Мале, той няма изхранване! Как се справяш?
- Публикувана: 19 фев. 2008, 09:03 ч.
- Последно мнение: 15 март 2008, 08:56 ч.
Младостта си отива...
Благодаря, Айяла, току що открих още едно предимство на късното раждане: Когато децата пораснат, аз ще съм прехвърлила критическата. Когато хормоните им забушуват, моите ще са се оттеглили в заслужен отдих 
Хм, то сега подрастващите май по-рано ги разлюлява пубертета
Бръкна ми в душата с тази тема. Скоро навършвам 37, имам още 3 години да се перча с тройката и после....... 
Трудно е да вкараш една жена в трийсетте, но още по трудно е да я изкараш оттам
А съм на 21 все още, но се чувствам на 35-40
Различно е....
Не се чувствам стара, но не мога да спра да се удивлявам, че хора, родени след 1990 вече са големи 
Брат ми 
Мале, той няма изхранване! Как се справяш?
Спря да яде от любов.Дано е временно. 
Страх ме е от старостта повече от колкото от оная- черната с косата.
Иска ми се да съм шашава бабка на 65,но като гледам наоколо по-скоро ми се иска да заплача.
Тъй като съм пословичен песимист- не виждам да ме очаква щастливо изживяване на старините.
Даже напротив-имам чувството,че след 60 живота е свършил,остава вегетация,докато..... ASHES TO ASHES,DUST TO DUST.
Явно имам още много да "зрея",а не искам.
Иска ми се да съм шашава бабка на 65,но като гледам наоколо по-скоро ми се иска да заплача.
Тъй като съм пословичен песимист- не виждам да ме очаква щастливо изживяване на старините.
Даже напротив-имам чувството,че след 60 живота е свършил,остава вегетация,докато..... ASHES TO ASHES,DUST TO DUST. Явно имам още много да "зрея",а не искам.
От доста време си тананикам онази песничка на Богдана и Стефан, но с моята си версия - "Помъдряваме бавно, неусетно почти".
Малкото момиченце в мен се бунтува, че календара неумолимо тиктака в посока 40. Не остава много време. Но момиченцето все още е силно - катери се по дървета, търкаля се по пода с децата си в пристъп на гъдел и заливащо се щастливо със смях.
Друго не ми трябва.
Пих си хапчетата да не порЕсна.
Малкото момиченце в мен се бунтува, че календара неумолимо тиктака в посока 40. Не остава много време. Но момиченцето все още е силно - катери се по дървета, търкаля се по пода с децата си в пристъп на гъдел и заливащо се щастливо със смях.
Друго не ми трябва.
Пих си хапчетата да не порЕсна.
Хем уж не са ми толкова много годините, хем някак си изгубих младежката си безметежност и безгрижност. Дали е защото вече имам много повече грижи и отговорности, незнам... 
Освен това се улавям, че напоследък все по-често си спомням за това, което някога е било...А казват,че когато човек започне да живее със спомените си значи остарява...
Тази тема ме накара да се замисля,че не е няма да е лошо да направя нещо различно, щуро и младежко, което да ме накара да ме извади от сериозността, която ме е обхванала напоследък и да ме зареди с положителни емоции.
Освен това се улавям, че напоследък все по-често си спомням за това, което някога е било...А казват,че когато човек започне да живее със спомените си значи остарява...
Тази тема ме накара да се замисля,че не е няма да е лошо да направя нещо различно, щуро и младежко, което да ме накара да ме извади от сериозността, която ме е обхванала напоследък и да ме зареди с положителни емоции.
Ulia, все едно прочетох мислите си, но написани от теб!!!
И аз все по-често мисля така, но може би, защото животът ни е такъв. Знам ли?
Отскоро се улавям, че търся бръчки като се гледам в огледалото. Слава Богу, имам една-две, но незначителни все още.
Вглеждам се и в децата - моите и на приятелите ни. И си мисля колко много са пораснали. А това ме навежда на мисълта, че вече не съм на 18 год.
Хем уж не са ми толкова много годините, хем някак си изгубих младежката си безметежност и безгрижност. Дали е защото вече имам много повече грижи и отговорности, незнам...
Освен това се улавям, че напоследък все по-често си спомням за това, което някога е било...А казват,че когато човек започне да живее със спомените си значи остарява...
Тази тема ме накара да се замисля,че не е няма да е лошо да направя нещо различно, щуро и младежко, което да ме накара да ме извади от сериозността, която ме е обхванала напоследък и да ме зареди с положителни емоции.
Освен това се улавям, че напоследък все по-често си спомням за това, което някога е било...А казват,че когато човек започне да живее със спомените си значи остарява...
Тази тема ме накара да се замисля,че не е няма да е лошо да направя нещо различно, щуро и младежко, което да ме накара да ме извади от сериозността, която ме е обхванала напоследък и да ме зареди с положителни емоции.
Ulia, все едно прочетох мислите си, но написани от теб!!!
И аз все по-често мисля така, но може би, защото животът ни е такъв. Знам ли?
Отскоро се улавям, че търся бръчки като се гледам в огледалото. Слава Богу, имам една-две, но незначителни все още.
Вглеждам се и в децата - моите и на приятелите ни. И си мисля колко много са пораснали. А това ме навежда на мисълта, че вече не съм на 18 год.
Няма лоша възраст. Аз съм на 31, но детското в мен винаги ще го има. 
Ей сега с този акъл да се върна назад... Няма да допусна да се превърна в скучна лелка. Обличам се като 20 годишна, от време на време ходя по клубове, купонясвам. В същото време се старая да бъда перфектната майка за моята малка дъщеричка. 
Та дори на 50г. НЕ мисля да се подстрижа и да сложа дългата пола, а ще си бъда винаги секси. Надявам се да има кой да го оцени. 
Ей сега с този акъл да се върна назад... Няма да допусна да се превърна в скучна лелка. Обличам се като 20 годишна, от време на време ходя по клубове, купонясвам. В същото време се старая да бъда перфектната майка за моята малка дъщеричка. Та дори на 50г. НЕ мисля да се подстрижа и да сложа дългата пола, а ще си бъда винаги секси. Надявам се да има кой да го оцени.
X
Реклама