Няма нужда от мъжко одобрение ли? От къв зор тогава си правят силиконови цици мацките, за да се харесват една друга ли? 
Впрочем, всички издевателства над себе си, които вършат обитателките на КМ, ги вършат основно заради другите жени. Всъщност.
- Публикувана: 27 фев. 2008, 15:27 ч.
- Последно мнение: 6 март 2008, 13:09 ч.
"Накарай една жена да се харесва и ще е твоя! "
За да носят сутиен, затова
Впрочем, всички издевателства над себе си, които вършат обитателките на КМ, ги вършат основно заради другите жени. Всъщност.
Аз се харесвам с всичките си недостатъци.
Не е нужно да ме накара той аз да се харесвам.
Не е нужно да ме желае/да ме накара да се чувствам желана като жена.
Нужно е много повече това - нужно е всеки ден да ми показва, че съм специална и неповторима въпреки дпстойнствата ми и заради недостатъците ми + феромоните му да са от породата на моите - мисия невъзможна.
Още го търся тоя дето ще стана негова во веки нине и присмо.
Не е нужно да ме накара той аз да се харесвам.
Не е нужно да ме желае/да ме накара да се чувствам желана като жена.
Нужно е много повече това - нужно е всеки ден да ми показва, че съм специална и неповторима въпреки дпстойнствата ми и заради недостатъците ми + феромоните му да са от породата на моите - мисия невъзможна.
Още го търся тоя дето ще стана негова во веки нине и присмо.
А ако е със самочувствие изначално и я отразиш ( щото ти смотаничките без самочувствие не ги миришеш 
), а после се окаже куха лейка...Удовлетворен ли ще си?
), а после се окаже куха лейка...Удовлетворен ли ще си? 
Аз разбирам какво иска да каже Касиди ( това изречение моля да се запише в архива ).
Разбирам го така: аз се харесвам , защото съм аз и няма начин да не се харесвам, ако съм средноинтелигентна, излязла от пубертета жена. Харесвам се, но ми е особено приятно, когато и мъжете , които харесвам ме смятат за поне "чаровна", ако не "хубава" ( това е само пример, лично аз държа да съм повече хубава, отколкото чаровна). Обаче въпреки това си знам къде имам крив нос, къде имам целулит, но съм жена и вътрешното ми аз крещи , че иска силни емоции, любов и още нещо.
Това всичкото няма как да стане, ако съм с някой, който също търси с лупа моят целулит и очевидно вижда кривият ми нос. С такъв човек няма емоции, няма "ти си бурята в сърцето ми" (пак е пример), няма нищо, освен евентуално секс на тъмно. Моят човек трябва да ме боготвори. Трябва да е благодарен на целулита ми за съществуването му. Да, защото както казах съм жена. И ако той го направи значи шансът да сме заедно дълго е много по-голям, отколкото ако не ми напомня колко съм съвършена в очите му. Защото като ми напомня , аз наистина ставам такава, иначе забравям да съм съвършена.
п.с. сравнението с бутилка вино на скъпата ми дона се брои за абсолютно същото, за което говоря
). Разбирам го така: аз се харесвам , защото съм аз и няма начин да не се харесвам, ако съм средноинтелигентна, излязла от пубертета жена. Харесвам се, но ми е особено приятно, когато и мъжете , които харесвам ме смятат за поне "чаровна", ако не "хубава" ( това е само пример, лично аз държа да съм повече хубава, отколкото чаровна). Обаче въпреки това си знам къде имам крив нос, къде имам целулит, но съм жена и вътрешното ми аз крещи , че иска силни емоции, любов и още нещо.
Това всичкото няма как да стане, ако съм с някой, който също търси с лупа моят целулит и очевидно вижда кривият ми нос. С такъв човек няма емоции, няма "ти си бурята в сърцето ми" (пак е пример), няма нищо, освен евентуално секс на тъмно. Моят човек трябва да ме боготвори. Трябва да е благодарен на целулита ми за съществуването му. Да, защото както казах съм жена. И ако той го направи значи шансът да сме заедно дълго е много по-голям, отколкото ако не ми напомня колко съм съвършена в очите му. Защото като ми напомня , аз наистина ставам такава, иначе забравям да съм съвършена.
п.с. сравнението с бутилка вино на скъпата ми дона се брои за абсолютно същото, за което говоря
п.с. сравнението с бутилка вино на скъпата ми дона се брои за абсолютно същото, за което говоря
За да я накара мъжът една жена да се харесва, значи тя изначално не се е харесвала. И ще започне да се харесва само и единствено чрез неговите очи. И като й хареса да се харесва, стои си при него, че, ако него го няма, току-виж пак спряла да се харесва.
Така ги виждам нещата с този цитат.
Може и да не ме кефи отражението ми в огледалото, обаче събирателният ми образ ме устройва, защото си е мой. Харесвам си го. И щом един мъж е с мен, приемам, че и той го харесва, без да придиря за детайлите, т.е., кусурите ми не му правят впечатление, защото очите му са пълни с МЕН.
Ама ако седне да ме убеждава, колко ми харесва конкретно брадавиците на носа, черните зъби или висналия задник, примерно, само може да ме накара да се замисля какво, аджеба, търся при такъв естетически инвалид.
Така ги виждам нещата с този цитат.
Може и да не ме кефи отражението ми в огледалото, обаче събирателният ми образ ме устройва, защото си е мой. Харесвам си го. И щом един мъж е с мен, приемам, че и той го харесва, без да придиря за детайлите, т.е., кусурите ми не му правят впечатление, защото очите му са пълни с МЕН.
Ама ако седне да ме убеждава, колко ми харесва конкретно брадавиците на носа, черните зъби или висналия задник, примерно, само може да ме накара да се замисля какво, аджеба, търся при такъв естетически инвалид.
А чашата, мила ми Дона като как я виждате като я обърнете в живо тяло?
п.с. сравнението с бутилка вино на скъпата ми дона се брои за абсолютно същото, за което говоря
Един известен автор беше сравнил тялото на жената с цигулка.А мъжът се явява като лъка, който "свири" на нея.И това ли няма да приемеш като комплимент?
Ако някой сравни тялото ми с бутилка, изобщо няма да съм негова, повярвай ми
Един известен автор беше сравнил тялото на жената с цигулка.А мъжът се явява като лъка, който "свири" на нея.И това ли няма да приемеш като комплимент?
Представи си тяло във формата на цигулка и тяло във формата на бутилка - има разлика