Според мен е по-добре един два дена да е до обяд след това да се остави по цял ден,но да се взема раничко по възможност първо от групата и така първите няколко седмици после децата си свикват 
- Публикувана: 23 фев. 2008, 14:51 ч.
- Последно мнение: 2 март 2008, 15:20 ч.
Първият ден
Ако преди това детето не е посещавало ясла е най-добре поне седмица да бъде до обяд. Дияна беше на този режим когато за 1ви път я пуснах в яслата.
Съгласна съм с това мнение.Постъпих по същия начин със сина ми,тъй като адаптацията беше много трудна и с много сълзи...за 1-ви път го отделях от мен! 
Не знам каква е практиката в градините, но доколкото знам няма такава да се вземат децата наобед.
Детето на моя приятелка тръгна на градина на същата възраст, преди 3 -та годинка. Не беше посещавала преди това ясли, така че адаптация трябваше. Но си тръгна от самото начало по цял ден.
Детето на моя приятелка тръгна на градина на същата възраст, преди 3 -та годинка. Не беше посещавала преди това ясли, така че адаптация трябваше. Но си тръгна от самото начало по цял ден.
Самите учителки ме съветват да я оставя целият ден,а ако има нещо да ми се обадят.Изглеждат свестни ,ще видим.
Съветът ми е да започнеш постепенно с детската, дори ако трябва да се наложиш над учителките там, особено ако не сте посещавали ясли.
Моят син не е ходил на 1/2 ден. Първият ден се разбрахме с учителката, че ще се обадя по обяд, за да разбера какво е положението и ще имам готовност да го прибера, ако се налага.
Синът ми преди това е бил с детегледачка, свикнал е и да е в непозната обтсановка. Той е много комуникативно дете и обича да е в компания на деца, независимо дали са познати или непознати.
Но имаше период със сутрешен рев, мда...Започна от 3-4ти ден в градината. Не беше кой-знае колко дълъг, но тогава ми се струваше безкраен.
Синът ми преди това е бил с детегледачка, свикнал е и да е в непозната обтсановка. Той е много комуникативно дете и обича да е в компания на деца, независимо дали са познати или непознати.
Но имаше период със сутрешен рев, мда...Започна от 3-4ти ден в градината. Не беше кой-знае колко дълъг, но тогава ми се струваше безкраен.
На Марти учителката ме посъветва да остане цял ден, защото отначало ако започна да я взимам преди да спят щяла да свикне така и после да чака да си я взимам тогава и да тъжи, че мама я няма. А отначало като свикне, че мама идва след сън било по добре. Разбира се първите дни и аз се обаждах да питам как се чувства и дали плаче. Въпреки, че свикна трудно не съм я взимала на обяд.
Когато синът ми тръгна на градина, на 2 год. и 11 мес., без да е бил на ясла преди това, бях решила да го пусна от самото начало за цял ден.
Като отведох детето, госпожата, която беше на смяна сама ме посъветва, дори настоя, да си го прибираме по обяд първите няколко дни, ако имаме възможност.
Така и направихме - първите 4 дни до обяд, на петия, баща му, който беше на ред да го води и вземе този ден, му беше казал, че ще го остави да спи там и после ще го прибере.
Мога да кажа, че началото ни не беше от най-трудните, при все, че само аз съм се грижила до момента за малчо. Адаптира се сравнително бързо и проблемно беше самото оставяне, докато сме там.С баща му раздялата не бе така драматична, така че на него се падна честта да го води сутрин за първите месец-два
Не стана някакъв проблем от това, че го оставяхме до обяд първите 4 дни. Вярно е, че се е пазарил да го взимам по обяд не веднъж, след като опозна тази опция, но не се е тръшкал, а само дебат си вървеше, като аз добронамерено, весело, но твърдо му отказвах.
Като отведох детето, госпожата, която беше на смяна сама ме посъветва, дори настоя, да си го прибираме по обяд първите няколко дни, ако имаме възможност.
Така и направихме - първите 4 дни до обяд, на петия, баща му, който беше на ред да го води и вземе този ден, му беше казал, че ще го остави да спи там и после ще го прибере.
Мога да кажа, че началото ни не беше от най-трудните, при все, че само аз съм се грижила до момента за малчо. Адаптира се сравнително бързо и проблемно беше самото оставяне, докато сме там.С баща му раздялата не бе така драматична, така че на него се падна честта да го води сутрин за първите месец-два
Не стана някакъв проблем от това, че го оставяхме до обяд първите 4 дни. Вярно е, че се е пазарил да го взимам по обяд не веднъж, след като опозна тази опция, но не се е тръшкал, а само дебат си вървеше, като аз добронамерено, весело, но твърдо му отказвах.
От първия ден - по цял ден. В детската градина учебната година започва на 6ти септември и тогава се събра цялата група първолачета - едни плачеха, други се смееха, някои бяха стреснати, други пък веднага започнаха да се запознават с останалите. Моето дете познаваше отпреди поне десет деца и не се чувстваше нито изолирана, нито изоставена. Смело влезе вътре и се нахвърли върху играчките, заедно със своите приятелчета.
Дъщеричката ни сега я гледа баба й, но есентта щяхме да я даваме на частна детска градина и там директорката ни каза, че като почне ще е да по цял ден, защото иначе щяло да е по-трудно за детето: тъкмо да свикне да ходи на градина до обяд и мама да дойде да го вземе и после пък трябвало да свиква и да остава да спи там, така че било по-добре от самото начало да си е по-цял ден. Звучи наистина резонно, въпреки че си е индивидуално за всяко дете.
ПП. То си е цяло щастие, че въобще тръгва на градина по това време на годината, предвид създалата се ситуация. Поздравления!
ПП. То си е цяло щастие, че въобще тръгва на градина по това време на годината, предвид създалата се ситуация. Поздравления!
И нас ни посъветваха да я оставяме за цял ден още от началото. Чудя се защо ли ги послушах и откъде ми хрумна да им повярвам, че знаят по-добре от мен... Мисля, че те просто искат да си спестят плача на детето в първите дни на обяд, когато вече не го вземат. Смятам, че вариантът постепенно свикване е по-добър за детенце, защото му носи по-малко стрес. Естествено, има логика да си поплаква в първите дни като остава по цял ден, но въпреки всичко смятам, че така е по-добре. Подгответе го още в началото, че вземането на обяд е временен вариант докато свикне и непременно го предупредете в деня, когато що остане за пръв път да спи там.
Иначе първия ден Неда влезе много щастлива и възбудена, дърдореше весело и се запознаваше с госпожите и децата. Следобяд излезе отвътре и като ме видяу ревна. На следващия ден твърдо си ревеше като я оставяхме и така около месец. После спря да реве за малко и пак почна, само сутрин като я оставяме. Сега пак е спокойна. Това се случва с много деца и затова искам да те предупредя, че в привикването може да има периоди на регрес, когато уж свикналото дете пак почва да се тръшка.
Иначе първия ден Неда влезе много щастлива и възбудена, дърдореше весело и се запознаваше с госпожите и децата. Следобяд излезе отвътре и като ме видяу ревна. На следващия ден твърдо си ревеше като я оставяхме и така около месец. После спря да реве за малко и пак почна, само сутрин като я оставяме. Сега пак е спокойна. Това се случва с много деца и затова искам да те предупредя, че в привикването може да има периоди на регрес, когато уж свикналото дете пак почва да се тръшка.
Аз ще ти кажа, как беше при нас - то се получи някак естествено. Иначе съм против оставянето на децата в началото само до обяд - свикват така и после май им е по-трудно да свикнат на цял ден.
Моят син ходи само 2 дена до обяд, на 3-я вече го оставих с приспиване. До ден-днешен плаче сутрин, когато го оставям, въпреки че ходи вече от 5 мес. и половина, но това не значи, че не е свикнал. Свикнал е, спокоен е през деня, храни се нормално, спи, играе, но сутрин реве.
Колкото и банално да звучи - всяко дете е индивидуално.
Моят син ходи само 2 дена до обяд, на 3-я вече го оставих с приспиване. До ден-днешен плаче сутрин, когато го оставям, въпреки че ходи вече от 5 мес. и половина, но това не значи, че не е свикнал. Свикнал е, спокоен е през деня, храни се нормално, спи, играе, но сутрин реве.
Колкото и банално да звучи - всяко дете е индивидуално.