Биха ли реагирали адекватно родителите ти, ако детето се нарани и/или разболее>сам знаеш за каква медицинска помощ иде реч в България - имам 2 годишна дъщеря, която за толкова кратко време успя да се задави жестоко, да си спука главата, да вдигне n-пъти над 41 градуса и да направи гърч, да олепи незнам-си-колко шарки и да си счупи предния зъб? На мен само тези доводи са ми напълно достатъчни, за да кажа "не" на по-дългото отглеждане на детето ми далече от мен, но все пак...
Ако са в България детето ще има ли място, където да играе и да се разхожда?
Това място удобно ли е откъм комуникации?
Има ли подходяща среда за него - детски площадки или двор, приятелчета? може ли да се има доверие на тях и родителите им?
Това са няколко от въпросите, които аз бих си задала преди да пратя детето ми където и да е, за каквото и да е време.
Ако са в България детето ще има ли място, където да играе и да се разхожда?
Това място удобно ли е откъм комуникации?
Има ли подходяща среда за него - детски площадки или двор, приятелчета? може ли да се има доверие на тях и родителите им?
Това са няколко от въпросите, които аз бих си задала преди да пратя детето ми където и да е, за каквото и да е време.
). Проблема за мен е раздалата с родителите!
Питам не от любопитство, а защото мъж ми замина на работа в чужбина, когато синът беше на 2 и половина, събрахме се постоянно, когато беше на 4 и половина. За този 2 годишен период сме се виждали семейно 2 пъти за по месец. Може би аз не съм особено впечатлителна, но не забелязвам някакви последствия при детето 
Явно има разлика от дете до дете. Първата ни раздяла беше преди да навърша 3 години, а третата, когато бях пубер. Предполагам ми се е отразило по някакъв начин и е повлияло на характера ми, определено не драматизирам временните раздели 
А и летата, от средата на юни до средата на септември, винаги съм била при бабите, това са 3 месеца. Имам прекрасни спомени от тези ваканции, които не бих заменила за нищо! 
Човекът видяхте е подготвен! 
