Раждах секцио със спинална упойка. Всичко беше наред, бях в съзнание през цялото време и най-важното имах възможността да си видя и целуна бебето веднага/което при пълна упойка е невъзможно/. 
- Публикувана: 19 фев. 2008, 23:17 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2008, 11:00 ч.
Упойки при секцио раждане, коя се предпочита най-много???
И аз исках секцио,без мед. причини,с пълна упойка.Незнам,страх ме беше от усещането-дали няма да усещам като ме режат,като вадят бебето,абе сташно ми беше.И не съжалявам изобщо за избора си.Много бързо заспах-за секунди.Събудих се сама още докато ме прехвърляха от операционната маса на едно нещо с колела...(забравих как се казва 
)Даже като видя,че съм будна,доктора се стресна и ми вика ''Ама ти що не спиш?'' и взе да се смее.Болеше ме,но веднага щом ме свалиха в стаята ми биха болкоуспокояващи и се почуствах много добре.Все едно ми е дошло.Такова е усещането.Аз даже се учудих,защото очаквах да ме боли много,а не болеше.Донесоха ми Кристиян веднага,оставиха ми го на ръката и се поразгледахме взаимно.Беше много странно и хубаво усещане,което няма да забравя. 
Цял ден ми го носеха и взимаха,но прекарахме доста време заедно.
Гадното и болезненото при секциото е единствено първото(а и второто) раздвижване.Оперираха ме в 8:30,станах в 10:30 на другата сутрин.Абе доста дърпа операцията,понаболява,но трябва да си упорита и да стискаш зъби,защото колкото по-бързо се раздвижиш,толкова по-добре и за теб,и за раната.Помни,че вече си станала майка и едно сладко бебче те чака,за да се грижиш за него,а ако не се движиш нормално,няма да си способна да му даваш 100% от себе си.Затова се порзадвижи бързичко и лесно.Желая ти го от сърце.
И не се притеснявай от операцията изобщо.Не боли,наистина.Поне мен не мога да кажа,че ме е боляло кой знае колко...Струва си,така или иначе.
Леко равдане и да кажеш как е било.Да не забравиш!
)Даже като видя,че съм будна,доктора се стресна и ми вика ''Ама ти що не спиш?'' и взе да се смее.Болеше ме,но веднага щом ме свалиха в стаята ми биха болкоуспокояващи и се почуствах много добре.Все едно ми е дошло.Такова е усещането.Аз даже се учудих,защото очаквах да ме боли много,а не болеше.Донесоха ми Кристиян веднага,оставиха ми го на ръката и се поразгледахме взаимно.Беше много странно и хубаво усещане,което няма да забравя. Цял ден ми го носеха и взимаха,но прекарахме доста време заедно.Гадното и болезненото при секциото е единствено първото(а и второто) раздвижване.Оперираха ме в 8:30,станах в 10:30 на другата сутрин.Абе доста дърпа операцията,понаболява,но трябва да си упорита и да стискаш зъби,защото колкото по-бързо се раздвижиш,толкова по-добре и за теб,и за раната.Помни,че вече си станала майка и едно сладко бебче те чака,за да се грижиш за него,а ако не се движиш нормално,няма да си способна да му даваш 100% от себе си.Затова се порзадвижи бързичко и лесно.Желая ти го от сърце.
И не се притеснявай от операцията изобщо.Не боли,наистина.Поне мен не мога да кажа,че ме е боляло кой знае колко...Струва си,така или иначе.Леко равдане и да кажеш как е било.Да не забравиш!
От лични наблюдения предвид скорошното ми секцио,на 5 жени долу-горе една беше с пълна упойка, останалите както и аз избрахме спинална.Много по щадяща е и за майкато и за бебето. При добър анестизиолог усещаш нещо като ухапване от комар, не боли, проблема е в това ,че трябва силно да притиснеш колене към корема /а в предвид размера му в 9-ти месец 
не е особенно лесно/ нещо като котешки гръб. Следващия + е че присъстваш на раждането, чуваш първия плач на бебчето, дават ти да го видиш и гушнеш още докато си на операционната маса...момента е незабравим 
В съзнание си ! Главоболие няма!Има нещо като лека треска, коята отшумява за около 1 час,следва възтановяване на чувствителността на крайниците ти до 3-4 часа , не си замаяна и отпусната.Секциото ми беше в 15 часа в 22 дойдоха да ме раздвижат, да боли ,но след първото ставане от леглото и разходката нащата почват да идват на място.Колкото по-бързо се раздвижиш толкова по леко преминава болката от придръпването на шевовете.
не е особенно лесно/ нещо като котешки гръб. Следващия + е че присъстваш на раждането, чуваш първия плач на бебчето, дават ти да го видиш и гушнеш още докато си на операционната маса...момента е незабравим В съзнание си ! Главоболие няма!Има нещо като лека треска, коята отшумява за около 1 час,следва възтановяване на чувствителността на крайниците ти до 3-4 часа , не си замаяна и отпусната.Секциото ми беше в 15 часа в 22 дойдоха да ме раздвижат, да боли ,но след първото ставане от леглото и разходката нащата почват да идват на място.Колкото по-бързо се раздвижиш толкова по леко преминава болката от придръпването на шевовете. 
Бях със спинална упойка.Никъкъв проблем.Анестизиолога си свърши перфектно работата.Нямах никакви болки след излизане от упойката,освен обичайният дискомфорт след операция.Ако нямаш страхове да си будна по време на операцията,не ти трябва пълна у-ка.Трябва и гинеколога ти да се каже мнението.
gigio,а след пьлната упойка лесно ли се сьбуди и как се 4увстваше 
В интерес на истината това е най- неприятното ми изживяване от цялата операция. Събуждането след упойката. Беше ми студено, треперех и не можех да си контролирам ръцете и краката. Общо взето се чуствах като в капан. За това сега мисля да предпочета спинална упойка. Първо ще видя дали ще ми се отвори парашутът за нормално раждане, ако не стане тогава вече ще избера секцио със спинална упойка.
...P.S. Вярно ли е, че след спиналната упойка много боляла глава?
Аз също много се чудих каква упойка да избера и след няколко консултации с анестезиолози разбрах, че е най-важно да се избере тази, с която работи по принцип твоя анестезиолог. Като цяло за предпочитане е спиналната, но ако в болницата нямат опит с поставянето й, най-добре е да не се рискува.
Сложиха ми спинална упойка - не са ме питали каква искам, но пък и моето беше секцио по спешност. Главата започна да ме боли на третия ден - не знам дали от упойката , все пак и хормоналните нива доста се променят . За пиенето на течности и аз знам, обаче на мен в реанимацията на МД София категорично ми забраниха да пия 6 часа (май, вече не си спомням точно ) след операцията.
, все пак и хормоналните нива доста се променят . За пиенето на течности и аз знам, обаче на мен в реанимацията на МД София категорично ми забраниха да пия 6 часа (май, вече не си спомням точно ) след операцията. Родих със секцио и епидурална упойка, понеже исках да съм в съзнание и да чувам и разбирам какво става. Изобщо не е страшно, беше много весело и приятно - незабравимо преживяване.
И за препоръчвам горе казаното, освен ако нямаш показания за пълна упойка. 
По принцип не е добре ти да казваш на анестезиолога, особено за пълна упойка.Аз съм раждала с такава, но по медицински причини и лекарят реши така. Пълната упойка е много тежка за организма и се избягва. Опитен анестезиолог няма да ти постави такава, ако има възможност за друга. Освен това е двойно по-скъпа. Бебето трябва да се извади за няколко минути, за да не премине от упойката при него. Има и много рискове. Преди това подписваш декларация, че знаеш за какво става въпрос. Другата обаче спинална, епидурална също има рискове. Не се плаши, а намери опитни лекари и остави те да решат и така или иначе все си в техни ръце и в ръцете на Господ. Успех.
Лягаш, заспиваш и като се събудиш чуваш "Честито бебе" 
В болницата, в която раждах, майката определяше вида на упойката, след като анестезиолог проведе разговор с нея и обясни различните видове упойка. Освен ако няма здравословни проблеми, тогава естествено той решава.
Избрах пълна, защото не исках да лежа сама и да знам, че ме режат
прекалено съм страхлива, бих се навила само, ако имам близък човек - таткото, майка ми ..., до мен, от чисто психологическа гледна точка, но сама не бих се справила.
При събуждането не усещаш нищо, прилича на такова след много дълбок и много кратък сън.
После усещаш болката, тя е по-силна първите 2-3 часа.
Нямам забележки и не съжалявам.
Това няма нищо общо с упойката. Получава се при някои жени, при други не, без значение дали са секцио или нормално. Причините nani е обяснила, тя е акушерка в Майчин дом София
В болницата, в която раждах, майката определяше вида на упойката, след като анестезиолог проведе разговор с нея и обясни различните видове упойка. Освен ако няма здравословни проблеми, тогава естествено той решава.
Избрах пълна, защото не исках да лежа сама и да знам, че ме режат
прекалено съм страхлива, бих се навила само, ако имам близък човек - таткото, майка ми ..., до мен, от чисто психологическа гледна точка, но сама не бих се справила.При събуждането не усещаш нищо, прилича на такова след много дълбок и много кратък сън.
После усещаш болката, тя е по-силна първите 2-3 часа.
Нямам забележки и не съжалявам.
... Беше ми студено, треперех и не можех да си контролирам ръцете и краката ...
Това няма нищо общо с упойката. Получава се при някои жени, при други не, без значение дали са секцио или нормално. Причините nani е обяснила, тя е акушерка в Майчин дом София
Цитат на: nani
... рязката загуба на топли течности - околопл. води, кръвозагуба, бебето ( то произвежда също топлина), като реакция след бързото вливане на разтвори след раждането и т.н. ...