За или против втори дечко

И каква е връзката м/у това, че не смееш за второ дете и, че колежките ти са над 87 набор? Иначе и аз така и не се навих за второ дете-просто се случи и сега се радвам, че стана грешка, защото иначе нямаше скоро да се реша.

Едва ли някой друг може да ти помогне в изборът дали да имаш второ дете или не.Аз принципно съм ЗА.
И съм 87 набор 

Няма връзка м/у набора на колежките и 2рото дете.
И какво точно те притеснява? Това, че не смееш за сега да имаш 2ро дете или, че колежките ти са малки?

За или против ... как може да си против едно дете?

Не разбрах много от написаното , но ще ти отговоря по заглавието.

Не мисля че, може да има Против. Децата са радост и щастие.

И все пак всеки сам избира колко деца ще има 1-2-5

Ако искаш да имаш второ дете ОК.Избора си е лично и само твой.

Не виждам връзката със колежките ти

Има определено голямо значение или може би аз попаднах на такива колежки. Те бяха невероятни деца- без ангажименти- не се съобразяваха с никой- за тях живота беше купон. И немога да разбера защо се захванахте точно за тези ми думи.Мога да ви кажа, че тези две години в който бях по майчинство ме върнаха бая години назад в професионален аспект- но не съжалявам. Въпросът тук да има ли още две назад или не.

Доколкото разбирам от контекста, имаш усещането, че след 2 години престой у дома си изостанала от професията си и в същото време се опасяваш, че ако останеш още 2 години може да изостанеш още.
Моето мнение е, че щом определено искаш второ дете, не се колебай. В професията винаги можеш да наваксаш. Както са писали и преди мен, децата са най-голямото щастие. Желая ти успех и да вземеш най-правилното решение  !

Никой не може да ти отговори. Всеки си има приоритети, трябва да намериш решението вътре в себе си. На колежките не бива да се дразниш, всеки минава през този период, но ние си  остаряваме, неизбежно е.

Ако искаш второ дете, давай и изобщо не се шашкай, че имаш колежки, доста по-млади от теб. Какво от това, нали и те ще остареят Не се терзай, ареши за себе си и семейството си докато е още време какво точно искаш.

преди съм си представяла, че имам едно дете- момиче.Сега наистина имам една принцеса и нямам изобщо намерение за второ дете.Но знам ли след 5 години какво ще мисля по въпроса?
Принципно мисля, че е най- добре да имаш 2 деца, но сама за себе си също не мога да се реша.Засега

Факт е, че в днешното динамично време и два месеца отсъствие са достатъчни за да е трудно да наваксаш и да се утвърдиш в работата си. Две години са огромен период. Но децата са смисълът, според мен. Всичко останало е преходно, в един период от живота ни е важно, а в следващ - не. Така, че ако искаш второ детенце - смело.  

Зависи доколко е силно желанието ти за второ дете и доколко имаш шанс за кариера в професията. В края на краищата едното взима временно превес над другото... но никоя кариера не прави човек така щастлив както едно дете! казвам го и от личен опит

Подкрепям напълно ciao_bella.
И само да допълня, че ако все пак искаш кариера, давай смело с второто детенце сега, защото ако изчакаш някоя и друга година, тъкмо ще се чувстваш отново в свои води (професионално) и пак ще трябва да излизаш в майчинство. По думите ти, пак ще се върнеш 2 години назад. А сега така и така си "назад", давай с второто детенце, та после да можеш да се посветиш на кариерата.

И аз се зачудуих на заглавието ти - как може човек да е "против" едно дете??? 

Абсолютно ЗА второ дете, поне второ. Не ми се иска да лишавам детето си от това, което съществува между мен и сестра ми. И никой не може да ми го замени. Искам да кажа, че ако детето ми има щастието да има сестра или брат и да изпитват чувства, каквито ние със сестра ми, съм сигурна, че ще му бъде в абсолютна помощ. Разбира се, че има и такива, които да се не видят, но това вече е може би въпрос на възпитание, незнам, но съм благодарна на родителите си за това, което са възпитали у нас.

И аз съм ЗА, но при нас проблема е финансов, а все пак трябва да сме отговорни родители не само да раждаме на кило. Надявам се след време да имам още едно дете. Според мен важното е да го искаш. Ако сега не си сигурна можеш да изчакаш.

Аз лично смятам, че и за децата и за родителите е чудесно, ако в семейството има поне две деца. Но разбира се всеки сам си преценява...

Решението да имаш второ дете(и изобщо да имаш дете) е много лично и много отговорно решение. Не мога да си позволя да давам съвети по подобен въпрос на който и да е, а и не е редно.
Това, което мога да те посъветвам е да подредиш приоритетите си и да претеглиш плюсовете и минусите. Изоставането в професионален план и пропуснатите купони не би трябвало да са непреодолима пречка, ако наистина сте готови за още едно дете.

Твърдо ЗА!
И аз си седях почти две години вкъщи с първото дете, мислех, че изоставам с работата, затъпявам и т.н. Да, но, когато почнах работа се оказа, че се справям доста по-добре от повечето, дори и неомъжени колежки. Докато бях в майинство използвах времето да си взема международни сертификати за език и подобни, т.е не те ограничава, тогава не съм знаела колко свободно време съм имала.
И какво ти завиждаш ли на колежките, които са 87-ми набор? Защо да си по-изостанала, като имаш дете? Според мен детето даже дава повече, една майка е много по-оправна, организирана и търпелива, от жена, която няма деца. Поне при мен стана така. А работата по-голямо удовлетворение ли ти дава от детето?
Явно още не си готова, изчакай една, две, три години и тогава ще видиш как ще ти се прииска второ, като младите ти колежки почнат да забременяват. И аз си мислех - второ - не, или поне след три, четири години. Да, но забременях една година, след като се върнах на работа, работех до 7-ия месец и сега определено ми се седи в майчинство, нещо, което мислех, че няма как да ми се случи.

Напълно си права  ....Аз искам второ дете, но след 2-3 г. не искам сина ми да расте без брат или сестра.Аз и мъжа ми имаме и знаем колко е хубаво.В крайна сметка всеки си решава 

И аз съм твърдо ЗА второ дете (както е видно от лентичката ми ). Не мисля, че изоставането в кариерата или връщането назад в професионален план са съизмерими с радостта от това да родиш и отгледаш дете . Може би разсъждавам така, защото аз съм единствено дете в семейството и знам всички негативи от това да си сам, затова не бих оставила сина ми да израстне като мен.

За личния избор и по толкова съществени въпроси се изхожда винаги от личното желание, възможности, поставяне на везните /само личните такива/ на "за" и "против" и в никакъв случай чуждото решение или становище не са определящи. Те дори не са и насочващи.
У нас си бяхме подрадили приоритетите още преди да се оженим, включително и предпочитаната възрастова разлика между двете ни деца. Подредбата бе направена изцяло и само от нас. Считам това за изключително полезен подход.

Съгласна съм.Винаги съм искала да имам поне 2 деца

ЗА!!!
Имам бебе на 8 месеца и с нетърпение чакам да мине още една година, за да му направим братче или сестриче
А ако толкова държиш да не изоставяш кариерата(което е напълно разбираемо...нали трябва да се осигури максимално спокоен живот на децата, а парите са много важна част от това в днешно време...), можеш да се върнеш на работа и месец след раждането....има варианти с прехвърляне на майчинството на някоя от бабите или детегледачка

За На моя приятелка сьпругьт и ми каза,"че 2 деца се гледат по-лесно от 1".Оказа се,че бил прав човека...

Много точен постинг.
Никой друг не може да ти даде верния за самата теб съвет. Подобно решение се взема от жената и мъжа й, защото това са хората, които ще отгледат децата си.
Връзка между професията и децата не виждам. Аз стоях вкъщи повече от 2 г., но не съм спирала да работя - така не успях да изостана в професията си, а дори наваксах много и в професионален план, и по отношение на самостоятелното отглеждане на децата ми. А и финансовият фактор за мен е на 1-во място.
Не знам каква е професията ти, но в моята област повечето колежки са по-големи от мен. По-малки са основно техническите организатори и секретарките.
Аз съм 78-ми набор. Планирам да имам (поне) още 1 дете преди 40-тата си година.
Няма нищо по-хубаво от усмивките на децата ми и искам още такива усмивки.

Съгласна съм.

Иначe аз много искам да имам второ дете след някоя и друга година, живот и здраве, и се надявам да се случи.

подкрепям!

Много искам второ детенце.

Малко встрани от темата....що за причина е това "не искам първородното ми дете да расте само". Не се ли поставя така второто дете в подчинена позиция, на придружител, на един вид обслужващ персонал. Не е ли редно, когато решиш да имаш второ дете, да е заради самото него, защото копнееш за него, а не защото трябва да покриваш норматив за пред родата, или за да си удължиш майчинството или бог знае още какво. Мъчи ме този въпрос отдавна.

И аз не намирам връзка, ама както и да е.

това само ти може да си го решиш.

А аз съм не само за 2-ро, а и за 3-то дете

С времето на работа около теб ще се появяват все по-млади и по-млади.
След някоя друга година и с 90-ти набор ще работиш.
Това не означава,че трябва да останеш само с едно дете.
Щом имате взаимно желание с мъжа ти и възможности за отглеждане на второ дете действайте.
Аз съм твърдо за второ дете.
Ето още се чакам първото, но вече си мисля и за второ

daizy, на практика най- често се получава така, че голямото става обслужващ персонал за малкото. Редовно наблюдавам такива случаи, поради което години преди да родя второто си дете си обещахме със съпруга ми, че това поне у нас няма да е така. И сега редица майки казват "Тъкмо голямото ще помага..."- за какво ще помага, като безплатна работна ръка ли? Ако иска- нека се радва и да общува с по- малкото, но да се възприема като помощник- това не го приемам.
А това, че голямото дете не "бива да расте само"- в същност се има предвид, че то, голямото, придобива редица полезни навици, когато расте с мисълта, че не е само, че всяко нещо се споделя, че има и други "важни" хора. Това пък становище стана и наше след наблюденията ни над деца, расли сами. Колкото и родителите и самите тези деца да се опитват да ни убедят, че не им липсват тези неща, те са си част от възпитанието, която не може да бъде заменена по друг начин. За да имам второ дете това беше наистина една от причините- считаме, че е по- полезно за големия и че, "живот и здраве", както се казва, ще има още едно близко същество в живота си.

Винаги съм искала две, че и повече от две деца. Според мен най-важното е, да съуме майката да подреди и организира така вижота си, че да съчетае работа, личен живот и деца. Аз лично бих била нещастна ако се наложи да зарежа личностното си развитие, за да раждам деца... За това, колкото и да е трудно се старая да съчетавам всичко. Нормално е ако 2год си си стояла вкъщи и си се занимавала само с детето сега да не ти се мисли за второ... та нали и ти си човек и имаш нужда и от сруго в живота си освен смяна на памперси и разходки в градинката. Аз с първото си дете стоях у дома 1год след което се върнах на работа. Работих 2год. - време в което израстнах доста професионално, като въпреки работата си в 17.30ч. си бях у дома и изцяло посветена на малчото, както и всеки уикенд сме неразделни и винаги на екскурзии и интересни места. Така се чувствам и майка и жена и от нищо не се лишавам. Сега планирахме малка госпожица и успяхме... всеки момент ще се роди и с нея също не смятам да се застопоря с години вкъщи и съвсем д асе откъсна от работата си и личния живот - смятам да подходя като с баткото.
Имам познати, които имат дете колкото моето, но си го гледаха 3год. вкъщи и сега се чувстват съвсем изостанали професионално, а и с личните контакти. Аз за тези 2 год. откатко се върнах на работа след раждането на Дими и до излизането си по майчинство сега напреднах много професионално и наистина се чувствам добре. За това казвам, че номерът тук е майката да може да си организира живота така, че да съчетае личните си планове и децата, не да се лиши от второ дете поради лоша организираност.
Ще кажете, че не е добра майка тази, която не си гледа детето вкъщи до 2-3 год., аз пък ще кажа, че малко майки могат да се похвалят че са кърмили децата си почти 1год. и половина, че си играят с тях ежедневно по няколко часа, че всеки уикенд са  с тях на екскурзии. Не се отказвайте от второ дете, а помислете как да подредите живота си така, че хем да имате деца, хем да не се лишите от реализиране на личните си планове

Така е, хора всякакви и приоритети всякакви и възможности/ невъзможности за съчетание- също всякакви.
Не е задължително и да се осъществява 2- годишен престой у дома. За мен това не е от полза, за близките ми- също. Този въпрос също предварително беше обсъден в къщи. Та това не е пречка за второ дете, ако човек иска да има такова.

Малко абсурдно ти звучи заглавието на темата.Нищо лично

Определено съм ЗА аз искам второ но като порасне госпожицата още малко, пък ако дойде не планувано пак добре
АЗ също съм 87

И аз съм ЗА второ дете .....какво по-хубаво от децата

Подреди си приоритетите и сама ще решиш.
Не мисля, че трябва да се сравняваш с колежките си. Макар, че аз съм 72ри набор до 27годишната си възраст бях точно като тях - едно волно дете без ангажименти. Всичко обаче е до даден момент.
Даже и по майчинство не е задължително да си с "2г назад" в кариерата. След тези 2г ще има нови колеги 85ти, 83ти, 81ви набор.
Моя колега беше 85.

Не мисля, че дилемата ти е голяма.Ако наистина имаш толкова силно желание за още едно детенце, какво чакаш?!Професионалното развитие не бива да се сравнява с нещо толкова красиво като това да дариш живот.Въпрос на приоритет.

Зависи от приоритетите. Аз винаги съм искала да имам поне 2 деца. И се надявам да мога да ги имам.

Прочетох мненията дотук на един дъх. Много ми бяха интересни и полезни, звучат ми много близко въпросите и колебанията на авторката на темата...
Личното ми мнение е, че няма по - хубаво нещо от децата, по - голяма радост и по - значимо нещо, което да оставиш на света след себе си. В живота рядко можеш да планираш с точност всичко, което ще ти се случи, но при наличие на желание, любов, разбирателство и малко късмет, нещата се нареждат. За себе си съм мислела, че съм голям кариерист, че не съм "дете-шар" и пр. и пр., а колко се промених след като на бял свят се появи нашето слънчице... Коренно! Върнах се на работа по финансови причини, по - точно не се върнах на старата такава, а започнах нова, където трябваше и сега трябва да се доказвам от нулата, когато бебко беше на 1 година и 4 месеца... Не съжалявам, дори ми е по - добре сред хора, чувствам се полезна, пълноценна и значима. Но дребното много ми липсва. Нищо не може да притъпи майчинското ми чувство. Даже се замислям за второ все по - често, нещо, което въобще не съм си представяла, че искам, особено пък след като се реших да навляза в професионални води... С две думи, не ми пука вече за кариера, искам още поне едно дете...
В мойта фирма пък е пълно с жени на много високи позиции, но и на години, които са нямали времето и възможността да се докоснат до това свято чувство и обич. Имат привиддно всичко, а всъщност - нищо... И на каква цена?
Всичко е въпрос на приоритети и характер. За един човек едно нещо е ценно в живота, за друг - то няма никаква стойност.
Тук всички сме майки, и понеже сме опиянени от сладостта на тази огромна обич ще те посъветваме щом се замисляш, значи ти е време, и значи моментът без да си се усетила е настъпил.
Но ако си зададеш въпроса в някакъв друг форум (на необвързани, волни птички, например...) ще получиш съвсем различни съвети.
Ти си решаваш, но пак ще ти кажа - няма по - ценно нещо на света от децата и семейството. Това никое професионално поприще не може да ти даде.
Когато раждах, няма да забравя думите на лекаря ми, който не е видял малко нещастие, причинено именно от такова "велико мислене" и отлагане на момента до безкрай... :"Жени, когато планирате живота си, първо си родете децата, после правете кариера!"
Като се замислиш, има резон.

НЕ схващам връзката между второто дете и 87 набор 

Права си, всяко дете е добре да е пожелано заради самото него, независимо дали е първо, второ, трето или пето.

   и аз така

По-трудно ми беше да се навия да имам първо, но със сигурност искам и второ  (мъжо, ако пак ровиш из темите ми имай предвид, че искам второ дете, а не дете на втората година. Чакай да си почина от това раждане  )

Ми и аз пък така 

Judy, за съжаление пък моите наблюдения са точно обратните на твоите. Отдавна разсъждавам по този въпрос и умишлено наблюдавам семейства близки до нашето. Във всичките случаи голямото дете е водещето, а по-малкото се отглежда там някъде между другото. Виждала съм го и при вече пораснали мъже и жени, не само при деца.  Незнам, явно всичко е субективно.

И очеизвадно съм за две поне две. Зависи от желанието ти!

За мен изборът да имам две деца е правилен. За теб може и да не е.

връзката между набор 87 /в случая/ и оставането в къщи по майчинство на набор 75 примерно е в това че ато се върнеш на работа все едно си в детската градина. аз бях в такава ситуация и забележете една патка непрекъсната лъжеше шефа ни за мен а аз не ножех нищо да кажа защото бурзах да заменя детегледачката и нямах шанс да участвам в интригите. но пък имам второ дете, нещо несравнимо с никоя работа и патиците в нея 

Винаги сме искали две деца Този избор не съм го поставяла на кантар с работата си и преобладаващата възрастова група там
Че и за трето си мислим някой ден.....

Подкрепям и изказвам това мнение!

То се подразбира и от подписа ми , но ще отговоря : ЗА . 

За момента НЕ искам второ дете, но причините далеч не са 20-годишни колежки. Много по-важно е да си дадеш реална сметка за финансовите и всички останали фактори. Много пъти чета, че дете не се гледало с пари - да, да, ама не - както казваше Петко Бочаров. За да му осигуриш хубаво образование и добър старт се искат пари. Освен това жилището също е проблем - не намирам за нормално да имам две деца, които да се тъпчат на 42-та квадрата, в които в момента живеем.
Така че, само кариерата никога не би ме спряла да имам второ дете.

Не разбрах само каква е връзката между второто дете и набора на колежките.  Иначе не за второ, а ЗА трето бих гласувала. Естествено, всеки си преценява според възможностите - не само финансови, но и дали има кой да му помага, когато възрастта на децата е близка, дали ще издържи чисто психологически на напрежението и т.н. и т.н.

ЗА 

Определено съм ЗА. Израстнала съм като едно дете и ми беше гадно, че нямам брат или сестра. Не искам детето ми да страда като мен.

Обаче и аз съм пред дилемата - сега или по-късно и ако е по-късно, кога точно. Причината - кариерата естествено, тъкмо влезнах в час с работата и сега пак да изостана и не се знае дали ще има място, на което да се върна след това. Предполагам, че това е и твоя проблем или поне така разбрах.
На моето старо място назначиха един младок, който много се хареса на всички, за щастие се отвори нова позиция, на която да се върна и сега се притеснявам, че пак ще назначат някой отворен по всички въпроси младок и за мен после няма да има място. Надали ще се отвори пак нова позиция, трябва да съм страшна късметлийка да стане така

Определено бях "ЗА". То си и личи де

Какво общо имат колежките и техните години? Нали няма те да раждат бебето?

И аз мислех, че не съм готова за второ дете. Работата ми вървеше добре, но се случи случайно. Ако не беше така сигурно още нямаше да съм се решила за второ дете.
Сега съм една щастлива мама. А относно работата, и за нея има време.

Нещата наистина много бързо се променят в професионално отношение - и като тенденции, и като колеги. Но връзка между децата, годините вкъщи и набора на колегите, няма абсолютно никаква.
Ти кой набор си? "82?"83? Че какво толкоз? Колегите ти са на 21 години. Напълно нормална и работоспособна възраст.

Специално по темата - искам да имам три, живот и здраве.

Винаги съм била За 2 деца,не ме притесняват субективни фактори.

Да прочетох мненията на всичко.Бих искала да отбележа, че по никакъв начин не завиждах на колежките си,които бяха по- млади от мен- отивайки на работа, поради собствената си мотивация, те започнаха да се притесняват и създадоха невероятни интриги. Както и да е това- аз напуснах работа и започнах на ново място, където възраста определено си казва думата. Някъде прочетох, ако съм искала професионално развитие, да съм почнала по рано работа- да ама не- първо защото в моя случай нямаше кой да го гледа, а и сами знаете как седят нещата относно детските градини. Второ защото аз лично мисля, че първите две години на бебчо трябва да са с мама. Както детето има невероятна нужда от това, тъй като никой не може да го дари с майчината обич, така и майката, тъй като това са незабравими моменти- първото зъбче, първата думичка, първата крачка.Пускайки тази тема исках да разбера какво мисля други майки, не че аз не искам второ дете. Когато бебечко се роди ходихме постояно по болници и все незнаеха какво му е, а той ставаше все по- зле. Ако някой тогава ме беше попитал дали искам второ- бях категорично против. Ти копнееш от цялото си сърце за едно малко човече и заради некомпетенцията на други хора рискуваш да го загубиш. Въпроса да или против втори дечко не беше само заради това дали ще изостана професионална,а по принцип- има много причини над който да се замислиш, преди да се решиш, тъй като в крайна сметка ти създаваш човешки живот , а не кукла. Вземето дори това, което стана с детските градини.

Няма спор, много неща трябва да се съобразят. Но пък при много хора има и щастливи случайности, тогава се нагаждаш някак си и пак си щастлив.

Така е.С течение на времето човек се замисля над много неща.Но пък е прекрасно да си имаш още едно бебче.Всичко друго ще се нареди от самосебе си.Желая ти успех.

Разбира се, че съм ЗА второ, ако имах възможност и трето бих искала даже 
Живот и здраве само да е и Дай Боже!

Това само ти можеш да решиш. След като имаш желание, ако имаш и възможност какво ти пречи. А това за колежката не можах да го разбера 

На този етап не бих се навила на второ.Спря ми се тока с мойта,а тя е едва на 8 месеца.Ако имам помощница след време,след доста време може да се замисля,но само дасе замисля!

За себе си и аз съм на това мнение  , моята щерка е на 4, но определено ме побърка 

Определено съм за второ дете. Имам наблюдения, че когато детето в семейството е едно става егоист.

или не го оставят да диша спокойно, защото в него е надеждата на цялата рода да осъществи амбициите на всички.

Мамби след първото раждане се върнах на работа след 6 месеца и имаше доста промени, но въпреки това се реших на второ раждане. Сега очаквам да има още повече промени като се върна живот и здраве на работа, а това планирам да стане след като беба стане на 9 месеца, т.е. общия ми престой вкъщи ще бъде около година. Аз лично смятам че за хубаво или лошо децата трябва да бъдат най-малко две... Затова и в момента се наслаждавам на дъщеря си, но е доста трудничко... Успех каквото и да решиш... 

Ами аз поисках второ и вече го очаквам!
Рано, късно, щом реших, че съм готова и мога да се справя почти с 2 наведнъж се заехме с работата
Така че не са важни колежките ти, работата, роднините, стоенето вкъщи ими други фактори
Важното е Вие с мъжът ти какво чувствате и искате

за втори дечко съм

Все едно аз съм го писала.

Аз съм "за" и за трето по принцип.

ЗА, и вече го имам.
Само че наистина всеки сам решава как, кога, дали- поради куп фактори............. Успех в твоето решение

Естествено, че са важни. Нали не смяташ, че ако мъжът ти взима 500 лева и живеете в една стая е нормално да родиш второ дете при тези условия? Емоциите са хубаво нещо, но реалността понякога налага взимането на толкова важно решение да бъде подвластно на разума.

И какво като е `87 набор? Аз съм `81-ви, а една от най-добрите ми приятелки и колежки е 20 годишна. Винаги ще има по-малки от теб. Но не тези 20-годишните ще гледат детето ти, а ти! Е, така е вече няма да си свободно момиче, а жена с отговорности и ангажименти. И на мен ми се иска да пия бира с колеги след работа, но бързам за детската. Така е!

Всеки само за себе си може да отговаря. Ние ще останем с едно дете още поне 2 години по разни съображения. Иска ми се второто дете да го родя, когато баткото е на 7-8 години. Освен това да съм сигурна в стабилността на семейните финанси, защото смятам да не го пращам в детска градина- грешка, която допуснах с първото.

аз съм твърдо за 

Как може подобна тема да я протите на 2 та страница

Според мен лично мислите и двете супер елементарно или може би по детски. Не искам да обидя никой, но определено не сте вникнали или може би докрай не сте прочете ли мойто мнение. Не става въпрос изобщо, че някакви недорасли деца могат да ме спрат да имам дете. С извиненение за изказването, но подобно реплики от сорта на по горе просто ме изнервят, не прочели докрай мойте мисли.Съжалявам ако обидя някой

Нещо те тормози теб и това не е набор '87 май. Пък и твоите мнения не са никак умни, че да искаш да вникнем в смисъла им. Смисъл ли казах, объркала съм се.

Решението си е твое. Аз седях 6 години в къщи, за да отгледам 2-те си деца. Когато започнах работа изобщо не се чувствах изостанала. В моята област всичко си беше почти същото. Единствения ми проблем е ставането сутрин. Пък и докато си бях в къщи си намирах работа. Така, че не съм се откъснала от нея.

Аз пък съм на 32 и досега все отлагах дете , защото е много отговорно... как ще се справя финансово... пък работата... е да ви кажа малкият вече е на 6 месеца и аз толкова съжалявам, че съм се мотала толкова... Искам 2ро след 2 години...  няма нищо по прекрасно от децата... ама ей ме на... трябваше да минат години за да го разбера...

Само стой и гледай.

 Какво й е толкова на темата?! Знаеш ли колко подобни е имало,даже не подобни,а по сьществени от тази. Сигурна сьм ,че си искала да кажеш нещо ,но е малко трудно да се разбере какво точно. Или ти самата не си наясно сьс това какьв ти е проблема.

Твърдо да!
Ние вече чакаме второто при условие, че каката е на 15. Даже тя се радва най много от всички.

Твърдо "Да" за второ дете, при положение, че искаш дете, а не причина за бягство от служебни ангажименти.
Ако не ти харесва средата - смени си работата.А и '87 набор все някога ще станат майки , които вероятно ще се стряскат от 97 набор

много странна тема!помислих ,4е е за моя проблем ,но уви! едно дете е е достатъчно,но явно зависи каква е разликата и дали има някой да помогне!

Мъжът ми и аз не разчитаме на помощ,защото няма на кой.Сами си отглеждаме двете дечица и сме много щастливи.Вярно доста е трудно,защото разликата им е малка,но пък е много приятно и никога не ти е скучно.

Колкото повече време се минава толкова повече се замислям за второ. ХОра незнам- исками се ама като гледам ситуацията в България каква е за момента и..........................

От както завърших гимназията -работя.Бях и студентка,и жена,издигаща се в кариерата.Родих сина си на 25 години и сега съм сигурна,че призванието ми е да гледам деца.Искам и второ и трето дете.Може да поработя малко помежду раждане,отглеждане и т.н.....Но колкото и хубава работа да съм имала,никога не ме удовлетворявала така,както всички грижи и радости около детето ми.

Твърдо съм ЗА