглото.
-Има ясно изразен режим на сън и хранене.
-Играе си сам в кошарката
-Не съм го свикнала на ръце изобщо.
Общо взето съм на мнение,че децата сами определят как да се отглеждат,НО ако ние им го позволим!Няма дете,което неможе да се възпита по начин,по който родителя желае.Имат си характер,да,имат си желания,да,но винаги има граници,които родителя поставя.И това в никакъв случай не значе детето да е нещастно или подтискано по някакъв начин.Напротив!ПРОСТО ПО ТОЗИ НАЧИН СЕ УЧИ НА САМОСТОЯТЕЛНОСТ И КОНТРОЛ,ЗА ДА ЗНАЕ,ЧЕ НЕ ВИНАГИ ЩЕ ПОЛУЧИ ТОВА КОЕТО ИСКА!Всяко дете е податливо на промени,но трябва да се започне още от първия ден.И не бива да се правят компромиси с това.Родителя за това е родител-да възпитава!Защото на бебето му е нужно да е обичано,щастливо,но и напътствано.Не бива да си прави каквото си иска,защото може да те побърка.А и после цял живот ще е свикнало да получава всичко и веднага.Това според мен не е правилно.Живота е пълен с изненади и разочарования,нали?......

# 19 18 фев. 2008, 13:14 ч.

Мнения: 8 999

Моите деца аз си ги възпитах така, както смятах че е добре за тях и за мен.
От първия си ден на този свят научиха какъв е редът и се научиха да се съобразяват с него. Единствено не можах да ги убедя, че зеленчуковите пюрета са както много полезни, така и много вкусни.

# 20 18 фев. 2008, 13:21 ч.

Мнения: 371

Като ви прочетох и май всички мои планове се изпаряват Thinking

# 21 18 фев. 2008, 13:33 ч.

София
Мнения: 44 120

Единственото, което съм се заричала беше.... като бях бременна видях една майка с 4-5 годишно дете, тръшкашеше и ревеше нещо...а тя го подритваше с крак като някакво куче, биеше му звески шамари то ест още повече ревеше...изобщо беше ужасно...ей това си казах, че никога няма да го направя...

и не е ставало ест....

Последна редакция: пн, 18 фев 2008, 14:52 от Angel_Dust

# 22 18 фев. 2008, 13:36 ч.

Мнения: 1 897

Заричала съм се (както много от мамите списващи в този форум),че никога няма да му крещя или да го плесна. Е,не ми се получи-имало е моменти,когато търпението ми се е изчерпвало,а нервите ми не са издържали. Embarassed

За всичко останало, засега поне-имам успех.

# 23 18 фев. 2008, 13:39 ч.

София
Мнения: 6 011

Мен винаги ме е дразнело само едно единствено нещо в децата на моите приятелки - че се хранят с играчки и всяка лъжица влиза в устата след уговорки, заплахи, песнички и т.н. Не вярвах, че и на мен ще ми се случи, но е факт, че близо 4 масеца сина ми се хранеше точно така. Mr. Green

Добре, че този период приключи.

Иначе от бебешкия период и досега няма от какво да се оплаквам от гледна точка на режим и спане - направо имам чудесно дете от тази гледна точка.

За тръшкането съм подготвена и го очаквам - все още легенди се разказват за моите циркове като дете. Laughing

# 24 18 фев. 2008, 13:54 ч.

Мнения: 8 229

При нас горе-долу нещата се получиха точно както си ги мислехме преди раждането.
Заспива сам и спи сам откакто се е родил. Имало е малки изключения при растеж на зъби или запушен нос.
С храненето не сме имали проблеми. Спря да се буди нощем за храна на около 50 дена. Не го гоня с лъжицата. От малък разбра, че когато му дам храна, трябва да я яде, защото друго няма. Ако не иска, няма проблеми, но ще стои гладен до следващото хранене. Сега много рядко се случва да откаже да хапне нещо. Обикновено тогава проблемът е от зъбите, а не че не му харесва.
По-често е спокоен отколкото да хленчи за щяло и нещяло. Но въпреки това от време на време продължава да пробва дали може той да командва. Когато е на гости на едната баба си я върти на малкия си пръст. Тя му позволи от малък и вече няма оттърване. При другата му баба не се получава и той си го знае. Когато се случи да му позволим да получава каквото си иска става ужасно нервен. Когато следваме реда и не му позволяваме да ни разиграва всъщност е много по-спокоен и весел.

# 25 18 фев. 2008, 13:59 ч.

Пловдив
Мнения: 1 263

Цитат на: lovely mama в пн, 18 фев 2008, 12:37

Харесвам тази философия и дано се справя с прилагането й на практика!

# 26 18 фев. 2008, 14:00 ч.

Ботевград
Мнения: 2 289

Хич не си правя планове вече Tired

Бебка диктува условията и проваля всякакви планове ooooh!

# 27 18 фев. 2008, 14:20 ч.

Мнения: 9 814

Мисля че, всяка жена преди да роди има някаква представа за това как ще отглежда и възпитава СВОЕТО дете, изхождайки от това което вижда от страни.Много често обаче представа и реалност се различават. Докато аз бременна моят племенник беше съвсем малко бебе и аз се възмущавах на доста подходи при неговото отглеждане. За мен те бяха пример за това как не трябва да постъпвам, отглеждайки дъщеря си. И го направих. Нещата, които тогава ме дразнеха / а и все още/ са: държането на ръце, даването на храна несъобразена с възрастта,безрежимно хранене, оставяне на детето по цял ден "на самотек" и т.н. Може би случих на спокойно и кротко дете, което не се налагаше да мъкна с часове на ръце. Спомням си, че се зарекох косата на дъщеря ми да е винаги сресана. Е,за това не успях, вкъщи настава война, когато взема гребена в ръце. Но никога няма да забравя една комшийка, която докато беше бременна обясняваше как никога не би допуснала детето й да се лигави и да иска всичко. Ех, дали си спомни тези свой думи преди няколко дни в магазина, когато детето й се беше тръшнало на земята за едни бонбони. За това "Никога, не казвай никога!"

# 28 18 фев. 2008, 14:21 ч.

Мнения: 22 436

Аз не толкова, че се заричах колкото си казвах, че такива родители, които оставят децата им да им се качват на главата са направо луди. ))

Сега от седмица и нещо се приспиваме на ръце, носила съм я и по улиците на ръце, когато се дере от рев в количката, а си казвах че това няма да стане никога. )))

# 29 18 фев. 2008, 14:34 ч.

Мнения: 3 634

При нас стана обратното. Бях в пълен шок и паника, а се оказа че се справям много добре. Всичко е хаос както го обичам, но с детето съм изрядна - режим, навици, домашно меню...все едно не съм аз. Mr. Green

Препоръчани теми

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Запек

Преминаване към дълга следобедна дрямка

Носене на бебето в слинг и ергономична раница - 11

Причина:

Причина: