Най-хубавите стихове за мама

Записвам се в хубавата тема. Засега моите деца не знаят много стихчета за мама, но когато ми запеят " Мила моя мамо" и чувството наистина е несравнимо...
Много от стиховете тук ме докоснаха и са прекрасни.

МАМО
Аз зная защо е е тъй бяла                                                   
косата ти майко добра
там грижата зла е навяла
вихрушки  от снежни пера!

Аз зная защо са тъй сиви
очите ти майко добра,
защото и денем и нощем
в тях огън  от болка гори!

Но ти усмихни се, когато
поднасям ти аз от сърце
на моята обич цветята
пред твоето майчино мило лице

Наближава март и празникът на мама...
Темата ще бъде отново актуална, надявам се и възродена...

Връщам я заради линковете към Awake, за които ме помолиха.
http://www.imdb.com/title/tt0211933/
http://www.DMCA-removal-from-Google/details.php?id=117706&hit=1

П.П. Diditu извинявай, че ти отговарям тук, но явно все още не можеш да получаваш съобщения, защото си съвсем нов потребител...

Моя много любима  песен в изпълнение на Мариана и Тодор Трайчеви.Текста ми се губеше ,след толкова години съм щастлива ,че го откривам тук.
Chanel ,  !

    Преди няма и 3 месеца майка ми почина , като прочетох това ..

Днес на "кой е по по най" едно момиченце ме разплака с:

"Мъничка, мъничка моя,
.............
Друго не трябва - три думички само:
"Добре съм, мамо!"

Потърсих го и гугъл както обикновено ме прати в bg-mamma.
Открих го.
Благодаря за темата   

От мен:
(отдавна тази песен на Газманов е намерила място в подписа ми...Дано повечето млади мами не се натъжат от това, че е на неразбираем  за тях език)

  Мама 

В полночной тишине ты пела песни мне,
И улыбался я тебе во сне.
Ночные облака качали на руках,
И вдаль несла нас времени река.

Мама. Я без тебя всегда скучаю.
Мама. Хожу и поезда встречаю.
Мама. Как грустно мне без тёплых рук твоих.

В тени больших берёз, наивных детских слёз,
Когда ругала в шутку и всерьёз,
Вставал и уходил, прощенья не просил,
Как жаль, что я таким когда-то был.

Я иногда боюсь, что в сердце моём грусть
Поселится, и я твержу:"Вернусь
В те детские года". Я знаю всё отдам,
Чтоб быть с тобой навечно, навсегда.

Закъсняло писмо
Станка Пенчева
Помниш ли-
падаха вече листата на нашите вишни.
Ти ме целуна и рече през сълзи:” да пишеш”
Аз се обърнах – и твоите сълзи забравих.
Тръгнах през жълтата шума направо-
сякаш за мен бе постлана земята богато,
мойте нозе да вървят по пътека от злато!

…Имаше някъде извори, скрити в горите,
имаше стари чешми със мъхнати корита
и езера, засияли сред каменни хребети-
с тая ръка исках всички води да загреба!
…Имаше някъде пътища с прах и талиш,
влакове имаше, дето със грохот пристигат-
как да не бързаш със пламнали бузи от вятъра,
щом като чака, пред тебе простряна земята!
…Имаше някъде други градчета и хора-
исках аз техните порти с привет да отворя.
Толкова жадна бях всичко да видя, да взема,
че да ти пиша все нямаше време, нямаше време…
Мойте години се смееха, сменяха влакове,
твойте мълчаха под старите вишни и чакаха…

Сигурно всичките есени ти си броила,
в мене си вярвала с чистата майчина сила.

Малкото твое момиче сега е голямо-
тича след мене дете и нарича ме „мамо”.
Помня как първата, смешната крачка направи,
как със ръчичка полата ми стискаше здраво.
После – на пръсти се вдигна, вратата отвори,
после запита : „къде ли свършва просторът?”
Може би скоро ще кажа през сълзи :”Да пишеш!”
И ще си спомня и тебе, и голите вишни…

Твойта коса като зимните преспи и бяла.
Чакаш ли още?
Ето го моето писмо закъсняло.

  А ето и песента:
http://www.vbox7.com/play:aa143bec

  Прекрасна поезия, музика и изпълнение!

Радостта на мама

Прозорецът приказно блесна,

и звъннаха чисти стъкла,

от сън се пчелицата стресна,

разтвори прозрачни крила.

 

Но днеска по-рано е будно

момиче-пчелица добра

и пее то песничка чудна,

работи във ранна зора.

 

Измити прозорците лъсват,

стаята грей в чистота.

Две нежни ръчици откъсват

и слагат във ваза цветя.

 

И грейват очита на мама,

сърцето от радост тупти,

че има отмяна голяма

и в стаята ред ще цъфти.

 

08.04. 1974 г.

Мамо, ти ли си поискала момиче,
че си ме родила в пролетта?
Толкова ли много си обичала,
че си втъкала любовта?

Аз ли трябва да съм твоя изгрев,
твоята усмивка и тъга..
Винаги до съм до болка искрена
в дланите ти сложила глава?

Мен ли трябва дълго да посрещаш
по един, единствен тъжен път,
който от сърцето ти извежда
и ме води някъде отвъд?

В него като мъничкото птиче
да ме топли твоята сълза...
Мамо, ти ли си поискала момиче
или ме донесла пролетта?

Chanel - Благодаря за темата!

 

Първата песничка, която моето дете научи за мама и ме разплака, когато я изпя за първи път:

Мама, мила мама,
тез цветя вземи,
с малката ръчичка
аз набрах в зори.

И целувам нежно
твоето лице
и ти пожелавам
здраве от сърце.

Ех порасна ли аз след години,                                                                                                                                                                                                                    дето мина ще никнат градини.                                                                                                                                                                                                                Ще надойдат другари засмени,                                                                                                                                                                                                                 ще прегърнат и тебе и мене.                                                                                                                                                                                                                      Ще се радваш ,ти майчице мила,                                                                                                                                                                                                                      че си рожба отмяна родила                                                                                                                                                                                                                   и склонена на моето рамо                                                                                                                                                                                                                       ще заплаче от щастие,мамо!                                                                                                                                                                                                                             Това стихче много ми харесва ,дъщеря ми го учи в детската градина  за пръв път съм го чувала от нея незнам кой го е писал.

Тази тема преди съм я пропуснала, но сега я виждам... Не помня от кога не съм усещала такива милни чувства у мен. Темата е уникална. С удоволствие чета всеки един стих.

Шанел, нямам думи за благодарност.
Това е откъс от "Преспанските камбани" на Д.Талев. Не е стихотворение, но е неописуемо.

   По-късно разбра той, че тъкмо  в това беше голямата обич на светата му майка към него, най-малкия от децата й, най-безпомощния. Иначе тя беше все навъсена и  строга жена. Макар и да беше едва на преклонна възраст - той си я спомняше все стара, с побелели коси на слепите очи, под черната вдовишка кърпа, - ходеше по цял ден да работи по чужди къщи и му донасяше в саханче гозба и комат хляб. Той мразеше с цялото си детско сърце тия чужди къщи, дето се губеше милата му майчица по цели дни, и се радваше като се връщаше тя вечер при него, та не бързае да посегне към саханчето, а гледаше майка си с влажни очи.
   - Ти яж - казваше тя кротко. - Аз не съм гладна. Тя беше работила през целия ден и бе яла само веднъж - на обед, донесеното ядене беше вечерята, която й даваха след работата, но тя я донасяше вкъщи, за него. По-късно той забелязваше бледността по лицето й, тежката умора, която сковаваше дребното й тяло, но не знаеше как да й помогне, що да й каже. Седеше пред саханчето на ниската софричка и мълчаливо ронеше сълзи. Не знаеше как да го успокои майка му, а сядаше и тя до него, прегръщаше го с една ръка и с другата топеше залчета в саханчето, слагаше ги в устата му. Той послушно, покорно ги гълташе заедно със сълзите си. Така майка му донасяше понякога въглища за мангала, и дръвца, донасяше му и по някоя дрешка.

       Пред вагона

С мама няма раздяла лека.
Тя безмълвна пред мене стои.
Нека кротко вали 
и нека по лицата пълзят струи
и се сплитат по тях, така че
поне в този последен час
да се лъжа, че тя не плаче
и не вижда как плача аз.
                                               Владимир Башев