Относно феномена "свекърва"

Ела да живееш с моята и ще разбереш 
Има доста теми по въпроса...ако ги разгледаш ще си отговориш.....

Ако трябва с две думи да опиша "защо?" ще ти кажа....защото мъжката майка трудно осъзнава,че не може вече тя да управлява живота на синчето си....20-ина години (поне) го хранела,перяла,обгрижвала...тя е била жената в живота му..и изведнъж ХОП се появява "някаква" която започва да налага своите стереотипи.
И на всичкото отгоре и е изместила майката от първата позиция в сърцето на мъжа.
В повечето случай снахата се приема,като новото попълнение в семейството,което също трябва да е под командванто на всеотдайната майка....по-лошото обаче е когато и самият мъж мисли така.

На мен също не ми е ясно защо този
феномен е така феноменално мразен.
Ето, сън не ме лови от мислене по темата.

Когато едно дете е закърмено с разкази за проклетата свекърва, която в съзнанието му се припокрива с образа на мащехата в детските приказки, естествено, че когато порасне и Майка Тереза да му стане свекърва, то ще рови денонощно да й намира кусури и причини да я мрази. И ще я мрази, докато самото то не стане някой ден свекърва и не прехвърли омразата си към своята снаха.
Важното е да мразим, а поводи все ще се намерят. 

Абе и на мен ми е непонятно, как става тази работа
В смисъл - мъжът ти не е паднал от небето, хората си предават и манталитета, начина на мислене, отношенията, уважението към жената. Ако го има, то не е паднало от небето, майка му го е научила...
Нямам много опит със свекървите, имам само една и тя е страхотна жена, една единствена лоша дума не мога да кажа за нея, но като съм имала предишни приятели, майките им са ме харесвали и уважавали.
Но от друга страна вчера си общувах служебно с една дама, е няма такъв бурсук, помислих си, мале тази ако ми се беше паднала свекърва  И мис свят да бях, щеше да ми намери кусур.

Ако спрем да придиряме толкова и от всяка дреболия да правим световен проблем, много по-малко теми за 'проклети свекърви' ще има във форума.
Освен това си мисля,че свекървата в общия случай се явява дразнител, по-рядко е обект на омраза.

Понякога майките не могат да приемат факта, че децата им са пораснали. Те продължават да се държат със синовете си като с малки деца, които без мама не могат да се оправят с нищо. Понякога майките не могат да приемат факта, че тяхния син обича друга жена и иска да живее с нея отделно. И също така не приемат факта, че сина им има ново семейство, което има свои планове, мечти и може да взима самостоятелни решения за живота си без някой да му казва как, кога и какво да прави. Затова не се обичат снахи и свекърви.

Аз май не можах да схвана идеята на темата

Явно впечатлението за омраза към свекървите идва от там, че пишат само тези, които мразят и имат проблеми с нея. Другите си траят.

Аз например не я мразя моята, но и не я обичам, както собствената си майка и съпруга си. Поддържаме сносни близки отношения, уважаваме се една друга.
Свекърва ми има двама сина и съответно две снахи, но не съм забелязала да се меси нито в моето, нито в другото семейство.

Не мисля че свекървата е толкова мразена само защото е свекърва.
Просто две поколения на едно място е трудно да съгласуват вижданията си.Още повече различни характери,като снахата е възпитавана по друг начин и ако не се възприеме от свеки - започва омразата една към друга.
Но мога да кажа че аз имам повече пререкания с майка ми ,тя не възприема моите възпитателни методи и въобще виждането ми за живота в момента.
Не може да приеме новостите като напр.как така няма да имам дом.тел.Защо съм го спряла или т.н.
А всички сме с мобилни в къщи.
Но понеже е моя майка както се караме ,така ни и минава.Но с други хора не е така.
Напр.моята майка не може да си обясни защо всичките й мебели от преди 25год.ги събрах и й ги закарах на село,а ние си купихме нови.Още неможе да се примири с това - ами нали били здрави.
Да ,но ние искаме нови и свежи цветове.
Ама я иди в на свеки къщата да смениш мебели - дали ще мине спокойно.
Те това е моето мнение.

Радвам се, че не ти е ясно защо са мразени свекървите. Пожелавам ти и никога да не ти стане ясно. Или поне не от твой личен опит.



Браво на свекърва ти! Досега в този форум не съм видяла ни една потребителка, която да хвали свекърва си просто ей така. Всички, които сте доволни-или ви правят подаръци или ви гледат децата. Или и двете. И много държите да покажете учудването си, че има снахи, които не се разбират със свекървите си. Ми не е толкова чудно. Има хора и хора.

Абе, навремето класната ни ръководителка, учителка по литература обичаше да казва, че понеже е родом от Велико Търново, кръвта й била синя и на коронки.  В поведението й, обаче, нямаше нищо, което да намеква дори за този вид кръв. Та, каква е тази твоята свекърва със синя кръв - баронеса, дукеса? Щото моята свекърва прокървя веднъж и имам доказателства, че във вените й тече най-обикнена червена кръв, каквата е и моята. И ако цвета на кръвта "си казва думата", значи моята да я заведа да й прелеят синя, че да се разбираме по-добре???? Ама не се заяждам, просто чувството за хумор някак ми убягна.. 


Аааа молим! Имаше тема това лято за какво сме благодарни на свекървите. Писах там един дълъг списък, защото това и онова, ама въпреки всичко все си имаме някакви неща с нея.

Дълъг списък с ...? Нейни действия по слугинстване относно вашето семейство? Или си изредила подаръците? Щото аз я четох онази тема и честно казано не видях някоя да е похвалила свекърва си и да не е изредила какво е правила свекървата за тях. Май имаше само един постинг, в който се казваше нещо от вида: "Благодаря, че не ми се меси."

Не винаги, Sedada, не винаги! Една част от младото поколение е отгледано от баби и дядовци. Под отглеждане нямам предвид два дни в седмицата, а постоянно отглеждане до предучилищна възраст например. Следствие на това, детето създава силна връзка с тези хора. То тях възприема за родители, те го възпитават, те го подкрепят, те му превързват раните. Детето никога не успява да се привърже към своите родители така, както към баба си и дядо си. Ответната реакция - майката изпада в безизходица, всичките и опити /ако изобщо има такива/ да укрепне връзката си с детето, се провалят. На нея спира да и пука и приема положението такова, каквото е. Дядото и бабата продължават да възпитават внук си. На тях той дължи всичко.
Друг е въпроса, каква майка е онази, оставила детето си в най-ранна възраст при близки за отглеждане. Какво ли си е мислила? Дали наивно е смятала, че детето ще я разцелува от радост, когато тя реши след години да го прибере, откъсвайки го от любими хора? Не зная. И не искам да узнавам.
Факт е, че аз приемам за майка на съпруга ми неговата баба. Нея обичам от цялото си сърце, защото тя е прекрасен човек. Тя също ме е приела като дъщеря.
За свекърва ми - не я мразя, не я обичам, не изпитвам нищо към тази жена. Много гадости сътвори, простила съм и, но никога няма да и простя болката, която причини на сина си, моя съпруг!
Не се чувствам ощетена. Аз избрала този мъж за мой съпруг. Благодарна съм на хората, дали му онова зрънце, превърнало го в достоен човек.

ами някой каза една дума, клю4ова за да се разбере понятието свекърва-управлявала живота му(на сина си) над 20 години! ето това е проблемът на мъжките майки и аз имам син, но никога не съм налага моята воля тотално и тоталитарно!надявам се да доживея снаха и много се надявам да ми се слу4и разбран 4овек, поставяме картите на масата и гледаме да сме хора! ако е такава като сина ми или не иска да го променя и да си го прави супермен-проблеми няма да имаме!а съм с лоши  свекита, които не ме приеха тотално като най-доброто за синовете си! но се опитвам да не правя проблем , само да й помогна да разбере, 4е може дале4 по-лошо да е!а примери наоколо за лоши снахи и лоши свекита- с лопата да ги ринеш!

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=246683.msg5786124;topicseen#msg5786124

Нямам подаръци от нея, нямам и условия за слугинаж, защото ни делят към 200-300 км.. Просто имаме що-годе нормални отношения, които твърде рядко преливат в двете крайности.  Имала съм случки всякакви с нея и твърдо не заемам позицията да защитавам или отричам феномена "свекърва", най-малко, защото живот и здраве и аз ще бъда такава. 

много моля авторката на темата, ако може да разясни точно това изречение, че на мен нещо не ми е ясно коя точно кръв си казва думата и какво означава точно 'синя кръв'....благодаря предварително!

Е браво, pearly. Организирала ви сватбата, помагала ти първите три месеца след раждането, като кажеш "на помощ" тя прелетявала. Точно това имах предвид. Прави ми впечатление, че масово "доволните" снахи се ползват от такива "дребни" облаги и после пускат теми да оплюят другите, които имат проблеми с родителките на мъжете им.

напълно подкрепям това мнение!

Саня, не си ме разбрала добре!  Фактите, които съм изброила, са точно такива и не мога да се изметна и да не отправя благодарностите си към свеки. Но!!!! С нея имаме неприятни случки, за които съм писала главно в Кърмаческия и в темата със свекървенските смешки, заради които далеч не мога да се включа в групата на "доволните" снахи! Заради това и написах:


Да ти пусна ли и препратки към темите, в които съм се оплаквала от думите и делата й, за да те убедя?! Имаше моменти през трите месеца след раждането на сина ми, в които именно свекърва ми, дошла да ми помага, ми съкрати живота! Така че имам за какво да съм й благодарна, но не и безрезервно. Отчитам много нейни грешки, отчитам и мои. По някакъв начин явно сме намерили баланса и никоя от нас не изпада в крайност - нито да твърди, че обича другата, нито, че я мрази.

Недей. 
За себе си мога да кажа-благодарна съм, че не дойде да ми "помага". Животът ми щеше да е тотално съкратен.

А напълно подкрепям Саня за подаръците - в момента, в който свекървата "забрави" да прави някакви материални и нематериални жестове, лоша ли ще стане???? 

И какво стана със синята кръв, че не разбрах? Ще преливаме ли?

Ами трудно е за разбиране докато не се наложи да го разбереш. За моята свекърва се въздържам по принцип да правя коментари, но ще дам един пример. Дойде жената след раждането ми да помага за беба. Аз не бях фен, ама тя особено много настояваше да дойде, защото "това й е първо внуче, какво ще кажат хората". Та помощта се изрази в следното - взема 5 дневното бебе да го гледа, а аз със n на брой шевове мъкна легълцето и чистя стаята на бебето. До тук добре, ама можеше да не обяснява после на всички колко много се е изморила като е помагала на снахата /докато държи беба и гледа сериалите.../. Е в един момент се издъни работата и всички разбраха как помага, но няма значение това. Та мисълта ми е - не искам подаръци, не искам и да ми помага, искам просто да не ми пречи. И за да ме разберете правилно - искам да си вземаме сами решенията без да се меси във всяко едно нещо със съвети и препоръки

   Аз лично, преди да се омъжа не съм имала негативно отношение към феномена "свекърва". Надявала съм се да ми се "падне" съвременна жена, интелигентна, с чувство за такт и прочие. Обаче ... получих точно обратното на очакванията си.
   Честно казано, на моменти  /в по-голямата част от времето/, не мога да повярвам че тази жена е родила и възпитала съпруга ми. Чудила съм се /съвсем сериозно/ дали не е осиновен. Разликата между начинът им на мислене, поведение, умствени възможности, манталитет и за каквото още се сетите, са коренно различни. Като Земята и Луната са.
   Ако не си приличаха толкова много, щях дори да съм убедена в това.
   Но в крайна сметка, същественния извод, който всяка семейна жена трябва да си направи според мен е следният:
Няма никакъв смисъл да имаш прекрасна свекърва /със синя кръв и пр./ ако съпругът ти не струва и пет пари!!!

Аз живея със свекърва си...и тя предявяваше подобни претенции да гледа по този начин бебето...за да ме "облекчи" малко....и така,тя да гледа детето ми,докато аз, по същият начин с операция, трябваше да чистя,да готвя,да пера........В крайна сметка казах "НЕ!"
Опитвах се да върша всичко необходимо, но тя не препарваше до стаята на бебо без разрешение...а горката си беше взела отпуска....и така , още по време на бременността тя по цял ден лежешше и гледаше телевизия,докато аз с голямата тумба в горешините висях пред печката за да има какво да се яде,чистех,оправях.....че дори ми се беше разсърдила....за дето започнах да и отделям мръсните дрехи и отказах да и ги пера.....А за коментарите по мой адрес пред мъжа ми..просто не си заслужават внимание.
Звучи като някакъв филм,но това е истинската моя история.

 

И в този случай детето израства не "благодарение на" грижите на майката/в случая свекървата/, а въпреки нейните "грижи". И добре,че е така, иначе пораженията върху детето щяха да са трайни.

Моята е от типа дето няма един близък човек, кара се с всички. Няма приятели, плюе съседи, роднини, безумно мрази бивщия си съпруг/и баща на децата й/. Живее с дъщеря си, с която е в почти перманентен конфликт и я е докарала до ръба на лудостта. Вечно мрънка и се мъчи да насажда чувство за вина... За да става за свекърва, трябва да може да приеме "чуждото дете", е да ама за нея и нейните са "чужди".
Абе каква помощ, какви подаръци, да стои надалеч и да не ми  се появява пред очите, че   ...

Ами ако спре да ти купува подаръци същата "изящна" свекърва ли ще е ? Да ти имах мерилото за човешки отношения и внимание.

 Та мисълта ми е - не искам подаръци, не искам и да ми помага, искам просто да не ми пречи. И за да ме разберете правилно - искам да си вземаме сами решенията без да се меси във всяко едно нещо със съвети и препоръки
[/quote]
Напълно подкрепям.И моята ми купуваше купища подаръци(сега съм ги събрала в една торба и не искам да ги поглеждам).Защото има по-важни неща от подаръците и това е уважението...

Ревност е причината повечето свекита да не долюбват снахите. Смятат, че никой друг няма да се грижи за детенцето им така добре ,както те самите. Ама така и трябва да е, аз не искам да съм втора майка на мъжа си, а негов партньор в живота.

Мисля, че това е най-важно.
Убедена съм, че има и властни, и лоши, и непоносими жени, и такива които се месят натрапчиво в живота на вече порасналите си деца.
Не се изненадвам - хора разни.
Чудя се обаче как един мъж допуска майка му да управлява ( и в някои случаи да съсипва) живота му.

така и не ме 'светнаха' за тази синя кръв.....

За мен формулата на добрите отношения е много простичка - уважение към личността, достойнството и личното пространство на другия и толерантност към различията между хората. Придържам се стриктно към това и проблеми с отношенията нямам. Обаче имам лошия навик да изисквам и от другия да се придържа стриктно към това правило когато общува с мен. Откаже ли - прекратявам всекакви отношения без никакви угризения на съвестта и  няма принципно значение за кого става въпрос - за свекито, майката, бабата, за братовчедката или за шуранайката ... Всички сме хора, никой не си е е намерил нервите на улицата и ако не можем да общуваме един с друг като такива, то по-добре е да няма никаква комуникация, отколкото да се отравяме взаимно.  Та на кратко - не мразя никого, но и не допускам енергийни вампири наблизо около себе си. На никаква цена.

И за мен е важно да има поне едно елементарно уважение към другия. Когато мен не ме уважават и се отнасят "просташки" (това е най-точната дума), как мога аз да уважавам.  Иначе аз лично бях и продължавам да съм изключително добронамерена към моите свекър и свекърва. Свекър ми е душица, но такова чудо като свекърва ми няма - зло, интересчийка, нахална..., мога много да изброявам. Добре, че се виждаме мнооого рядко, за да я изтърпявам. А какъв принос има свекървата (не моята конкретно, а по принцип) в отглеждането на мъжа - това е спорно. Моята например го е зарязала на сестра си и на практика жената го е отгледала. Като станал на 10 месеца пък го зарязвала рано сутрин пред яслата да чака сам да дойде някой от персонала да отвори вратите, че да влезе на сухо и топло. Като бебе ревял много и го е тъпкала с успокоителни за възрастни, за да не й разваля рахата.  И всичко това тя самата го е споделяла многократно, при това с голяма гордост. Е, как да уважаваш такъв човек. Не бих рискувала да й оставя децата дори за един час, че не знам какво ще им бутне в устата, за да не й пречат на сериала например.

За чуждите не мога да коментирам. За моята обаче мога. Не я обичам /но не мога да кажа че я мразя/ и си го признавам съвсем чистосърдечно - когато не те уважават и те тъпчат е така. Не я търся, не разчитам на нея, налага се да контактувам с нея заради съпруга ми. Оставям ей детето, но само защото съпруга ми настоява - нали и тя била баба. Ако зависеше от мен нямаше да се случва. Пък и как да уважавам аз тези хора при положение, че собствения им син се срамува от тях....

Според мен проблемът със свекървите е и от разликата в поколенията. Аз от моята свекърва не мога кой знае колко да се оплача, не ми е помагала финансово, но опитва с друго да помага, не прави интриги. Но тя по принцип смята, че "младите" били мързеливи, не можели нищо да правят като хората (т.е. като нея). ТА не е за подценяване разликата в поколенията, бъдете по-снизходителни, защото и част от нас някой ден ще сме свекърви.

Ами "свекЪрррва" си звучи нашраво страшно,направо на кръв замисирисва,какво да кажем за "тъщата"- също едно такова неприятно внушение идва от думичката, "зълвите" съответно си мисля,че сигурно са зли, а за "баджанаците" направо не знам какво да си мисля.
Ама отделно сега като се позамисля,то и "снаха"-едно такова досадно почти като "муха" ми звучи, а "зета"..'зета работа,какво да се прави,направо заминала....

тЪЪЪй ли? че майка ти набор ли ти е??? или и тя смята, че младите са мързеливи???
това е толкова елементарно изказване!
в нас е така- майка ми ни оставя сами да се оправяме. дава ЪКЪЛ понякога, но я режа във въздуха(е, случвало се е да съм съгласна с нея, но й казвам, че сама ще си реше и вмешателство в СЕМЕЙСТВОТО МИ не искам), докато на свеки ако й го кажа има драми и скандали...

едно е да се озъбиш на родната си майка,друго е да покажеш рогата пред свекървата. то е ясно,че ще й се видиш по-черна от дявола...

Което обяснява феномена, че злобните свекърви същевременно са и прекрасни тъщи. 

точно така как'Сийке

 
Задавайки въпроса как можеш да не харесваш Майката на човека, когото си харесала за свой съпруг, имах предвид едно екзистенциално питане, ако ми позволите да използвам тази префърцунена дума.
Естествено, някои от изнесените тук факти, сриват на пух и прах всичките ми "екзистенции", доказвайки за сетен път, че животът не влиза в никакви кълъпи, което си го знаем, но пък не можеш да престанеш да се стъписваш от конкретни спиращи дъха случки - те са част от живота на един отделен човек и този човек, за жалост, няма друг живот сега...

Явно всичко опира до човека, а като цяло повечето хора май сме лошички...(не казвам "са", че нека се застраховам от разни
обвинения...)
Просто исках да споделя ведрото си настроение от един добре прекаран неделен ден.

На въпроса за обвиненията, аз ги възприемам като обвинения, отправени към мен...
[/quote] Ами ако спре да ти купува подаръци същата "изящна" свекърва ли ще е ? Да ти имах мерилото за човешки отношения и внимание.
[/quote]
Един подарък за много хора може да е замазване на очите, но за мен е израз на едно внимание към човека и отношение към него. Има хора, които обичат да правят подаръци, и, стига да могат, ги правят. Понякога тези хора им се пада да играят ролята на "свекърва" в един момент...
Но дори и когато моята свекървичка вече няма да има възможността "да ми прави подаръчета", тя ще намери начин да покаже на децата и внучетата си, че ги обича и мисли за тях. Толкова е човешко и уютно да сготвиш една хубава манджа, защо това трябва непременно да бъде класифицирано като "слугуване"...
Оценявам го, защото знам, че самата аз никога не мога да бъда такава... А тя е. "Подаръчетата" са само следствие.

Остава ми само да изясня и възникналия въпрос за синята кръв...
Не вярвах, че наистина съществува такова нещо, докато не срещнах мъжа си. Значи, всичко - като в приказката на Андерсен за принцесата и граховото зърно за "истинския принц/принцеса". Като малка крайно се озадачавах кво иска да ми каже тая приказка. Сега знам - истинското благородство не се придобива, човек се ражда такъв. И това не зависи от богатството. Елементарно. Как може да искате да го обяснявам?
При мъжа ми е по-непосредствено момчешко, при нея - по някак повлияно от културата... Затова я наричам изящна...
(И тя ми обясняваше как "свекърва " произлизало  от туй, че "все на кръв" гледала свекървата... и народа така си измислил думата.)

"Сината кръв"  е природното благородство, дори да не знаеш нещо - пак не изглеждаш "безкултурен", а е просто "чаровно" това, че не го знаеш.
Пример: вайка се мъжа ми как можело да Му се падне "такава свекърва..."
Трябваше да му обяснявям, че той си няма...

                    За тебе един подарък може да е внимание към човека ,НО значи ли ,че хората ,които не могат да го направят /по финансови причини например-има толкова бедни пенсионери , и не само те/ НЕ са внимателни и не обичат близките си ? Аз обичам да ходя по пазарите и да купувам,но никога не съм си мислила ,че купувам за да ПРАВЯ подаръци и да изразявам уважението си или вниманието си. Просто това ми харесва,представям си как ще стои на дадения човек или къде ще стои в къщи,колко е красиво цветето и не устоявам - купувам го. Това е.Познавам обаче хора дето купуват и поднасят с претенции и любезности и те си мислят ,че са "със синя кръв".Благородство и благородническо потекло са две РАЗЛИЧНИ неща.Най-добре е пак да прочетеш приказката ,защото още не си я разбрала.Със сигурност мога да ти кажа,че благородния произход /синята кръв/ не винаги се покрива с благородството.И неграмотността в елементарни случаи не ми звучи мило ,освен ако това не е малко дете.
                    А за "синята кръв" в БГ вземи та прочети малко история - ще ти е от полза и не разсъждавай като дете на 3 години.Изказала съм мнението си учудена от факта каква "изящна" свекърва имаш ,която изразява вниманието си с подаръци.Между другото готвенето на мандажата си е слугинска работа както и да го гледаш  .МНЕНИЕТО СЕ Е ЛИЧНО МОЕ и мисля,че ИМАМ право да го изкажа ,което не значи ,че ти трябва да си съгласна с него.Приказката обаче е "гузен негонен бяга" и може би ,за това си се засегнала.
                    Ценостите в живота НЕ са подаръци и готвене на манджа / думата е напълно за хора от синята кръв/ !!! ,вниманието също не можеш да го "видиш" само с подаръци и не е материално ,дори като понятие.Чудя се и на себе си ....защо ли съм седнала да ти обяснявам.Така и така трудно ще разбереш за какво говоря.Ще поживееш и ще видиш. Живота  е най-добрия учител,ще научи и теб.

Аз ли съм елементарна нещо не разбрах...?!? Ти преди да правиш подобни изказвания вземи отвори един речник и виж как се пише "ЪКЪЛ"

Didia, ти ме озадачаваш.
Ще се спра само на две точки.

Първата. Едно време, когато хората са уважавали повече земята, която ги храни, защото са били изправени често-често пред проблема дали ще имат какво да ядат - в най-прекия смисъл на думата - едва ли са възприемали "готвенето" като слугинска работа. За тях то е било последната, ако щеш дори, най-сладката брънка от веригата "да изтръгнем и съхраним със зъби и нокти Своя живот от природата"... Мисленето ти само показва до каква глезотия стига човек вследствие на цивилизационните "улеснения". Ако можеше и лъжицата сама да влезе в устата ти... да не се "абиш" да си повдигаш ръката...
И, май ако съм недоразбрала, коригирай ме - гнусиш се от думата "манджа"?!... Може би с "ястие" трябва да я заместя, по-европейско и синьокръвско да ти е?

Втората. Обясни ми, моля те, ако си в състояние, като на три годишното си дете например, ако имаш такова, смисъла на тази Андерсенова приказка, след като смяташ, че съм я недоразбрала. Постави картите на масата. С думи прости и последователни.

Само, ако е възможно, както на място слагаш зелените озъбени муцунки, така слагай и запетайките на място и с нужните интервали...
(Ако имаш някакви съмнения кое къде се слага, направи си труда да си направиш справка в накое онлайн издание на вестник, например. Дори и простия книжен вестник ще свърши работа за целта - законите на наборния шрифт са еднакви и за печатните издания.) Въвеждането на свои правописни закони, различни от общоприетите, е дразнещо за погледа на четящите.
Дано поне с тази си последна забележка ти допринеса някаква полза.

Според мен майките на момчетата не могат да приемат факта че на тяхно място има друга по важна жена и вече на 1-во място!
И от там идва тази ,,омраза,, към тях!
Ето взимам мойта свека цитат:,,Много ме е яд и ми е болно че като се прибере от работа направо отива оттатък(при мен) а не идва при нас с баща му да си поговорим да го питам как е минал деня му изморен ли е,, Еми да ви кажа мен това ме дразни много!!!
И за това и още много други работи не я ПОНАСЯМ