От една майка КЪМ биологичните родители

  • 18 132
  • 175
  •   1
Отговори
# 90
  • космополитно
  • Мнения: 941
Малко в страни от темата, но в контекста на коментираното в нея.


Но.... ако някой дръзне да нарани МОИТЕ деца докато аз съм жива.  #2gunfire #2gunfire #2gunfire

Още при първата крачка при осиновяване трябва да сме наясно че този момент ще дойде колкото и добре осведомени и подготвени да са децата ни.
Доброжелатели много и в повечето случай близки до нас хора.


Не съм инвестирала мисли и страхове в тази насока: актът осиновяване няма да е тайна в семейството ни. Но когато бъде готов новия ни дом ще попаднем в нов квартал и всред ново обкръжение, та си мислих, че осиновяването няма да "виси" на дневен ред над главите ни  като събитие. Когато се появих с над 2 годишно дете за много съседи  беше понятно как съм се сдобила с него. Никой от тях досега не  го е назовавал и сме приети с толкова симпатия, че съм си мислела: "Ето, като идем в нов квартал ще загърбим призрака не толкова на осиновяването, колкото на предхождащото го изоставяне на дете (което именно причинява болка в душите на децата ни)....

Та за мое изумление се оказа, че на новото място, бъдещите ни съседи (престои да се местим след около 3 год.) вече са информирани... и то от наша роднина- междувпрочем също осиновена!?

Чудя се какво  се е бъгнало в тази жена и защо именно на нея и е притрябвало да информира общността за момент от личната ни история, който никого освен нас не касае!?

# 91
  • Мнения: 2 172

Чудя се какво  се е бъгнало в тази жена и защо именно на нея и е притрябвало да информира общността за момент от личната ни история, който никого освен нас не касае!?



Ми не знаеш ли , че в България това е първото което се казва за някого, вид пикантерия, пък, както се знае  одумваме всичко и всички, не само осиновени.Но....това е нещо което не всеки притежаява като отличителна черта на семейната история!!! Mr. Green
Та, все пак вие не сте крили за това,а какво да кажа аз като се е разнасяло и ми е намеквано, без да съм споделила или най-вече защото се е знаело, че не искам да споделям.Е, там пикантерията  е пълна.Да са щастливи хората, това ми остава да кажа, щом това ги прави щастливи! Sick

# 92
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Та за мое изумление се оказа, че на новото място, бъдещите ни съседи (престои да се местим след около 3 год.) вече са информирани... и то от наша роднина- междувпрочем също осиновена!?
Чудя се какво  се е бъгнало в тази жена и защо именно на нея и е притрябвало да информира общността за момент от личната ни история, който никого освен нас не касае!?

 Embarassed А защо не я попиташ лично?

# 93
  • космополитно
  • Мнения: 941
Та за мое изумление се оказа, че на новото място, бъдещите ни съседи (престои да се местим след около 3 год.) вече са информирани... и то от наша роднина- междувпрочем също осиновена!?
Чудя се какво  се е бъгнало в тази жена и защо именно на нея и е притрябвало да информира общността за момент от личната ни история, който никого освен нас не касае!?

 Embarassed А защо не я попиташ лично?



Поне поради три причини:
1. Не сме особено близки!;
2. Не искам да й давам посланието, че този й акт е предизвикал мисли и емоции у мен!;
3. Няма смисъл да се изясняваме: казана дума-хвърлен камък! Не мога да върна времето и изтреляната информация в устата й!

Ето как се получава: Хем сме образовани по темата Осиновяване; хем сме на страната на безмислието да има тайна около това; хем и в 21 век не предоставят възможност на осиновени и осиновители да изберат кога,  на кого, как и доколко да разкажеме за специфичното начало в живота ни с нашите деца! Cry

# 94
  • Мнения: 1 800
Чета и ми е мъчно. Мъчно ми е, че системата за осиновяване в България е от средновековието, мъчно ми е, че България е една от малкото държави(не от третия свят), в която има още домове  и  т.н.

Сина ми е осиновен извън Б-я, при много по-различни закони и условия. Ние познаваме БР(те ни избраха, точно ние от хилядите чакащи да сме родители на детето им), поддържаме връзка с БМ с писма и снимки всеки месец. Осиновяването ни е отворено, ако един ден сина ми иска да се срещне с нея , знам къде да я намеря и тя  може да му отговори лично на много въпроси.

Запознахме се с нашата БМ още преди да роди, присъствахме за раждането, изписването и отказването на родителски права и с чисто сърце мога да кажа, че тя обича сина ми, че иска, ако има избор да го задържи. Изпитвам само благодарност към нея, че ако не беше тя, аз никога нямаше да знам, какво е да си родител. Изпитвам уважение, че е избрала да даде по-добър живот на сина си.

Всички знаят, че сина ми е осиновен. Не крия от никой, не ме интересува кой, какво и къде ще каже/мисли. Осиновяването не е срамно дейстие, а е акт на любов и от двете страни. БМ достатъчно е обичала детето си, за да му даде живот, а не е направила аборт и поради този неин избор ние можем да сме родители, любов от страна на осиновителите, които да обичат толкова много тези деца, за да ги нарекат свои.

Осиновяването не е от вчера, Мойсей (от Библията) е бил осиновен от принцесата на Египет:)

Извинявам се за нахлуването, аз преди време писах в една тема, но не бях добре приета, защото защитих тогава БР, но тази изчетох от начало до края и не нещо ме напираше да споделя Peace

# 95
  • Мнения: 4 138
бенсон, преди да те разкъсат на парчета Mr. Green, да направя една вметка.
системата на осиновяване в българия е най-добрата, най-леката, с най-малко условия. който не е поискал дете, той не е осиновил.

проблемът са хората. законите са много добри, но хората ги спазват само доколкото им изнася. социалните работници и директорите на детските заведения не са особено заинтересувани домовете да ги няма. дълга и тъжна история е, и е изпълнена с парадокси. цялото устройство на домовете е порочно, документи се бавят, не се обновяват или въобще не се подготвят, поради безхаберие и немърливост.

после идват осиновителите. с огромните претенции. най-вече за етнос. и бозата става пълна. нямаме няколко вида осиновяване, нямаме отворено осиновяване, защото било неморално, но считаме за морално да имаме изисквания относно бъдещите ни деца и да ги избираме като тикви.

както биологичните родители, така и овиновителите са твърдо убедени, че познанството между тях води до възможности за изнудване. по простата причина, че не е регламентирано. всички крещят, че мислят за доброто на детето, но де факто доброто за него би било да познава и биологичните си родители, за да бъде стресът по-малък и болката по поносима.

и друг път съм го казвала, ние сме народ който обожава бразилските трагедии. трябва да има драма, трябва да има повод за тръшкане, трябва да има привкус на безнадежност. по-интересно е.
доводите против отворените осиновявания за мен са меко казано смешни и бих се смяла, ако обаче не бях наясно, че доста деца можеше да не са в домовете, ако имаше възможност биологичните им родители да видят при кого отиват. е, да, ама нямало как, защото можело да стане дума за пари. а както знаем думата пари в българия е мръсна дума. веднага всички скачат и започват да бръщолевят за покупка на дете. и това в държавата с най-голяма корупция и с най-много домове.

това са фактите. аз не съм се отказала да се боря, но просто се изморих. от думи, от приказки и железни доводи. от хора, които са наясно колко деца всяка вечер заспиват по домовете без ласка и обич, но въпреки това борещи се за каузата си и не виждащи по-далеч от носа си.
докато в българия нещата се променят аз може би вече ще съм прабаба. ние сме народ, който е свикнал най-вече да съди околните и да нагажда фактите както му изнасят.
но, няма как да промениш мисленето на един цял народ.

така че аз си гледам детето и свиквам нощем да мисля по-малко за останалите, тези, на които един цял народ не иска да даде шанс.

# 96
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Хем сме образовани по темата Осиновяване; хем сме на страната на безмислието да има тайна около това;

Позволи ми да не се съглася с това. По-голямата част от майките, пишещи тук, са лесно разпознаваеми, публикуват снимки на децата си, материали с реалните си имена и т.н. Някои от тях дори имат смелостта да се появят в медиите и гордо да заявят: Аз съм осиновител, т.е. горда майка на едно прекрасно дете и искам да споделя опита си с други хора, които сега тръгват по пътя, за да им помогна с каквото мога.

Естествено уважавам и другата страна, която предпочита тайната. Тя си е права сама за себе си и трябва да бъдат зачитани нейните желания, когато са изрично заявени.


benson10, да права си за вашия случай. Знаеш ли колко ми се иска и аз да не мисля с притеснение за БР на моите деца. И колко бих желала те да са такива, които да знам че ги обичат и мислят за тях.
Но... синът ми е прекарал 2 години в институция, никой не се е поинтересувал дали е осиновен през това време. Дъщеря ми също е изоставена в родилния дом (в тежко състояние) и пак никой не е отишъл да я види 8 месеца! Просто са подписали отказ, когато са ги потърсили социалните работници. Така че има хора и хора... Подготвена съм, че децата ми ще искат да ги видят един ден и... не знам какво ни очаква при тази среща.

# 97
  • космополитно
  • Мнения: 941
...Извинявам се за нахлуването, аз преди време писах в една тема, но не бях добре приета, защото защитих тогава БР, но тази изчетох от начало до края и не нещо ме напираше да споделя Peace

Благодаря ти за споделянето! Отвореното осиновяване, което описваш не знам дали е идентично с непълното!? За него пък дължа знанието си от една друга наша мама... Не знам Вашата история, но като прочетох за присъствието Ви на раждането и поемането на детето Ви, кажи-речи от коремчето на Бм малко ми стана страшничко- може би, защото активира изключително ясните ми спомени от един кинофилм (още от юношеството ми)-"Не пипай моето дете!"... Съвсем в резюме там беше разказана подобна на Вашата история. БМ беше принудена да даде детето си още от родилната маса на богати осиновители, именно за да му даде шанс за по-добър от нейния живот. И раздялата с детето й беше голяма драма за нея...

В близост пак се дебатира за чувствата на БМ и то с толкова агресия, че чак се стига до отричане правото на БМ или реалноста тя да изпитва чувства на мъка, тъга, загуба, душевно страдание... Чак не ми се взима отношение в дебата там!....
Не знам Бм на моето дете дали е стигнала до раждането му, защото не е искала да направи аборт; защото не е имала пари за такъв или защото е имала други подбуди!?...Но съм благодарна, че поне не е увредила детето си и че не е посегнала на живота му!... Не знам и къде е  сега и доколко си мисли и сеща за това дете, но все си мисля: "само да знаеше каква красавица и умница е създала..."

# 98
  • космополитно
  • Мнения: 941
Хем сме образовани по темата Осиновяване; хем сме на страната на безмислието да има тайна около това;

Позволи ми да не се съглася с това. По-голямата част от майките, пишещи тук, са лесно разпознаваеми, публикуват снимки на децата си, материали с реалните си имена и т.н. Някои от тях дори имат смелостта да се появят в медиите и гордо да заявят: Аз съм осиновител, т.е. горда майка на едно прекрасно дете и искам да споделя опита си с други хора, които сега тръгват по пътя, за да им помогна с каквото мога.

Ганката, моите уважения и симпатии към теб заради двете ти деца!  bouquet
Ама... Като искаш да изразиш съгласие или несъгласие..., много ми е странно как селекционира цитата, насред мисълта ми!? newsm78

...Ето как се получава: Хем сме образовани по темата Осиновяване; хем сме на страната на безмислието да има тайна около това; хем и в 21 век не предоставят възможност на осиновени и осиновители да изберат кога,  на кого, как и доколко да разкажеме за специфичното начало в живота ни с нашите деца! Cry

А колкото до медийните изяви- това си е личен избор! Факт е -това би могло да е възможност човек да популяризира важни според него неща, до които се е докоснал и открил през личния си житейски опит!.. Но лично според моето усещане и светоглед прекомерното афиширане: "Аз съм осиновител!..." е също толкова крайно колкото отричането на осиновяването. Обикновенно и при двата случая отзад стоят неотработени неща!...

Според мен много по-точната позиция е : "Аз съм родител!"

# 99
  • Мнения: 1 800

проблемът са хората. законите са много добри, но хората ги спазват само доколкото им изнася. социалните работници и директорите на детските заведения не са особено заинтересувани домовете да ги няма. дълга и тъжна история е, и е изпълнена с парадокси. цялото устройство на домовете е порочно, документи се бавят, не се обновяват или въобще не се подготвят, поради безхаберие и немърливост.


абослютно съгласна съм с всичко, с което си написала.
за подчертаните неща ми е най-тъжно и мъчно.

Преди години, бях част от екипа, който превеждаше ръководството за осиновяване и приемна грижа на САЩ, имаше големи изисквания от страна на Б-я да го направим възможно най-бързо, бяха готови да взаимстват идеи и най- вече искаха, за да се премахнат(поне част) от домовете. Явно не е било това целта, а може би е едно от изискванията за ЕС или кой знае.

Venecias, съжалявам, ако е прозвучала моята история подобна на този филм. Изяснявам, че не беше така, в една от срещите ни с БМ обсъдихме как да процедираме когато дойде време да се роди детето. Това беше нейно желание да сме в болницата, искаше веднага да имаме контакт с детето, искаше ние първо да го нахраним и т.н. Ние не сме предлагали нищо, само и само да не я нараним и тя да промени мнението си. В стаята бяхме докато мед. лице не каза, че сина ми е готов да се ражда, и се върнахме, когато бяха орпавили всичко(около 5 минути след като се е родил). БМ ни повика в стаята и ни даде да го гушкаме. След това искаше да бъда с нея двата дена в болницата, да се опознаем още по-добре- говорихме, ревахме и се смяхме заедно.

Пак ще се включа по-късно.

# 100
  • Вън от пространство и време
  • Мнения: 2 277
Извинявам се за спама.

Последна редакция: пн, 02 мар 2009, 15:32 от Gankata

# 101
  • космополитно
  • Мнения: 941


Venecias, съжалявам, ако е прозвучала моята история подобна на този филм. Изяснявам, че не беше така, в една от срещите ни с БМ обсъдихме как да процедираме когато дойде време да се роди детето. Това беше нейно желание да сме в болницата, искаше веднага да имаме контакт с детето, искаше ние първо да го нахраним и т.н. Ние не сме предлагали нищо, само и само да не я нараним и тя да промени мнението си. В стаята бяхме докато мед. лице не каза, че сина ми е готов да се ражда, и се върнахме, когато бяха орпавили всичко(около 5 минути след като се е родил). БМ ни повика в стаята и ни даде да го гушкаме. След това искаше да бъда с нея двата дена в болницата, да се опознаем още по-добре- говорихме, ревахме и се смяхме заедно.


Да, вярвам го! Че има и по-цивилизовани начини за комуникацията осиновител/БР. Варвам/интуитивно знам, че не е лесно да се разделиш с някой, живял и отглеждан в теб 9 месиеца! Вярвам и че има БМ , които са били притиснати и принудени от житейската си ситуация да направят този нелек избор! И той е бил болезнената им надежда, че дават шанс на детето си за по-добър живот от този, който БР биха могли да му осигурят!...Не идеализирам! Просто мисля, че човешката етика изисква да допуснем, че има и такива  житейски реалности; доводи и развития!... Така, както има и блезотговорност, безхаберие; случаи на осиновени деца, за които е платено... Животът, хората и житейските истории  са пъстри!... И никой от нас не е застрахован утре да му ксе случи, нещо, което е смятал, че се случва САМО НА ДРУГИТЕ!

-------
Аз пак да питам: отворено и непълно осиновяване едно и също ли е ? newsm78

# 102
  • Мнения: 2 084
Аз, навярно защото съм по-първична, отказвам да се съобразя с нейното страдание. Снощи като искахме прошка от децата... и след като заспаха мъжа ми попита "дали се сеща за тях". Бяха заспали допрели ръце и приличаха на ангелчета. Дали се сети Родилката да им поиска прошка? За това, което е направила за тях? А то е да ги зачене и роди. Циничничко е. /Идвам от една друга тема/.
Та сега, с един ден закъснение й казвам ПРОСТИ МИ! За чувствата, които предизвиква у мен твоето присъствие в миналото на децата ми. За чувствата, които изливам тук, и за които се надявам да се справям все по-успешно, за да не нараня децата.
Аз малко с половин уста казвам простено да ти е. Ще направя, каквото мога, за да науча децата си да прощават. Простено да ти е - ако те решат!

# 103
  • София
  • Мнения: 9 517
Аз пак да питам: отворено и непълно осиновяване едно и също ли е ? newsm78

Абе не съвсем, но като отчетем, че в България няма отворено осиновяване, може да се брои, че непълното е някакъв вид отворено.

# 104
  • Мнения: 1 800
-------
Аз пак да питам: отворено и непълно осиновяване едно и също ли е ? newsm78


нямам представа какво е непълно осиновяване.
Отвореното е, когато БМ избира родителите на детето и имате контакт преди то да се роди. Също след раждането се поддържа връзка, под формата на писма/имейли и снимки. Колко да е отворено осиновяването, зависи от осиновителите, след като официално БР са се отказали от детето и Осиновители официално са станали родилите на това дете, зависи колко и с какво се чувстват добре при отворено осиноваване. Има някои, които нямат нищо против да се виждат с БР периодично, има такива, които са даже в много по-близки отношения и БР са част от семейството. Чух, че в едно семейство БМ е като леля на детето и то така я нарича, но има и такива осиновители, които никога не виждат  БР, след осиновяването. Част от отвореното осиновяване е, че детето знае, знае кои са БР и т.н.

Какво всъщност е непълно осиновяване?



Общи условия

Активация на акаунт