И умората, и радостта по две са умножени, щом децата ти са породени! - 12

Аз и на разходките съм му намерила чалъма.
Набутвам ги в колата, закарвам ги на оградено място и там ги пускам и готово.
Иначе около нас стана много голямо движение и се страхувам да ходя пешя дори до съседната пряка.

Той затова таткото ви се носи, като конче по улицата 
Ауу...ми голяма съм клюкарка, ама какво да направя, като непрекъснато ги засичам твоите хора 
А дядото много ме изкефи, сигурно, защото ми заприлича на моят мъж..същият заплеснат добряга

Засега проблеми с разходките нямам. Освен, че баткото не си играе особено и трябва заради него да измислям разни маршрути, че да се умори от ходене. Хваща се за количката и не пуска. Ще видим по-натам, обаче...

Диана, то ще излезе, че ти виждаш Ели по-често от мен.

Вярно е, че баща й я носи на конче, защото принцесата ми бързо се уморява и я заболяват крачетата.

Леле,като чета за разходките, разбирам защо всички ми казват, че имам кротки деца!Митко рядко си позволява да се пусне от количката-хваща се отстрани и върви до мен.А Соня се изправя, докато я возя, но е обезопасена с колани и няма проблем.А за игра, аз ви казах за площадката пред блока и оградените градинки.Дори кола не ми се налага да ползвам.Всичко е наоколо.Май наистина съм доста облагодетелствана-кротки деца и подходяща обстановка...
Хубав и слънчев ден!

Здравейте и от мен, май от доста време не съм писала. 
То не че има нещо ново при нас де. Децата са здрави, да чукам на дърво Стефан не е мъкнал бацили от яслата от повече от месец вече, здрав като пушка, пу пу пу, дано се е адаптирал към бактериалната среда в яслата.  А щом Стефан е здрав, то и малчо е здрав. Вече записах и Стефан при класически хомеопат и ако се наложи, вече така ще се лекуваме. Максим обаче е в непоносимо настроение. Нощем. Буди се може би на всеки час. Успявам да го успокоя или с чай, или с биберон, или с кърмене, но не за дълго. Спя на пресекулки и после се чудя защо ми е отслабнала имунната система. Малко да ме духне вятъра и съм в леглото под 3 одеала. Ама и аз съм си виновна, че излизам късно вечер по сандали на кръчма. 
Майчето и Иви, стискам палци притесненията ви да се разминат! Майчето, дано хомеопатията помогне! Аз вярвам в алтернативната медицина много преди хомеопатията да стане модерна и много се надявам, че и при вас ще има ефект.
За разходките ние проблеми нямаме. Максим само щом подуши пресен въздух, отнася плувката. Стефан си върви кротичко до мен или се вози върху гюрука, докато стигнем парка, после го пускам на воля. Максим ако се събуди, седи като препариран в количката и само наблюдава любопитно. ПОчва да се сърди и реве само, ако е ужасно огладнял. И въобще в това отношение се пиша късметлийка, защото явно не всички смеете да извеждате децата заедно, а за мен това си е супер приятно занимание.
А, новото при нас е, че дребното взе да става малко по-подвижно. Вече може да застане на 4 крака от седнало положение, но не пълзи. Всъщност, както си седи на 4 крака, почти веднага тупва по корем, но тогава почва да се върти от корем на гръб и обратно и му е много смешно това. Стои изправен на крака, но ако не го държа, не прави крачки. За разлика от батко си, той явно ще проходи доста по-късно, може би след годинката. Ама да ми е жив и здрав само, тъкмо няма да хвърча като Летящия Холандец след две диванета, поели в различни посоки.
Ами това е засега, хубав пролетен ден ви пожелавам!   

А, Деси, забравих да ти кажа, че и Стефанаки проявява агресия към брат си.  Както си седи или си игратя, току го тупне по главата. Иначе много си го обича, постоянно го гушка и целува (а снощи го търкаляше по пода с думите "нани, бебе!"  ), но понякога е доста злобничък. И други деца съм го виждала да удря и блъска, макар и не с много злоба. Специално Стефан се е научил в яслата да го прави + ревност в случая с брат му, а за Вярката го отдавам на ревност. Опитай наистина да й обръщаш малко повечко внимание! 

Темата ни изпаднала
Пък и да използвам да ви кажа, че ми падна гарда след вчерашната и днешната разходка
Много непослушен тоз Пресил, бе!
Ядосвам се, но знам че не е виновен, не му се ходи за ръка през цялото време, а му се играе.
А няма подходящо обезопасено място за това

Здравейте и от нас !!!Тук времето е облачно предполагам и при вас ...така че ще си отпочинем всички от разходките .Идва ред да слажа и в  къщата в   ред  малко пък и Иванчо днес е на консултация и има ваксина дано мине всичко    добре .А утре е на каката празника в детската градина... да видя как ще се представи за първи път пред толкова хора а ние сме пълен комплект там няма кой да гледа малкия и таткото ще дойде....та утре ще разкажа как е минал  стискайте палци

Биси, стискам палци.
Аз смятам да поизлезем навън за малко, нищо, че е облачно!
Хубав ден!

Ние пък преди малко се прибрахме от разходка, от сутринта рано-рано сме излязли. Педиатърката пусна на Дани кръв и урина, че няколко дни поддържа 37-37.4 температура, а онзи ден вдигна 39.4. Зъби, зъби, но не може толкова висока да е от зъбите. А иначе е здрав, нищо му няма.

Емко сутрин пак плаче в градината, след 4те дни почивка явно е поотвикнал. И в неговата градина е утре тържеството, но този път решили да е без децата  , явно с идеята да си починат майките (нещо като празник на жената по-скоро са го организирали), но аз моите като няма на кой да ги оставя ще си почивам с тях в къщи.

Филипа, днес като бях навън си мислех за теб по повод последния ти постинг. Защо не пробваш да сложиш степенка на количката си или по някакъв начин да я приспособиш, за да може и Преско да се вози (или от някой назаем да пробваш за няколко дни с количка за породени  ). На Емко му е много интересно да се вози и да е като бебето, понякога даже като го питам дали иска да слезе той иска в седалката (прав). От съвсем скоро (буквално от няколко дни) ми казва, че иска да тича и го държа за ръка докато пресечем и после го пускам (живеем точно с/у парка, само булеварда пресичам).

Аня, мерси за съвета! 
Но при нас проблемът не е, че той не иска да ходи, а това че не иска само да се разхождаме, а някъде да играе.
А за целта аз трябва да намеря място, оградено и обезопасено, за да го пусна да играе.
Докато се движим го държа здраво за ръка, ако го пусна той се затичва толкова бързо, че ако не го последвам няма да се върне никога.Тестван е
Дори да сложа степенка на количката, той като види ония количка с парички пак ще скочи да търчи към тях
Абе...бели кахъри.
Но е факт, че е много палав

малко битовизъм от нас http://kar4ita.multiply.com/video/item/52/HPIM5036.AVI
bini надявам се да ви хареса
Иви и при нас е така трудното идва от постоянните писъци и ревове на Мая, немога нищо да направя от нея
Майчето при нас хомеопатията много помогна когато си бяхме в БГ , Галина ми направи сериозен алергичен спазъм и само хомеопатията ни помогна 

Още първият път се догонва и шляпване по дупето.
Моето юначе съм го шляпвала по дупето няколко пъти, но точно в подобни животоопределящи моменти- отскубване и бягане, хукване на улицата и веднъж, когато бях бременна ми избяга по алеите в парка. Тича и се прави, че не чува.
Точно така се възпитава- догонваш го (не го чакаш да се върне) и голямо наказание- или караница или шляпване. Зависи от метода на възпитание. А ако дойде, след като си му викала не трябва да му се кара или удря за да дойде и следващият път.
То звучи ужасно, но лично аз намирам много верни пътища, благодарение на това, че съм възпиттавала куче. Има период от живота на детето, когато доста неща са общи.
Важно е още първите пъти да се направи, после няма смисъл...или поне става много по-трудно.
И шлпванията трябва да са единици, просто много рядко. Защото то свиква и не му прави впечатление.
Нали не се обиждаш, че така го казвам? То си е само мнение, разбира се...и децата са различни и родителите.  

А пък аз вчера бях и с двамата в поликлиниката да им взимат секрет от носа...абсурд е да се оправя сама. Добре, че татко беше с мен. Това вече си е емоция...да закусят, да ги облечеш и да стигнете до определен час там. Да ги качваш в колата, да ги пасеш пред вратата (защото естествено, че никой не ти отстъпва ред), да ги удържиш да им вземат секрет, да ги успокоиш да не пищят,после обратно в колата, да занесеш секретите (ако бях сама трябваше и да ги разтоварвам и натоварвам отново) и всичкото, като влачиш кошницата с едната ръка, а другото дете в другата ръка   А места за паркиране няма наблизо   Ууужааас   Сега, дано резултатите са добри, че иначе упражнението ще се повтаря пак след някоя друга седмица  

Кар4ита  Милото бебче, как си понесе последствията от поетият риск да го возят 

Много са ти сладки дечицата   

Дияна, не се обиждам, разбира се.
А това което казваш за кучетата е много вярно, мъжът ми е отгледал сам доберман и твърди същите неща като теб.
Тази вечер ми се скъси живота с няколко години.Пресил се блъсна във вратата на хола, която почти изцяло е от стъкло и си сряза дланта.Слава богу, само това, можеше да се случи най-лошото , защото парчетата отгоре, които висят ако бяха паднали....
Тичахме до Спешното, не го шиха, а лепиха, после превръзка.
Но и двамата адски се уплашихме
По закона на всеобщата гадост таткото ни е в командировка
Извиках майка ми да гледа Ената, и нея я стресирах по телофона докато й обесня какво е станало...абе шибана мартенска вечер.