Мама....светица или деспот

викаме и 'Прокурора' 
мисля, че няма смисъл да обяснявам 

Добре че не живеем заедно. До преди да се омъжа бяха постоянни скандали, викове, крясъци|! Беше ужасно!
И сега, когато не живеем заедно периодично се случва мама да ми се катери по главата, но поне има мир и любов през повечето време.

Жената ,която ме е отгледала е светица.....

Доскоро не съм имала сканадли с майка ми. Но....... напоследък определено не можем да говорим нормално. Ревове, караници.......... не знам защо става така.

Предполагам че не може да осъзнае че съм отделна личност която си има свое семейство.
Да много ми помага и много я обичам но понякога.................

От много време с майка ми немога да говоря,като с нормален 4овек,все за не6то мранкоти,ве4но недоволна,иска да контролира вси4ки около нея,но няма да стане.

Не става въпрос за скандали,може би не съм се изразила правилно.
По-скоро за отношението......имали ли сте чувството,че дори в желанието си да прави всичко за ваше добро ви подтиска,опитва се да контролира живота ви?В яда си-да изрича неща,които толкова да са ви наранили,че да не можете да ги забравите никога...все едно чужд човек ги е изрекъл?

Нито деспот, нито светица.

Много неща съм научила от нея, много ми е била полезна, много ме е обичала, давала ми е право  на избор...

Много ми се е месила, много ме е контролирала, понякога е прекалявала със съветите, обиждала ме е...

Нито деспот, нито светица. Любим човек, който е правил и грешки.

Сега аз правя същото. Не искам да се отъждествявам с нея, нито да приличам на нея, аз съм си аз, но често се улавям, че правя неща, които съм се заричала, че няма да направя. Дали пък не остарявам...

До толкова ме вбеси , че миналата година й звъннах по телефона и й казах , че се отказвам от нея и баща ми...ако трябва и в държавен вестник ще го обявя!
Преди да си отидат от този свят, може би ще им поискам прошка, но за сега съм непоколебим...и даже мисля , че ми дължат голямо извинение!

Нито едното, нито другото. Мама е човек, нормален човек, има прекрасни качества, има и много недостъци. С годиниките, недостаъците все повече се набиват в очи, но пък качествата й са това, за което я обичам. Едно време я боготворях. Сега сме равни. Казваме си директно нещата в очите, което често е повод за разправии. Но фактите са си факти - разчитам на нея на 100%, тя е Човекът до мен, когато имам нужда, а съпругът ми не може да се отзове/което е често, по стечение на обстоятелствата/.
Споровете ни са за битовизми/ защо пак миеш на ръка, тая миялна за какво е?; защо седиш по къс ръкав, а детето е с две блузи?; защо пак си ми пренаредила шкафовете, нищо не мога да си намеря!!! / Но истински лоша дума от майка си никога не съм чула

да точно това преживявам и аз...................

Това все едно аз съм го писала.
Ние й викаме генералисимус.Но всяка майка си мисли че го прави за доброто на детето си.

Все едно описваш свекърва ми... А тя има и дъщеря, с която се държи също според мен безобразно. Често съм си мислела, че трябва да съм много благодарна, че този екземпляр не ми е майка. Ако майка ми беше такава, не знам как щях да оцелея, при всичките чудесии, които са ми се струпвали на главата. Разбирам те и ти съчувствам, дано имаш други хора, на които да се опреш в трудни моменти...

и моята е Генерала, ама ако е била добричка 

Имали сме няколко сблъсъка. Не много драматични.
Тя ме уважава като пораснал самостоятелен човек.
Аз й се възхищавам.
Понякога се чувам как изричам нейни реплики.

Нито светица,нито деспот.Ние имаме 18 години разлика,бяхме близки и сме близки.Всеки ден се виждаме,след смъртта на баща ми аз съм центърът на нейната вселена.Вбесява ме понякога,но се успокоявам,че аз нея повече.

Нашата разлика в годините е същата.
Не смятам,че това е основния проблем
Просто си е до човек.....
Предполагам,че и аз я нервя,но след като казваш,че когато се наложи ще "прегазиш всичко,в името на доброто на детето си,а в следващото време - в пристъп на отмъстителност към друг човек (свързан с детето ти) правиш неща,които може да рефлектират трайно и не съвсем благоприятно върху него .......

За мен се отнася същото 
До преди няколко години не можех без нея, сега не мога непрекъснато до нея, но ако не я чуя, даже само за да поспорим и да ме подразни и поядоса, все едно съм проспала целия ден 
ОБИЧАМ ТЕ МАМО 

Близко е до светица, ама все пак не е.
За мен тя не е само майка ми а, и най добрата ми приятелка.
 За мен това е най важното да мога да споделя с нея всичко.
 Не се ядосвам когато ме критикува. Но, тя го прави доста рядко.
 Иска ми се, по често  да заема някаква позиция а, не да ми казва :"достатъчно си голяма за да си прецениш и решиш сама.  Но, май точно за това най много я обичам и уважавам.Не ми натрапва своите схващания.

Мамо...

Мама е една жена на 51...Не е светица, не е и деспотична. И сме се карали, и сме си крещяли... Но нали това е мама...

Майка ми е светица
През целия ми съзнателен живот не е направила или казала нещо,с което да ме нарани.
Тя ми е най-добрата приятелка и не виждам живота си без нея

аз съм се оплаквала тук от майка ми, но дълбоко в себе си я обичам и уважавам.всъщност никой не е идеален, пък майките всичко правят от любов към децата си, дори когато им крещят.вярно е караме се понякога, но след това винаги си прощаваме.

С моята майка имаме много интересна връзка - винаги сме били "на контра" и сме се борили коя е по-силна от двете, но и винаги сме били много добри приятелки. Тя е била "моят гръб" и "моето рамо", а често аз съм била за нея не само дете, а и "майка", и "учител".
Не е светица, но не е и деспот.
Тя е МАМА.

НА НАШАТА МАЙКА И ВИКАМЕ СТЕФАНИ ХАРПЪР--НО МНОГО СИ Я ОБИЧАМЕ

Жената, която ме е родила и отгледала е светица      

Мама е душичка,много я обичам,но понякога така ми лази по нервите,че Понякога имам чувството,че аз съм майката ,а тя е детето,непрекъснато трябва да и помагам.Понякога пък като почне да ми "съветва" и то за неща,които знам по-добре от нея/например да готвя/. Ама какво да я правя,такава си е ....

Майка ми е свят за мен човек... светица... мне... така се окачествяват един други люде, след едни различни от живота събития.

Деспот - в никакъв случай. Но май аз съм за моята дъщеря 

     Никога не ми е натрапвала мнение, никога не се е опитвала да ме контролира, винаги ме е подкрепяла, дори да не ме е разбирала.
     Не е обаче светица - като всеки човек си има недостатъци в характера, някои от които въпреки че виждам, за съжаление може би съм копирала от нея, макар да сме твърде различни една от друга.
     Карали сме се, наранявали сме се, но винаги много сме се  обичали!

с моята майка -имам интересна връзка -на взаимна търпимост

не сме близки,никога не сме били
авторитарна ,подтискаща, и истерична на моменти жена--особено сега когато е в критическата

похвала от нея не съм чула
каквото и да направя -не е както хората
меси се непрекъснато

на моменти имам усещането,че не ме харесва и я дразня
Има разлика в това как се държи към мен и брат ми

Но,тези неща ги преодолях,и вече не ми правят впечатление

Майка ми е и я обичам със всичките й грешки които е направила спрямо мен и моето семейство

Имахме с майка ми един известен период, в който се опита да ми се меси, налага и т. н. След като и доказах, че при мен не минават тия спря! Опита да ме манипулра с това, че видиш ли се разболявала като не правя каквото на нея и се иска, но след като и отва не помогна осъзна, че вече съм самостоятелна и тя ще дава акъли, когато и ги поискат!
Сега сме в доста добри отношения, съобразява се с мен и мъжа ми, помага с каквото и колкото може и съветва, когато я питам. Резултатът е, че по-често я питам за нейното мнение и като го изкаже (при поискване) по-често се съобрзявам с него!
Според мен е най-правилно още в началото да се противопоставиш остро на излишно вмешателство, а ако имаш човек настреща си той ще се усети!

Каквато ще да е, това е майка ми!
Богиня е тя, че и отгоре!

За свекърва си мисля в подобна светлина!
И съжалявам всички, които си позволяват
да очернят душите и главите си с омраза.

Майка ми е свята жена. 
Рано е останала сирак и много рано остана вдовица...Животът и никак не е лесен, но не успя да я сломи.  От къде черпи силата, волята и енергията си-незнам, възхищавам и се!
Тя е моята опора и подкрепа,  но и моят коректив, защото никога не би ми спестила критиката си.Тя е човекът пред който мога да разкрия цялата си душа и който ще ме обича безрезервно винаги.Тя е причината да съм това, което съм днес.

Мънки,ти да не си ми сестра

Мама... не е светица, знам и малките недостатъчета, но пък никога не съм ги виждала насочени към мен. Тя е толкова уникален човек, толкова неповторим! В "Отнесени от вихъра" имаше едно изречение, което се отнася перфектно за моето отношение към майка ми - нещо от рода на това, че като малка Скарлет винаги е виждала в лицето на Богородица нежното майчино лице, а като порастнала, не виждала смисъл да променя мнението си.
Такива са ни отношенията. Никога не ми се е бъркала, не си е налагала мнението, не е давала непоискани съвети. Последно сме се карали, когато бях на 14 и пубертетските хормони ме тресяха зверски. Сега от време на време си крещим - обикновено аз се разкрещявам, когато тя за пореден път е права, а на мен не ми се иска да го призная  .
Предполагам, че ако живеехме заедно, щяхме да си лазим по нервите - и двете сме чудовищно независими. Но тъй като сме далече, копнея за всяка минутка, която мога да прекарам с мама. И понякога се замислям, че част от желанието ми да имам дете е всъщност желание някой да ме обича така безусловно, както аз обичам мама...

Откакто не живея вече с наште, определено много ми липсват и ми е много мило, когато се виждаме или говорим по телефона.
Преди често съм имама чуството ,че майка ми се е променила , защото неразбирателствата в сравнение с преди бяха по чести и аз съм я обвинявала че не ме разбира.
Обичам родителите си и майка си безкрайно много

Майка ми ...тя е всичко това , което аз искам да бъда , но никога няма да успея  !
Не ми  е повишавала тон , не ме е обиждала  или наранявала, даваше  ми  да постъпвам така както аз смятам за правилно и дори да грешах никога не ми е казвала "Видя ли ,  бях права"!Винаги намираше (намира и сега)време да ме изслуша да разбере какво ме мъчи  , казваше ми своето мнение и след това казва -"Решението е твое, каквото и да решиш с теб съм"!
Благодаря ти ,Мамо!
 

И моята така .Благодаря и от сърце!

VIVKA много хубаво си го написала!

Моята майка е абсолютно същата.

Само бих прибавила,че много съм я наранявала,но тя никога не ми го натякна или припомни.
Искам да съм такава майка за сина си,каквато е мама за мен.
Надявам се поне отчасти да успея.
Мама е жена от която мога само да се уча във всяко едно отношение.

Нито е светица, нито е подтисница 
Живее в съседния апартамент, караме се често, казвам й всичко, тя на мен-също. На моменти не мога да я понасям, на моменти я обичам ужасно...Не можем и ден обаче без да се видим/чуем.
С две думи-най-близкият ми човек 

Точно такава беше и моята майка.
Каквато и да е била знам, че много, много, много ме обичаше.
Благодаря ти, мамо!!! Поклон!

И моята майка е такава,обичам си я.

За мен майка ми е моят най- добър приятел и винаги ще и бъда невероятно признателна за всичко, което е направила за мен. За мен тя е СВЕТИЦА!!!

Майка ми е страхотен човек и за мен тя е най-добрата Тя  ми е и майка и приятелка.Споделям всичко с нея,подкрепя ме и винаги ми дава най-добрият съвет.Страхотна е и много си я обичам.За баща ми мога да кажа същото Благодаря на Господ,че ги имам и се моля още дълго време да са до мен

Когато бях тийн, имахме такива яки кавги, пред които и най-лютите цигански такива бледнееха  след което бягах на политическо убежище при баба ми (нейната майка), беше супер готина и много се разбирах с нея (Бог да я прости).
Сега е мир и любов. Майка ми е един изключително добър човек, никога не е била деспот, никога не ми е се е бъркала в живота с нищо,  аз по-скоро не съм цвете за мирисане ...

Защо бе, какво им е на прокурорите?

Абе тя светица не е, но то и аз не съм... 
Трудно изкарваме поне един час заедно без да се скараме  но в крайна сметка после пак си се търсим...

Моят мъж се ми вика,че съм мамино детенце ами май е така не искам да си помислям,че някой ден няма да я има както и баща ми,мисля че е излишно да пиша колко много ги обичам тя просто е безкрайна тая обич.

Моята е светица.По-добра жена от нея не съм срещала.

Моята майка е добра, земна и прощаваща. Често аз съм била деспотът. Понякога съм груба, говоря неща, които не мисля.. Имам доста грехове пред мама, но тя си ме знае...

Аз бих казала същото и за моята майка
Много си я обичкам

Изключително добър, мил и скромен човек. Но това не винаги я прави лесна за съжителство, наличието на наивност и нереален поглед върху нещата от живота, понякога ми идват малко в повече. До четиринадесетата си година, имам чувство за вина , че не съм се държала към нея с уважението, с което трябва( децата се държат, както трябва с по-респектиращите ги хора, жалко , но факт). Но пък точно тогава настъпи един преломен момент, разболя се тежко и не вярвах, че някога моята мама ще се върне.  Но пък тогава стана чудо, че се закрепи и се чувстваше добре. Тогава осъзнах, че няма време да отлагам, да показвам обичта и уважението си към нея.

Не се понасяме много когато сме заедно, но като сме далече една от друга много се обичаме.

Баща ми е светец,майка ми-деспот!

Моята майка е изключителна жена, и аз и се възхищавам всеки ден. Тя е майка, за която децата в квартала ми завиждаха, а аз завиждам на себе си всеки ден, че я имам зад гърба си. Много я обичам и много се гордея с нея! 

Светица може би не е точна дума за майка ми. Казвам, че е най-всеотдайната майка на света.  Между другото и колегите й така казват. В същото време обаче никога не ме е задушавала от прекалени грижи. Не е искала да има второ дете, но никога не ни е делила с брат ми. Дори мен повече ме е глезила, като че ли. Имала съм всичко, което съм искала, докато живеехме заедно, а и сега ни помага. И съм това, което съм, благодарение на нея. Не мога да си представя живота без майка ми.

Мама е Светица! Тя е най- прекрасния човек на света! Винаги е намирала начини да ме научи за нещата от живота и да ми покаже кога не съм била права, без да ме натяква. Мама никога не ме обиди, нито повиши тон.
Странното е, че ние двете с времете ставаме все по- добри приятелки с времето.
Обичам те, мамо! 

Преди месеци и аз го казах. Оправиха ни се отношенията, но мен още ме боли.
Особено когато избират между двете си деца!

За мен  тя е най-добрата майка на света и само мога да се надявам един ден синът ми да мисли за мен така.

Майка ми е прекрасен човек! Мъжа ми често се базика с нашета силна привързаност, но аз наистина е мога без да видя поне веднъж на 3-4 дни.Много ми олеква, още преди да ми е казала каквото и да е вече ми става по-приятно...Да, тя е светица!

Моята е страхотен човек.Мъжо сменя неговата за моята по всяко време.Даже понякога сме си говорили колко ще е хубаво да живеем с моята майка.Много я обичам и много се разбираме.Тежко ми е, че е далече и, че не вижда синът ми как расте

абе само обвиняват другите 

и аз към сестрите 

Като бях малка я обичах безкрайно много - чувствах и нейната любов по този начин.
Сега за съжаление не мога да кажа същото. Дори не я чувствам особено близка.
Когато имах отчаяна нужда от помощ за децата тя ми каза - аз съм се справила и ти ще се справиш.
Знам, че любовта не може да бъде само на думи. Ако някой твърди, че те обича, а изобщо не се интересува от теб - единствено и само от себе си - каква любов е това?
Баба ми беше вместо майка - толкова много я обичах, споделяхме си двете, помагахме си винаги. Чувствах грижата и любовта й. За съжаление я загубих съвсем внезапно в началото на миналата година  !
Сега най-важното за мен е аз каква майка съм за своите деца и какво биха написали след време за мен в подобна тема!

Майка ми е страхотна. Много често спорим, ама така трябва Аз съм много емоционална, тя е по-спокойна и от там се получава. Никога не се е опитвала да ме "тъпче" или да се налага. Винаги ме е разбирала и уважавала мнението ми , както и аз нейното, макар и понякога неправилно според мен.

Такива филми няма!
Майка ми е второто ми аз.Тя е душата ми и сърцето ми!
И секунда няма в която да ме е наранила или подразнила!
Вчера я прегърнах и и благодарих за всичко което прави за мен!Казах и,че се радвам че живее при мен!
Тя се разплака!
Обичам я!Мога и краката да и целуна!За мен тя е светица!
Нищо,че съм на 30 год. всяка вечер и пожелавам лека нощ с целувка!
Тя е моята майчица без която немога!

жалко мислех, че сме малцинство с подобни мисли и чувства.... а явно не е така..........

Съгласна съм с повечето момичета и се радвам,че се разбират така добре с майките си. 
Съгласна съм,че те са ни научили на всичко,те са ни възпитали ....и все пак- колкото и да сме "техните малки дечица" - това дава ли им право вечно да ни критикуват,да ни съветват да правим нещата така, както те искат,да ни контролират всяка стъпка и постъпка....това не е ли донякъде в разрез с разбиранията ,че сте вече изградени личности и имате собствено мнение по повечето житейски въпроси.
Аз също безкрайно обичам майка си,но не обичам когато постъпва така,както описах.
Ядосва ме собственото и противоречие "достатъчно голяма си - оправяй се сама!",а в същото време " ти що не ми каза,че ще направиш това(онова)"
Напоследък все по-често оставам с впечатление,че съм и голямо бреме и едва ли не голяма грешка.
И изводите са ми от далече по-важни  спречквания от това дали съм измила чиниите или тем подобни.

Ще оцените майките си когато ги загубите/ за съжаление/ и тогава ще разберете, че дори когато са ви са карали те много са ви обичали, защото след тях няма вече и дори с кого да се скараш и да си излееш абсолютно всичко, което ти тежи на душата и няма кой да е готов абсолютно безкористно да направи всичко за теб...
Аз съм без майка от дълги години и никой не може да заеме нейното място / бащата е нещо  друго/

Не ме издържа тя напълно,гледа детето - рядко,когато съвсем няма кой,по една или друга причина ми се наложи да съм под един покрив с нея...но се стремя да я ангажирам възможно най-малко със себе си,да помагам с каквото мога.
Да не говорим за натякването-просто е убийствено

     Когато някой се изрази "Мама е на- великата"   и , на всичкото отгоре  това е  човек с  вече родено дете ... замислям се.   Не му е било време на това момиче да ражда..   Но знам, че това се учи бързо.
  ще  продължа..

Не сме близки. Да, обичам я. Но от години не ми е била "майка". Виждаме се от време на време на кафе, по празници, чуваме се по телефона... Имам своите причини за това, така е по-добре и за двете.

Ти си щастлив човк. 

Mama rules
Колкото и да ме вбесява понякога много си я обичам и не давам дума да се каже за нея.Тя е един от най-страхотните хора в живота ми

Бройте ме и мен 

Да вдигнат ръка тези жени,които не одобряваха постъпките на майките си , но станаха като тях   
Аз вдигам 

Може още въпросните жени да не са го осъзнали.

 

О това е болната ми тема!За майка ми мога да пиша  с часове...Наранявала ме е хиляди пъти и нещата който ми е казвала няма да забравя никога.Когато баще ми почина след о/о мес. разбрах че съм бременна.Това беше единственното нещо което ме спаси.Баща ми беше целият ми свят,като изключа мъжа ми и бъдещето ни дете.За да забременея мина почти година с опити и пиене на лекарства.Детето беше планувано и искано.Когато това стана бях хем най-щастливата жена,хем и нещастна че тати не е разбрал поне,няма да говоря че не е видял внучето си.Когато майка ми разбра изпадна в изтерия.Започнаха обиди че съм избрала най подходящия момент,че не съм жалела баща си.Да съм помислела дали да кажа дори на мъжа си че съм бременна или едва ли не ми каза да го махна.Какво щели да кажат хората,че когато татко "берял душа аз кефа съм си правела" и т.н.няма да продължавам.После се почна с фамилия...Искала съм да избягам и забравя баща си.Та се стигна чак до там че тати си е отишъл заради мен.Та името ли не беше трагедия,та бъдещите кръстници на детето,че не живеем при нея,та какво ли не.Спасява ме само че не е до мен.Сега се оправдава че тогава е говорила така защото и било мн мъчно и даже не могла да се осъзнае.Искала детето но не знаела да жали мъжа си,или да се радва за моето дете.Не съм я оставила да си поскърби.Кога беше моето време да скърбя,кога беше моето време да се радвам?Продължава и сега дори по тел да се меси в моето семейство,за неща който няма право.И не е само до месенето,а до тежките думи,който аз няма да забравя,нито ще простя!Казах и че и на надгробната и плоча ще ги напиша.За мен тя не е деспод а пълна НЕЩАСТНИЦА!.Това е точната дума.А това че ми е майка,че ме е отгледала...длъжна е била.Както аз съм длъжна да поема отговорността към моята дъщеря.Но дали ще бъда някога исктинска майка и ще заслужа призванието си зависи само от мен.Децата не са длъжни да изкупват нащите грехове,нито да играят по нашите правила.Ние НЕ ги създаваме за да осигурим старините си,за да не сме сами и да сме добре.Те са хора,със собствен живот и свой ценостти,имат свое разбиране за живота и свой идеали.Ако сме искали някой да ни е длъжен за това че сме го отгледали ми да сме си взели куче.То не е мислещо и разумно същество!Боли ме но бих казала че я преживах!Баща ми също е бил строг,също се е карал с мен и не сме били на ендо мнение,месел се е,но него никога няма да преживея!Защо ли?

Не, не остарявате, а помъдрявате.
Този е извода.
 Когато сме млади ни се иска да изживеем живота си, както го харесваме в момента и се дразним, когато някой, било то и мама се опитва да ни направлява, да ни дава съвети, да ни поучава.
Оказва се обаче, че не винаги сме прави, в което се убеждаваме в течение на времето, натрупвайки житейски опит.
Мама, да ми е жива и здрава, все още ме съветва, с което разбира се, все още ме дразни
Но мама е една  
Що си мисля винаги едно и също - Живота е колело, върти се.........

Не всички майки са святи. Някои са просто майки..

Имам си най-прекрасната майка на света и дори когато сме имали спречквания, нито за миг не съм си помислила и не съм почувствала нещо по-различно от обич!

Майка ми е прекрасна  Преживя много, от което много малко беше хубаво, но винаги е усмихната и ни обича

paneva_82, съжалявам, че са такива отношенията с майка ти. И може би си права за оценките си към нея. Но имай предвид, че смъртта на баща ти също се е отразила върху нейния начин на мислене за определен период след трагичното събитие. 
Моят баща знаеше, че съм бременна, всъщност, като им казахме го видях за последен път жив. 3 седмици по-късно почина. 2 месеца след смъртта му майка ми не се сещаше да ме попита как съм и дори и сега ми става мъчно, като се сетя... Но и тя преживя нещата тежко и не й се сърдя...

моят случай е абсолютно същия. 
в момента живеем в една къща и изобщо не си говориме. този вариант ме устройва прекрасно, защото в момента в който ми проговори, аз си знам, че пак ще ме нарани по някакъв начин 

ох, трудно ми е да повярвам, че има такива майки.

моята си ми е просто моята Мама - нито светица, нито деспот.
най-добрата и красива на света

Да тежко ми е много.Понякога...Единственият близък който ми остана(не броя мъжа си и детето)ми подлива вода при всеки удобен момент.Далеко съм от  мисълта да не ми дава съвети,напротив сама съм ги търсела когато съм имала нужда.Но едно е съвет,а съвсем друго е задължаване и натрапване!Не може когато не е по нейното да не се обажда с месеци!Пример когато с мъжа ми се женихме.Знаеше за детето,знаеше че ще заминава за чужбина.Почна се една....Как ще идеш да живееш там,нямате брак,като каква ще седнеш на масата им? Решихме да не правим тумба лумба и просто да подпишем.Така беше редно заради татко.За нея вече не ми пукаше.Почна се друга хората живеят цял живот без брак ти защо реши да се обвързваш?!Когато каквото на нея и отърва!Какво значи да се обвързвам?С мъжа ми ходехме 7 год и се мотахме заради това че все не е момента.В един момент решихме че никога няма да е момента.Не сключихме брак по рано защото тате беше болен и не беше редно.Нито той,нито аз исках да раждам дете извън закона(защото така се води)нито любовта ни ни пречеше.Тогава собствената ми майка в деня на най-красивото нещо в живота ми ми прати SMS като някоя далеееечна позната.А преди това не се обади месец и половина почти.Беше обидена че се женя!А допреди месеци беше обидена че не съм женена.След около 2 сед след подписването ни реши да званне за да ме пита с каква фамилия съм.Представятели си хора,за нея това че единствената и дъщеря е предприела най-голямата стъпка в живота си беше по маловажно от една фамилия.Когато разбра че съм с тази на съпруга ми ми каза че съм намерила начин да забравя и избягам от баща си.И много много други неща който НИКОГА няма да забравя.Едно е да се месиш,съвсем друго да налагаш.И когато не ти е угодно да не говориш с месеци.Ако АЗ не чуя след време моята дъщеря за 2дни ще полудея.Независимо с какво е "прегрешила"пред мен!Не е смъртта на тати виновна за нейното поведение.Тя просто винаги е обичала само себе си.Мога и да дам примери,но няма да ми стигне форума аз мисля че разбрахте какво искам да кажа и мнението ми за нея.Не съм лицемерка и тя го знае.Боли ме да,много!Но вече не ми пука!Животът те учи.................