Съвсем случайно ми се наложи да пусна стерилна урина, в която се оказа че имам бактерии! И така след малко ходене по доктори отидох във Варна на лекар и влязох в болница! Първото нешо, което ме измуми беше, че лекарката едно от "светилата" на България (предполагам че сещате за доцент Близнакова във Варна) ме прегледа на ехограф за 2 минути и ревши че съм за болница! Започнаха да ми слагат антибиотици! Направиха ми проба и уж не бях алергична, но при слагането на инжекциите, полуавах задух и сковаване на тялото! сестрите нищо не смеят да и кажат, тъй като ги прави на салата, добре че тямина един ден пойрай стаята ми и видя че ми е зле и ми смени антибиотика! Тъй като нямам 18 години нищо не се плаща! Обаче родителите ми разбраха че лекарката която ме лекува не обръща внимание на пациентите си ако не и платиш и и дадоха известна сума пари на 8мия ден след постъпването ми в болницата! Последният резултат от урина беше на 23-ти! На 28ми мама отиде при лекарката да я пита какво става с мен и тя и казва че изследванията ми са идеални. на 31 трябваше да ме изпишат! Майка ми дойде при мен и лекарката каза че няма да ме изпише, защото сега са дошли изследвания на урина и съм имала белтък, катко сущо и каза че част от изследваниоята, които в понеделник и беше казала че са идеални все още не са готови! 2 лъжи в един ден! Плюс това заради белтъка от изследванията от преди 7 дена ми назначи кортикостероиди(лекарства с които трябва много да се внимава и които се дозират много прецизно, тя ми ги назначи 3 пъти по 2 кубика на ден в продължение на 5 дена). след това майка ми в петък и се обади по телефона, за да пита как са изследванията ми и лекарката и е казала че имам 10 еритроцита и белтък и мама дойде при мен и каза че ще остане с мен в болницата до края! В събота реши да попита дежурния лекар за изследванията ми, тъй като лекуващата никога не дава сведения за тях! Той и показа изследванията, за които написах по-горе и се оказва че вместо 10 ертитроцита имам 2 и нямам белтък! след което мама се подписа и се ми прибра! като каза на сестрата че "Лекарка която ме лъже няма да разговарям и няма да я чакам да ми пусне детето!". Да не говорим, че докато бях там, ме пратиха на купбезмислени доктори - УНГ, Аг (за това съм съгласна), Снимка на синусите....
Имах наблюдения как всеки ден тази лекарка унижаваше всички майки като им повтаряше че те не са добри майки и че не могат да гледат децата си! Всеки ден тези жени плачеха! Тя ги плашеше че децата им имат някакви несъществуващи диагнози и стресираше майките!
Тази лекарка може да взима рушвети, да лъже за изследванията, да постява несъществуващи диагнози само и само малки невръсни деца да лежат в болницата и да влизат пари в нея, да унижава хората, но не и да се държи човешки и да се интересува истински от здравето на децата! Когато мама и се обади една сутрин 2 дена след като ме беше взелаот болноцата , онази започна да и се извинява, от страх мама да не предвижи нещата до по горно ниво (в смисъл да разкаже за парите които взима и т.н). Тогава тя каза че ще даде епикризата на мой близък и няма да има никакъв проблем! Държа се много мило! Каза че всеки човек бърка и трябвало да ме изпише още в петък! Това е чиста доза подлезуркса работа! Да не говорим че всички при нея бяхме с едно и също заболяване (остър пиелонефрит с възпален десен бъбрек).
Като се прибрах след 3 дена отидох на профилакичен преглед при д-р Аведисян - той ме гледа половин час на ехограф и не ме донатъпка с антоибиотици, а с по-леки лекраства! Защото както всеки нормален човек знае антибиотиците е хубаво да с епорилагат не повече 0т 10 дена!
Тъй като има майки които се доверяват безрезервно на лекаритеи си казават "Ние сме в нейните ръце", тя си позволява много волности! За това имаше едно детенце в моята стая което беше 1 месец беше на антиобиотици в болницата, като е вече оздравало.
Изумена съм че на такива хора им се вика лекари и добри хора! Изумена съм от начина по който лекар може да се държи! Изумена съм как лекарите не се интересуват от здрвето на едно дете, а от парите! Ходих на психолог , заради ужаса който изживах! И заради нервите които имах! Мисля, че вече съм по-спокойна! И все пак още имам кошмари!
Внимавайте милички при кого си водите децата и на кого се доверявате! Внимавайте, защото на никого май не може да се доверим! Шапка свалям на тези доктори, които са честни!
Благодаря се на Бог, че имам майка която наистина се интересуваше и че не е толкова доверчива! Благодаря се! Благодаря на Бог че оздравях! Благодаря и на вас че прочетохте това! Знам че не е добре написано, но нямам много време и сигурно е малко несвързано! Благодаря!