Каква е причината, да живеете в чужбина?

Меги, разбира се, че не бива да се робува на семейството, но не е добре за едно дете да бъде оставено от майка си в такава крехка възраст. Дори и за 2 години. Знам го от личен опит, после детето ще има проблеми... Най-малкото външни "доброжелатели" непрекъснато ще го нараняват с реплики от сорта "мама те изостави заради кариерата си и заради парите"...  После боли цял живот... Бабата - колкото и грижовна и всеотдайна да е - не може 100% да замести Мама. Малката ще плаче скришом върху снимките на Мама, а в пубертета няма да й пука за родителите...
Идеалният вариант е поне Детето да е с Мама. Лимонче, намери някакъв начин!

"Животът е това, което се случва, докато правим планове" 

В кратце - 6 години съм била разделена от съпруга си ( синът ми 1.5 години от баща си) и не мога да не се съглася с думите на Джоя. Раздялата не беше по наше желание и за съжаление зависехме от обстоятелствата.
Синът ми все още носи последствията от раздялата с баща си, въпреки, че тогава мислехме, че е малък и няма да помни. Не искам да описвам подробности, но ако имам избор НИКОГА повече не бих подложила детето си на подобен стрес и травма, каквито изживя синът ми. От тогава минаха почти 4 години, но резултатите са все още налице.

Никой не говори за робуване на семейството, а за съобразяване с ангажиментите, които имаш към хората около себе си. Един от двама ви трябва да направи компромис- ти или мъжът ти, но в никакъв случай не правете компромис с детето!

Ние тръгнахме заради по-доброто заплащане.

Работа и малка доза авантюризъм
В БГ бяхме добре платени, но като дойде предложението за работа в Белгия не се колебахме особено. Искахме да се пробваме.
Не се чувстваме емигранти, само експатс. Беглия просто е една спирка от пътя ни.

Искам само да кажа че дъщеря ми само 4 месеца беше при бабите и дядовците б БГ. Това беше преди 4 год и все още хленчи за това че сме я изоставили. Все още е силно травмирана 
Надявам се че детето ти ще може да се адаптира, успех!

 
Тандори ,би ли споделила ,може и на ли4ни ако искаш за травмата която е останала в сина ти при такава дълга раздяла.

Ние сме раздлени със съпругът ми за по месец-два...моята работа е свързана с БГ и работя и живея в Бг ,а във Фр-я си по4ивам и гледам детето..
Синът ми е на 2 години и за сега раздялата му се отразява позитивно.
Баща му му липсва, естествено,но се 4уваме по няколко пъти на ден, говорим си по скайп,виждаме се с камера, а когато може идва и тук...Съпругът ми е толерантен и никога не ме е спирал.Един ден ми каза - не съм аз този да ти кажа какво да правиш.Не искам после ако напуснеш мен да обвиняваш за това и да си нещастна и депресирана...Ина4е е много уморително - по пътищата , самолети ,а сега като дойде и второто незнам как ще се организираме,но съм доволна ,4е поне до сега успях да работя това което ми доставя удоволствие , и да съ4етая ли4ния си живот с работата..
Към авторката - всеки сам решава за изборите които прави , и търпи последствията от тях .Така , 4е успех..

не съвсем по темата, но да успокоя авторката, че раздялата не значи непременно травма за детето в дългосрочен план

Отгледана съм от баба си и дядо си в продължение на 4 години, докато майка ми и баща ми живееха другаде. Виждах ги 4-5 пъти годишно. Радвала съм се на много повече внимание, отколкото брат ми, който е изключително гледан от родителите ми.
Една заета майка не е непременно по-добра за детето от едни изцяло посветени нему дядо и баба. Зависи от характера на детето.

Лимонче, поздравления за стипендията и успех в бъдещата ти кариера   
Възхищавам се на българската съвременна жена, четейки по форума, колко всеотдайна майка, жена, работеща/учеща и мъдра е.
Чета понякога форумите и много се кефя на българките по света и в бг. даже често пъти се и просълзявам от някои истории, от дълбочината на чуствеността на жената.
Аз също живея в чужбина, не по план, а по стечение на обстоятелствата, при мен също бълбукат понякога и противоречиви чувства. Живяла съм за определени периоди в разл. точки на европа и америка, засега съм се кротнала тук, откъдето е съпругът ми и имаме 2 дечица. До скоро работата му беше свързана с дълги и чести отсъствия от дома, но вече не е така. Това неминуемо се отрази на връзката ни и особено на липсата, която изпитваше по-голямото ни дете. Слава Богу, сега нещата придобиха по-семеен вид.
Аз подкрепям мнението на повечето тук пишещи да бъдете заедно с детето /детска градина, тагес мутер .../ и мъжа, зависи каква му е работата. Може да бъде при теб и да контролира нещата дистанционно, да пътува до бг за изв. време, после пак да се връща и така. въпроса е да не сте разделени 2 г., в които да се видите 3 - 4 пъти, защото това със сигурност ще ви отчужди, за добро или за лошо.
а сестра ми е гледана от 1 до 3,4 г. от баба ни и тя до днес казва, че е изоставена от майка ни, която по същия начин учеше и напредваше в кариерата, остава си травма раздялата в детството.
Желая ви да вземете най-соломоновското за вас решение и успех и кураж в живота.   

Омъжена съм за холандец ,и съм много щастлива тук...Аз пускам бързо корени,и се адаптирвам пак така берзо към ситуацията ...Но и аз си бях казала,че няма да се омъжа за БГ ..,не ми се говори за причини,за да не се обидят мамите омъжени за бг...
Оставила съм само мамa и бабчето ми,във Варна...баща ми и брат ми живеят в Испания,а той е от София,и роднините в София така или иначе ги виждах много рядко...

получихме много добро предложение за работа, освен това ни беше писнало и се бяхме нагледали на лицемерие и малодушие в БГ

сега мога с ръка на сърцето да заявя, че живеем спокойно и щастливо, не сме се връщали в БГ и не ни липсва

Заради съпругът ми сме в чужбина. По стечение на обстоятелствата /нищо, че е българин/ е започнал професионалната си реализация тук и засега продължава. Така че, аз направих компромиса.В този смисъл, напълно разбирам съпругът ти. Не е никак лесно да се решиш на другото, когато в твоите представи се чувстваш реализиран в България. Моето мнение е, че ако и докато той не е готов, не го насилвай да направи това. А иначе, надявам се да сме временно, поне с това обещание той ме "убеди"  .
Да си дам и за друго мнението /че нали ние българите все си го предлагаме и без да ни го искат/: ако наистина нагласата ти е, че това заминаване е само една прекрасна възможност за усъвършенстване, специализация, последваща реализация, че е нещо временно, което е поредната стъпка към осъществяването на по-дългосрочен план, а не нагласата на емигранта, мисля, че ще ти е много по-лесно, престоят ти ще е много по-пълноценен и неусетен.Ще успееш да изпиташ и използваш само положителното и ще си спестиш всичко отрицателно.
За детето въпросът е малко по-сложен, но и аз като теб смятам, че вече има толкова много и все по-облекчени начини за комуникация, за предвижване, така че дано и там успеете.

 Напълно те подкрепям. Точно по тази причина и аз не съм в България. Искрено съжелявам за това, но.....фактите са си факти 

заради съпруга ми сме в чужбина.Откакто го познавам все мисли как да излезе и да се махне от България.Дойдох тук за да го върна обратно и решихме да останем 1г. и да съберем някой лев.А изминаха вече 4г.Ако не беше той изобщо нямаше да напусна България.Надявам се скоро да се приберем в родината всички заедно,защото не искам да се разделяме.