За мен формулата на добрите отношения е много простичка - уважение към личността, достойнството и личното пространство на другия и толерантност към различията между хората. Придържам се стриктно към това и проблеми с отношенията нямам. Обаче имам лошия навик да изисквам и от другия да се придържа стриктно към това правило когато общува с мен. Откаже ли - прекратявам всекакви отношения без никакви угризения на съвестта и няма принципно значение за кого става въпрос - за свекито, майката, бабата, за братовчедката или за шуранайката ... Всички сме хора, никой не си е е намерил нервите на улицата и ако не можем да общуваме един с друг като такива, то по-добре е да няма никаква комуникация, отколкото да се отравяме взаимно. Та на кратко - не мразя никого, но и не допускам енергийни вампири наблизо около себе си. На никаква цена.
- Публикувана: 25 фев. 2008, 00:47 ч.
- Последно мнение: 29 фев. 2008, 01:32 ч.
Относно феномена "свекърва"
И за мен е важно да има поне едно елементарно уважение към другия. Когато мен не ме уважават и се отнасят "просташки" (това е най-точната дума), как мога аз да уважавам. 
Иначе аз лично бях и продължавам да съм изключително добронамерена към моите свекър и свекърва. Свекър ми е душица, но такова чудо като свекърва ми няма - зло, интересчийка, нахална..., мога много да изброявам. Добре, че се виждаме мнооого рядко, за да я изтърпявам. А какъв принос има свекървата (не моята конкретно, а по принцип) в отглеждането на мъжа - това е спорно. Моята например го е зарязала на сестра си и на практика жената го е отгледала. Като станал на 10 месеца пък го зарязвала рано сутрин пред яслата да чака сам да дойде някой от персонала да отвори вратите, че да влезе на сухо и топло. Като бебе ревял много и го е тъпкала с успокоителни за възрастни, за да не й разваля рахата. 
И всичко това тя самата го е споделяла многократно, при това с голяма гордост. Е, как да уважаваш такъв човек. Не бих рискувала да й оставя децата дори за един час, че не знам какво ще им бутне в устата, за да не й пречат на сериала например. 
Иначе аз лично бях и продължавам да съм изключително добронамерена към моите свекър и свекърва. Свекър ми е душица, но такова чудо като свекърва ми няма - зло, интересчийка, нахална..., мога много да изброявам. Добре, че се виждаме мнооого рядко, за да я изтърпявам. А какъв принос има свекървата (не моята конкретно, а по принцип) в отглеждането на мъжа - това е спорно. Моята например го е зарязала на сестра си и на практика жената го е отгледала. Като станал на 10 месеца пък го зарязвала рано сутрин пред яслата да чака сам да дойде някой от персонала да отвори вратите, че да влезе на сухо и топло. Като бебе ревял много и го е тъпкала с успокоителни за възрастни, за да не й разваля рахата. И всичко това тя самата го е споделяла многократно, при това с голяма гордост. Е, как да уважаваш такъв човек. Не бих рискувала да й оставя децата дори за един час, че не знам какво ще им бутне в устата, за да не й пречат на сериала например.
За чуждите не мога да коментирам. За моята обаче мога. Не я обичам /но не мога да кажа че я мразя/ и си го признавам съвсем чистосърдечно - когато не те уважават и те тъпчат е така. Не я търся, не разчитам на нея, налага се да контактувам с нея заради съпруга ми. Оставям ей детето, но само защото съпруга ми настоява - нали и тя била баба. Ако зависеше от мен нямаше да се случва. Пък и как да уважавам аз тези хора при положение, че собствения им син се срамува от тях.... 
Според мен проблемът със свекървите е и от разликата в поколенията. Аз от моята свекърва не мога кой знае колко да се оплача, не ми е помагала финансово, но опитва с друго да помага, не прави интриги. Но тя по принцип смята, че "младите" били мързеливи, не можели нищо да правят като хората (т.е. като нея). ТА не е за подценяване разликата в поколенията, бъдете по-снизходителни, защото и част от нас някой ден ще сме свекърви.
Ами "свекЪрррва" си звучи нашраво страшно,направо на кръв замисирисва,какво да кажем за "тъщата"- също едно такова неприятно внушение идва от думичката, "зълвите" съответно си мисля,че сигурно са зли, а за "баджанаците" направо не знам какво да си мисля.
Ама отделно сега като се позамисля,то и "снаха"-едно такова досадно почти като "муха" ми звучи, а "зета"..'зета работа,какво да се прави,направо заминала....
Ама отделно сега като се позамисля,то и "снаха"-едно такова досадно почти като "муха" ми звучи, а "зета"..'зета работа,какво да се прави,направо заминала....
Според мен проблемът със свекървите е и от разликата в поколенията. Аз от моята свекърва не мога кой знае колко да се оплача, не ми е помагала финансово, но опитва с друго да помага, не прави интриги. Но тя по принцип смята, че "младите" били мързеливи, не можели нищо да правят като хората (т.е. като нея). ТА не е за подценяване разликата в поколенията, бъдете по-снизходителни, защото и част от нас някой ден ще сме свекърви.
това е толкова елементарно изказване!
в нас е така- майка ми ни оставя сами да се оправяме. дава ЪКЪЛ понякога, но я режа във въздуха(е, случвало се е да съм съгласна с нея, но й казвам, че сама ще си реше и вмешателство в СЕМЕЙСТВОТО МИ не искам), докато на свеки ако й го кажа има драми и скандали...
едно е да се озъбиш на родната си майка,друго е да покажеш рогата пред свекървата. то е ясно,че ще й се видиш по-черна от дявола...
Което обяснява феномена, че злобните свекърви същевременно са и прекрасни тъщи.
Задавайки въпроса как можеш да не харесваш Майката на човека, когото си харесала за свой съпруг, имах предвид едно екзистенциално питане, ако ми позволите да използвам тази префърцунена дума.
Естествено, някои от изнесените тук факти, сриват на пух и прах всичките ми "екзистенции", доказвайки за сетен път, че животът не влиза в никакви кълъпи, което си го знаем, но пък не можеш да престанеш да се стъписваш от конкретни спиращи дъха случки - те са част от живота на един отделен човек и този човек, за жалост, няма друг живот сега...
Явно всичко опира до човека, а като цяло повечето хора май сме лошички...(не казвам "са", че нека се застраховам от разни
обвинения...)
Просто исках да споделя ведрото си настроение от един добре прекаран неделен ден.
На въпроса за обвиненията, аз ги възприемам като обвинения, отправени към мен...
[/quote] Ами ако спре да ти купува подаръци същата "изящна" свекърва ли ще е ? Да ти имах мерилото за човешки отношения и внимание.
[/quote]
Един подарък за много хора може да е замазване на очите, но за мен е израз на едно внимание към човека и отношение към него. Има хора, които обичат да правят подаръци, и, стига да могат, ги правят. Понякога тези хора им се пада да играят ролята на "свекърва" в един момент...
Но дори и когато моята свекървичка вече няма да има възможността "да ми прави подаръчета", тя ще намери начин да покаже на децата и внучетата си, че ги обича и мисли за тях. Толкова е човешко и уютно да сготвиш една хубава манджа, защо това трябва непременно да бъде класифицирано като "слугуване"...
Оценявам го, защото знам, че самата аз никога не мога да бъда такава... А тя е. "Подаръчетата" са само следствие.
Остава ми само да изясня и възникналия въпрос за синята кръв...
Не вярвах, че наистина съществува такова нещо, докато не срещнах мъжа си. Значи, всичко - като в приказката на Андерсен за принцесата и граховото зърно за "истинския принц/принцеса". Като малка крайно се озадачавах кво иска да ми каже тая приказка. Сега знам - истинското благородство не се придобива, човек се ражда такъв. И това не зависи от богатството. Елементарно. Как може да искате да го обяснявам?
При мъжа ми е по-непосредствено момчешко, при нея - по някак повлияно от културата... Затова я наричам изящна...
(И тя ми обясняваше как "свекърва " произлизало от туй, че "все на кръв" гледала свекървата... и народа така си измислил думата.)
"Сината кръв" е природното благородство, дори да не знаеш нещо - пак не изглеждаш "безкултурен", а е просто "чаровно" това, че не го знаеш.
Пример: вайка се мъжа ми как можело да Му се падне "такава свекърва..."
Трябваше да му обяснявям, че той си няма...
За тебе един подарък може да е внимание към човека ,НО значи ли ,че хората ,които не могат да го направят /по финансови причини например-има толкова бедни пенсионери , и не само те/ НЕ са внимателни и не обичат близките си ? Аз обичам да ходя по пазарите и да купувам,но никога не съм си мислила ,че купувам за да ПРАВЯ подаръци и да изразявам уважението си или вниманието си. 
Просто това ми харесва,представям си как ще стои на дадения човек или къде ще стои в къщи,колко е красиво цветето и не устоявам - купувам го. Това е.Познавам обаче хора дето купуват и поднасят с претенции и любезности и те си мислят ,че са "със синя кръв".Благородство и благородническо потекло са две РАЗЛИЧНИ неща.Най-добре е пак да прочетеш приказката ,защото още не си я разбрала.Със сигурност мога да ти кажа,че благородния произход /синята кръв/ не винаги се покрива с благородството.И неграмотността в елементарни случаи не ми звучи мило ,освен ако това не е малко дете.
А за "синята кръв" в БГ вземи та прочети малко история - ще ти е от полза и не разсъждавай като дете на 3 години.Изказала съм мнението си учудена от факта каква "изящна" свекърва имаш ,която изразява вниманието си с подаръци.Между другото готвенето на мандажата си е слугинска работа както и да го гледаш.МНЕНИЕТО СЕ Е ЛИЧНО МОЕ и мисля,че ИМАМ право да го изкажа ,което не значи ,че ти трябва да си съгласна с него.Приказката обаче е "гузен негонен бяга" и може би ,за това си се засегнала.
Ценостите в живота НЕ са подаръци и готвене на манджа / думата е напълно за хора от синята кръв/ !!! ,вниманието също не можеш да го "видиш" само с подаръци и не е материално ,дори като понятие.Чудя се и на себе си ....защо ли съм седнала да ти обяснявам.Така и така трудно ще разбереш за какво говоря.Ще поживееш и ще видиш.
Живота е най-добрия учител,ще научи и теб. 
Просто това ми харесва,представям си как ще стои на дадения човек или къде ще стои в къщи,колко е красиво цветето и не устоявам - купувам го. Това е.Познавам обаче хора дето купуват и поднасят с претенции и любезности и те си мислят ,че са "със синя кръв".Благородство и благородническо потекло са две РАЗЛИЧНИ неща.Най-добре е пак да прочетеш приказката ,защото още не си я разбрала.Със сигурност мога да ти кажа,че благородния произход /синята кръв/ не винаги се покрива с благородството.И неграмотността в елементарни случаи не ми звучи мило ,освен ако това не е малко дете.А за "синята кръв" в БГ вземи та прочети малко история - ще ти е от полза и не разсъждавай като дете на 3 години.Изказала съм мнението си учудена от факта каква "изящна" свекърва имаш ,която изразява вниманието си с подаръци.Между другото готвенето на мандажата си е слугинска работа както и да го гледаш
.МНЕНИЕТО СЕ Е ЛИЧНО МОЕ и мисля,че ИМАМ право да го изкажа ,което не значи ,че ти трябва да си съгласна с него.Приказката обаче е "гузен негонен бяга" и може би ,за това си се засегнала. Ценостите в живота НЕ са подаръци и готвене на манджа / думата е напълно за хора от синята кръв/ !!! ,вниманието също не можеш да го "видиш" само с подаръци и не е материално ,дори като понятие.Чудя се и на себе си ....защо ли съм седнала да ти обяснявам.Така и така трудно ще разбереш за какво говоря.Ще поживееш и ще видиш.
Живота е най-добрия учител,ще научи и теб. Според мен проблемът със свекървите е и от разликата в поколенията. Аз от моята свекърва не мога кой знае колко да се оплача, не ми е помагала финансово, но опитва с друго да помага, не прави интриги. Но тя по принцип смята, че "младите" били мързеливи, не можели нищо да правят като хората (т.е. като нея). ТА не е за подценяване разликата в поколенията, бъдете по-снизходителни, защото и част от нас някой ден ще сме свекърви.
това е толкова елементарно изказване!
в нас е така- майка ми ни оставя сами да се оправяме. дава ЪКЪЛ понякога, но я режа във въздуха(е, случвало се е да съм съгласна с нея, но й казвам, че сама ще си реше и вмешателство в СЕМЕЙСТВОТО МИ не искам), докато на свеки ако й го кажа има драми и скандали...
Didia, ти ме озадачаваш.
Ще се спра само на две точки.
Първата. Едно време, когато хората са уважавали повече земята, която ги храни, защото са били изправени често-често пред проблема дали ще имат какво да ядат - в най-прекия смисъл на думата - едва ли са възприемали "готвенето" като слугинска работа. За тях то е било последната, ако щеш дори, най-сладката брънка от веригата "да изтръгнем и съхраним със зъби и нокти Своя живот от природата"... Мисленето ти само показва до каква глезотия стига човек вследствие на цивилизационните "улеснения". Ако можеше и лъжицата сама да влезе в устата ти... да не се "абиш" да си повдигаш ръката...
И, май ако съм недоразбрала, коригирай ме - гнусиш се от думата "манджа"?!... Може би с "ястие" трябва да я заместя, по-европейско и синьокръвско да ти е?
Втората. Обясни ми, моля те, ако си в състояние, като на три годишното си дете например, ако имаш такова, смисъла на тази Андерсенова приказка, след като смяташ, че съм я недоразбрала. Постави картите на масата. С думи прости и последователни.
Само, ако е възможно, както на място слагаш зелените озъбени муцунки, така слагай и запетайките на място и с нужните интервали...
(Ако имаш някакви съмнения кое къде се слага, направи си труда да си направиш справка в накое онлайн издание на вестник, например. Дори и простия книжен вестник ще свърши работа за целта - законите на наборния шрифт са еднакви и за печатните издания.) Въвеждането на свои правописни закони, различни от общоприетите, е дразнещо за погледа на четящите.
Дано поне с тази си последна забележка ти допринеса някаква полза.
Ще се спра само на две точки.
Първата. Едно време, когато хората са уважавали повече земята, която ги храни, защото са били изправени често-често пред проблема дали ще имат какво да ядат - в най-прекия смисъл на думата - едва ли са възприемали "готвенето" като слугинска работа. За тях то е било последната, ако щеш дори, най-сладката брънка от веригата "да изтръгнем и съхраним със зъби и нокти Своя живот от природата"... Мисленето ти само показва до каква глезотия стига човек вследствие на цивилизационните "улеснения". Ако можеше и лъжицата сама да влезе в устата ти... да не се "абиш" да си повдигаш ръката...
И, май ако съм недоразбрала, коригирай ме - гнусиш се от думата "манджа"?!... Може би с "ястие" трябва да я заместя, по-европейско и синьокръвско да ти е?
Втората. Обясни ми, моля те, ако си в състояние, като на три годишното си дете например, ако имаш такова, смисъла на тази Андерсенова приказка, след като смяташ, че съм я недоразбрала. Постави картите на масата. С думи прости и последователни.
Само, ако е възможно, както на място слагаш зелените озъбени муцунки, така слагай и запетайките на място и с нужните интервали...
(Ако имаш някакви съмнения кое къде се слага, направи си труда да си направиш справка в накое онлайн издание на вестник, например. Дори и простия книжен вестник ще свърши работа за целта - законите на наборния шрифт са еднакви и за печатните издания.) Въвеждането на свои правописни закони, различни от общоприетите, е дразнещо за погледа на четящите.
Дано поне с тази си последна забележка ти допринеса някаква полза.
Според мен майките на момчетата не могат да приемат факта че на тяхно място има друга по важна жена и вече на 1-во място!
И от там идва тази ,,омраза,, към тях!
Ето взимам мойта свека цитат:,,Много ме е яд и ми е болно че като се прибере от работа направо отива оттатък(при мен) а не идва при нас с баща му да си поговорим да го питам как е минал деня му изморен ли е,, Еми да ви кажа мен това ме дразни много!!!
И за това и още много други работи не я ПОНАСЯМ 
И от там идва тази ,,омраза,, към тях!
Ето взимам мойта свека цитат:,,Много ме е яд и ми е болно че като се прибере от работа направо отива оттатък(при мен) а не идва при нас с баща му да си поговорим да го питам как е минал деня му изморен ли е,, Еми да ви кажа мен това ме дразни много!!!
И за това и още много други работи не я ПОНАСЯМ