АВГУСТовските бебоци правят първите подскоци - 8

Е, много се забавлявам:))
Какво лошо има от културното наследство, когато наистина е такова:))
Относно бебето и 40-те дни, мисля, че никоя от нас няма да изтърпи в хубавото време да не го изведе на чист въздух.
Колкото до религиите, просто в източното православие 40 дни след раждане родилката не бива да посещава църква, а в 40-ия ден отива да й се прочете чиста молитва, както и молитва на бебето за въвеждане в храма... Това се отнася до хората, които имат отношение към църквата. Мисля, че религия и фолкор са се преплели някъде там и от това се е получило това схващане за неизвеждането на бебето:)
За бабешката инвазия, мисля да нямам големи проблеми:))

Колкото до носенето, слинга и всичко останало, имам няколко близки с по едно, две и три деца - колкото по-близо са до майката и колкото повече са обгрижени и нещата се случват по един естествен начин, толкова по-добре, но вероятно това е процес, който самите ние ще усетим, когато моментът дойде и ще се учим заедно с бебетата си.

Аз под "източни религии" имах предвид всъщност още по-източните от нашата (будизъм, хиндуизъм и т.н.). Иначе това го има и в православието, обяснението е различно, но подозирам, че произходът е един и същ.

Обаче за "културно наследство" - не знам. Според мен този термин на Балканите наистина заслужава да се поставя в кавички. Но това са едни други теми... не съм сигурна, че няма да разбуня духовете, ако тръгна да навлизам в подробности.

Например - какво сме длъжни на родителите си, как мислите?

На мен определено ще ми е трудно ,не в началото защото не мисля че е кой знае какво,а и ще съм си в нас 2 месеца и няма  да има проблем.Майка ми е близо до нас и смятам когато искам да отскоча до някъде на близо или да излезнем с мъжо да и го оставя.Така правих и дъщеря ми.За след това си мисля как ще успея,да ставам в 7 за работа ,да опраявам Ирен за училище,да се върна следобед,да имаме уроци,да се готви,да се чисти и перални и т.н. Не ми се мисли от сега че ме хваща главоболие,не бих се доверила на майка ми изцяло по цял ден да ми гледа детето 8часа,за да работя,нито да ми сготви,нито да ми изчисти.Ще съм труп,но все ще измислим нещо
За режима ,от опита си с първото дете,съм 100% убедена че няма да има дундуркане,будуване по цели нощи,и гуш в леглото в такава степен с каквато израсна дъщеря ми....тя ми взе ъкъла и здравето за 3 месеца ни побърка всичкките,до 1год и половина не бяхме видяли нощен сън като белите хора!Мисля че ще сме по сдържани и малко по строги сега,няма да е същото глезене,то верно казват зависи и от детето,дано това излезе по кротко

Аз вярвам, че всяка жена, която е станала майка, само с подкрепата на мъжа до себе си може да се справи с отглеждането на новороденото. Бебето е човек, не е проблем.  Напълно съгласна съм с Мика, че таткото трябва да намери своето място, а не да бъде избутван като ненужен, неразбиращ и т.н. За съжаление много малко баби са съгласни да помагат по правилата на майката и това създава конфликти, от които никой няма нужда в тези прекрасни първи моменти от новия живот.
Аз лично се справих сама, без да мога да разчитам на никой освен на таткото и ми беше добре.

При нас храненето беше на поискване. От първия ден си спи в самостоятелно легло. Не смятам, че така съм го захвърлила сам, а просто така си имаше своя територия, която да разглежда и опознава. Той беше на 2 месеца, когато спря да се буди вечер за кърмене, не виждам защо да спи при нас. Не съм го носила вечно на ръце или слинг, защото ми беше тежко. Но никога не съм го лишавала от нежност и топлина. Примерно да реве, а аз да не го взема, защото "така трябва за да не се разглези".

интересна е новата темата за разискване
според мен в по- стари времена със слабо развита медицина единственият начин, по който са можели да запазят децата от влиянието на вируси и зарази е създаването на тези вярвания- детето да не се изкарва до 40 ден; в този период май и майките имат следродилна депресия
така например аз си обяснявам вярването да не се подстригва жената с това да стане тя по-малко привлекателна- урунгел , за да не я заглеждат мъжете, докато е "трудна"
ако сте забелязали и всички религиозни обичаи са свързани с есествения ход на човешкия живот- постите са по време, когато животните се раждат и са малки, така че няма как да се консумират
религията и народните вярвания са ено мъдро устройство на човешкия живот

Още една интересна тема:
Следродилната депресия - задължителна ли е?

Права си, трябва да се намери някакъв междинен вариант.
В нашия случай П. сигурно няма да иска бебето да спи в нашето леглото, аз сигурно ще искам Ще видим какъв консенсус ще постигнем. Тук и аз не съм сигурна кое е по-правилно...

Здравейте, и аз искам да се изкажа по въпроса за  "Бабешката инвазия" - аз съм против, ако майката се чувства добре и има сили и желание да се справя сама-аз бях така след първото раждане, разрешавах на бабата да дойде само за 30 мин. да изглади бебешките дрешки няколко пъти в седмицата, имаше желание жената Но ужасно се дразня, като някой се опитва да ми дава съвети, особено ако не отговарят на моите принципи за гледане на бебе.

За извеждането съм ЗААААА, веднага след изписването от родилния дом. Аз моето зимно бебе на -15 градуса в кенгуру веднага го изведох, и не ми е боледувал, докато не тръгна на градина. 40-те дни са бабешки суеверия, както и простирането на тъмно на бебешките дрешки и тем подобни безумици, трябва от традициите да се взема само рационалното и полезното, живеем все пак в 21 век

А да ви попитам, възможно ли е да усещам бебето толкова рано, в 14 седмица? По няколко пъти на ден усещам едни резки ударчета, подобни на почукване, и таткото ги усети, мноого различни от къркоренето на червата ми. Може и да си въобразявам, при първата бременност към 18-20 седмица вече бях сигурна, че усещам бебето.

За следродилната депресия, разбира се, че не е задължителна, или поне при всяка майка е с различна сила. При мен не я усетих особено, освен че в родилния дом на няколко пъти ревах дълго без причина-единият път като ми го дадоха бебока, бяха му мушнали и двата крака в единия крачол, и аз преди да имам време да помисля изобщо как е възможно да изчезне единия крак на бебето  ревнах, и едвам се успокоих. А го бах гледала как го къпят с 2 крака няколко дни, абе луда работа  , но не е нещо страшно. Забелязах, че и другите мами в родилния дом ревваха за глупости, но това един или два пъти на няколко дни, иначе бяхме мноого щастливи всичките, не видях нито една в тежка депресия

Аз днес прочетох линковете горе и сега планирам раждане с оргазъм - много ми хареса като идея

'Маймуската тема' е божествена! Тази жена пише страхотно!
В момента съм с две ръце за извеждане на детето навън веднага, естествени методи и природосъобразен живот (доколкото може). Постепенно нагласите ми почват да се променят и 'родилния ми план' вероятно коренно ще се промени в следващите месеци.
До преди няколко седмици бях убедена че искам да родя със секцио, упоена до дупка и с всичките баби наоколо защото няма да знам какво да правя.... Сега не мисля така... Почвам да се 'отварям' и към други практики

Днес реших да си почина след падането вчера и гледах "Часа на мама". Имаше една много красива лекарка от Токуда, която ме накара да очаквам след раждането да съм развалина с окапала коса, развалени зъби, петна и косми навсякъде... 'Маймунската тема' обаче ме излекува! Сега съм пълна с оптимизъм и радост! Мерси че сте я сложили!

П.С. Току що обизах до край една Нутела... И аз съм от шоколадовата партия.

Хахаха, eya, поне веднъж мисионерските ми усилия да се увенчаят с успех 
Тя "маймунската тема" от колко време се върти, ама кой ти чете 

Намери някой да ти купи книгата "Близо до бебето" на Василена Доткова (Изд. "Сиела" и горичка.бг) и да ти я изпрати и ще видиш, че от никакви баби няма да имаш нужда 
Не че трябва да спазваш всичко така, както е описано там, просто ще придобиеш по-добра представа за това, което те очаква и възможните алтернативи.
Има раздел за бременността, за раждането и за отглеждането на детето.

Споко 

Лелее сладурки колко сте изписали-имам чувството ,че сме най-активния форум  
Браво на Което Марта за хубавата ни нова темичка    
чудя се с какво да започна.....
Малкабуби (нали ти питаше за Щерев)-аз там си следя бременността и съм много доволна(ходя при д-р Андреева),но не съм взела твърдо решение дали ще родя там,моя приятелка ще ражда март и ще разкаже,но засега чувам само хубави отзиви,а условията със сигурност са на много високо ниво.По време на следващия ми преглед(на 04.03) съм решила да хвърля едно око на родилното и да поразпитам малко

За 40 дни-в хубавото време ,което ще родим,нямам никакво намерение да чакам 40дни ,за да изведа детето,а за бабите-ние си имаме само 1-майка ми,която е много млада и е като моя приятелка и не само ще се радвам да ми помага,но и компанията и ще ми бъде много приятна

за следродилната депресия-ако всичко е наред с бебчо и мен не мисля,че тя е задължителна-напротив,мисля,че ще съм ужасно щастлива.Иначе малкото съкровище със сигурност ще спи приоритетно в собственото си креватче,което разбира се не пречи да се гушка и при мама и тати,но не мисля при всяко разплакване веднага да го взимам на ръце(майка ми е правила тази грешка с мен и съм била мноооого лошо бебе)

и последно за витамините-моя приятелка с първата си бременност пила Матерна и напълняла,а и ставало и лошо,сега(с втората) пие Хип и е доволна,но аз съм чувала,че най-добрите витамини са Пренатал

Девойки, вижте тази снимка на февруарските мами
Наплюх си монитора с доматена супа от смях 

http://www.snimka.bg/album.php?album_id=202578&photo=27

Лелеее колко се изписало днес 

Добър вечер момичета и от мен! Дискусията "бабешката инвазия" е супер и точно на място. Да споделя и аз своя опит.
Като родих дъщеря ми, тъй като бях с 11 шева и огромни хемороиди  и малко трудно се придвижвах, та мислех че свеки ще ми бъде голяма помощ. Вярно помагаше жената, обаче от толкова отмяна изведнъж се почуствах тотално ненужна, не ми даваше дори един парцал в стаята да ударя. Изтърпях точно 2 седмици и най-галантно и споделих, че вече съм добре и мога да се оправям и самичка. Да не говорим за споровете относно прането на ръка на бебешките дрехи и простирането. Да е живо и здраво творчеството на Д-р Спок всичко си пише там, той ми беше най-големия помощник.
Относно извеждането на детето: Стефи я изведох навън на 8ия ден, времето беше страхотно и си направихме една дъъъълга разходка. Ей богу след това детето спа по-добре отвсякога. На 8мия ден, за да ми минат малко моите болежки затова.
Бебето трябва да си спи в собствено креватче, там си е неговата територия и се чувства защитено, дори е хубаво ако може и в отделна стая не по-късно от 6тия месец, защото след това е доста трудно да се отучи от навика мама и тате да са постоянно там (говоря от опит).
Аз в следродилна депресия не съм изпадала, може би защото бързичко се лиших от бабешката помощ и не ми остана време. Човек не изпада в депресия, когато се чувства пълноценен и реализиран. Това е моята философия.

Мнооого целувки на всички Ви и мнооого сладки сънища да сънувате!

 

добро утро
пийнете по едно кафенце и весел ден 

здравейте и добро утро!
вчера бях на лекар и видях малкото същество, ама то много е пораснало за 1месец...вече тежи 164 гр и е дълго някъде към 15-16 см, ама не можеше добре да се измери, защото постоянно мърдаше и си свиваше крачетата (на мама спортистчето:))..не знаем още какво е - момче или момиче, но каквото и да е няма да го върнем
вчера дадох кръв и за БХС и сега чакам след 2 седмици резултатите, дано да няма изненади, че ще се панирам
и така, споделих и се чувствам много щастлива...слънчеви усмивки и на вас..