Вьпрос за пьлната упойка при секцио

Честито, Иве! Много да слушка бебчето!
Ако ти се пише за това - какви усложнения получи, че операцията е била 4 часа?

Честита рожба 

Браво, явно акушерката си знае работата за катетъра
но как така не си усетила болка, много странно
явно преди да се свестиш напълно са ти влели течен аналгин

Полу4ила сьм крьвоизлив от матката,която се оказа,4е била двурога.А за болката незнам,дори не знаех,4е боли след това.Запо4на да ме боли на другия ден и то когато кашлях,дразнеше ми от интубирането и при раздвижването разбира се.Вас веднага след това ли запо4на да ви боли А аналгин незнам дали са ми вливали

кръци това с катетъра е много гадно. При мен беше така при първото ми секцио. При второто ми обясниха, че веднага след като ме приспят ще ми поставят катетър и нищо не усетих. Болки след събуждането не съм усещала и при двете секциота, въпреки, че при второто бях напълно без обезболяващи. Тогава усещах болки само когато ми слагаха окситоцина и после при раздвижването. А първия път дори и тогава нямах, но ми биеха аналгин.

Аз бях със спинална, исках си така, да съм будна като излезе моята принцеса, не бих се съгласила на пълна освен ако не се налага по някакви причини медицински.
За катетъра, въобще не усетих кога го слагат, само ми се припишка, даже казах на акушерката да изчака че много ми се е пишка и тя ми се смя че това правя в момента  А много се бях уплашила че преди никога не са ми слагали, то не ме бяха и оперирали де ама ето, най-добрата причина за операция ми се падна  А за болката, ми боля, като ме пусна упойката, но като се раздвижих стана съвсем добре
А на теб честито бебче и вече никакви проблеми, само радост 

Аз бях с пълна упойка, но не са ме питали дали искам.  Защо мислиш, че тебе ще те питат?  А иначе няма проблем със събуждането... или поне аз нямах проблеми. 
Болеше ме де, но ми биеха яко аналгин. А пък как кашлях, не е истина просто.  Но то, защото бях малко болна и с кашлицата си бях спукала водите, та след секциото колко пъти съм ревала, че се задавям, но не мога да се прокашлям, че боли операцията.    Молех акушерките да ми натискат корема, че да се изкашлям.  Гадост голяма беше.

Здравейте мамчета,
да си напиша и аз впечатленията от пълната упойка при първото ми раждане със секцио.
Значи, първо нямах възможност за избор, защото имаше родилна дейност, но неефективна - при такава ситуация няма как да се сложи спинална или епидурална упойка, защото тялото при тези анестезии трябва да е в пълен покой, а това няма как да стане ако има контракции. Та, приспаха ме в операционната. Спомням си неприятния момент при слагането на катетъра, но то като влезеш в родилното изтърпяваш какви ли не неща, че в един момент просто спира да ти прави впечатление. Имам снимки от операцията - на едната ясно се вижда, че имам тръба в трахеята, нещо задължително за пълната анестезия. Така, събудих се в реанимацията, но ми беше адски замаяно, гърлото ми беше раздразнено от тръбата, но му намерих цаката - под мишница гушнах една 1.5литрова бутилка минерална вода и с една сламчица цуцур-цуцур си пиех по мъничко - много ме успокояваше. Явно съм доста държалива на болка, защото не съм казала "ох", за разлика от двете ми "съквартирантки", които не спряха да пъшкат и да викат акушерките за обезболяващи! Докато си лежах в легълцето всичко беше наред, постепенно съвсем ми просветна, включих и мобилния и се обадих на близките ни приятели да се похваля, че съм станала мама! Аааааа, пропуснах да напиша това, че като си отворих очите в реанимацията след упойката първо видях мъгла, това от замайването вероятно, после обстановката взе да ми се избистря, накрая фиксирах усмихнатото лице на съпруга ми и  другото такова на баща ми и се успокоих, че всичко е минало и е наред! Донесоха бебо, та с таткото се запознахме в един и същ момент с новия член на семейството! Така, стигам до утрото на следващия ден - дойдоха санитарките и се опитаха да ни вдигнат да ни раздвижат, задърпаха ме, но аз съм хипотоничка - с ниско кръвно налягане и в момента, в който се опитаха рязко да ме изправят и да ми помогнат да ходя - направо имах чувството, че пода се изправи пред физиономията ми и ще го целуна, след това всичко стана за секунди черно, успях само да им кажа да ме сложат пак да седна на леглото и като ме оставиха си легнах обратно! Едва в късния следобед на същия ден се надигнах, сама, без някой да ме дърпа, успях да се изправя, въпреки подръпването от операцията и болката, която се усеща, първо се измих и се приведох в приятен за самата мен външен вид, а после полека-полека отидох до стаята, където беше моето сладурче, да го видя и да му се порадвам! Ами това е като цяло моето съприкосновение с пълната упойка при първото ми раждане! Сега доктора ми предлага спинална анестезия при второто секцио, което ми предстои през август, аз съм си любопитна и смятам да пробвам, а и искам да видя бебо веднага след като го извадят!
Успех на всички мами, на които им предстои раждане със секцио!
Важното е да сме спокойни и да имаме вяра, че от упойката се излиза, а всичко хубаво тепърва предстои след нея.....

p.s. Не са ми слагали торба с пясък на корема! До колкото знам това е част от процедурата при нормално раждане! След секциото май не се препоръчва да се натиска с тежко там където е рязано....ама докторите си знаят най-добре - различни болници-различни практики!

Странно,на мен не ми дадоха да пия никакви те4ности шес 4аса след операцията

Първо честито бебче!Да ти е живо и здраво!
Аз родих секцио с пълна упойка.Усетих накрая като ми вадеха тръбата и после много ме дразнеше гърлото.Чувствах се сравнително добре,още като ме събидиха и веднага си влязох в релси.Взех да званя по телефона.Говорех малко бавно и провлачено с пресипнал глас,но то е заради тръбата и защото все още бях замаена от упойката.Единственото гадно беше,че вечерта много повръщах.Но всичко минава и се забравя!

За трьбата и аз така усетих и после много ме дразнеше,а така кашлях на другия ден

ей това е наистина изключително важно, момичета, на които предстои секцио!!! аз родих със спинална, тъй като тук няма практика да се слага пълна ако секциото не е по спешност или ако няма някакъв друг проблем. първо, никак не е страшно, мъжът ми беше до главата ми и с него си говорехме, така не чувах въобще какво си говореха лекарите зад паравана, а и се разсейвах. анестезиоложката също ми беше до главата и тя ме забаламосваше постоянно 

обаче, наистина се настройте положително, защото за мен най-кошмарният момент беше в реанимация, когато изпитах истински ужас, че не мога да си мръдна краката и че цял живот ще си остана така  ясно, че е налудничаво, но просто човек е свикнал да е в контрол на тялото си и такова състояние е много трудно преодолимо, ако няма вярата, че е само временно и да си даде време да излезе от упойката, което понякога е по-бързо, но понякога е мнооого бавно, както беше в моя случай. с две думи, дайте време на тялото, пък пълна или спинална - въпрос на личен избор 

раздвижването тук става 4 часа след операцията, ако всичко е минало нормално. тогава не боли, защото упойката и морфина действат 24 часа, така че това е най-подходящият момент да се стане, преди да са минали действията на медикаментите. следващия ден за мен лично си беше супер гаден, явно е индивидуално. болката е пареща и ми беше много трудно, но на 3-тия ден мисля, че всичко е съвсем поносимо 

Наистина спокоиствието и вярата са най-важни,но трудно се запазват тогава,поне при мен беше така

Първото ми раждане беше секцио с пълна упойка,сега отново сме решили да е така.
Иначе и при мен нещата бяха така както сте ги описали по горе- дразнене в гърлото,малко ми беше студено след операцията.......но се забравя....важното е всичко да мине добре и бебчо да е добре

На мен също ми престои секцио и аз досега не съм влизала в болница. Въпреки че и анестизиолога и гинеколога са ми много близки се притеснявам, абе направо си ме е  страх 
Сега като прочетох какво сте писали съм по спокойна, благодаря 

Не се притеснявай,мен много ме беше страх,нали виждаш колко вьпроси сьм задавала на мамите,а то така бьрзо си мина вси4ко и колкото по-малко разпитваш и мислиш за това толкова по-добре.Успех и леко раждане