Мисля, че много малко жени са способни да правят извънбрачен секс без да влагат чувства. Не съм имала подобна връзка, но определено смятам, че минусите са повече от плюсовете. Не си струва заради мимолетна тръпка и секс с неясно качество да рискуваш всичко, което имаш.
- Публикувана: 1 март 2008, 13:40 ч.
- Последно мнение: 14 март 2008, 22:11 ч.
Извънбрачната ви връзка прави ли ви щастливи?
Съвет към търси съвет:
Щастието в паралелната (извънбрачна, за сключилите брак) връзка е в това тя да ти внася доза интрига, да помогне на самочувствието ти да изкачи още едно стъпало, да бъде мястото, където си по-сигурен, че всички карти са на масата без знанието, което това ти носи да те наранява, тази ситуация трябва да работи за, а не против теб. Четейки постовете ти, си мисля, че ти вече си влюбена в този "изкусител" и нагласата, с която тръгваш към нещата ще ти довлече единствено неприятности и няма да обогати личността ти.
По-добре се откажи овреме.
В това да накараш някого да си развали семейството няма нищо женствено и геройско. Човекът обича жена си и иска да пофлиртува с теб, когато разбереш, че това е нормално и не те огорчава подходът му - давай, но сега по-добре си стой мирно на дупето.
Щастието в паралелната (извънбрачна, за сключилите брак) връзка е в това тя да ти внася доза интрига, да помогне на самочувствието ти да изкачи още едно стъпало, да бъде мястото, където си по-сигурен, че всички карти са на масата без знанието, което това ти носи да те наранява, тази ситуация трябва да работи за, а не против теб. Четейки постовете ти, си мисля, че ти вече си влюбена в този "изкусител" и нагласата, с която тръгваш към нещата ще ти довлече единствено неприятности и няма да обогати личността ти.
По-добре се откажи овреме.
В това да накараш някого да си развали семейството няма нищо женствено и геройско. Човекът обича жена си и иска да пофлиртува с теб, когато разбереш, че това е нормално и не те огорчава подходът му - давай, но сега по-добре си стой мирно на дупето.
Само едно уточнение- аз не искам да му развалям семейството, нито искам да си развалям моето.
Права си, че подходът му ме огорчава и не съм навита на тая работа.
Със сигурност не си заслужава да разваляш нещо, което си градил с години. Явно искам само повече свобода. Знаете какви жертви прави една жена докато си роди и отгледа децата и идва един момент в който си казва:"Чакайте , а къде съм аз?". Аз нямам ли чувства, желания, не искам ли да изглеждам добре, не искам ли отново мъжът ми да ме гледа като богиня? И се поражда един лек егоизъм, и искаш нещо ново да стопли душата ти, а всичко останало да е както обикновенно. Не казвам, че задължително иде ред на изневярата, но когато се случи точно това да ти предложат, точно в този момент, е възможно да се подхлъзнеш.
търси съвет, и аз съм в подобна дилема в момента, тъкмо с такъв недостъпен тип. Аз не съм женена, но с дългогодишна връзка и с достатъчно луда глава, за да обърна света, но да получа, каквото искам. Моята теория е, че най-добрия начин да се справиш с изкушението е да му се отдадеш. И щях, но обстоятелствата се стекоха така, че сме разделени от няколко хиляди километра с въпросния тип. Това не би ме спряло. Но въпроса е - заслужава ли си? За един студен (или държащ да изглежда студен) човек. Аз сама се бутам между шамарите, сама си въобразявам, че би могло да бъде много хубаво и тем подобни. Колкото повече навлизам в тая история, толкова по-зле за мен, толкова по-наранена ще съм, и го знам, и продължавам. Ама то жени! И кофтито е, че едно недоизживяно нещо те гложди много повече, само защото е недоизживяно... Дори и да си наясно накъде ще отиде (т.е. в недобра посока), пак те гложди. Та съвет е трудно да се даде... и да се впуснеш с главата напред в глупост не е хубаво, ама и да се бориш със себе си не знам доколко е възможно....
ВЪПРОС: извинете ме, но ми е чудно как успяват тези, които поддържат такава връзка да опазят тайната си, къде се срещат?
Ако връзката продължи няколко месеца, все ще има познати които ще засекат двойката.
Ако са семейни и двамата, къде се срещат, къде консумират любовта си?
А че такава връзка е симулираща и даваща криле, това е така. Особено при по-продължителни бракове.
Ако връзката продължи няколко месеца, все ще има познати които ще засекат двойката.
Ако са семейни и двамата, къде се срещат, къде консумират любовта си?
А че такава връзка е симулираща и даваща криле, това е така. Особено при по-продължителни бракове.
търси съвет, и аз съм в подобна дилема в момента, тъкмо с такъв недостъпен тип. Аз не съм женена, но с дългогодишна връзка и с достатъчно луда глава, за да обърна света, но да получа, каквото искам. Моята теория е, че най-добрия начин да се справиш с изкушението е да му се отдадеш. И щях, но обстоятелствата се стекоха така, че сме разделени от няколко хиляди километра с въпросния тип. Това не би ме спряло. Но въпроса е - заслужава ли си? За един студен (или държащ да изглежда студен) човек. Аз сама се бутам между шамарите, сама си въобразявам, че би могло да бъде много хубаво и тем подобни. Колкото повече навлизам в тая история, толкова по-зле за мен, толкова по-наранена ще съм, и го знам, и продължавам. Ама то жени! И кофтито е, че едно недоизживяно нещо те гложди много повече, само защото е недоизживяно... Дори и да си наясно накъде ще отиде (т.е. в недобра посока), пак те гложди. Та съвет е трудно да се даде... и да се впуснеш с главата напред в глупост не е хубаво, ама и да се бориш със себе си не знам доколко е възможно....
Ами ти си го решила вече. Само да не объркаш студенината с абсолютната незаинтересованост, защото ще страдаш със сигурност. А дали си е заслужавало ще разбереш чак след като го направиш.
Трудно се създава и лесно се разрушава нещо. Първото е по-трудно и доста продължително. Та в този ред на мисли представете си следната ситуация : Имаме дом, двор, две деца , всеки има кола, достатъчно приходи за да си средна ръка.
Жена ми обаче, решава да е по- самостоятелна, започва да посещава разни вечерни курсове, йога, латински танци, разни партита с нейни приятелки. Дали е така, само тя си знае. Това от своя страна допълнително започва да ме натоварва. Започва да ми писва и въпреки , че съм търпелив, всяко нещо си има граници.
Това е . В един момент отварям широко вратата ... и цялата свобода е нейна. Свободата сама да определя поведението си, да се прибира и излиза когато пожелае, но не вече в този дом, има свободата да работи където поиска , и свободно да разполага с финансиите с които разполага.
Децата ? Незнам дали ще има време и средства да ги гледа ....... Сигурно не.
Е струва ли си ? Затова ли си създавал нещо 10 години.
Жена ми обаче, решава да е по- самостоятелна, започва да посещава разни вечерни курсове, йога, латински танци, разни партита с нейни приятелки. Дали е така, само тя си знае. Това от своя страна допълнително започва да ме натоварва. Започва да ми писва и въпреки , че съм търпелив, всяко нещо си има граници.
Това е . В един момент отварям широко вратата ... и цялата свобода е нейна. Свободата сама да определя поведението си, да се прибира и излиза когато пожелае, но не вече в този дом, има свободата да работи където поиска , и свободно да разполага с финансиите с които разполага.
Децата ? Незнам дали ще има време и средства да ги гледа ....... Сигурно не.
Е струва ли си ? Затова ли си създавал нещо 10 години.
Трудно се създава и лесно се разрушава нещо. Първото е по-трудно и доста продължително. Та в този ред на мисли представете си следната ситуация : Имаме дом, двор, две деца , всеки има кола, достатъчно приходи за да си средна ръка.
Жена ми обаче, решава да е по- самостоятелна, започва да посещава разни вечерни курсове, йога, латински танци, разни партита с нейни приятелки. Дали е така, само тя си знае. Това от своя страна допълнително започва да ме натоварва. Започва да ми писва и въпреки , че съм търпелив, всяко нещо си има граници.
Това е . В един момент отварям широко вратата ... и цялата свобода е нейна. Свободата сама да определя поведението си, да се прибира и излиза когато пожелае, но не вече в този дом, има свободата да работи където поиска , и свободно да разполага с финансиите с които разполага.
Децата ? Незнам дали ще има време и средства да ги гледа ....... Сигурно не.
Е струва ли си ? Затова ли си създавал нещо 10 години.
Жена ми обаче, решава да е по- самостоятелна, започва да посещава разни вечерни курсове, йога, латински танци, разни партита с нейни приятелки. Дали е така, само тя си знае. Това от своя страна допълнително започва да ме натоварва. Започва да ми писва и въпреки , че съм търпелив, всяко нещо си има граници.
Това е . В един момент отварям широко вратата ... и цялата свобода е нейна. Свободата сама да определя поведението си, да се прибира и излиза когато пожелае, но не вече в този дом, има свободата да работи където поиска , и свободно да разполага с финансиите с които разполага.
Децата ? Незнам дали ще има време и средства да ги гледа ....... Сигурно не.
Е струва ли си ? Затова ли си създавал нещо 10 години.
С искрената си убеденост смея да твърдя, че моят партньор, докато е с мен е свободна да следва желанията и потребностите си с моята подкрепа личност, без никакви ограничения от моя страна.
и аз да се изкажа като човек, на който не му се е разминало гореописаното уязвимо състояние на "къде съм аз?" съпътстввано от "подходящия" човек. това е повърхностно и временно решение на по-дълбок проблем. ако не се чувстваш удовлетворена от това, което си за мъжа си, може би е защото наистина не си върха. вместо да търсиш някой, който би те харесал "такава каквато си" (без да живее с теб, да понася всичко, дето понася мъжа ти и да вижда това, което наистина си!) трябва да се насочиш навътре и да се попромениш, така че да станеш пак жената, която той би гледал като богиня. ако нямаш самочувствие по-достойното нещо е да го постигнеш, да го заслужиш, вместо да го търсиш другаде - така пак не знаеш колко ще изтрае.
нямала съм извънбрачна връзка, но не защото съм с нещо по-добра от хората, които имат, ами просто навреме се осъзнах.
нямала съм извънбрачна връзка, но не защото съм с нещо по-добра от хората, които имат, ами просто навреме се осъзнах.
Трудно се създава и лесно се разрушава нещо. Първото е по-трудно и доста продължително. Та в този ред на мисли представете си следната ситуация : Имаме дом, двор, две деца , всеки има кола, достатъчно приходи за да си средна ръка.
Жена ми обаче, решава да е по- самостоятелна, започва да посещава разни вечерни курсове, йога, латински танци, разни партита с нейни приятелки. Дали е така, само тя си знае. Това от своя страна допълнително започва да ме натоварва. Започва да ми писва и въпреки , че съм търпелив, всяко нещо си има граници.
Това е . В един момент отварям широко вратата ... и цялата свобода е нейна. Свободата сама да определя поведението си, да се прибира и излиза когато пожелае, но не вече в този дом, има свободата да работи където поиска , и свободно да разполага с финансиите с които разполага.
Децата ? Незнам дали ще има време и средства да ги гледа ....... Сигурно не.
Е струва ли си ? Затова ли си създавал нещо 10 години.
Жена ми обаче, решава да е по- самостоятелна, започва да посещава разни вечерни курсове, йога, латински танци, разни партита с нейни приятелки. Дали е така, само тя си знае. Това от своя страна допълнително започва да ме натоварва. Започва да ми писва и въпреки , че съм търпелив, всяко нещо си има граници.
Това е . В един момент отварям широко вратата ... и цялата свобода е нейна. Свободата сама да определя поведението си, да се прибира и излиза когато пожелае, но не вече в този дом, има свободата да работи където поиска , и свободно да разполага с финансиите с които разполага.
Децата ? Незнам дали ще има време и средства да ги гледа ....... Сигурно не.
Е струва ли си ? Затова ли си създавал нещо 10 години.
С искрената си убеденост смея да твърдя, че моят партньор, докато е с мен е свободна да следва желанията и потребностите си с моята подкрепа личност, без никакви ограничения от моя страна.
Кога искаш да го правиш това ? Всеки ден от 18 до 23 ? А той да взима децата от училище, да ги прибира в къщи, да ги нахрани, да изчисти и запали камината, да нахрани кучетата, като преди това е намерил време да напазарува. С това ли да ти подкрепя "полетите"?
Семейството само по себе си налага някои ограничения, както на единия ,така и на другия. Или ги приемаш или не. И никой не те ограничава, партньорите са за това. От там нататък не може да си партньор. И няма смисъл поне за един от двамата.
и аз да се изкажа като човек, на който не му се е разминало гореописаното уязвимо състояние на "къде съм аз?" съпътстввано от "подходящия" човек. това е повърхностно и временно решение на по-дълбок проблем. ако не се чувстваш удовлетворена от това, което си за мъжа си, може би е защото наистина не си върха. вместо да търсиш някой, който би те харесал "такава каквато си" (без да живее с теб, да понася всичко, дето понася мъжа ти и да вижда това, което наистина си!) трябва да се насочиш навътре и да се попромениш, така че да станеш пак жената, която той би гледал като богиня. ако нямаш самочувствие по-достойното нещо е да го постигнеш, да го заслужиш, вместо да го търсиш другаде - така пак не знаеш колко ще изтрае.
нямала съм извънбрачна връзка, но не защото съм с нещо по-добра от хората, които имат, ами просто навреме се осъзнах.
нямала съм извънбрачна връзка, но не защото съм с нещо по-добра от хората, които имат, ами просто навреме се осъзнах.
Мисля, че в момента съм повече жена от всякога във всеки един смисъл, изглеждам доста добре, свалих си 28-те килограма след ражданията, грижа се за външността си, правя по- добър секс отпреди да се оженим и мисля, че грешката не е в моя телевизор. Той не ме гледа като богиня не защото не заслужавам вниманието му или не изглеждам добре, а защото в ежедневието забравихме да се забелязваме. И историите за съживяването на връзката - да излизаме, да прекарваме уикендите заедно и дрън-дрън имат само временен ефект. И вярвай ми имам много добро самочувствие на образована, еманципирана, спортуваща 3-пъти в седмицата жена.
Тук ще оборя писаното от muneca de porcelana ,защото не е вярно това ,че се събираш с някой само за да имаш човек до себе си или за да имаш свобода /свобода има другаде/ .Събираш се с някой защото се обичате,разбирате се и ви е много приятно да сте заедно . 
А не след няколко години и вече като има и деца да се чудиш "ама аз кво правя искам свобода" 
и вече се пречупва всичко .
Има хора които нямат възможност да ходят даже и на козметик ,маникюр и т.н всякви си глезотийки
,блъскат се цял ден на работа връщат се и си гледат къщата и семейството и въпреки че нямат време за себе си им е приятно че са заедно и да се забавляват с децата и да бъдат любиямият мъж.
Питам къде тогава им е свободата на тези жени и дали им минават подобни мисли ,че са нещастни /може би по-скоро е от това че не им стигат парите /
Подкрепям изцяло писаното от wall
п.п. аз съм от тези които са предпочели семейството ,вместо да работя си гледам детето и ми е добре
не мога да си позволя всякакви такива прищевки ,но и не ми липсват /никак даже/
Имам и такава позната като жената на wall и смея да твърдя че "ПАРИТЕ ПРОМЕНЯТ ЧОВЕКА"
А не след няколко години и вече като има и деца да се чудиш "ама аз кво правя искам свобода" и вече се пречупва всичко .Има хора които нямат възможност да ходят даже и на козметик ,маникюр и т.н всякви си глезотийки
,блъскат се цял ден на работа връщат се и си гледат къщата и семейството и въпреки че нямат време за себе си им е приятно че са заедно и да се забавляват с децата и да бъдат любиямият мъж. Питам къде тогава им е свободата на тези жени и дали им минават подобни мисли ,че са нещастни /може би по-скоро е от това че не им стигат парите /
Подкрепям изцяло писаното от wall
п.п. аз съм от тези които са предпочели семейството ,вместо да работя си гледам детето и ми е добре
не мога да си позволя всякакви такива прищевки ,но и не ми липсват /никак даже/
Имам и такава позната като жената на wall и смея да твърдя че "ПАРИТЕ ПРОМЕНЯТ ЧОВЕКА"
Тук ще оборя писаното от muneca de porcelana ,защото не е вярно това ,че се събираш с някой само за да имаш човек до себе си или за да имаш свобода /свобода има другаде/ .Събираш се с някой защото се обичате,разбирате се и ви е много приятно да сте заедно . А не след няколко години и вече като има и деца да се чудиш "ама аз кво правя искам свобода" и вече се пречупва всичко .
Има хора които нямат възможност да ходят даже и на козметик ,маникюр и т.н всякви си глезотийки,блъскат се цял ден на работа връщат се и си гледат къщата и семейството и въпреки че нямат време за себе си им е приятно че са заедно и да се забавляват с децата и да бъдат любиямият мъж.
Питам къде тогава им е свободата на тези жени и дали им минават подобни мисли ,че са нещастни /може би по-скоро е от това че не им стигат парите /
Подкрепям изцяло писаното от wall
п.п. аз съм от тези които са предпочели семейството ,вместо да работя си гледам детето и ми е добре
не мога да си позволя всякакви такива прищевки ,но и не ми липсват /никак даже/
Имам и такава позната като жената на wall и смея да твърдя че "ПАРИТЕ ПРОМЕНЯТ ЧОВЕКА"
А не след няколко години и вече като има и деца да се чудиш "ама аз кво правя искам свобода" и вече се пречупва всичко .Има хора които нямат възможност да ходят даже и на козметик ,маникюр и т.н всякви си глезотийки
,блъскат се цял ден на работа връщат се и си гледат къщата и семейството и въпреки че нямат време за себе си им е приятно че са заедно и да се забавляват с децата и да бъдат любиямият мъж. Питам къде тогава им е свободата на тези жени и дали им минават подобни мисли ,че са нещастни /може би по-скоро е от това че не им стигат парите /
Подкрепям изцяло писаното от wall
п.п. аз съм от тези които са предпочели семейството ,вместо да работя си гледам детето и ми е добре
не мога да си позволя всякакви такива прищевки ,но и не ми липсват /никак даже/
Имам и такава позната като жената на wall и смея да твърдя че "ПАРИТЕ ПРОМЕНЯТ ЧОВЕКА"
Събирането поради любов, "разбираме се" и искане да си с някого е мно-о-о-го романтично, но все по-малко реалистично, не бих се събрала с никого, ако са налице само тези неща.
Партньорството трябва да увеличава свободата, в никакъв случай не обратното. Осъзнаващият се като свободен човек е много по-отговорен и изискващ отговорност от ограничавания такъв.
Аз също не ходя на козметик, маникюрът си го майсторя самата аз в домашни условия, ходенето веднъж седмично на басейн ми е препоръчано от лекар, работя много, така че 5-7 лева седмично мога да си позволя в името на това да не ме боли гърбът. И болни родители имам, които не съм оставяла без пазар, или лекарства, без помощ за банята...,
Та сигурно би ти било чудно, че човек, който не тъне в пари, който не виси цял ден по кафенетата и козметичните салони иска да работи, да учи, да спортува и да е нещастен, ако не може.
Това здрав, прав, млад човек да си седи вкъщи ако децата му са над 2 годишна възраст за мен е посредственост. Лично мнение.