За или против втори дечко

И аз не намирам връзка, ама както и да е.

това само ти може да си го решиш.

А аз съм не само за 2-ро, а и за 3-то дете

С времето на работа около теб ще се появяват все по-млади и по-млади.
След някоя друга година и с 90-ти набор ще работиш.
Това не означава,че трябва да останеш само с едно дете.
Щом имате взаимно желание с мъжа ти и възможности за отглеждане на второ дете действайте.
Аз съм твърдо за второ дете.
Ето още се чакам първото, но вече си мисля и за второ

daizy, на практика най- често се получава така, че голямото става обслужващ персонал за малкото. Редовно наблюдавам такива случаи, поради което години преди да родя второто си дете си обещахме със съпруга ми, че това поне у нас няма да е така. И сега редица майки казват "Тъкмо голямото ще помага..."- за какво ще помага, като безплатна работна ръка ли? Ако иска- нека се радва и да общува с по- малкото, но да се възприема като помощник- това не го приемам.
А това, че голямото дете не "бива да расте само"- в същност се има предвид, че то, голямото, придобива редица полезни навици, когато расте с мисълта, че не е само, че всяко нещо се споделя, че има и други "важни" хора. Това пък становище стана и наше след наблюденията ни над деца, расли сами. Колкото и родителите и самите тези деца да се опитват да ни убедят, че не им липсват тези неща, те са си част от възпитанието, която не може да бъде заменена по друг начин. За да имам второ дете това беше наистина една от причините- считаме, че е по- полезно за големия и че, "живот и здраве", както се казва, ще има още едно близко същество в живота си.

Винаги съм искала две, че и повече от две деца. Според мен най-важното е, да съуме майката да подреди и организира така вижота си, че да съчетае работа, личен живот и деца. Аз лично бих била нещастна ако се наложи да зарежа личностното си развитие, за да раждам деца... За това, колкото и да е трудно се старая да съчетавам всичко. Нормално е ако 2год си си стояла вкъщи и си се занимавала само с детето сега да не ти се мисли за второ... та нали и ти си човек и имаш нужда и от сруго в живота си освен смяна на памперси и разходки в градинката. Аз с първото си дете стоях у дома 1год след което се върнах на работа. Работих 2год. - време в което израстнах доста професионално, като въпреки работата си в 17.30ч. си бях у дома и изцяло посветена на малчото, както и всеки уикенд сме неразделни и винаги на екскурзии и интересни места. Така се чувствам и майка и жена и от нищо не се лишавам. Сега планирахме малка госпожица и успяхме... всеки момент ще се роди и с нея също не смятам да се застопоря с години вкъщи и съвсем д асе откъсна от работата си и личния живот - смятам да подходя като с баткото.
Имам познати, които имат дете колкото моето, но си го гледаха 3год. вкъщи и сега се чувстват съвсем изостанали професионално, а и с личните контакти. Аз за тези 2 год. откатко се върнах на работа след раждането на Дими и до излизането си по майчинство сега напреднах много професионално и наистина се чувствам добре. За това казвам, че номерът тук е майката да може да си организира живота така, че да съчетае личните си планове и децата, не да се лиши от второ дете поради лоша организираност.
Ще кажете, че не е добра майка тази, която не си гледа детето вкъщи до 2-3 год., аз пък ще кажа, че малко майки могат да се похвалят че са кърмили децата си почти 1год. и половина, че си играят с тях ежедневно по няколко часа, че всеки уикенд са  с тях на екскурзии. Не се отказвайте от второ дете, а помислете как да подредите живота си така, че хем да имате деца, хем да не се лишите от реализиране на личните си планове

Така е, хора всякакви и приоритети всякакви и възможности/ невъзможности за съчетание- също всякакви.
Не е задължително и да се осъществява 2- годишен престой у дома. За мен това не е от полза, за близките ми- също. Този въпрос също предварително беше обсъден в къщи. Та това не е пречка за второ дете, ако човек иска да има такова.

Малко абсурдно ти звучи заглавието на темата.Нищо лично

Определено съм ЗА аз искам второ но като порасне госпожицата още малко, пък ако дойде не планувано пак добре
АЗ също съм 87

И аз съм ЗА второ дете .....какво по-хубаво от децата

Подреди си приоритетите и сама ще решиш.
Не мисля, че трябва да се сравняваш с колежките си. Макар, че аз съм 72ри набор до 27годишната си възраст бях точно като тях - едно волно дете без ангажименти. Всичко обаче е до даден момент.
Даже и по майчинство не е задължително да си с "2г назад" в кариерата. След тези 2г ще има нови колеги 85ти, 83ти, 81ви набор.
Моя колега беше 85.

Не мисля, че дилемата ти е голяма.Ако наистина имаш толкова силно желание за още едно детенце, какво чакаш?!Професионалното развитие не бива да се сравнява с нещо толкова красиво като това да дариш живот.Въпрос на приоритет.

Зависи от приоритетите. Аз винаги съм искала да имам поне 2 деца. И се надявам да мога да ги имам.

Прочетох мненията дотук на един дъх. Много ми бяха интересни и полезни, звучат ми много близко въпросите и колебанията на авторката на темата...
Личното ми мнение е, че няма по - хубаво нещо от децата, по - голяма радост и по - значимо нещо, което да оставиш на света след себе си. В живота рядко можеш да планираш с точност всичко, което ще ти се случи, но при наличие на желание, любов, разбирателство и малко късмет, нещата се нареждат. За себе си съм мислела, че съм голям кариерист, че не съм "дете-шар" и пр. и пр., а колко се промених след като на бял свят се появи нашето слънчице... Коренно! Върнах се на работа по финансови причини, по - точно не се върнах на старата такава, а започнах нова, където трябваше и сега трябва да се доказвам от нулата, когато бебко беше на 1 година и 4 месеца... Не съжалявам, дори ми е по - добре сред хора, чувствам се полезна, пълноценна и значима. Но дребното много ми липсва. Нищо не може да притъпи майчинското ми чувство. Даже се замислям за второ все по - често, нещо, което въобще не съм си представяла, че искам, особено пък след като се реших да навляза в професионални води... С две думи, не ми пука вече за кариера, искам още поне едно дете...
В мойта фирма пък е пълно с жени на много високи позиции, но и на години, които са нямали времето и възможността да се докоснат до това свято чувство и обич. Имат привиддно всичко, а всъщност - нищо... И на каква цена?
Всичко е въпрос на приоритети и характер. За един човек едно нещо е ценно в живота, за друг - то няма никаква стойност.
Тук всички сме майки, и понеже сме опиянени от сладостта на тази огромна обич ще те посъветваме щом се замисляш, значи ти е време, и значи моментът без да си се усетила е настъпил.
Но ако си зададеш въпроса в някакъв друг форум (на необвързани, волни птички, например...) ще получиш съвсем различни съвети.
Ти си решаваш, но пак ще ти кажа - няма по - ценно нещо на света от децата и семейството. Това никое професионално поприще не може да ти даде.
Когато раждах, няма да забравя думите на лекаря ми, който не е видял малко нещастие, причинено именно от такова "велико мислене" и отлагане на момента до безкрай... :"Жени, когато планирате живота си, първо си родете децата, после правете кариера!"
Като се замислиш, има резон.

НЕ схващам връзката между второто дете и 87 набор 

Права си, всяко дете е добре да е пожелано заради самото него, независимо дали е първо, второ, трето или пето.

   и аз така