Мойте деца също са породени и ще ви "споделя" моя опит.
Забременях, когато сина ми беше на 10 месеца.Не наруших режима ни, който си бяхме създали двата и продължавах да го дигам, но пък имах безпроблемна бременност (като изключим повръщанията след смяната на наакан памперс).Когато Митака стана на 1.3 - 1.4 месеца реших да го пусна на ясла.Два месеца преди раждането, за да може да свикне пък и като изкара първите задължителни болести донесени от яслата да мога да се грижа за него.Сега, когато бебето е факт ми е по-лесно, защото баткото ходи на ясла.Случвало ми се е да ги гледам сама двамата и направо щях да откача.
Признавам, че е доста трудно в началото (особено ако няма кой да помага), но се надявам скоро това да отмине.Пък и да ви кажа съм адски горда, когато излеза с двете деца и хората започнат да ни се радват.Другия плюс на породените деца е, че няма равнист.Митака обожава Дая и само ходи да я гали и целува (много мило ми става в такива моменти)
По време на бременността ми се налагаше да влизам в болница и много се притеснявах за Митака, кой ще го гледа, как ще се справи таткото...Но и това отмина безпроблемно.
Сещам се и за един недостатък на породените деца.С втората бременност нямах достатъчно време да чета, да си почивам, да се наслаждавам на първите ритници на бебето, така както правих с първата.Даже до последно не бях осъзнала, че ще имам второ бебе.И сега имам чувството, че не обръщам достатъчно внимание на децата.Просто времето не ми стига...
Така, че тази разлика има и минуси и плюсове (както и всички други разлики ).Но щом така е станало значи трябва да е така.Сигурна съм, че ще се справите и че ще бъдете много щастливи с многочленните си семейства