Родителите в чужбина, детето в БГ при баба и дядо?? Лоша идея???

Не знам каква ви е ситуацията, но не бих ви препоръчала да се разделяте със детето. Ние бяхме във ситуация, където това също беше опция за нас, но решихме да си останем заедно и много се радвам за това. За психологическите травми и т.н. не мога да дам съвет - но едно дете си е най-добре с мама и тати, така се чувства най-сигурно и обичано. А също и бабите и дядовците глезят внуците и възпитанието до този момент отива по дяволите.
Дано да съм помогнала с нещо и успех!

мисля 4е детето е още много малко за да го оставяш при баба и дядо,мои познати също със смесен брак,бяха изпратили детето за 6 месеца при бабата и дядото,но той беще на 4 години-първо се отрази на родителите,детето свикна там,но после пък отказваше да приеме родотелите си,абе израстна го,но жсе пак си е травмиращо,аз ли4но не бих постъпила така

Аз не бих се разделила с детето си, в чужбина всичко ти липсва, ако бях оставила и децата си, тази мъка щеше да ме убие.
И майка ми искаше да и оставя децата, или поне едно от тях (тогава на 6 и 2год) но НЕ

И аз мисля ,че не бива да си оставяте детето!

За мен не е добра идея и не бих го направила никога. Иzключвам, раzбира се, непредвидени ситуации като дълъг престой в болница, сериоzни zаболявания, да не дава Господ, и други подобни, при които би ми било невъzможно да се грижа сама zа детето си. Причини като "първи внук" не са ми достатъчно основателни да се раzделяме. Детето ни е zаело вече своето място в семейството ни и ако го няма продължително време дупката Ще е огромна. На децата мястото им е при родителите, баба и дядо съЩо са много важни, но като допълнение на родителите, а не да ги zаменят иzцяло zа дълъг период от време. Две_годиШните се променят с дни, Ще пропуснете сумати неЩа от раzвитиети му и след година Ще намерите съвсем друго дете. Ако сте готови да живеете с таzи мисъл_ направете го, няма да сте нито първите, нито последните. А жена ти какво мисли по въпроса?
Успех.

Прекалено е мъничко за такъв дълъг период. И какво значи - първи внук и т.н.?!? Детето е на родителите си, не на баба си и дядо си. Те не могат да ги заменят. Да им погостува за няколко седмици максимум, ама на 2 години за месеци?!? Никак не ми се струва добра идеята.
Аз съм оставяла сина си на 2 години за една седмица само при нашите, и на 3 - за три седмици, когато ходихме до Америка и не ни се стори добра идея да мъкнем такова малко дете и да го мъчим с часовата разлика и прочие. Той се чувстваше чудесно в София през това време, но за повече в никакъв случай не бих го оставила. Има си мама, татко и дом, и те не са там. Там е при баба и за малко и идеално.

Това се прави само ако е наложително.
На мен ми се случи миналата година за 2 месеца - заради тежки изпити и писане на дипломна работа.
Много ни беше трудно на всички, но го направих все пак със съзнанието, че имам 100 % доверие на майка ми, при която беше детето.

При вас защо се налага такава дълга раздяла? А имаш ли пълно доверие във възпитателните методи на родителите си? 2 год. е изключително важна възраст. Определяща е и за езиковото развитие. Да не се окаже, че след една година майката не може да разбере нито една дума на детето си.

И аз мисля 4е не е добра идея ами ако свикне с баба и дядо? или пък те го разглезят до непоносимост, а няма ли да ви липсва в крайна сметка
и мойта майка настоява сина ми да и го пратя да го гледала уж на българска земя(незнам какво то4но му е хубавото на това ) но аз категори4но й отказвам няма по-добро от родителите може би в много екстремни слу4еи да се замислим не дай си боже

Аз лично за себе си не си го представям този вариант. Не мога да си представя да си пратя децата в БГ при нашите и то за такъв дълъг период. Момичетата вече са изброили основателните причини. Стана ми инетерсно какво мисли жена ти по въпроса? Знам че има изключения, но някак си не мога да си представя майка да си остави детето на друг, па макар и роднина за толкова дълго време. Ще бъде много хубаво за детенце да посети баба и дядо и да поддържа контакт с тях, но 6 месеца до година си е един огромен период.

С риск да кажа неща, които вече сам знаеш, ще си кажа мнението. Вьпросите за децата и семейството са си лични и решението трябва да бьде само ваше. Не е много добра идея да правиш това, което някой друг ти е казал, пьк било то и собствените ти родители.Говорим за ТВОЕТО дете. Смятам сьщо, че аргументьт им е абсурдно смешен, за да те накара да ги послушаш. Животьт и без това е пьлен с грозни неща и проблеми, не го прави по-лош само защото някой е казал, че е за твое добро. Така че сядате с жената, обмисляте нещата от всички вьзможни страни, изяснявате какво в действителност искате, казвате ако трябва една молитва и го правите. Вие най-добре знаете и като големи хора бьдете готови да си носите последствията, каквито и да са те. На тази планета е така, на другите - не сьм запозната как е;-).
Лошо няма да се пита, но често хората тьрсят сьвет, за да оправдаят вече взетото решение, ей така, за вьтрешен мир и конфорт . Успех и не се оставяйте на течението 

Аз съм на принципа, щом имате желание, да се пробва, а ако не върви си го приберете.
Лично за мен това не е вариант. Първо, защото за сега се справяме някак си, второ и най-важното в нашия случай, малката е толкова свикнала с мен, че може да ме остави само ако е с баща си или брат си. Това баби, дядо, радва им се, играе си с тях, но държи да им каже чао и да е с мама. И моята майка има желание да погледа внучката си някой и друг месец, но за сега не става. Гледала е големия ми син по за месец, но той беше свикнал с нея, дори като малък все ни бъркаше, коя беше баба, коя мама 

Ама то детето БГ пак може да научи,и при вас като е..
Честно казано,причините,които си изтъкнал,въобще нe ми се виждат сериозни за да се "отървете " от детето .Има си гледачки и дом,помошници,с помоща на които пак може да починете...
Много несеризно гледате според мен ...,но решението си е ваше...Аз незнам за какво търсиш съвет,като решението сте си го взели вече така или иначе

могат да доведат до травми и у родителя, не мислиш ли, че ще страдате zа детето?

Да,намирам тази идея за лоша.
Аз бях оставила детето за една седмица при свекърва ми и тя го гледаше през деня, а мъжа ми вечер и спеше при него.Аз си отидох в Бг за сватбата на брат ми.Освен,че щях да полудея от мъка по детето си,като се прибрах то имаше нужда да си спомни коя съм аз.
Не бих го оставила втори път,каквото и да става.Наложи ми се да ме оперират и на втория ден след операцията си пристигнах у дома, въпреки,че не можех нищо да правя за детето си.Исках да го виждам,да му говоря,да чувам как се смее.
Колкото и да сте изтощени,можете да намерите по-удачен вариант-детска градина,детегледачка,по-лек работен режим.
Каквито и да са ви прифесионалните проекти,детето е по-важно,трябва да потърсите някакъв вариант за баланс.
И моята майка искаше да гледа сина ми една година, но мъжа ми не се съгласи и сега и двамата сме много доволни-детето ни е възпитано според нашите критерии и тримата живеем добре заедно.Даже мъжа ми си намери по-ненатоварена работа,за да може да прекарва повече време с детето.Сега е времето, в което детето трупа спомени за цял живот от общуването с мама и татко.После ще дойде училището,приятелите...но ако изпуснеш връзката сега,после ще е много трудно да наваксаш,ако изобщо е възможно.

Аз бих изоставила някой професионален проект в полза на детето си, а не обратното но всеки човек е различен и решава проблемите си различно....Вие явно сте взели решението, но "грешката ти" е, че питаш във форум, в който преобладват майките, а те по-трудно се разделят с децата си заради причните, които си посочил.
Детето не е нито мама, нито тати, нито роднини и приятели, липсата на детето не може да се сравнява с липсата на останалите, с това тепърва ще трябва да "свикваш".
Винаги имам разни такива моменти на изтощение в живота, но като сме си създали деца, би трябвало въпреки изтощението да можем дас се справим и с това, а не всеки път да ги "разкарваме" за няколко месеца, защото има възможност. Но това е моето виждане и не очаквам всички да мислят като мен. А за детето не се притеснявай, на тази възраст бързо свикват на ново място, дори ще му е криво като си го приберете после 
Толкова бързо растат, няма да се осетим как ще минат 15-20 години и как ще се върнем тотално към "Back to basics"

една поzната zакара бебето си в БГ на 2 месеца и го остави на майка си да го гледа, а тя и мъжа и работят тук и иzкарват пари... И после като все ме питаш как е моето дете и като и раzкаzвах плачЕше и и беше много мъчно. НЕ вярванм следващото дете да остави така.

Daman, искам само да споделя личния си опит. Аз съм на 33 години, отгледана от баба и дядо, докато родителите ми (и двамата българи) бяха на гурбет в чужбина. Цял живот родителите ми са ми липсвали, плакала съм скришом върху снимките им. Баба и дядо бяха много всеотдайни, но не могат да заместят родителите... Когато дядо почина, плаках много, а когато и баба почина, се чувствах така, сякаш съм загубила цялото си семейство. С родителите винаги сме били на далечни физически (и не само) дистанции, връзката е хлабава, никога не сме я изграждали... Аз ги уважавам, но липсата им близо до мен в най-критичните моменти от живота ми, остави завинаги емоционална празнота. Да не говорим за подмятанията на околни "доброжелатели" - "мама и тати те изоставиха заради парите". Болката е неописуема... След време детето ти ще се чувства по този начин, а може да има и по-тежки проблеми.

Ако детето не разбира свободно бъргарски (в което много се съмнявам, при положение,ч е не живеете в БГ) - НААААААААААЙ-МАЛКАТА вреда ще е че детето ще получи страшен стрес от това, че никой не го разбира. Да не говорим, че тойно на тази възраст речника на детето се развива, то трябва да се чува себе си, да бъде обучавано на майчиния си език(или този който ще говори в обществото, което не е БГ)...
Детето не само може да не научи никакъв български, ами и да получи сериозни проблеми с говора, които вие после години наред да оправяте... нарушаванеот на комуникацията в тази крехка възраст е много опасна...
А и още нещо - с всичките ми уважения към родителите ти - ама като искат да гледат дете -да си родят едно. Това дете е ВАШЕ, то ви принадлежи, то има нужда от ВАС, а не от баби и дядовци.

Не бих оставила детето си за толкова дьлго в Бьлгария. То има най-вече нужда от мама и тати, а не от баба и дядо. Да не говорим, че вьзрастните по сьвсем друг начин гледат децата и не са много в крак сьс сьвременните методи и изисквания... Утре като ви види как ще ви каже "мама" и "тати" след като точно вьв вьзрастта когато открива значението на тези думички вас няма да ви има...  А спокойни ли ще сте в случай, че детето ви се разболее, вдигне температура както често се случва и т.н. че вьзрастни хора ще могат да издьржат на това натоварване, недоспиване и ще се справят? Аз лично не бих била спокойна. Ако е само да му се порадват могат и те да ви дойдат на гости или вие да отидете, има си начини. За няколко седмици може и да им оставите детето, но всичко друго ми се вижда прекалено. Все пак трябва да се прави разлика кои са родителите и кои бабите и дядовците, нали. 

аз Ще съм малко груба, но нито една от посо4ените при4ини не ми се вижда ни важна, ни наложителна. но хора разни, за някои е наложително да продължат да ходят всяка седмица на дискотека, та в такъв слу4ай, по_добре детето при баба и дядо, отколкото да ги 4ака в колата. 
аз съм израстнала с баба и дядо, и ако това те успокоява, изобЩо не са ми липсвали майка ми и баЩа ми, за сметка на това, никога не придобих с тях отноШенията, които имах с баба и дядо.

пп. ако детето не ви е достатъ4но, за да знаете за какво сте се събрали, съмнявам се, 4е Ще го откриете без него 

Тва и аз исках да го напиша,ама се въздържах

Аз пък исках да запитам, ако я нямаше възможността да пратите детето си при някого ( било то баба, дядо и т.н.) как точно щяхте да си решите проблема с неговото съществуване във вашето забързано ежедневие, в което явно няма място за него?
Какво е това, което кара хора на по 20-30-40-50+ години да търсят помощ  от възрастните си родители за неща, които са си лично тяхно задължение и пряк резултат от техните действия?
И въобще на какво ще научите детето си в този случай? Че когато е трудно, най-добре е да си прехвърлиш " товара" на някой друг?
Наистина, много добър житейски урок!

За "причините ви" просто няма какво да коментирам.

А защо не вземете бабата и/или дядото за половин година при вас - ще ви помагат, но няма да се налага да се делите с детето?

Това беше варианта, на който ние се спряхме. Родителите ми имаха възможност да прекарат известно време с внука си, а нас не ни се наложи да се разделим с детето

..пита човека де,недейте му се кара..
..i az намирам изборените причини за неоснователни за подобна раздяла; ние рекуперираме неделя м-у 9 и 9.30 (когато аз си лягам) ; отговорността по гледане на дете за мен е огромна,не бих я причинила на баби/дядовци колкото и да са читави..детето е огормна промяна в начина на живот, иска пренагласи, няколко месеца далеч не мисля че биха решили "проблема",дори напротив..

Izviniavaite 4e pihVse a na latineca,no v momenta bg.testaturata se precaka.Momi4eta ne ste li malko grubi s tozi tatko.Vse pak vseki nai dobre znae kakva e situaciata mu vkuhti za da preceni kakvo da pravi.Tova sa golemi hora,bi triabvalo da si dadat smetka kakvo praviat.Na polovinata mi priateli decata sa gledani sa dalag period ot vreme s baba i dado i decata sa si mnogo dobre,niamat problemi nito s roditelite si ,nito s babite.Viarno savisi mnogo koi i kak hte gleda tova dete.
No zahto ne sme 4estni da si priznaem 4e materialnata strana na nehtata e dosta vajna kakto sa nas,taka i sa badeshteto na edno dete.Ako tova se nalaga,ami ne bolka za umirane.Tova ne zan4i 4e tozi 4ovek i saprugata mu sa bezotgovorni roditeli.
Tova 4e niakoi ima gor4iv opit ot nehto ne zna4i 4e to e obshtovalidno.V krai na smetka vseki ima glava na ramente si,sa da misli.

Абе и мен са ме гледали често баба и дядо, ама не на 2 години и не за 6 месеца! Как си го представяте това детенце на тази възраст да се отдели за толкова от мама?!?

Ей, ама как го метнахте тоя човечец горкия. вярно че и на мен ми се струват много 6 мес-година, ама всеки си знае ситуацията, за много хора това е разрешението все пак. Аз бих казала да пробвате, не знам за травмите, не ми се вярва много. Или ги поканете при вас, както много хора правят, така хем вие може да се поотпуснете, хем те ще са доволни.

Ето моята ситуация - роди се и дойдоха двете баби на смени да го гледат до 18 мес, защото аз тръгнах на работа след 3 мес. много форумски майки не биха и с това се съгласили, ама колкото и да не беше лесно, изобщо не съжаляваме с баща му за това решение, за детето беше чудесно, опозна си бабите и дядовците, свикна с тях и проговори бг и руски, иначе другия избор беше ясла, работа не можех да напусна. сега няма травми като ги посещава. И ние обсъждахме изпращане на 16 мес възраст за лятото, но се отказахме, и за това също не съжаляваме.

От септември, по редица независещи от нас причини, аз и детето живеем в Б-я, баща му в САЩ. едно че на баща му е много тежко да живее толкова далеч от нас, но и аз работя и работата ми включва и сравнително дълги пътувания. получавам много помощ от родителите ми, но сега детето е в Русия при другите баба и дядо за малко повече от месец. Съвпадна с една от командировките ми и с операция на баща ми и решихме, че така или иначе трябва да поработи върху руския си малко, а и там го чакат с отворени обятия и го изпратихме. На мен ми е ужасно тежко, говорим всеки ден по телефона, но доколкото чувам/разбирам на него му е доста добре. Но не бих го изпратила за повече от месец и половина. Като порасне сигурно ще го изпращаме за ваканциите в Б-я и Русия, но за сега е още малък. Като цяло, аз не съм против децата да прекарват ваканции с бабите и дядовците, няма човек с който да съм говорила  с подобен опит и да не си ги спомня с радост. Дали ще го пращам на лагер или при бабите е все едно. И аз и съпругът ми сме прекарвали ваканции с бабите по няколко месеца и не не се е отразило на отношенията с родителите. Но пак казвам, това е за по-големи деца.

А по повод възпитанието, не им вярвай, че ще го възпитават  , те само глезят, колкото и да казват, че няма да го правят. С това само трябва да се примирим, децата знаят при кого минават и при кого не минават номерата им

Каквото и да решите, успех 

Като решението е взето, не разбирам защо питаш.  Но и аз да си кажа, че причините които си изброил ми звучат меко казано несериозно. С което не искам да те съдя, защото аз така разбирам нещата, а ти явно по друг начин. В общи линии всички сме на това дередже, имаме си лични и професионални проекти, уморени сме, недоспали сме, живеем забързано, имаме малко време за партньорите си и т.н. и т.н. Но въпреки това аз не бих могла да се лиша от присъствието на детето си за такъв дълъг период. Моето дете е на възрастта на твоето и с всеки ден се променя толкова много, че за 6 месеца бих изпуснала страшно много. Освен това за мен и за мъжа ми е истинско удоволствие времето което прекарваме с детето. Ние също искаме да си починем и сме решили да я оставим на свекърва ми за 2 седмици през лятото. Да ти кажа честно от сега се чудя как ще издържим. А колкото до езика, дори и да научи български при бабата и дядото, ако ти не полагаш усилия, пак ще го забрави. А пък ако полагаш усилия, има шанс да го научи и без такава продължителна раздяла. Изобщо за мен дълга раздяла с детето е оправдана само в случай на болест или когато има някаква физическа причина поради която родителите не могат да се грижат за детето си. За последствията върху детето, не ми се ще да гадая. при всички случаи вече е голямо и няма да ви забрави, поне моята дъщеря не забравя хората за половин година. Но пък това означава че ще страда от липсата ви.

Мисля, че преди всичко трябва да осъзнаете за кой е най-добро това решение. Ако е най-добрия вариант в името на детето - тогава няма спор, че трябва да се направи. Ако е най-добрия вариант за теб и съпругата ти или родителите ти - тогава не те съветвам да го правите. Надявам се, че разбираш какво искам да кажа - звучи малко объркано.

Пред нас стоеше същото решение, защото съвсем скоро се преместихме в нова държава и ни беше и в момента ни е страшно трудно - живеем във един миниатюрен апартамент, където дори няма отделна стая - стресирани сме, търсим хубава работа, аз искам да уча език, но не мога, защото няма свободни места в детските градини. Но решихме, че дори и да ни е трудно, без нашето малко съкровище би било още по-зле - и затова сега сме си тримката в една леко неудобна ситуация, но пък сме щастливи и спокойни, че рожбата ни е с нас.

Каквото и решение да вземете - то ще бъде правилно за вашето семейство.

П.С. сигурно имаш страхотно разбрана съпруга за да се съгласи да си даде детето и то при свекърите за толкова дълго време

Ок, щом искаш личен опит, личен опит да е.
Мъжът ми беше разделен с мен и малкия година и половина, не по наше желание (мъжът ми замина 22 дни след раждането и се събрахме като малкия беше на 1г.5 м, през това време и скайп и т.н. сме ползвали както ти споменаваш). Последствията за детето бяха много сериозни и все още се опитваме да ги оправим. Аз лично не "скочих" заради прибързани заключения, а защото не мога да си представя човек със здрав разум и ИЗБОР в такава ситуация да избере подобно развитие на събитията, още повече че причините, които си изброил, ако са наистина основните да направите такъв избор за просто смешни, без извинение.

я дай малко примери моля те, че на ли знаеш и ние сме на тоя хал..., макар че ние се разделихме, когато детето беше на 20 мес., не знам има ли значение, сигурно има.

 
той пита, zащото и на него му е тежко, не може иначе, това е неговото дете. Аz мисля, чЕ на детето ще му е тежко , но и на родителите , ако не и повече, zащтото ще треперят по цял ден дали не се е случило нещо, добре ли е малкото и ще им липсват моментите zаедно. 

Аз пък в случая съм ужасно щастлива да кажа,че не съм се омъжила за българин..
Е,въпрос на възгледи

истерии не видях в никое мнение  , освен ако за теб реШителните отговори не са равни на истерия  .


ако не си обяснил неЩо както трябва, не се сърди на нас за отговорите, които са продиктувани единствено от твоето описание на неЩата. ако беШе казал, 4е имате професионални, икономи4ески или 'нам к'ви затруднения, по всяка вероятност ЩеШе да полу4иШ разли4ни отговори, или поне разли4ен тон.



абе, вси4ки сме оригинални, ти к'во си мислиШ?



Ще ме извиняваШ, ама това ти го каза в поста си, аз само наблегнах на него. 

не виждам какво друго мога да си помисля, препро4ети си втория пост и се погледни отстрани.

Даман след като си взел решение действай.Българките са пословични с привързаността си към децата.В което няма нищо лошо,но понякога се прекалява.Ако тази раздяла може да заздрави брака ти,опитай,но че бабите глезят в това не се съмнявам.
В никакъв случай не те смятам за безотговорен баща,но все пак момичетата с прави за някой неща,не е зле от всичко прочетено да извлечеш някаква идея.

Аз незнам дали българките са пословични с привързаността си към децата ..,ама не съм чула някоя холандка(давам този пример,понеже имам поглед върху холандци)...,да си прати детето за половин година при майка си ..дори е много голяма рядкост тук ,някоя баба да го гледа и за уикенда ...Хората си ходят заедно по почивките,по ресторантите...и ние сме така ...и се радвам,че мъжът ми мисли по този начин ..и пак да подчертая,едно e да дойдат баба и дядо за известно време ...,и съвсем различно да се прати детето на такава възраст на хиляди км
Интересно ми е жена ти с какъв произход е

Биха ли реагирали адекватно родителите ти, ако детето се нарани и/или разболее>сам знаеш за каква медицинска помощ иде реч в България - имам 2 годишна дъщеря, която за толкова кратко време успя да се задави жестоко, да си спука главата, да вдигне n-пъти над 41 градуса и да направи гърч, да олепи незнам-си-колко шарки и да си счупи предния зъб? На мен само тези доводи са ми напълно достатъчни, за да кажа "не" на по-дългото отглеждане на детето ми далече от мен, но все пак...
Ако са в България детето ще има ли място, където да играе и да се разхожда?
Това място удобно ли е откъм комуникации?
Има ли подходяща среда за него - детски площадки или двор, приятелчета? може ли да се има доверие на тях и родителите им?
Това са няколко от въпросите, които аз бих си задала преди да пратя детето ми където и да е, за каквото и да е време.

Аз не мисля, че проблема е отглеждането в България! Там също има детски площадки, има деца (които при това са склонни да си играят доста повече от себеподобните си в някой страни  ). Проблема за мен е раздалата с родителите!
Аз имам горчивият опит да оставя дете на 1 и половина за някакви си там 7 дни! Повече от половин година се борих с последствията - болезнена привързаност, страх от изоставяне, неспокоен сън и доста други. Иначе бабата твърдеше, че е бил спокоен и щастлив. Но като ме видя отказа да ме погледне дори беше ми страшно обиден(а аз си мислех, че ме е забравил)!
Аз лично не бих се разделила с детето си поне докато не навърши 4!

Човекът иска да се преоткрият с жена си, какво толкова лошо има? Големи нападки, голямо нещо..
Ако има доверие в родителите си, защо не?
И в България се отглеждат децата, не е крайна тъмна зона чак толкова.

Вариантът да останете с детето и родителите месец и да прецените дали то се адаптира лесно, е добър. Започнете да му говорите още от сега за бъдещия му престой. Кажете му за колко време и защо остава и най-важното кога ще се върнете да го вземете. Много хора си мислят, че едно дете на 2 год. не може да разбере тези неща, но не е така. Трябва да се говори за всичко с тях.

Това са моите съвети при вече взето решение.
Успех и дано да минат по-леко за всички тези 6 месеца.

ниЩо по принцип, само не разбрах Що не могат да се преоткрият с детето? 
и да ре4ем, след 6 месеца, като се прибере детето,  какво Ще измислят, за да се преоткрият тримата?
Щот тогава верно Ще си има нужда 

Тандури, аз за втори път засичам това твое мнение и на мен ми стана интересно, какви са последствията  Питам не от любопитство, а защото мъж ми замина на работа в чужбина, когато синът беше на 2 и половина, събрахме се постоянно, когато беше на 4 и половина. За този 2 годишен период сме се виждали семейно 2 пъти за по месец. Може би аз не съм особено впечатлителна, но не забелязвам някакви последствия при детето

cleoven, аз си спомням как брат ми (3-годишен тогава) хукна след влака, викайки "Татко, върни се! Не ме изоставяй!" - въпреки, че предварително бе приел обясненията "Татко трябва да замине за чужбина и скоро ще се върне при нас"...
Спомням си също как беше налепил по ръчичките си пощенски марки "Пар авион" и беше готов да полети от терасата, за да иде "при татко"...

По този повод, защото аз съм дете отрасло с баща, който все работеше по чужбина. Командировки е ходили 3 пъти за по 2 години, в далечни страни, пишех му писма, рисувах картини и ги пращах по пощата. Даже и по телефона трудно се чувахме, защото знаете много добре какви бяха комуникациите тогава  Явно има разлика от дете до дете. Първата ни раздяла беше преди да навърша 3 години, а третата, когато бях пубер. Предполагам ми се е отразило по някакъв начин и е повлияло на характера ми, определено не драматизирам временните раздели  А и летата, от средата на юни до средата на септември, винаги съм била при бабите, това са 3 месеца. Имам прекрасни спомени от тези ваканции, които не бих заменила за нищо!
Пробва се, ако не върви, се пуска план Б Човекът видяхте е подготвен!

о, и аз така, но в някаква съзнателна възраст, не на 2 годинки. и подозирам, 4е съм се 4увствала така добре, заЩото с баба ми и дядо ми съм била до 5 годиШна възраст 
продължавам да смятам, 4е ако е наложително, естествено се прави. мога да приема, 4е в името на някакво по_добро бъдеЩе, се подлагам и налагам на детето си тази жертва. просто не видях такива важни при4ини в поста на 4овека.

Що се отнася до детето : ми аз понякога се 4увствам виновна, 4е 4истя, да ре4ем, докато тя иска да и обърна внимание  . и много се 4удя дали един ден няма да и се върти из главата мисъл от рода "абе майка ми много не се занимаваШе с мен, ама къЩата, зна4и, беШе перфектна" 

ама може и моите да са нормални 4увства на работеЩа мама с постоянен недостиг на време и дълбоко вярваЩа, 4е и коли4еството си е от зна4ение 

Нямам деца, но идеята не ми се струва чак толкова катастрофална.
Всъщност, замислих се колко от нас ( мои приятели , роднини ) са били 'оставяни' на баби в крехка възраст и преброих повечето. Сигурно такива са били времената. Брат ми е бил 1г. при баба, докато нашите са приключвали образованието си. Братовчедка ми също.  Приятелката ми също е била доста при баба си, като е била на година-две.
Традиционно прекарвахме летата при баба и дядо, аз по-малко, но брат ми доста го изпращаха.
Познавам и още хора, които са били оставяни , никой няма психически травми за лекуване и не виждам връзката с родителя да е пострадала. Аз самата съм сигурна, че детето ни ще е чергарче с вечно приготвен багаж.

и моите, на път, но с мама и тате до г...т
сори, не можах да се сдържа 

Поетеса си ти, Феиам 
Сериозно, оставете човека на мира, какво сте го погнали.
Разликата от моето детство и сега , освен дълбоките психологически открития за връзките и пр. е, че сегашните баби и дядовци са доста по-възрастни от нашите, когато сме били на 1-2г. 
А това мисля е доста сериозен аргумент 'против' такова оставяне.
Едно е баба на 52, млада пенсионерка от социализма в една къде къде по-безопасна среда,
друго е баба на 65 при днешната ситуация по улиците в София, например.

Biz, ще ти пиша на лични, не е нещо, което ми се коментира на всеослушание 


Мери, едно е да те пратят " на село" за ваканция от 2 месеца или да те гледат баба и дядо в къщи докато майка ти е на работа, Идруго е да те гледат 6 месеца нон стоп чужди хора, защото бабата и дядото въпреки че са баба и дядо, за това дете са чужди хора.
При малките деца времето тече с друга скорост, 6 месеца са си цяла вечност и впечатлението, което ще се остави у детето никой не може да го знае, дори и родителите му, докато реално не се постави в тази ситуация.
Освен това не мисля, че хората, които баба и дядо са ги гледали по време на социализма за големи периоди от време извън къщи ( като" на село" например) са били под 4 години.
Едно дете на 4 години е много по-съзнателно от едно на 0-1-2-3 и по много по-различен начин ще разбере ситуацията.

Наистина от дете до дете има разлика, но когато човек предприема подобно нещо никой не знае неговото дете как ще реагира, нито дали ако е повече от 2 пъти ще реагира всеки път еднакво.  За мен лично рискът не си заслужава, но всеки знае себе си.
И все пак съм абсолютно съм съгласна с написаното от Феиам.

Ей побъркахте човека. Как няма да се радва, че  не се е оженил за българка. След всичките излеяния и аз се радвам, че не съм се оженила за българка. 
Damаn, ние сме ССФ , следователно перфектни във всяко едно отношение. Не остявяме децата на бабите, работим фул тайм и въртим сами цялото домакинство, естествено имаме и достатъчно време за всякакви палави  забавления с половинките. 

те т'ва го нЕмам 
и не съм перфекционист в нито едно отноШение.
но съм си раждала децата, за да си ги гледам. не ми се струва типи4но бг 4ерта, от това което помня и виждам

не виждам за к'во Ше се побърква 4овека : зададе въпрос, полу4и отговори, реШението си е негово 

1. Когато пускаш тема в отворен за всеки форум, ще получиш и крайни и обидни дори мнения. Това е в реда на нещата.
2. Като не си падаш по българки, тогава не им търси мнението. Тук пишат БЪЛГАРСКИ ЖЕНИ, то и от името на форума се подразбира.
3. Бабата и дядото също имат собствен живот. Това че децата им са решили да имат деца, не би трябвало да ги товари. Отговорността да гледаш и възпитаваш едно дете е огромна. Едно е да си 30, друго е да си на 60.

Миналия месец ходихме на зъболекар, семейно. Просто няма на кого да оставим детето. В чакалнята се запознахме с един мъж на около 60 години. Това което той ни каза, никога няма да забравя. Не че е нещо което не знам, но е хубаво човек да си припомня понякого важните неща.
"Човек трябва да прекарва, колкото може повече време с децата си. Аз сега имам много свободно време, но те имат собствен живот и се виждаме рядко. Единственото за което човек съжалява като остарее е, че не е отделял достатъчно време на децата си!"

Всеки сам избира в какво да инвестира! За избора никой не може да бъде упрекнат, всеки има собствена гледна точка!

Детето си е ва6е,отговорността и задълженията по неговото отглеждане съ6то.....


Лени, моята майка е на 48 год. ама пак не си давам детето,колкото и да мрънка за това лято 
И моята ду6ица е зажадняла за една хубава по4ивка,та ако 6те6 дори няколко но6ти пълноценен сън,ама няма и това е.
Като оженя 6терката 6те се наспя....ако не ми се наложи да гледам вну4ета 

Dealema, да натискаш буквичкита Ш и Щ е също толкова времезаемащо колкото и 6. И имаш много по-голям шанс някой да разбере какво си писала,.

Няма да обсъждам решението ти, няма да те нападам и само ще кажа, че аз не бих оставила детето си за повече от 2 дена, ако ще пък да съм най-съскащата, дива амазонка.
Разделихме се лятото с мъжа ми за 3 месеца - аз да си почина, детето да види баба си и дядо си, да си починем взаимно, за да се преоткрием с мъжа ми както ти искаш. Еми резултата въпреки скайп и телефон е, че детето се страхуваше после от баща си и не го познаваше. Не искаше да отиде при него и въобще изпадаше в паника. Трябваше ни доста време после да му покажем, че не е изоставено.
Има една много хубава приказка за твоя случай - Очи, които не се виждат се забравят!

Daman, искам да споделя пресен опит с баби - както вече споменах, синът ни е в Русия при руските си баба и дядо за 5 седмици. Току що се оказа, че са решили да го водят на лекар, правили са му изследвания за един проблем, който отдавна го тормози, и НЕ СА МИ КАЗАЛИ, че смятат да го правят. Нито на мен, нито на баща му. Аз трябваше да им вадя думите с ченгел от устата. Дори казаха, че аз досега не съм го направила, а те ето на са го направили, намеквайки, че аз не съм свястна майка. За сведение, аз се разбирам с тях и полагам усилие да се разбираме, аз изявих желание той да отиде там, за да може да си възвърне руския и да се разбира с баща си, когато пак се съберем.
Аз си мислех че познавам свекърва си добре и не се оплаквам от нея много, а и тя много ми помогна, като беше малък, но в последните няколко месеца, ми вдига нервите, сега особено с нейните самоинициативи и намеци. Някои баби и дядовци по подразбиране смятат, че биха гледали внуците си по-добре от родителите. Мисълта ми е, че съпругата ти трябва да се чувства изключително комфортно с това детето и да е в друга държава, с хора, които не познава добре, с чиито навици не е добре запозната, не знам дали родителите ти и съпругата ти имат общ език, в много случаи не е така, дали ще и е удобно да им звънне да даде наставления, дали те ще и кажат точно, как са нещата или ще отговорят само с "много е добре" без да дават допълнителни обяснения. Пак да кажа, аз не съм против децата да ходят при баби, но споделям опит от само 3 седмици. Не мога дори да си представя, какво би било, ако е там за повече от месец. Нямам търпение да отида да си го прибера...  ... и още нещо от моя опит - ще имате ли възможност от днес за утре да отидете да си го вземете, ако нещо се случи? аз не мога - трябва ми виза за "прекрасната" Русия, а тя се получава само с покана от там... изобщо, ако не си личи да си кажа - вече съжалявам ....

Приемам забележката ти,но клавиатурата ми е супер странна и нямам възможност да пи6а на кирилица....
Та не става въпрос за мързел от моя страна 

Мога да споделя моя скромен опит в подобна ситуация. Дъщеря ми беше на 2 г., когато я оставих за 2 месеца при майка ми. Няма да коментирам причините, породили това решение.
Аз как го преживях, няма да коментирам - всяка от вас го чувства по същия начин.
Споделям, за да подкрепя реда на мисли на Сърфлайн - ами ако се разболее.
Дъщеря ми направи неприятна алергична реакция към много храни в България и по-скоро към безобразното им тъпкане с консерванти в тях. По телефона ежедневно коментирахме къде да отиде, с кой лекар да се свърже, какво да направи и тн. Не беше никак лесно.
Да не споменавам и притесненията на майка ми през този период - поела ангажимент за дете, израсло в друга среда, с други навици, друг език.
А когато се видяхме след 2 месеца раздяла, няма да споменавам шока, който аз преживях. Тя беше толкова пораснала, че се уплаших, че това не е моето дете.
А за срок от 6 месеца или 1 година -  това е твърде дълъг период за толкова малко дете.
Да не споменавам и бебешкия пуберитет точно тогава как ще влоши нещата.
Даман, премислете много добре. Това е решение, което може да ви промени живота.

Мама и татко са НЕзаменими

Аз лично не бих си оставила детето при възможност да избирам. Оказа се, че и мъжа ми също, дори и за две седмици(аз да отида сама в Бг)...
какво повече да коментирам

Някой по-горе беше писал, че  западно европейките не биха си оставили децата по баби и дядовци, но аз си мисля, че не ги оставят понеже не им се позволява Понеже всеки би се възползвал в даден момент от подобна помощ!
Но все си мисля, че дори и собствената ми майка няма да е по-добър възпитател на детето ми от мен.
 

Дано успеете да вземете правилното решение... и за детето

Ако за сега имате затруднения по добре при бабата и дядото а пък като се оправите си го вземете-не разбрах то4но какъв вие е слу4ая-вие най-добре може да си прецените ситуациата.Мисля 4е 4уждо мнение не ви е нужно-4овек сам най-добре си решава.

много хора са си дали мнението , едни обвиняват , други съветват, аз просто ще ти разкажа нашия опит.
 Дъщеря ми се роди през 2001, съпруга ми имаше още 2г за да стане американски поданик и още 1г докато тече процедурата. така през тези 2 г , той живееше 6м в САЩ, 6м в Бг. когато се върна в САЩ , Дида беше бебе на 5м , той казва , че това което е чувствал тогава , не го пожелава на никой. Естествено като бебе, тя не разбираше нищо. при следващото си прибиране към САЩ детето вече беше ,на 1г и 3-4м , тъкмо започнало са ходи , да казва бебешки думички-и той трябваше да се раздели с нея за 6м отново. когато се прибра в Бг, тя беше почти 2годишна, гледаше го странно , не му даваше да ме докосва ,да спи при мен, плачеше. естествено децата свикват бързо , и след 2-3 седмици всичко беше О'к. тогава нямаше Скайп , да се чуваме он-лайн и да се виждаме , единствено снимки.
 Мисълта ми беше , че съпруга  ми тези раздели с малката ги изживяваше трудно. а като се има в предвид че не е от хората със слаб характер. както казва той, единствено " да работя по 12-14ч на ден ме спасяваше"
 така през 2004 , април месец , всички вече бяхме заедно в щатите. свекър ми и свекърва ми също живеят тук(със зелени карти са), и в края на 2005 решиха да се приберат в Бг за 1м. майка ми почна да се моли по телефона да пратим детето с тях , не я беше виждала година и половина. както и при вас , единствено внуче, мъчно им беше на родителите ми. Съпруга ми не искаше и да чуе каза"аз достатъчно дълго съм бил без детето си", но аз го убедих да я изпратим в България. един от доводите ми беше, че ние също бяхме "изчерпани", и си мислех че имаме нужда да се "преоткрием", и починем, а и майка ми щеше да се порадва на внучката си за 1м. ще ти кажа само че , след като детето си отиде в Бг , нещата станаха по-трудни. аз изпаднах в някаква депресия , детето ми липсваше , а съпруга ми каза"сега разбираш ли за какво ти говорех". малката се чувстваше добре в Бг , баба и я глезеше , разбира се, но когато се обадихме първия път по телефона( беше след около 3-4 дни) , тя започна да плаче и да вика"мамо елате да ме вземете , искам в къщи, при вас, не при баба и дядо" . сърцето ми се скъса , просто на детето си му беше мъчно за "мама и тати". тя беше на 3.5г тогава. за възпитанието ще ти кажа сега:естествено е бабите и дядовците да глезят внуците си , и въпреки че баща ми е строг по-принцип , позволяваше на малката да му се качва на главата.Сам можеш да прецениш.
 през 2006 аз трябваше да се прибера в Бг , по здравословно проблеми, малката питала баща си"мама защо си отиде в Б-я , не ме ли обича вече , защо не ме взе и т.н...."
 е това е нашият опит с разделите , и вече от опит ти казвам , не бих си пратила децата в Бг(сега имаме 9м момче), дори и за месец, може би защото САЩ е далеч , и не можеш ако стане нещо просто ей тъка да си тръгнеш за Бг.
 за майка ти-нормално е да иска да си види внучето , особено като има само него , но аз смятам че в тази възраст в която е малкия в момента -2г,е най-неподходяща за дълги раздели. той тъкмо започва да разбира и да пита, и същевременно не е достатъчно голям за да разбере че " не е изоставен" а просто на гости на баба и дядо. но както казах един месец дори два , е добре(макар че ще ви липсва),но 6м-1г , е адски много време. сигурна съм че сам ще го почувстваш.

Аз пък няма да ти дам никакъв съвет, защото виждам от прочетеното, че имаш глава на раменете си, а в главата вещество, което съм сигурна, че ще проработи правилно, в правилния момент, на правилното място. Успех с детето и събитията. Стискам палци всичко да мине по най-безболезнения начин.