Мама....светица или деспот

paneva_82, съжалявам, че са такива отношенията с майка ти. И може би си права за оценките си към нея. Но имай предвид, че смъртта на баща ти също се е отразила върху нейния начин на мислене за определен период след трагичното събитие. 
Моят баща знаеше, че съм бременна, всъщност, като им казахме го видях за последен път жив. 3 седмици по-късно почина. 2 месеца след смъртта му майка ми не се сещаше да ме попита как съм и дори и сега ми става мъчно, като се сетя... Но и тя преживя нещата тежко и не й се сърдя...

моят случай е абсолютно същия. 
в момента живеем в една къща и изобщо не си говориме. този вариант ме устройва прекрасно, защото в момента в който ми проговори, аз си знам, че пак ще ме нарани по някакъв начин 

ох, трудно ми е да повярвам, че има такива майки.

моята си ми е просто моята Мама - нито светица, нито деспот.
най-добрата и красива на света

Да тежко ми е много.Понякога...Единственият близък който ми остана(не броя мъжа си и детето)ми подлива вода при всеки удобен момент.Далеко съм от  мисълта да не ми дава съвети,напротив сама съм ги търсела когато съм имала нужда.Но едно е съвет,а съвсем друго е задължаване и натрапване!Не може когато не е по нейното да не се обажда с месеци!Пример когато с мъжа ми се женихме.Знаеше за детето,знаеше че ще заминава за чужбина.Почна се една....Как ще идеш да живееш там,нямате брак,като каква ще седнеш на масата им? Решихме да не правим тумба лумба и просто да подпишем.Така беше редно заради татко.За нея вече не ми пукаше.Почна се друга хората живеят цял живот без брак ти защо реши да се обвързваш?!Когато каквото на нея и отърва!Какво значи да се обвързвам?С мъжа ми ходехме 7 год и се мотахме заради това че все не е момента.В един момент решихме че никога няма да е момента.Не сключихме брак по рано защото тате беше болен и не беше редно.Нито той,нито аз исках да раждам дете извън закона(защото така се води)нито любовта ни ни пречеше.Тогава собствената ми майка в деня на най-красивото нещо в живота ми ми прати SMS като някоя далеееечна позната.А преди това не се обади месец и половина почти.Беше обидена че се женя!А допреди месеци беше обидена че не съм женена.След около 2 сед след подписването ни реши да званне за да ме пита с каква фамилия съм.Представятели си хора,за нея това че единствената и дъщеря е предприела най-голямата стъпка в живота си беше по маловажно от една фамилия.Когато разбра че съм с тази на съпруга ми ми каза че съм намерила начин да забравя и избягам от баща си.И много много други неща който НИКОГА няма да забравя.Едно е да се месиш,съвсем друго да налагаш.И когато не ти е угодно да не говориш с месеци.Ако АЗ не чуя след време моята дъщеря за 2дни ще полудея.Независимо с какво е "прегрешила"пред мен!Не е смъртта на тати виновна за нейното поведение.Тя просто винаги е обичала само себе си.Мога и да дам примери,но няма да ми стигне форума аз мисля че разбрахте какво искам да кажа и мнението ми за нея.Не съм лицемерка и тя го знае.Боли ме да,много!Но вече не ми пука!Животът те учи.................

Нямам думи просто. Каквото и да направиш - няма да й угодиш. То и не е нужно, де ...