Ако сте израснали....

аз също съм едно дете и никога не са ме глезилии е имало моменти в които съм завиждала на другите 4е имат брат или сестра.Сега имам 3 деца големите са с много малка разлика/2рата не беше предвидена-цветна бременност/ но сега не съжалявам-вярно в на4алото ми беше трудно все още следвах,но сега съм доволна 4е се полу4и така-големите си се занимаваха сами и са доста общителни деца,колкото и да се карат или бият навън винаги се защитават
виж малката е друг случай,понеже разликата със средната им е 9 години,тя расте като само дете няма кой да я конкурира за играчките,за нещата и,но пък не се държи като дете на 2 години-постоянно копира големите-вади у4ебици и "у4и" ,нау4и се да играе на компа и подобни,стана ми жалко за нея като знам каките какви игри играеха като малки и се бях решила за номер 4 но таткото отказа

Вики, моите наблюдения са, че само дете е/се чувства по-специално и има моменти в, които му личи особено като израства и дори като голям човек. Мисля, че е неизбежно, защото така е растло, независимо от възпитанието. Мое мнение! Но това в крайна сметка са повърхностни неща, които не вярвам да пречат на човек и не мисля, че са определящия фактор в решението ти да имаш повече от едно дете.

Аз имам брат 5г по-малък от мен. Като бяхме малки се биехме и се карахме непрекъснато, но сега е голяма забава да си ги спомняме тези неща. По много въпроси пак сме си на въпреки и някой път все още се караме разпалено, но той е единствения човек, с който се сдобряваме без да помним за какво сме се скарали. Живеем далече и се виждаме много рядко, но се чуваме непрекъснато и се вълнуваме един за друг и се търсим!

Повече от едно дете е голямо решение, но и аз съм ЗА повече от едно дете. Богатство е да имаш поне още един близък, с който да делиш живота си..

Аз имам брат и сестра. Това че ги имам е най-голямото щастие в живота ми . Не съм ги оценяла като малка-сестра ми с 2 god по-малка, а брат ми с 11год по-малък, всеки имаше своето детство и своите приятели. Сега когато всички имаме собствени семейства се преоткрихме в нова светлина. Обичаме се!
Имам обаче едно дете и за това ще съжалявам винаги-така се случи, незная дали моя син съжалява.Но забелязах че с особено чувство произнася -брат ми -за детето на втората съпруга на баща си!

Аз искам 2 деца, просто е хубаво да имаш брат или сестра. Но ще ни е трудно, определено знам. И мен същите мисли ме гонят - пари за училище от-до, роднини надалеч, работещи родители и т.н. Но съм се решила и при първа възможност ще стане. Казват, че за децата е по-добре когато е по-малка разликата, а за родителите е по-добре, като е по-голяма. Ние явно, към тези с по-голямата ще сме  . Когато и двамата работим и сме често в командировки, ще ни е по-лесно да имаме едно дете, което малко или много ще може повече да се оправя само, когато се роди второто. Иначе виждам колко са близки децата с близка възраст, но дали ще се разбират е до възпитание, среда и не чак толкова до характер. с брат ми сме с 5 години разлика и сме много близки, ако бях останала в Б-я сигурно щяхме да сме още по. Макар, че сега като съм, само с него се виждам от приятелите си преди и ми е достатъчно. Не бих искала да лиша детето си от тази връзка, за мен значи много... обичта ми към него е много подобна на тази към сина ми - инстинктивна, някак си, готова съм да му помогна във всичко. а като малки бяха бой и караници и въпроси от мен към майка ми " мамо, защо не си имала само едно дете и това да бъда аз?". ясно кой е бил по-глезен  

имаше една тема в Нашите деца за разликата в годините http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=266160.0;topicseen

И аз имам същата дилема... Работа, пътувания до БГ и много други фактори, а да не казвам че се притеснявам и от годините си (36), което се смята за рискова бременност.
Не смятам, че едно дете израства по- разглезено, но просто никога не разбира какво значи да обичаш брат си или сестра си и да бъдеш обичан от брат си или сестра си.
На мен ми липсва...
Аз обичам брат си страшно много, той беше моят най- добър приятел и огромна подкрепа. За съжаление неизлечима болест ни раздели, но...

Зора е описала иденти4на на моята ситуация.Единствената разлика е,4е сестра ми е по_малка от мен с 6 години.
И аз до последно се двоумях за второто,хем ми се искаШе,хем не ми стискаШе.4удех се дали Ще успея да разделя на две това,което изпитвам към голямата ми дъЩеря.
Ами реШих се и не съжалявам. Малката ми дъЩеря освен радостта, която донесе на вси4ки ни се оказа и много лесно за гледане беб4е.
Винаги съм ме4тала за три деца,но за съжаление от финасова гледна то4ка май Ще ни дойде малко нанагорно та както изглежда Ще си остана с ме4тите.

Вики и аз съм точно на тази вълна в момента.Много искам второ дете,а проблемите и финансите и планове(да учим с мъжа ми)ме спират.Искам да си кажа абе дай да правим пък да става каквото ще.
Да си призная с мъжа ми обмисляме до няколко месеца да пробваме за второ не искам детенцето ми да израства само ,достатъчно е че цял ден си стои в къщи и милото сигурно изкуква повече и от мен.
Аз имам сестра,да много се караме,даже и сега,но друго си е да знаеш че в труден момен т има на кой да се обадиш,докато мъжа ми е само дете и според мен си е егоист все още се превъзпитаваме че и аз и детето съществуваме и не е само той.
Надявам се скоро да си решим всички тази дилема,все пак и нашите родители са ни отгледали а и те са живеели в трудни времена(а и моите родители с нас са отишли в чужбина когато сестра ми е била на 2 а аз на ниама и 4).
Надявам се да съм била от полза ,макар че аз за себе си май още не съм.

Ние сме 3 деца,съпругът ми 4 .Аз имах щастливо детсво - е, имаше и караници със сестрите ми ,но без това не може.Разликата между нас е по 2 години.Когато станахме студентки и 3 заминахме да у4им в 3 големи града- София, Пловдив и В.Търново- и постоянно си ходехме на гости.И трите сме много разли4ни по характер , но много се оби4аме и си помагаме.Сега сме разделени - всяка е поела по своя път ,живеем в разли4ни страни ,но това не ни пре4и да се виждаме и 4уваме редовно.За мен е много положително това да не си само дете.
Съпругът ми - също са така, те са 2 мом4ета и 2 моми4ета .Най -малката  е на 20 и вси4ки и обръщат внимание, тя ходи при вси4ки на гости , абе и при тях е весело макар ,4е са разпръснати по света.
Ние имаме едно дете, второто е на път.Аз много исках второ,мъжът ми също , по то4но ,не исках сина ми да остава сам.Мисля ,4е няма време за това - кога е най-подходящо да имаш второ.Както се справихме с първото ,така ще се справим и с второто.Сега го 4акаме с нетърпение, искахме да е моми4енце,но ще е мом4енце-поне имам опит с мом4етата.
Не мисля , 4е ще съм изнервена майка или каквото и да е било там.
Още пове4е 4е се смятам напълно готова за второ.Не исках да раждам второ след 33г ,макар ,4е тази бременност е по тежка от първата и в момента имам много нови професионални цели ,но и това ще реализирам леко по-леко.Единственото отрицателно е ,4е самолетните билети ще струват по скъпо ,но да сме здрави ,а пари се изкарват.
Като обобщение- мисля ,4е никога няма да сме напълно готови за второ дете , и винаги ще се запитваме това ли е момента.И 4е за да има една жена второ дете - трябва да се 4увства готова.

Аз съм едно дете и имах прекрасно детство. Мъжът ми е едно дете и е имал прекрасно детство. Имам едно дете и не желая второ.

Това с егоизма на самите деца е смешно. Не мисля да го коментирам.

Аз познавам повече озлобени и нещастни хора с братя и сестри отколкото без. И хайде да гледаме реално на нещата - колко завист и ревност има между давама братя например, каква алчност се появява като стане дума за наследство и започнат да се съдят помежду си.
Защо по презумция всички заключават, че две и повече деца означава повече щастие, разбирателство и приятелство.

Нахвърлих общи линии за дискусия, мисля всеки сам може да си отговори.

Късмет е за тези, които се разбират с братята и сестрите си, защото аз познавам много такива, които не спират да се карат, завиждат си и водят  години наред съдебни дела за една порутена колиба.

А по темата за второто дете - деца не се правят по план, деца се правят със сърце и душа. Независимо колко години разлика имат, независимо какъв пол ще бъдат. Тези, които изчисляват разлики в годините, астрологични знаци и други подобни, все едно си поръчват стока от каталог, .....ноу комент.

Вики, и аз съм само дете и винаги много съм съжалявала, че родителите ми са ме лишили от това да изпитам един вид любов, която никоя друга не може да замени.
Винаги ми е липсвало и тежало, затова и не исках да оставям Калин сам ( това не значи, че не съм имала много моменти на съмнение и дори страх, дали постъпвам правилно). Даже преди да се реша да забременея с Ели и аз пуснах тема като твоята Ако ти е интересно може да я потърсиш, но според мен щом си задаваш този въпрос, значи не е въпрос
Ако искаш някой да ти даде гаранция, че всичко ще е по вода, че няма да се карат и ще тече мед и масло от чешмите, никой не може да го направи, но то с всичко е така
 

Не съм израстнала като само дете (слава богу), но познавам доста особи, на които просто им личи, че са "сами деца", познавам и други, на които не им пише на челото...разни хора, разни идеали! май пак до възпитанието ще опрем...

Мога само да те поздравя за коментара!
Аз имам по-малък брат. Бой, дърпане на коси и др. подробности и свързваха ранните години. После набързо пораснахме по други причини и смея да твърдя, че сме приятели.
Пред мен никога не е стояла дилемата 1 или 2.
В момента третото е на път.
Финансите не ме притесняват - дето 1, там и 3. Само като помислите, че всичко се купува за първото, а за следващите почти не се налагат разходи.
Гледам децата си с любов, получавам същото от тях и се надявам да растат като приятели.

Всичко е относително . Аз страшно завиждах на тези, които бяха 3 деца, затова сега имам 3 . Да, оскъпява се всичко  и то не че самите деца струват кой знае какво, но примерно не можеш да ползваш разни супеp турист. намаления защото тях ги правят в мъртви сезони извън ученически ваканции. Или пък много пакети са предназначени за класиката 1-2 деца. Но пак бих имала толкова дори да не можехме да си позволим пътувания.
Критерий според мен е само да можеш да ги изгледаш без да се жертвуваш напълно като личност.
Сега попрочетох малко мненията. Ами гаранция няма, но при повече от едно дете има вероятност да си имат подкрепа и да се разбират, а при едно такава вероятност е 0.

Здравей Вики,
Само дете съм за хубаво или лошо. Просто така са се стекли обстоятелствата при моите родители и в никакъв случай не съжалявам.
Но...искам да имам две деца. Засега имам едно съкровище, което е на 5г. и си задавам и аз подобни на твоите въпроси. 
Разликата в годините за мен няма значение (все още нямам 30 год. - май това е което притеснява повечето от вас  ) , важното е и двамата родители да "усетят" момента и да нямат големи колебания относно "да" или "не". Забележи, че написах големи, а не никакви. Останалото е "божа работа", както казват старите хора. Всеки си е с късмета.
Една моя учителка обичаше да ни повтаря "Човек сам се ражда и сам умира."
 

..планът за мен не противоречи нито на сърцето,нито на душата..нагледах се лошо планиране и следващите една камара процедури,инжекции,тонове пари и пр. и съм на мнение че е добре човек да си зададе нужните въпроси в подобаващото време,обратното според моя свят не е белег за особена "спонтанност" или сърцатост-душевност.."стока по каталог" не съм поръчала с децата ни,но помислянето на разлика във възрастта не вреди,поне не в нашия дом, и за нашите разбирания..