Призрачната сянка на тайната на осиновяването

мили момичета, днес тъй като се събудих рано и не можах да заспя , мислих по тази тема...
не че вашите деца са заклеймени или вие /ако сте осиновени/ - просто обществото ни е станало като гнездо на оси - всеки бива ожилен...
от тези хора, дето са казали, че видиш ли сакати не им трябват в квартала /за децата от Могилино/
до тази възрастна баба, дето овикала моя приятелка че е "дебела" и другото и да не го пиша, само защото детенцето й бутнало СЛУЧАЙНО внучето на бабата...
хората са станали повече от зли и злобни
те не считат че ОСИНОВЕНИТЕ деца са проблем...о не - по-лошо е - за тези хора ВСИЧКИ деца са проблем...и не само децата....
не че ви успокоява това, но това е моето наблюдение - лично мен тази тенденция ме плаши много повече....

Дари, това пък твоето направо не го разбирам.....
все едно аз каквато съм пухкавка напоследък да тръгна да обиждам някого на дебело......присмял се хърбел на щърбел казали хората....
аз на твое място бих пуснала на модовете молба потребителя да бъде санкциониран - в крайна сметка не сме деца и когато осъзнато тормозиш някого трябва да си платиш!

ех, честно казано стана ми много криво в този дъждовен ден като прочетох как дори в интернета хората могат да бъдат жестоки и груби...ей така просто да си се докажат кви са печени и велики...сами на себе си....

Има разлика между мироглед и насилие. За мирогледа си права иняма какво да се добави.
 
Жена, която много уважавам и която професионално се занимава с тематиката, се отказа от темата за докторската си дисертация именно защото не пожела да задава определени въпроси на деца и тинейджъри.

 А когато аз рязко се противопоставям и давам отпор на опити за дискция с нехигиенични инструменти в душите на децата в тяло на възрастен (чрез същия тип въпроси и коментари), някои смятат, че това е акт на заяждане с определен човек.
Ами само от тази посока има такива опити - затова и само в тази посока има и защита.

ако аз днес науча, че съм осиновена, един свят би се срутил за мен. предполагам, че ще изгубя разсъдъка си. просто знам как реагирам, когато бивам отхвърлена.

ще мога да си обясня лошото в себе си, естествено ще го припиша на другите родителище изпитам още по-голяма привързаност към своите родители и изпепеляваща омраза към тези, които са ме изоставили.

това на първо четене. отдаде ми се за малко да мога да вляза в тази роля.

това е за ясните чувства, но след тях идват тези, които тепърва ще трябва да изяснявам, и те, предполагам, ще са падението ми.

изпитвам естествен страх от момента, в който дори на ниво игра, ще започна да подготвям детето си за истината.
имам избор, мога да премълча, поне докато стане на 16 години. начини винаги се намират. но за да улесня себе си и да избягам от проблема. а той така или иначе един ден ще дойде.

както направих избора да отгледам детето си, така трябва да направя и избора да му кажа, че аз не съм неговата коремна майка чух скоро този израз тук, в една прекрасна телевизионна поредица за осиновяването. на немски звучи по-приятно, а и някак си е достатъчно точно.

децата ни са огледало на хорското мнение, колкото и огромни усилия да правим да ги предпазим от него.
отношението на околните винаги е различно към нашите деца, дори и продиктувано от най-топли чувства.

май само ние забравяме, че не сме ги родили. за останалите те винаги остават осиновеното дете. не просто детето с труден пубертет или гениалното дете, или музикалното дете, а осиновеното гениално дете. в добрите случаи положителните качества се възприемат като награда за благородството на осиновителите, а лошите, като несправедливо наказание, въпреки благородството им.
осиновените деца се смятат от обществото за деца втора ръка. за мен това е факт. във всяка фаза от живота им към тях се прикрепя и думичката осиновяване. не могат никога да избягат от нея.
 
някои го приемат и правят най-доброто от ситуацията, други цял живот не могат да излекуват огромната и дълбока рана да бъдат хем отхвърлени, хем нерпиети до край.
 
оглеждам се в най-близкото си бкръжение и виждам, че за всички, освен за мен, мъжът ми, майка ми и баща ми, моето дете е различно.
разбирам хората, които предпочитат да премълчат факта на осиновяването. така си спестяват малките войни, които трябва иначе да водят всеки ден. лошото е, че по този начин допринасят за формирането на именно това мнение, за втората ръка деца.
от лично удобство, от желание да защитят детето си.

никога няма да можем да се преборим всички деца да бъдат третирани като еднакви, но от нас зависи да намалим границите, да ги смекчим, да ги направим почти невидими.

моето скромно мнение е, че просто не бива да има тайна при осиновяването. защото тайната служи да опазва интересеите на всички останали, но не и на тези, които никой не е питал какво искат, а просто е решил вместо тях. именно за тях тази тайна не бива да съществува. тяхно право е да имат цялата информация за появата си на този свят. без да се правят уговорки чии живот би бил намесен в това. те са потърпевшите, техните интереси трябва да бъдат бранени на първо място.

П.П. това с еврейката ме развесели и мен. винаги много картинно си представям как някой се запенва пред тастатурата на пц то, изписвайки подобни неща. представям си го като малък зъл, пъпчасал гном, издаващ нечленоразделни злобни звуци.
както каза ДАР, облечи се по-дебело, Фуси.
откакто имам детето станах невероятно дебелокожа в определени ситуации. известна доза арогантност и злоба са също полезни на моменти, иначе няма да оцелеем. и няколко лъжички м...ата му.

моля ви, да не пренасяте личните си отношения в нашия форум. всички са добре дошли, но имайте малко уважение към проблемите на нашите деца. НИЕ ги живеем, болеем и се опитваме да ги преодоляваме. темите ни за безкрайно важни и нямаме желание да ставаме свидетел на лични нападки.
във форумите на децата с увреждания, загубите и нашия би трябвало да има малко повече респект към редовно списващите.
неосиновители и неосиновени са добре дошли, но най-вече като слушатели.
става дума за страданията на децата ни, за нашите страдания. само който ги преживява може и да ги усети.
не ползвайте темите ни за свои платформи, моля.

мислех да пиша на лични пак, но тъй като се връщат стари неща ще си позволя да пиша тук

да писала съм много..нормално е когато съм стар потребител, нормално е когато дори този подфорум се организира защото и аз и други хора /не всички имаще нещо общо с осиновяването/ - решиха че всички осиновители /тогава не се говореше за осиновени/ ще имат своето място

като всеки човек съм писала и "глупости"

но човек не съди по дела от преди години... човек се мени и ако искаме коректност - съдиме ближния по сегашните му мисли и дела

за себе си считам че съм си извадила покрай майчинството и отглеждането на децата определени изводи за това как да се общува с ближния...вмидяла съм и свои грешки...което не бе лесно...

това е което ще напиша по темата - защото delce не остана на ЛС и си позволи да се "извиняма" за моя сметка

е аз не ви се извинявам за отговора си тук - защото когато биваш нападнат имаш право на отбрана и няма да ви се извинявам лицемерно
и ще добавя последно - писала съм и съм говорила много - но НИТО ЕДИН никога не ми е писал че сам го засегнала толкова че да си иде....
може да не съм права...но аз съм наистина от "онова общество" в което живеете и живеят децата ви.....ако се държите така както DELCE или както мен на времето - ако всеки отстоява каузата си чрез обиди и нападки..... мислите ли че това ще ПОМОГНЕ на някого? това е извода който аз съм си направила...вашия си гоправете вие

Както не веднъж съм казвала, не крия от дъщеря си, не съм го правила и няма да го направя и в бъдеще. Ще я подкрепя в търсенето...
А съм убедена, че човек ако иска намира начин, колкото и дълбоко да е заровена тайната.
Имам един такъв въпрос към осиновените, четящи и най-вече пишещи тук? И последващиата серия от въпроси:

Колко от вас са се срещнали вече с биологичните си родители? (освен дари73, ако порпускам, моля за извинение)

С кой от тях? И какво ви донесе тази среща? Способни ли сте да ги обичате? Обикнахте ли ги? Дадоха ли ви отговорите, които търсите? Какво място заеха в живота ви? Запълниха ли се празнините ...
Ох, още колко неща искам да питам, но по-нататък.

Мислих си за нова тема - "Срещата с биологичните родители", ако прецените ....

 Ani_M не съм ги срещнала още, но дори и това да стане едва ли бих била способна да ги обичам, нито пък удовлетворена да си изкарвам празниците с тях....Не ми се иска да си мисля, че съм злобна и отмъстителна , но наистина няма как да заобичам някой,който ме е изоставил, независимо от причината, т к  аз също съм майка и знам,че няма нито една основателна причина,която да ме накара да изоставя децата си.А искам да ги знам най-вече от любопитство, нещо не ми дава покой, надявам се, че ако осъществя такава среща ще намеря покой.Просто искам да знам.Странно ми е ,че не го разбират това осиновителите,моята майка също...скоро ме попита "кажи ми честно, промени ли се нещо от както разбра,че сме те осиновили"БОЛКА ,И ПАК БОЛКА....Разбирам ,че майка ми не е убедена, че гледам на нея като на майка... , много ме боли...разбирам, че колкото и каквото да съм и казала или кажа от тук нататък тя винаги ще носи този страх в сърцето си.Какво трябва да се направи ,наистина не знам!

  По темета
Fussii  , с най -голямо удоволствие искам да те поздравя от трибуната на този форум за статията, за гласността и да ти кажа ,че те подкрепям / със сигурност не само аз!/ и се надявам да продължиш!Разчитам на теб, не се отказвай!   
 
 

"..Разбирам ,че майка ми не е убедена, че гледам на нея като на майка... "
Дива-не, моята майка си мисли че съм и повярвала, когато преди годи се опитах да провокирам разговор за осиновяването ми и тя яростно отрече. Страх и съмнение, относно това дали гледам на нея като на майка, струи и от нея. Нейните призраци също"чукат от гардероба". Сигурно е страшно да живееш 35 години в страх? А аз все още нямам смелоста да говоря.Но малкото дете не ми позволява

  sisaka , точно така е , този страх и тази болка са толкова огромни, че някак несъзнателно се пренасят и върху нас. Поне в моя случай мисля че това е непреодолимо ,за цял живот.Аз никога не започвам сама "болната " тема, обикновенно някое предаване провокира майка /наскоро в Имаш поща напр/ и тя се опитва нещо да каже... а аз много внимавам в избора на думи.Разбирате ли , мен ме е страх да не и причиня болка , и то толкова много, че съм готова да пренебрегна желанието си да търся биол си автори.Ако аз бих могла да живея в неведение , то майка ми едва ли ще съумее да преодолее болката от евентуална нескрита среща м/у мен и авторите.Затова не търся явно .

Благодаря ви момичета,
когато преди време моя приятелка, също осиновена ми каза - проблемът е основно на осиновителите, ние децата в някакъв момент научаваме по някакъв начин, преживяваме го, както можем и живота продължава - срещаме любим, създаваме семейство и така..., а вие цял живот живеете със страховете си. Много мислих над думите й. но тук във форума попадам на съвсем други неща и за това питах, просто любопитство ли е (изключвам случаи на необходимост), както аз се ровя в едни стари снимки, на пра-пра- баба си и не бих казала, че изпитвам нещо към нея, просто ми е интересно...........

Просто искам да знам! Коя съм, от къде съм, защо съм? Имам си цяла тема за това, но нищо не се е порменило от там насетне Майка ми никога няма да ми каже. Вуйна ми каза, че ако надживее майка ми ще ми каже. Нооо, мисля, че никога няма да разбера. Съпруга ми също е осиновен, но знае половината факти. Познава рожденната си майка, не му казват кой е баща му и това макар и мъъъничко го гложди, но той не обича да мисли и да говори за това. А аз искам просто да знам...  Не чувствам името си като свое и не го харесвам, това ме навежда на мисълта, че е било сменено. В най-бебешкия ми картон, който случайно намерих има една задраскана рождена дата и още една - моята. Не се измъчвам излишно, но е нечовешко твоят свят да започва от теб и като се обърнеш назад да не виждаш нищо!

Обичамда се ровя и да правя родословни дървета.Ще ми се ако един ден дъщеря ми също изпитва нужда от това да може да го прави за своите корени. Само, че аз не знам как бих се чувствала.Може би ще го приема...