От една майка КЪМ биологичните родители

  • 18 121
  • 175
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 172
Минаваща, сестра ти значи не се престраши да пише.... ConfusedДали си даваш сметка колко майки на момиченца се попитаха, дали моето момиче  не е нейното? Thinking

# 46
  • Мнения: 120
Сигурно всеки си има причина и своята лична трагедия, обаче, извинявам се, аз не мога да разбера тези жени. Съжалявам, но не мога. По корем ще се влача, но никога няма да си оставя децата. Моят най-голям страх е, по някаква причина, ако се случи нещо на мен, на съпругът ми и на другите близки, които могат да се грижат за тях, да не би децата ми да попаднат в дом. Не мога да си предствая, че някой, който не е краен маргинал, ще си изостави съзнателно детето на такова място.

На Мина В исках да кажа - Мина, не са ненужни "изоставените" деца. Колко много щастие могат да дадат. Всеки е дошъл с мисия на този свят. Всички са прекрасни, сигурна съм и ти също.

# 47
  • Мнения: 2 084
Минаваща, навярно това е наистина болка, с която се живее трудно. Човек надраства грешките си. Образа на онази другата жена, наистина може да е различен. Само си мисля, колко страшно ще е за децата ако някой ден я потърсят и тя отново ги отхвърли и нарани, или ако видят нещо, което понякога здравия човешки разум не може да приеме каква болка ще е за тях.
Ако става въпрос за човек, които няма да нарани децата, моце би среща и около пубертета няма да навреди на децата, а ще им донесе равновесие и спокойствие. Но ако става въпрос за нещо неприемливо от човешка гледна точка, за нещо, което ще ги нарани, ако "корена е гнил" се питам дали не е по-добре да не знаят.

# 48
  • Мнения: 1 652

На Мина В исках да кажа - Мина, не са ненужни "изоставените" деца. Колко много щастие могат да дадат. Всеки е дошъл с мисия на този свят. Всички са прекрасни, сигурна съм и ти също.

Боли ме гърлото и си чакам часа за хапчето.... Но ми хрумна - Мина и останалите, ненужни са хората, които са изоставили родителството, а не децата! Децата са повече от нужни. Ония хора са изоставили родителството, за да го поемем ние. Някои страдат, други - не. Но всички са причинили болка на нашите деца. И ние сме остри към тях защото, всяка майка най много более да види  болка в очите на своето дете.

Пак казвам- много съм неподготвена и емоционална. Ще прощавате-за мрънкащата тема съм, ама нямам сили. Гадни вируси. #Cussing out
П.П. Докато се изхлузвах от леглото за да отида да взема Боби от детската си мислех- колко е хубаво да имаш майка! Praynig

# 49
сестра ми отдавна не е в Бг и там си роди и детенцето, знам че понякога чете в един друг саит за търсене или нещо подобно.
тя е много толерантен човек и никога не би наранила никоя майка. чака ако нейното оставено дете някога я потърси............. незнам изтръпвам като си помисля аз ще изпадна в шок за нея незнам .това лято тя каза на моето дете за онова изоставено момиченце когато е била на 16 и моето дете заплака , и само повтаряше ' как си могла 'после плака и сестра ми защотото както казах имаше много причини ,които няма как да обясниш на едно 14 годишно дете /моята дъщеря/
заключението на моето дете беше прекрасное да знам че някъде имам  братовчедка . а мен ми е мъчно

# 50
аз ви разбирам всички вас прекрасни жени обикнали и дали гружите и безсънието си за вашите /наши/деца,но никога никога не съдете  без да знаете какви причини са довели до такива крайни  решения .разбира се нищо не оневинява  стореното само ще добавя че сестра ми не го е оставила защотото не го е искала. решението са взели родителите ми които по него време се грижеха за другото си болно дете което почина от левкемия само 20 дни след раждането на момиченцето, уйаса е бил страхотен едно бременно дете на 16 другото боллно умиращо  всичко се струпа тогава наведнъж нямаше никакво време за нормално трезво реагиране .това не оневинява сестрами но тя не е чудовище  .прекрасен човек е наистина незнам как ще ни се  стече живота за напред никой нее защитен от грешки .но ние винаги ще си чакаме и очакваме .само че хубавите развръзки само в филмите

# 51
  • Мнения: 2 084
Минаваща, не съдим, а боледуваме с болката на децата си, а те наистина носят белег. Аз на първия рожден ден на децата исках дас мога да звънна на жената, която ги е родила и да й кажа че са добре, че са щастливи - мъчно ми беше за нея. Наистина не съдим. Когато водим онези разговори за жената, която ги е родила - няма да пиша какво изпитвам. Очичките им стават едни големи, големи... Тогава не я съжалявам. Яд ме е, че децата ги боли и не разбират кое ги кара да се чувстват объркани и непрекъснато искат да повтарям колко точно ги обичам. А в този многоъгъник трябва да се научим да живеем и мислим. за да са добре децата.Ако някоя от тези жени се престраши да пише понякога навярно ще си мисля, че искам да я разкъсам, друг път може би ще искам да й се похваля колко са прекрасни - не зная. Едва ли е разумно да пише. Така може би няма да пишем излишни тежки думи.
Какво ли е на 16... тя е била дете... Няма една истина, всеки носи истина в себе си и тя много често е непонятна за другите. Ако аз бях на нейно място на 16? Какво беше, когато бях на 16? Не помня.

# 52
вълнувам се като пиша тук,защото за нас не  е минало но стореното сторено  някъде живее нашето дете ако се обади  ....не смея да се надявам на такова чудо ,голям грях е това . много народ страда; сестра ми родителите ми ,аз, моето дете, на сестра ми детето/за ББ незнам почти нищо макар че той знае че има родено дете/и всички ние не сме безразлични колко то и странно д а ви се струва на вас отглеждащи нашето дете . знам че е било чакано знам че са го осиновили интелигентни хора  и знам че са заминали веднага в чужбина   предполагам шанса да ни потърси е много малък .аз си мисля че родителите са заминали точно с цел да запазят тайната.
сестра ми е категорична никога по никакъв начин не би го потърсила защото знае  че някой трепери над него, някоя друга жена   .по лесно ние да мислим че  е щастливо  и заобиколено от обич
знам че е много трудно да се опитате да разберете и другата страна ,

# 53
Минаваща, надявам се, че това, което ще напиша, няма да ти прозвучи грубо - виждам, че цялото семейство искрено страдате, но следват тежки думи, ако искаш - не чети.

Когато чуя подобна на вашата история, все си мисля за това, че наистина няма нищо случайно и че е велика логиката на Битието. Бог е взел едното дете на родителите ти, а им е дал друго чрез дъщеря им. Наистина стресът в онези трудни моменти е бил голям, но и те не са разчели правилно знаците на съдбата. Защо ли са искали от сестра ти да остави детето си, като са можели да й помогнат да го отгледа, първа рожба си е това. Може би, за се отдадат изцяло на траура по загубеното дете. Боже, колко сме късогледи, ние родителите!! В резултат от тази грешка не стигат пръстите и на двете ръце, за да се преброят нещастните души.

Когато бях студентка на 19, забременях, таткото (също студент) първо се зарадва, пък после каза "Нека размислим и да не си усложняваме живота." Казах на майка ми, тя ме изслуша, погледна само за миг през прозореца, а после право в очите ми и каза: "Изобщо не се притеснявай, ще ти помагаме във всичко и ще го отгледаме това детенце, даже и без баща му." Ако нямаше за какво друго, само заради тези думи, които копнеех да чуя, вечно ще благославям моята майчица. Ами да, тя е изстрадала дълбоко липсата на дете, преди да ме вземат с татко, знаела е ЦЕНАТА на един детски живот. Дали от тази опитност или просто, защото е Човек, ме подкрепи и мен, за да взема правилното решение. Това и казах на таткото - "Ти прави, каквото щеш, но аз ще си го раждам."

Историята свърши с happy end - женитба, бебе, учене и кърмене и сега една прекрасна пораснала дъщеря, с която сме приятелки. Така е, момичета, да правим, каквото трябва, па да става, каквото ще - основен принцип в живота. С двойна сила, ако става дума за живота на дете.

За да не стане много захаросано, искам да ви кажа, че преди да говоря с майка, въпреки решението да родя детето, наистина имах много дълбоки съмнения, че ще мога да се справя сама, без помощ от семейството или от бащата на детето. Така, че мога да разбера момичетата, почти деца, които нямат смелост за тази стъпка в неизвестното.

Но ако тук чете някоя от тях, която сега е на кръстопът, бих й казала: "Размисли дълбоко, момиче, не прави нищо срещу природата си, вярвай, че щом Бог ти праща дете, сигурно ще е помислил и за вариант, как ще се справиш, просто трябва да го откриеш този вариант."

Минаваща, дано кармичният урок е научен и дано с вашето страдание се изкупи грешката на родителите ти в миналото.

# 54
никога незнаеш какво ще ти се случи утре.
но това е само една лична история , а аз съм убедена че всеки си има причина да постъпи по определен начин и да вземе някакво тежко решение.

# 55
  • Мнения: 2 172
Eleanor или която си, не съм с ПМС, просто ще го кажа директно. В тази тема помолих тези като сестрата  на минаваща да пишат, за своята болка ли, за каквото щат.Престраши се  сестра й, което е почти същото.
Не си била на нейно място, моляте , спести й теориите за изкупителните грешки и кармичния урок.
Все едно на теб някой да ти ги чете, разбирам ,че си била осиновена.
Да , свободен е форума, но моля. Нека да пишат.

# 56
  • Мнения: 1 249
ЕLeanor ,

Постингът ти е градивен. Трябва да се свикне с това, че е нереално да се очакваш разбиране.
 А младите момичета не са в състояние да проумеят колко са значими за някого... и да не .... забременяват.... Ако можеха да разберат ... Това е единственият  път да намалим  броя на нещастните деца, били или никога не били по домовете.

Ако за постъпката на момичето като младо има обяснение, то съм респектирана от това, как тя, бидейки отново майка и вече на години, набързо си е осигурила и индулгенции.
Цитирам Минаваща:"моята сестра има прекрасно дете което знае че някъде има сестричка обяснено е защо и как е станало , останалото ще го нареди живота ......... толкова обичано и гледано както вашите прекрасни деца."

Обаче платци по индулгенциите се явяват ... пак децата (нейното следващо, племенничето и пр.).

Брях да му се не види. Способна жена...



Последна редакция: чт, 17 апр 2008, 15:52 от Miraetta

# 57
  • Мнения: 2 123
останалото ще го нареди живота ......... толкова обичано и гледано както вашите прекрасни деца


Еми да... останалото ще го нареди живота... лесна работа Cry

Аист, извинявай, обаче аз едвам се сдържам да напиша каквото мисля..  Wink Едва ли някой БР  ще се престраши да пише тук. Ако пък се реши, просто няма как да очаква аплодисменти... Елеонор е била съвсем внимателна, според мен.

Последна редакция: чт, 17 апр 2008, 15:52 от Fussii

# 58
  • Мнения: 2 172
ТЗ-М4 Peace

"Като видя в темата някой странен регнат с малко постинги в комплект на гостенин, почвам да се съмнявам за шизо - т.е. измислено лице/акаунт. Още един път, това са принципни неща, и не са конкретно за случая."

# 59
аз не смея много да пиша в вашите теми но чета отдавна с интерес а и  темата беше запитване към" другата" страна. не искам да се регистрирам  все още но ще влизам и ще чета както досега .
-"другото  ще го нареди  живота" да точно така е защотто  това което е сторено в миналото не може да го променим ако ще и света да обърнем. но не сме спрели да се надяваме  на хубави неща ,разбира се че не очаквам приятелско отношение  от вас или да ме приветсвате радушно но  все пак искате да знаете и другата страна .знайте че боли от стореното от упрека от думите ,но наистина  не можем да върнем времето назад  . ние  сме избрали  да кажем истината  и всичко както е било на децата си  зашотто  това не искаме да бъде "голямата тайна" , искаме да знаят че нещо сее случило не е хубаво но е станало  това е  .децата  може и д а не го разбират но поне не крием и не шепнем тайно на семейни събирания . знам че вие тежко и може би наистина никога колкото и да сте широко скроени  няма да видите че всяко нещо има две страни  винаги вашата ще е правилната . аз много уважавам  пишещите тук  защото наистина се иска голямо сърце и много обич да възпитаваш дете първо  ,после заради чакането надеждата радоста която ви дават вашите деца .ще ви чета с интерес но не вярвам някоя БМ да напише нещо наистина . аз не бих подкрепила сестра ми ако недай си боже прояви толкова смелост , искам още един път да кажа  като човек от другата страна тези жени които  са да дали биологично начало  на вашите дечица  не са толкова лоши  не са изпълнени с лоши помисли или антиморални качества , станало е нещо някои са имали основателна причина, други страх, трети друго всеки е постъпил според разбиранията си

Общи условия

Активация на акаунт